Защо хората се страхуват от осиновяването?

Родителски грешки е за мен. Проблема , мисля е в родителските грешки, а не толкова в акта осиновяване. Не оспорвам нито генетичната, нито утробната памет - тя е факт, така както и не подлежи на съмнение факта, че от всяко дърво свирка не става. От първичната рана може само белег да остане, тя според мен може да се преболедува. Искрено вярвам в това. Може да се помогне на детето да изгради свои механизми, в зависимост от личностните особености да открие своя начин за отработване и справяне с травмата от това първично изоставяне.
Брей ама на гадости се начетох. Глупостите - едно на ръка - и аз си ги пиша, оначе гадостите, според мен се пишат от гадняри. От нечувствителни хора, за които ако днес не нараниш някого с дума, поглед или жест не можеш да заспиш спокойно и съня ти е непълноценен.

Не се сещам за друга тема,която толкова да ме е уморила.Натрупа се,преносно казано,прекалено много "мърсотия".
Виждам нещата в друга светлина...


ДОколкото си спомням беше споменато за връзката "майка-дете" по следния начин:



Този пост ли предизвика бурната реакция?
Къде тук е казано,че няма връзка между небиологичния родител и детето му?и въпреки,че се спомена по нататък за първичната рана и за подсъзнателното/несъзнателно чувство на изоставяне,и се призна,че това няма как да не е възможно да съществува...........споменаването на думите "биологична майка" , "връзка" и "дете" причини избухването на бомба.

А това?:

Гледайки го не мога да не си помисля,че биологичната майка е смятана просто за един инкубатор,който усеща единствено физическата болка през бременността и раждането.А не е така ,нали?


А аз не прочетох никъде никой да казва,че осиновените деца са некачествени,или второ качество,или с нещо ненормални.
Прочетох само за хора,които обясняват за продължението на рода,за желанието да предадеш собствените си гени,били те добри или лоши,за инстинкти.....Т.е. отговаряйки на въпроса,с който е зададена темата. "Защо хората се страхуват от осиновяването?"
Но реакцията е разбираема,предвид поста,с който авторката пусна темата,а той е:


И така...

Темата ми стана ужасно тежка...Виждам и много озлобени хора и от двете страни,но слава Богу,виждам и прекрасни,свястни хора,с които бих общувала с удоволствие,ако живота ми поднесе такава възможност.
Признавам,че не мога да се изразявам правилно.Не мога да изкажа мислите си както искам.Но определено не съм целяла нито да обидя някой,нито да бъркам в нечии рани.Общуването по интернет не е най-добрия начин да се "свържеш" с хора,но...

Не познавам БР, не знам нищо за тях!
Колко ненормална може да бъде една ситуация, за да се откажеш от детето си!? Не разбирам...

Не е лично, писала съм за това. Те не ме приеха никога като тяхно дете. Много пъти като дете съм чувала думите "кръвта вода не става". Не знаех тогава защо ги подхвърля майка ми. Веднъж дори каза, че е по-добре да ми е дала отрова, отколкото да ме отгледа. Биеше ме за щяло и нещяло и ме дресираше по нейн вкус. Така тя разбира "възпитанието". Такъв е бил нейния баща с нея и братята и сестрите и, а тя не можа да преодолее този модел и се превърна в "подобрено" копие на баща си. Никой друг от братята и сестрите и не е бил толкова краен със своите деца - братовчедите ми. Само аз съм осиновена в семейството.
Има осиновители, които взимат деца, не за да са техни родители, а за да имат домашен любимец. Но не вземат куче, защото трябва да го разхождат. Детето като порасне и го отгледа бабата, се разхожда само. Ако го пуснат навън де. Това го правят, за да не са различни от общоприетия модел на семейство - т.е. мама, татко и дете. Но те нямат душата на родители и не им е било нужно да имат дете. Абе... още една житейска история. Защо пък се случи така и с мъжа ми да е почти същото? Годините ли тогава са били такива, що ли? Или просто сме попаднали на неподходящите родители? Не търся отговори на тези въпроси. Аз живея спокойно с тези мисли в главата. Имам си ги, питам се понякога, свободно говоря за това, не ми тежи.

Родителска грешка е поведението на майка ми, но аз не я обвинявам. Не бих могла, защото съм такъв човек. Просто нямам чувства. Приемам я, тя е част от живота ми, важна част, колкото и лоша да е била! Ще се грижа за нея когато няма да може сама, но аз ще го направя, защото смятам, че сме хора и така е редно. От почти две години не контактуваме. Веднъж я срещнах на улицата и тя ме отмина като непозната...

Но всички онези неща, които написах, че усещат осиновените деца, не са плод на това, че аз съм имала късмета да имам такива родители. И децата на прекрасни родители имат тези чувства. Даже мисля, че обичаните осиновени деца когато научат случайно за това, че са осиновени в по-съзнателна възраст, приемат по-трудно този факт, защото приемат тази обич за нарочна, а не изконна, което разбира се не е вярно.

изтривам поста си, беше предназна4ен за Бижу и знам, 4е тя го е про4ела

ОК, всяка жена, изоставила детето си има своята "важна" причина! В така разказаната история, смятам, че БМ е имала изход, ако трябва да кажа своето мнение, benson10, но ще стане една безкрайна дискусия... Уважавам мнението ти!

