Защо хората се страхуват от осиновяването?

Не разбрах от къде си направи този извод.

Мнителността и страховете на много осиновителки са големи. И пречи не хорското мнение , а вътрешното аз.
Все още се водят много спорове дали трябва да знае детето и гога да му се каже.
бенсон10, как искаш да е радостно събитие, като се пази в тайна.

Още в началото на темата се запитах, на кого е нужна подобна дискусия?
Тези въпроси са толкова интимни и лични, че ми се струва проява на лош вкус, да ровим в душите на хората и да обсъждаме решенията им.
Чешете си езиците на някоя друга, по- обикновена тема!

А аз мисля, че колкото повече се говори, нещата стават по-ясни и от това - по-лесни. Не се придържам точно по темата, говоря принципно. Аз не съм осиновила дете, но имам познати.  Страхувам се от много неща в общуването.  А като надникна във форума на осиновителките, оставам с впечатление, че осиновените деца дори акат и кашлят по-различно.

съжалявам, но явно не си прочела написаното от мен внимателно. не е мнителност, а убеждение.
не съм писала, че за голяма част от пишещите ТУК хора нашите деца са второ качество.
хората, които пишат тук са в по-голямата си част доста по-интелегентни и доста по-информирани от останалите. но като цяло обществото ни принципно има наистина подобно отношение към осиновените деца.
самата липса на категорична позиция на списващите тук показва, какво е отношението на обществото ни като цяло. защото по-голяма част от него е неинформирано и вярва на градски легенди.
малко сложничко, ама такива изводи си правя.
колкото до казването и неказването, подобни спорове се водят предимно само в българия. по широкия бял свят те отдавна са проведени и осиновяването е само техническа подробност в начина да се сдобиеш с дете.
попитай 10 свои познати на средна възраст какво мислят за осиновяването и ще стигнеш до моите изводи. не казвам приятели, а познати.

а пък за това, да се обръщаш към кучетата и котетата с маминото, ами и аз винаги съм го правила. за мен кучетата ми са били моите бебета, сега пак ще си взимаме и пак ще се обръщам така към него...

хммммммммммм, ами може би акат и кашлят различно, знам ли. моето естествено-също. и не защото е осиновено, а защото е моето и то естествено е най и по. всичко, което прави го прави гениално.

на последно място ще сложа и малко поучителен тон. темата е нужна, защото по домовете има петцифрена бройка деца, а няма кой да им даде семейство. това е феномен, който в друга държава не съществува.

матакосмата, благодаря ти, че се включваш.  Искам да има дискусия.

Съжалявам, че се е превърнало в убеждение. Сигурно има причина.
Права си, че тук хората са интелигентни и информирани. Моите познати също.  Не виждам как ще попитам чистачката какво мисли за осиновените деца.

самата липса на категорична позиция на списващите тук показва, какво е отношението на обществото ни като цяло. защото по-голяма част от него е неинформирано и вярва на градски легенди.

 
Категоричната позиция ми е много трудна. Нещата са много сложни. Било ме е страх. Ама много страх. И през бременността и после. И още ме е страх.  А градските легенди, вече писах, към ги прочела във форума на осиновителките.


а пък за това, да се обръщаш към кучетата и котетата с маминото, ами и аз винаги съм го правила. за мен кучетата ми са били моите бебета, сега пак ще си взимаме и пак ще се обръщам така към него...

Това е съвсем друга тема. Децата порастват, хващат си пътя, а животинките винаги остават нашите бебета.


А поучителният тон е излишен. И сравнението с други държави.

ами не знам дали е излишен, след като над 10 000 деца заспиват всяка вечер непогалени и нецелунати от мама, а по-голямата част от тях никога нямат шанс да го изпитат.
мен ме боли за тези деца. много.
а след като виждам как е другаде, по другите държави, сравнението само се натрапва. след като други народи са решили този проблем, който води със себе си и много нещастни детски сърчица, няма как да не сравня.
иска ми се да си мисля, че сме просто неинформирана и по-инертна нация, а не че сме бездушни егоисти.

колкото до осиновителския подфорум - там има много и полезна информация. зависи кой какво чете и какво иска да чете............клюкинки има във всеки подфорум, но и съществена информация.

Matakosmata, дай малко време на обществото ни  . Понякога има стеротипи, насаждани с години, за които е нужно време. А и отделно българинът никога няма да стане японец, за добро или лошо.

Има един много важен въпрос - финансовият. В България на много хора не им достигат парите, за да отгледат собствените си деца.
Друг е въпросът, че ние смятаме  - да отгледаш дете, значи - да му дадеш образование, докато иска, да му подсигуриш апартамент и т.н.

колкото до осиновителския подфорум - там има много и полезна информация. зависи кой какво чете и какво иска да чете............клюкинки има във всеки подфорум, но и съществена информация.

Колкото до осиновителския -  казах го, вие не ме разбирате, само такива като мен ме разбират.

С това съм съгласна.

Според мен осиновяването в България се затруднява от факта, че повечето деца са от цигански произход. Всички знаем какво е отношението към етноса. Почти никога не се засяга тази тема, говори се за деца с увреждания, но и дълбоко вкорененият расизъм има отношение.

