Защо хората се страхуват от осиновяването?

Катина, няма да повтарям Мерипопинс, тя е казала всичко, което мисля по въпроса, а именно :
Никой не казва да не питате и да си заравяте главите в пясъка. Става въпрос да не си чешете езиците само с нашите проблеми, болки, първични рани и отработването им.Това не ви прави чест, защото ничий живот, с всичките му проблеми, болки, сълзи, радости и щастие не заслужава да е обект на махленски раздумки, сочене с пръст и лежерно критикуване.
Като не знаеш питай, но не назидавай, не отричай и не заклеймявай неясни за теб неща.Вярно, че това е лесно и на чужд гръб и 100 тояги са малко и става чудесен дебат и охулване, но никому не прави чест такова поведение.
Ние не ровиме в душите ви и не разсъждаваме колко глуповато е горкото дете на еди коя си, как за жалост е взело гена на простичката си майка, пък за капак и големия нос на грозноватият си баща..............................................а в някои постове точно това се чете за осиновените деца.

При моята процедура по вписване в регистъра имах обстойна среща с психолог и доста интересен разговор, правих и тест. Ходих и на курс за кандидат-осиновители, четох, питах хора минали по тоя път. Т.е. - каквото можах, направих. Не бях съвсем неподготвена, поне теоретично. Моята социална я виждам почти през ден (защото работното й място е близо до жилището ни) и си говорим най-човешки. Идвала е в къщи, водила съм детето и при нея.

Процедурата изобщо не е тромава.

Колкото до тези осиновители, които не са наясно защо осиновяват и мотивацията им е да са като другите, то е ясно какъв ще е крайния резултат. Не може с такъв мотив да станеш родител. Съжалявам, че социалните не са достатъчно подготвени, за да правят аргументирани откази на хора, чиито мотиви за осиновяване не са докрай ясни. Или може би е въпрос на законодателна промяна, не знам. Смятам даже, че е прекалено лесно да осиновиш дете, може би трябваше малко повече да ни "озорят". Все пак осиновяването е мярка за закрила на детето и неговия интерес е водещ.

Много се надявах да не се вържа, ама, на, и аз в темата.
малко по- лицеприятно щеше да звучи, ако беше зададена "Страхуват ли се хората от осиновяване"Или поне ако авторката беше обяснила причината за интереса си, дано наистина не е меркантилен, като напр. лесно събиране на материал за статия.

Хората се страхуват от всичко, вкл.  и от неща, които обичайно не са особено плашещи.Аз напр., без да имам специална причина се страхувах много от развод, затова и много плахо , а и късно пристъпих към  брак, когато наистина бях уверена повече от 100% в чувствата и на двете страни.Но не съм се страхувала от това, че ще остана без дете, както се предполагаше не  пристъпвайки към женитба/ В младежките ми години не беше особено в реда на нещата да се ражда без брак, затова такъв вариант не бях обмисляла./

има осиновителки, които се страхуват от ин витро и от процедури, които биха навредили на здравето им.И вероятно с основание.
има осиновителки, като мен, пристъпили по- късно към създаване на дете и загубили неродено дете, които се страхуват от създаване на дете с увреждания, малформации, особено от възрастова гледна точка.И вероятно с основание.
има осиновителки без какъвто и да е репродуктивен проблем, които се страхуват от неподходящо обвързване с неподходящ партньор. И вероятно с основание.Стават майки, осиновявайки дете.
има жени, които неистово желаят  биологична рожба,  подлагат се на безброй медицински процедури.Вкл. и познавам семейна двойка, с процедури за вкръвопреливане и не знам какви магии в чужбина.И вероятно с основание.
има хора / жени, мъже/,  които изпитват ужас от това да останат без биологично  продължение на рода.И вероятно с основание.

хората са различни, с различна ценностна система, с п риемане или неприемане на определени житейски ситуации. И ако не пречат на околните, не виждам защо трябва да ни притесняват техните страхове.

Ако темата беше минала малко в по- мирен тон, вероятно ние, осиновителките щяхме по- искрено да споделим нашите страхове, а също и биологичните майки, които преди или дори след раждане на дете са се колебаели да предприемат тази стъпка.но за съжаление, това е доста популярно във форума, някой да ти се  сопне защо имаш точно такова мнение.

Да кажа за моите страхове.
гени, мени , таланти и способности не са ми в обсега на интереса.
дали ще съм добра майка съм се притеснявала, но чак да се страхувам- не, с доста предизвикателства в този живот съм се справяла.
Дали ще имаме с детето духовна и силна връзка, също не съм се притеснявала,  защото мисля, че имам усет към детската душа и дано не ви звучи твърде надменно.

