Защо хората се страхуват от осиновяването?

Не питам за мързел или кражби. От възпитанието е изразът "хайде бе бате" или просенето. По-скоро питам за лекомислен начин на живот, живот ден за ден. Може и да е неправилно, но ето каква представа имам аз - българинът събира пари и купува пералня, после жена му ще има време, ще ходи на работа - има планиране, има прогрес. Ромите не биха дали пари толкова лесно. Ще купи пералня чак след като жена му вече е започнала работа - ако не работи, тя пере, защо да дават пари за пералня, защо да се харчи ток.
И това, но описва и по-различни черти: живеят или в барака или в неизмазана къща. Все нещо недовършено има. А другата крайност е излишен кич и показност - облицоват къщата с мрамор.

Виждам, че тук наистина има един основен проблем и искам да попитам аз:

Всички ли тук, които твърдят, че няма никакво значение генът и инстинктът, биха си осиновили дете от малцинствата?




Отговорът на въпроса в темата е даден още във втория пост, затова не виждам защо спорите, то си е доказано....

Аз мислех, че няма голямо значение. Бижу писа, че 80% са гени. Попитах, но и отговорът на въпроса ми не е толкова важен. Личната ми нагласа е повече за приемна грижа или грижа за по-голямо дете - тогава е по-важна грижата, а не да създам мое/наше второ аз.

допълнение: дори ми е неудобно, че попитах, но какъв е смисълът на темата, ако не мога да попитам.

Gergandi,

Ако случайно отглеждаш чужди гени, какво точно ще ти стане? Ще ти окапе косата или носа? Що за първично разбиране. Хората не сме животни, разумни същества сме и за това сме единствените по рода си. Не сме чиста биология! И това е доказано.
Ма що ли се пенявя толкова.  
А на въпроса ти, когато малката ми дъщеричка ми каже "Нони много бича майка", аз какво да й кажа - "Сори бейби, ама имаш кофти гени, на всичкото отгоре не български, против природада е да те обичам".

Абе що се занимавате с нещо, които не познавате!

А защо да не се интересуваме?Или трябва да обърнем гръб и да се правим,че такива неща не съществуват?Не съществуват осиновени,не съществуват осиновители,изоставени деца,родителите,които са ги изоставили ....
...Ако не общуваме,то тогава как ще живеем заедно?
ЗНачи,аз като срещна жена с осиновено дете,или възрастен ,който е осиновен,трябва да се пазя да не общувам с тях?Да не се "занимавам"?Щото не познавам тях и тяхното битие и всичко.....?

Абсолютно си права!!! Разбира се, че доколкото сме разумни същества, притежаващи култура, е абсурдно да имаме каквито и да било пречки да осиновяваме! Това е ясно като бял ден. Практиката, обаче, показва, че хората доста трудно се навиват, въпрехи хилядите положителни разумни аргументи (всъщност, аз за нито един негативен аргумент не се сещам). Въпросът е ЗАЩО. Защото хората, въпреки разумната си и окултурена природа, в голямата си част действат повече несъзнателно, т.е. по-скоро инстинктивно и близко до животинската си природа.


Иначе няма никакво разумно обяснение защо хората не осиновяват, след като това е благородно, душеспасително, правиш добро на една малка душица.

Това имах предвид с провокативния си въпрос. Естествено е, че, ако си повече разумен и повече европеец, ще осиновиш и ще разбираш, че полът, цветът и гените на детето нямат базисно (да не кажа никакво, защото е трудно доказуемо) значение нито за отношенията ви, нито за неговото бъдеще.

Страха на вси4ки осиновители особено през 70-те 80-те и преди това, идва пак от липсата на достатъ4но информация. Спомням си като дете колко тайно беше вси4ко. Не омаложававам желанието на осиновените деца да искат да знаят корените си, но много по-леко би било за тях и родителите им, ако е имало компетентни хора, към които да се обърнат за помощ, ако обществото ни няма такова отрицателно отношение към осиновяването и ако има организации за осиновители и техните деца, в които те да си помагат и бъдат сред подобни. Да, ама Б-я е на светлинни години от това, за това в тази тема из4етох меко казано отвратителни мнения. Ако нещата бяха по-разли4ни много от страховете на осиновителите и на осиновените деца, нямаха да съществува.

За това тук са все по-популярни отворените осиновявания, за да може когато детето реши да има контакт с БР, а не с години да ги търси. Аз също ги познавам достатъ4но, за да мога да отговоря на 4аст на въпросите му и много други. Знам, 4е моето дете е желано и винаги е било оби4ано, не само от нас, но и от БМ. Не слагайте вси4ки БР под общ знаменател, много от тези моми4ета го правят от липсата на друг вариант, от натиск на семейство, религия и общество.