Истинските родители са тези които отглеждат детето
Не е достатъчно само да го създадеш
Ине разбирам що за чудовище трябва да си за да захвърлиш бебето си в дом
И да аз бих  осиновила дете въпреки че имам собствено 

Има осиновители, които взимат деца, не за да са техни родители, а за да имат домашен любимец. Но не вземат куче, защото трябва да го разхождат. Детето като порасне и го отгледа бабата, се разхожда само. Ако го пуснат навън де. Това го правят, за да не са различни от общоприетия модел на семейство - т.е. мама, татко и дете. Но те нямат душата на родители и не им е било нужно да имат дете.
[/quote]


Ето това много пъти съм опитвала да обясня, че има хора, които осиновяват за да си имат и те като другите семейства-дете.Но тези хора изобщо не са дорасли за подобен акт и подлагат детето на нечовешки тормоз.Накрая го дресират да им бъде задължено до гроб и щом попорастне започва да ги обгрижва, по-точно го превръщат в безгласен слуга, с което евентуално да се издължи поне малко.Според тях цял живот не може да му стигне да се издължи напълно за "огромната добрина", която са му направили.
Гади ми се от такива.А пред хората се бият в гърдите колко са обичливи и грижовни и колко неблагодарно е домашното "животно" с лоши гени, което са приютили.

Струва ми се, че тези хора и свое да бяха родили пак така щяха да се отнасят. Историята знае и такива случаи.

Мисля, че си права Tikvichka , но в случая визирах една конкретна група, които действително си вземат доживотен роб, за да не се различават от общоприетият модел за семейство.Този типаж мисля освен бездушието, което носят, са и с голяма доза комплекси и жажда за власт, надмощие, призвание и благополучие и житейски успех.Ясно е защо не го постигат никога, но драпането е голямо, злобата и завистта още повече а крайният резултат е нескончаем ужас и тормоз за взетото "слугинче".

Е, това ми се струва силно преувеличено. Нали все пак проучват(или поне така казват) семействата, желаещи да осиновят дете? Чувала съм за психологически тестове, разговори с психолог, и т.н. Щото иначе цялата работа се обезмисля- вместо да расте в институция, расте в семейство, което го смята за секънд хенд и го експлоатира като туземец. От трън та на глог, както се казва.

И преди години, с осиновени мои връстници има такива ужасни случаи и сега ги има, макар вече да е доста по-затегнато.Писах за такъв случай и за нещастното момиченце, което живее до нас.Дори опитах да помогна, не само аз а половината квартал говорихме със социалната, която отговаряше за случая, но нищо.Трагедия, детето сега броди с клошари по улиците, бият го да им купува бири, сигурно пие с тях и бог знае какво друго прави.

За да разсея част от наистина "градските легенди" за тежка процедура:
Разговорът с психолог при нас беше пълна формалност и двата пъти (за двете деца ни изготвяха различни доклади). Психологически тестове не са ни провеждани. За първия доклад социалната служителка се беше въоръжила с някакъв пространен въпросник. Стигнахме до уточнения в коя точно детска градина е ходил мъжът ми и как се е казвала другарката му.... Е в течение на срещите снея (които бяха 5 или 6 по 1 час) ние започнахме да й задаваме въпроси и да се интересуваме от много неща и тогава наистина ни беше от полза със сведенията, които ни даде. След това изготви доклад, който беше много захаросан и доста неграмотно написан. Всичко мина в рамките на 5 месеца, като хванахме и летните отпуски тук и там.
Проучване за второто дете на практика нямаше - друга служителка взе доклада на първата, извика ни да се запознаем за 10 минути и изготви нов доклад, който не видяхме в началото, а по-късно се оказа, че е използвала за пълнеж и готови пасажи от други доклади и на места на практика не бяхме описани ние като семейство.

Следосиновителен контрол - първото дете дойдоха да го видят два пъти - веднъж в старото ни жилище и веднъж в новото след като се пренесохме 6 месеца след осиновяването. Второто дете само веднъж са дошли веднага след като си го прибрахме в къщи да видят какво правим с него. Беше преди почти 2 години.  
По правило на всеки 6 месеца в продължение на 2 години след делото трябва да изготвят доклади за адаптацията на семейството към детето и детето към семейството...

Мен пък ме питаха дали съм имала други връзки преди мъжа ми.

Следосиновителни срещи не сме имали никакви. Никой не се е сещал за нас.

Всичко е бошлаф работа.

Сулю и пулю може да осинови в България. Даже и майка, която не се е интересувала два дни от децата си и са ги убили.

Психологически тестове правят в обучението на приемните родители, което е задължително и с подробно становище и оценка. Има и подобно обучение за осиновители, но то е доброволно и няма гласност. Съответно повечето осиновители дори не знаят, че има такова. Дори и някой да знае обаче, резултатите от него не се взимат предвид при самото осиновяване, води се само, че са минали обучение и толкова.

Има доста крайни мнения,но всеки случай е сам за себе си.Лично аз ,уважавам решението на някой биологични майки да бъдат само такива,защото е по-добре детето да попадне при хора,които ще го обичат и ще ги ощастливи.Ако ги нямаше БМ,как тези хора,копнеещи за дете биха продължили живота си?Разбира се,имам пред вид нормалния ход на нещата.Всеки сам взима решенията си,а страх винаги ще има,защото просто сме хора.