А колко са напреднали в чужбина не знам, но ми прави впечатление какви филми излизат. Тъй като харесвам филми на ужасите, мотивът със злото, "повредено" осиновено дете е доста често експлоатиран - явно има на основата на какви страхове да се развива. Дори и у благородните чужденци.

Аааааа хеле разгеле, някой да каже и това!!!!
АБСОЛЮТНО ПОДКРЕПЯМ с всичките си налични крайници  

Това е част от горчивата истина. Една от причините, за мен например, да искам да осиновя бебе.
Не знам дали знаете обаче, че ако осиновите дете над 2 годишна възраст не ви се полага и ден платена отпуска по майчинство.
Ако някой се чуди какво има толкоз да му гледаш на едно уплашено, разтреперано 2 годишно пиле - да заповяда в осиновителския форум да се просвети.

Ето още един личен страх - страх ме е, че няма да се справя с овладяването на болката на детето ми, ако осиновя по-голямо детенце. Просто финансово няма да мога до си позволя да остана поне 1 година без доходи, за да мога да си гледам детето.

П.С
До авторката - стана ли статията, а?  Барем от куртоазия да бяхте драснали ред, два...

Много по-горе споменах финансовия въпрос.Отново повтарям - няма нужда от нещастници.Какво като си родила осем деца и си ги захвърлила в контейнера?Колкото до избора на дете -  хората ,който осиновяват имат право поне да изберат произхода на детето!Лично аз не бих осиновала от ромски произход.
Да спомена - към гените спадат /предразположение/:алкохолизъм,психо проблеми,диабет и др.
Мисля,че точно това е основната причина от този страх - не знаеш,какво да очакваш .
И нека не забравяме ,форума е за лично мнение!!!!!!!!!!!!

 
И днес се грижиш за доброто ми настроение, за което благодаря сърдечно.


Виж сега, само вметка, конкретно теб напълно те разбирам ...
Очевидното от постовете ти свръх качество на твоите Гени (главната буква тук също е очарователна) , буди  основателен страх, да не кажа паника за запазването на чистотата на гените на цялото семейство!!!! Пу, пу, чак мен ме втресе, като си представих че може да се попилее този безценен генетичен материал.  

Обаче, има много хора като мен, с нормални гени (с малка буква), които нямаме основание да се страхуваме поне за това. В семейството ми има прекрасни хора, има и личности, които предпочитам да не срещам по улицата. Откъде да знам, че биологичната генетична лотария няма да изтегли гените на леля ми Муца... В този смисъл моето лично мнение, е че за мен, гените не са от съществено значение. Ако сина ми един ден започне да се дъни, то ще е заради наши  родителски грешки, обстоятелства и пр., не на гените му - в това съм твърдо убедена

П.С
моля ти се, напиши за най-големия пример  

Белла, в голяма степен си права, но страха е нормално нещо ми се струва... Даже си мисля че не е адекватно човек да не се страхува. Убедена съм, че човек трябва да подхожда към осиновяването не съмо със сърцето си , а основно с главата си, защото изкупителната жертва винаги ще е детето.
В този смисъл, аз поддържам тезата (знам, че има много несъгласни с нея), че претенциите към детето, което ще осиновим не са лошо нещо. Осиновяването категорично няма общо с благородните каузи,
Убедена съм,  че само безрезервни родители, които искрено приемат конкретното дете на 100 процента и без условия могат да го направят щастливо и уверено. Иначе - лоша работа и за родителите и за детето

ова е страх да направиш избора. Защото всеки иска да направи правилния избор в живота си. Хората сме различни - едни са склонни да приемат предизвикателството на неизвестното, други не. Много хора се страхуват също да имат изобщо дете - и за тях това са обясними страхове - финансово състояние, жилищно положение, кариера, безработица и т.н. Но не съм видяла тема Защо хората се страхуват да имат деца? Нито е възпитано, нито е честно да се размахва пръст и да се иска от всички хора да сме еднакви и благородни. Някои ги е страх да осиновят изобщо, други ги е страх да осиновят дете с увреждания, трети дете от ромски произход и т.н. и т.н. Така зададена темата вменява чувство на вина. А не руши стереотипи.
Осиновила съм.Минала съм по пътя на бунта и страха, на болката и отчаянието, на надеждата и еуфорията. И се чувствам стопроцентова майка, въпреки че детето ми не е родено от мен. И в осиновителския съм го споделяла - за да бъде едно осиновяване успешно, за да се получи връзката между майка и дете, е необходимо най-напред майката (всъщност и бащата) да е преодоляла болката от невъзможността да има биологично свое дете. Защото страхът от осиновяването е пряко свързан с тази болка - разбира се за тези, които осиновяват, защото не могат да родят.

И защо заспиват сами и непогалени при толкова много желаещи да осиновят!? Защото не покриват критериите на кандидат-осиновителите.  - Да не ги изброявам. В осиновителския подфорум сигурно са дъвкани, дъвкани.  Но слава Богу и това се променя, крачка по крачка.