Защо хората се страхуват от осиновяването?

Извинявам се. Но наистина само една миниатюрна част от поста ми беше подтикната от твоите думи. Всичко друго са си мои размисли по темата, без да се отнасят за теб - просто мои разсъждения, логични или не, постулати или не - те са си мои. Не задължавам никой с тях!

Въпросът, който винаги ме ядосва в тези теми, които са много интимни, а въпросите са много сложни е как хората размятват категорични и доста повърхностни твърдения. Аз  мисля, че чрез изследване на страховете и мислене,  разсъждавене ( и разговор) за тях   бих стигнала реално до решение за осиновяване много по-вероятно, отколкото анонимната потребителка Х, която ще декларира в 20 теми  " Ооо,да. Аз не се страхувам, аз ще го обичам и всичко ще идеално" и която в крайна сметка никога няма да стигне до това реално. Само защото отговаря като роботче.  Така че темата за страховете е мн важна и ако има хора, които да разсъждават без да сочат с пръст, като Мата космата примерно, би могло да бъде дори полезно за по-ненапредналите, като мен.
Sway, това не е конкретен отг. към теб 

ай стига сте си ги мерили. че ще закатанчат темата.

е, аз не намирам заглавието за упреквателно настроено. ок си е. дори и един човек да реши да осинови и тази тема да му помогне за решението, пак е кяр.

10 цент, като председател на страхуващите се да се размножат ти казвам, че никога няма да поискаш да върнеш детето. е, има и такива моемнти де но те се явяват и при биологични деца. майка ми понякога си е скубала косите защо ме е родила.
обаче докато човек сам не преживее нещо, всякакви акъли от други хора не могат да го заместят. усещането.

за останалите с гените, ами прави сте си за себе си.
аз много-много не признавам наследсвтеността, поне за лошите неща. ама всеки с мнението си.
имаше едно изказване, че дете на престъпници после много вероятно ще стане също престъпник, независимо от това, кой го отглежда. пълни и тотални глюпоцти. Господ да ти прости простотията.........аз ти я прощавам  

иначе темата ме натъжава.......все пак нашите деца се оказват второ качество за голяма част от хората, като чета мненията ви.
нищо, аз и такова си го обичам безумно. пожелавам на вас да изпитвате същите чувства към биологичните си деца и да сте готови да умрете за тях, както аз бих за моето.

бе как ще са второ качество децата ви и отношенията ви ... простотии.

за наследствеността да кажа нещо много лаическо ( дано не ми се смеете) - гледах филм по дискавъри точно по тази тема и наистина, има някои наблюдения особено при деца на масови убийци, които дори не знаят, че са деца на такива и да, оказва се, че примерно някакъв съществен процент са склонни към убийства и имат присъди. Нещо такова.
тънкият момент с наследствеността обаче е, че никога не сме напълно наясно какви точно гени притежаваме,  каква семейна история имаме, особено у нас, където допреди век и нещо хората не са си знаели рожденните дати, камо ли семейната история..  така , че ' лошите гени' не могат да се вземат, като аргумент.
но ако знам, че родител на осиновеното ми дете е/бил алкохолик бих внимавала много да държа детето далеч от това, да го възпитавам към въздържание и т.н. щем не щем някои неща имат И наследствени причини...

инстинкт

Мнение по въпроса не съм изказала, само казах как разбирам написаното от другата потребителка, не разбирам защо ме нахока така  

Аз съм избрала да си осиновя дете, по една или друга при4ина това искам и съм го постигнала. Лелята на мъжа ми работи в място за защита на животните,  за това е прибрала 15 ку4ета. Нито я съдя, нито я обвинявам, нито мисля, 4е съм майка героиня

Казах и преди не от всеки става осиновител, не от всеки става родител, и това не озна4ава, 4е тези хора трябва да се обиждат и нападат. Както и не обвинявам нашата БМ, 4е се е отказала от сина си, напротив, благодарна съм й, 4е мога да имам моето дете.

Единствено в Б-я се гледа на осиновените деца по този на4ин. Когато осинових сина си, където живеем хората ни 4еститяха, радваха и ни казваха, колко сме късметливи да успеем да осиновим. Като се прибрах в Б-я и съобщих, 4е сина ми е осиновен, реакциите бяха - е ми то така писано, горкото хранени4е ( познавам БР на сина ми, от самото раждане е бил в ръцете ми), ами дано следващото е ваше и още куп простотии.

Осиновените деца са то4но толкова искани, 4акани и оби4ани, колкото и биологи4ните.

 

Аз не схващам само .....за какво отношение към осиновените деца се говори?Всеки дава примери с разни приятелки ама......аз тук не видях ни една от тях...........
Аз нямам лошо отношение към осиновители и осиновени.Не видях и някой друг да е проявил такова в темата....Що реагирате така?

Защото говорим /и темата е за/ принципно защо хората се страхуват от осиновяването - мнозинството хора... а не конкретно хората в този форум

Реакциите на хората по отношение на осиновените деца от дадените примери са породени единствено от недостатъчното количество мозъчни гънки. Хорското мнение не е основателна причина да се страхуваш да осиновиш дете.