Притеснявах се и се страхувах, че моето щастие / да имам дете/ ще е свързано с нечие нещастие.така си го представях, че някоя нещастна жена ще е принудена да остави рожбичката си.макар и по повод на работата си да знаех, че често картинката е съвсем друга и за много жени майчинството по една или друга причина не е ценност.
Напр., не разбрах какъв е случаят на бенсон 10, но ако аз стана свидетел на такава картинка- майка със сълзи на очи да се отказва от правата си, чудо да стане не бих  осиновила детето.  Не казвам, че е лошо, не казвам, че е неправилно, казвам, че аз не бих се наела с такава тежест и болка.Това, в случай, че някой тръгне да ме укорява "Ама защо имаш такова мнение".п росто споделям какви страхове съм имала, нали това е темата.
но аз като цяло съм твърде безстрашен човек/ очевидно и не много скромен /, като се замисля май само от мишки ме е страх истински.

Светкавица    

Само здраве и щастие Ви желая!

 Светкавица, Благодаря ти за поста  !

Вече над 20 страници чета, но не отговарям, защото явно не съм "хората"... т.е. не се страхувам
Но все пак мисля, че глупавият въпрос беше и предпоставка за немалко глупави отговори. Обобщението "хората се страхуват" намеква, че ВСИЧКИ хора се страхуват и това поощри доста народ да ни разкаже не за собствените си страхове, а смело да обобщи от името на "хората"... Държа да се знае, че лично аз се разграничавам, дори с цената на това да не бъда считана повече за "хора"
Светкавица, сърдечни поздрави за тръпението да бъдеш толкова изчерпателна и същевременно внимателна с всички!!!

Светкавица, хубав пост, с много неща съм съгласна, но тъй като съм трила да обясня, 4е ситуацията е разли4на при нас. Аз не съм отнела детето на БМ, тя е намерила профила ни в осиновителната агенция, тя се е свързала с нас, тя ни е избрала след много имейли, телефонни разговори и срещи на живо. Ако ние не бяхме се съгласили да го вземем, щеше да го даде на друг, беше категори4на, 4е с нейните проблеми не може да даде на детето си дом, семейство, внимание и оби4, от което се нуждае. Тя също е осиновена, та по-добре от всеки знае какво прави и защо. Също имаше 5 дни след раждането да промени решението, преди ние да станем законни настойници на детето. Както и продължаваме да имаме контакт с нея, пращам имейли и снимки всеки месец, имахме преди няколко месеца среща и тя видя детето. Тук никой не играе ролята на дядо Господ да решава кое дете за кои осиновители е подходящо, с много малко изклю4ения, единствено БМ има правото на избор за семейство на детето си. Процедура, отношение и ситуации са доста по-разли4ни в щатите .

Надявам се, 4е е ясно, 4е аз не съм дърпала детето от ръцете , а тя не го е пускала, не става на въпрос за сцени от нейна страна, а просто за нормални 4увства при раздяла. Това, 4е вие не сте били свидетели как вашите БМ са се простили с децата си, не зна4и, 4е те не са плакали и страдали/страдат за тях. Колко малолетни майки в Б-я, които оставят децата си, знаят къде отиват или са взели решението сами без натиск от страна на родители и общество.

Но, да, 4увствала съм се ужасно, адски ми е мъ4но и 4есто мисля за нея и ситуациите, в които продължава да изпада. За това се опитвам да убедя хората да не съдят БМ , които не познават, защото никой не знае истинската при4ина за подобно решение, но в много слу4аи е свързано с много болка и тъга. Ние може да не приемаме при4ината за основателна, но знам, 4е много от тях го правят с надеждата да осигурят на детето си стабилен дом, оби4 и да им дадат шанс за по-добър живот.
-----------
И още една група осиновители има- хора с големи сърца, които имат биологи4ни деца,но това не е при4ина да не осиновят и успяват да споделят времето си и любовта си между биологи4ните и осиновените си деца.

----------
Много интересно с тези психологи4ески тестове. При нас няма такова нещо, но трябва да сме про4ели определено коли4ество книги на тема осиновяване, да сме посетили мероприятия за осиновители, лекарски прегледи, еквивалент на свидетелство за съдимост, както и попълваме нещо като въпросници, с интереси ни, с малко инфо за живота и семействата ни. Посещават ни веднъж, за да видят в какви условия живеем, писма-препоръки от приятели и най-гадната 4аст е огромен списък с болести, на които трябва да отбележеш с да, не и може би, за детето и БР с какви състояния сте съгласни да приемате  дете и до каква степен на болестта. След настаняването само до година ни посетиха два пъти и то защото се преместихме в друг щат, и всеки такъв има собствени правила за осиновяване, първата среща беше по-скоро да се промени адреса ни и да видят новият апартамент, в който ще гледаме детето.