аз съм човеколюбец и не считам подобно поведение като проява на глупост.
всеки има право на избор, както да осинови, така да има и представи както дете иска да осинови. поне така е според законите. а което е законно, е позволено.

далеч съм от мисълта да съдя някого, че не е пожелал да осинови. имам много близка позната, която сега ще навърши 60. много искаше да осинови, така и не го направи. винаги е имала кучета, страхотни дакели.
 
мъжът до нея просто не я подкрепи и тя се примири със съдбата си.
сега би могла да се грижи за някое по-голямо дете. има големи финансови възможности, безкрайно добър и много интелегентен човек е. няма да го направи. мъжът с когото живее все още е против, а тя явно не иска да живее без него, все пак са от 35 години заедно.
обичам я много, ценя я и ми е много тъжно за нея.
но тя е направила своя избор, които е продиктуван от страх и обич. как да я съдя.......
един ден ще си отиде от този свят без да е била майка. не знам дали това я прави нещастна. мен би ме убило.


въпрос на приоритети е да вземеш дадено решение. или да не го вземеш и да оставиш животът просто да си тече. има всякакви истории, някои не осиновяват от страх пред хорското мнение, други заради най-близките си, трети, защото не се усещат готови или просто не искат да имат деца. всички ги е страх от нещо.
не считам, че ние, тези с децата, имаме право да ги съдим. няма нужда и да ги разбираме, защото няма как да ги разберем. но това не е повод да ги съдим.

еднакво уважавам или не уважавам един човек, който е осиновил 5 деца, който е създал и родил 5 деца и който гледа 5 кучета. не определям качествен ли е или не според тези фактори.
аз реших да осиновя и съм благодарна, че Господ ми помогна да взема това решение, останалото не е моя работа.

benson10, аз разбирам, че за всеки човек си има специални теми. Изобщо не схващам, защо се засягат част от вас, защото някои от постингите така звучат. Нито смятам, че ти като осиновител си по-различна от мен, нито, че детенцето ти е по-различно от моето. Забелязвам с подобни специфични теми, че потребителите, които не са от съответната страна трябва да стъпват едва ли не на пръсти, а другите смятат за свое право да се засягат от какво ли не.   Ами странно е защо зорлем хората трябва да се делят на различни и еднакви. За мен лично разделение няма. Всички хора са еднакви - черни, бели, пембени, хора с увреждания и такива без, осиновени и рожденни. Тоя феномен го наблюдавам не само в тази тема. Ми не може ли така както ние ви приемаме за същите като нас да се приемете и вие? Въпреки, че признавам това за кучетата и децата може да го каже всеки с рождено дете. То си е до мироглед това  

Освен това вашето мнение е полезно точно в тази тема, но все пак ми се струва, че отговор на поставения въпрос дават хора, които не са осиновили деца (въпреки, че и първият постинг звучи едва ли не обвинително в стила "Защо не осиновявате деца, от какво си е страх?!) Та вие каквито и страхове да имате сте ги преодолели вече, поне голяма част от тях. А другите не са... и по-добре вместо да се обвинява, дайте им кураж да преодолеят страховете си. 

Неохотно се съгласявам. А ако не бях отишъл на ресторант, а ако не бях си купил 666 инчов телевизор... Но ако всички хора по света решат да не воюват и ако резнат бюджета само на военните - ще има пари и за бездомните деца и за всички бедни страни. А ако и други неща се оправят, ще работим само по 4 часа и ще имаме жизненият стандарт на западните страни.

Не бих искал да подкрепям благородни каузи само от кутоазия, болна съвест, скруполи и други подобни. Признавам, че е по-добре отколкото нищо, но да осиновиш дете изисква повече и не може "днес искам, а утре неискам". А за куче можеш да пуснеш обява "стар съм, разболях се, не мога вече, търся му добър стопанин"

не се страхувам, винаги съм искала. ще го направим...съвсем скоро, надявам се.
имаме биологично дете.

Не се засягам по темата, не знам защо такова впе4атление създавам. Единствено за не знам кой път ще повторя, 4е не от всеки става осиновител или родител, това не зна4и 4е съдя някой, а е факт. Както е и факт, 4е ставаме майки по разли4ен на4ин. Вси4ки имаме изпитания и страхове, с които трябва да се борим. Съгласна съм, 4е вси4ки сме еднакви и аз също не деля хората, ина4е бих била лицемерка, след като съм се подписала, 4е приемам дете от всякаква раса, религия и със здравословни проблеми. Не знам какво да кажа пове4е. Единствено си позволих от ли4ен опит да споделя, 4е в Б-я се гледа мелодрамати4но на осиновяването( естествено, 4е има изклю4ения, но мнозинството така го приемат, ли4ен опит), а по-4есто извън Б-я масово се приема за радостна вест и е абсолютно нормално събитие, както раждането. Ако отношението се промени, пове4е хора ще осиновят, но за това трябва пове4е книги да се преведат по темата. Докато се 4ете само "Първи4на рана", няма как хората да не ги е страх.
Явно не може да се разберем , то4ка от мен по темата