И тук има лекарски прегледи - общ и психиатричен (формален, както писах), изследвания за СПИН, Васерман и Хепатит, удостоверение от белодробен диспансер, свидетелства за съдимост и от следствените органи, препоръки от познати и приятели, удостоверения за доходи. В доклада влиза и описание на жилището, в което ще се гледа детето - социален работник посещава кандидатите в дома им.
При подаването на заявлението попълваме графи за евентуални претенции за пол, възраст и здравословно състояние на детето.
Имаше и удостоверения че не са ни отнемани родителски права досега.

Светкавица, твоят пост е най-добрия по темата според мен.   

Ганката, мерси, аз не съм запозната с процедурата в Б-я. Нашия лекарски преглед е формален, не ни правят изследвания за нищо. Здрав ли си, здрав съм, мерят Т, тегло, кръвно, проверяват зрение и това е. Забравих,  доходите също се декларират. Май документите са подобни, разликата е в подготовката с 4етенето и избора на семейство за детето.

Всъщност защо е важно "защо хората се страхуват"? Който се страхува - не осиновява. А да убеждаваш някого, че страха му е безпочвен си е чиста загуба на време. Страхът си е страх.
Ако излезе статия на тая тема - ще "подгоня" авторката. А ако е за дипломна работа трябва още да се потрудим.

Само това трябваше да се отговори на такъв въпрос.

Е, хората се страхуват по принцип, когато им предстои нещо ново и непознато, защо да не се страхуват и от това?
Нормално е.

И все пак въпросът сам по себе си, зададен така, простете, но е нелеп.
Не бих ползвала евентуалната "статия" за нещо повече, освен да увия закуската на децата ми... стига да ползвах вестници за целта. 

Защото кръвната връзка е по-силна.А и при това рисковете при осиновяване са,че никога незнаеш това дете какви гени носи.Също така всеки иска детето да си е негово.Мисля че общо взето не страха да осиновиш дете е най-решаващия фактор а естественото,природно желание детето ти да е с твоята кръв.Има хора които се страхуват да осиновят деца,защото се притесняват,че няма да се грижат добре за тях,че нма даги обичат достатъчно,но всичко това призлиза пак от желанието за кръвна връзка с детето.Аз лично съм си мислила дали бих осиновила дете и пеших,че да,но само от жалост и ако мога да му усигуря всичко необходимо без това да ощетява моето собствено.Всъщност осиновяването на дете е една наистина смела и достойна за уважение постъпка,защото човек,който може да превъзмогне естественото си желание за собствени деца въпреки,че неможе да има,да даде обич на такова дете,да поеме риска,това наистина е влико и достойно за уважение.

Добре бе, това как го разбра ? Прочела си го в някой вестник, или ти го е казала баба ти , или просто си говориш наизуст? Много се дразня, когато някой гордо праска крилати фрази тук и там без изобщо да си дава сметка какво съдържат те. Нещо, което не си го живяла, не си изпитала, ами недей да говориш ей така само да си чешеш езика. Бих приела такова изказване само и единствено от човек, който има и осиновено, и биологично дете. Ако такъв човек ми каже, че кръвната връзка е по-силна виж, тогава бих се замислила.

Връзките между хората, едни от НАЙ-СИЛНИТЕ връзки са не кръвни, а изградени през много години на усмивки, сълзи, съкровени думи, доверие, много любов, много смях и много случки и събития. Даже не говоря само за връзката майка-дете, макар че и те влизат тук, а общо.


Гените са много малка част от това кой човек какъв израства да бъде. Да, имат значение. Но в никакъв случай решаващо.


Най-искрено те моля никога да не обмисляш сериозно варианта да осиновяваш дете...

П.С.Дразня се на самата себе си, когато си позволя да яхна метлата , но... това е положението...

Абе не ви ли писна да я нищите тази тема, 23 страници все едно и също. Направо ми се повръща вече от глупости.

Писаното не се отнася към последния пост.

от темата мога да обобщя, че хората кото осиновяват деца са висши същества, неспособни да бъдат разбрани от онези "другите" с другото мислене...а на тези "другите"... какво да им кажа...толкова са далече, толкова примитивни...
момичета (осиновили деца),  няма как да разберете какво се върти в малките им мозъци...няма как те да разберат какво става "on the shoulders of giants".
това е все едно на везната да сложиш кило желязо и кило перушина.

поклон пред всички майки, които осиновяват деца и имат силите да се борят ежедневно с тези примати.  

подписът ми е в чест на "титаниците на мисълта", които срещнах в тази тема

След толкова дискусии и какви ли не обяснения, накрая отново се появява някой мъдрец -в случая LinnaLove и изтърсва "великите" си мисли.
Затова няма нужда повече от това разискване, смисъла е нулев. Просто но някои цял един живот няма да им стигне да разберат и частица от реалността.
Нещо друго бих искала да попитам-Щом говорите за кръвта, не си ли дават сметка някои, че "кръвта и гените" им толкова не струват, че е 100 пъти по-добре да не създават индивиди с нея?