Китана, няма проблем да питате, но това няма нищо с обвинението и нападките с цитати на някои потребители, които се опитвам да убедят осиновителите, дупе да ние яко, 4е виждаш ли гените, връзките и не знам си какво си още, са толкова водещи, 4е независимо от любовта ни и усилията ни, никога няма да знаем какво е  да имаш собствено дете, както и нашите деца нямат шанс да са като "другите" и успели хора, а 4е са жертви...всъщност може би сме жертви на 4овешката простотия и без4увстие.

Не знам каква информация е достъпна в Б-я, не знам какви специалисти работят с хора касаещи осиновяването, но аз съм из4ела много книги по темата, зет ми за години работеше психолог в осиновителна агенция и знам много добре какво мога аз като осиновител да постигна с детето си и какво да о4аквам, за да обръщам внимание на безумнието на някои сънародници.

Не изчетох всички страници, моля за извинение ако се повтарям. Защо понякога осиновените деца се обръщат срещу осиновителите си? Мисля защото се чувстват излъгани обидени. Дъщеря ми знае много добре и доста често разговаряме за това.
Защо хората се страхуват?- Не мисля, че на днешно време има толкова много които се страхуват от осиновяването заради гените, по скоро ги плаши тромавата процедура. Както казват ако искаш  намираш начин, ако не искаш намираш причина.

Надявам се че не се караш на мен   Експерт не съм, но поназнайвам.
От изречението цитирано от мой пост липсва половината и по този начин неговия смисъл се променя на 180 %
Включих се с уточнения на тема генетика за да коригирам твърдения които не отговарят на истината. Твърдения, които биха увеличили и без това съществуващ страх на тема генетично наследство.

Споменавала съм го и в други теми. Имам братовчед с шизофрения, дядо алкохолик, майка с диабет,тъст алкохолик с множество суицидни опити. За женкарите няма да говоря  
Та какво ли ще ми донесе биологичното ми дете?
Всички вие дето се обявявате за запазване на родовите гени - във вашите родове всички ли са в пълно здраве и с прекасен характер?

Живот и здраве ще стана приемна майка на дете, чийто генофонд може да се окаже по-добър от моя.

Това за "по-добрите" и "по-лошите" гени не го ли минахме още на 4та страница?
Трябва ли човек да е перфектен във всичко до н-то коляно,за да си "позволи"желанието да има собствено дете?
А може и да не е.Както и при рождените деца,така и при осиновените,нищо не се знае....

Ех, не мога да се сдържа и да не напиша още нещо!
Скоро имам рожден ден. Мразя времето преди датата. Винаги съм го мразела. Тъжна съм на рождения си ден от дете до сега. Хайде сега имам основание, ставам на 40 Ама като 6 годишна защо го мразех!? Заради неосъзнатия спомен? Заради усещането, че с появата ти на този свят си бил нежелан за този, който те е създал? Или заради нещо друго, което не знам какво е, но ако знаете - обяснете, моля.
Майка ми винаги е била неспокойна на рождения ми ден. Защо? Да не говорим, че от повече от 10-15 години насам тя забравя датата ми, а баща ми никога не я е знаел със сигурност...

Никой не казва да не питате и да си заравяте главите в пясъка. Става въпрос да не си чешете езиците само с нашите проблеми, болки, първични рани и отработването им.Това не ви прави чест, защото ничий живот, с всичките му проблеми, болки, сълзи, радости и щастие не заслужава да е обект на махленски раздумки, сочене с пръст и лежерно критикуване.
Като не знаеш питай, но не назидавай, не отричай и не заклеймявай неясни за теб неща.Вярно, че това е лесно и на чужд гръб и 100 тояги са малко и става чудесен дебат и охулване, но никому не прави чест такова поведение.
Ние не ровиме в душите ви и не разсъждаваме колко глуповато е горкото дете на еди коя си, как за жалост е взело гена на простичката си майка, пък за капак и големия нос на грозноватият си баща..............................................а в някои постове точно това се чете за осиновените деца.

Не мога да говоря за другите.За себе си ще кажа,че постовете ми по темата са и констатации ,и разсъждения,и предположения и ...и....Определено няма да седна да си чеша езика за такива неща!
Бе я да се върна аз към предишните си постове........че като те чета все едно съм размахвала пръст пред носа на потребителите,пък нямам такива спомени,да ти кажа...

Не се смятам за експерт, но мисля, 4е страховете и неспокойствието на майка ти са се прехвърлили на теб, а и има такива хора, които не оби4ат РД (мъжа ми от дете-нито внимание, нито подаръци и до днес е такъв) няма нищо общо със ситуацията. Биологи4ния ми баща от години не се е сещал да ми 4естити РД, нямаме проблеми, просто мъже

Ако не познаваш своите БР ,които да са ти го казали, моля те не мисли, 4е си била нежелана. Аз съм била с нашата БМ, ревала съм с нея, когато даваше правата си, знам, 4е ако беше в нормална ситуация, никога нямаше да даде детето си. Братов4ед ми като тинейджър трябваше да даде дете с приятелката си, и до днес знам, 4е си мисли понякога за него. Както и  слу4аите, 4е има моми4ета/жени неспособни да вземат правилно решение, тук вклю4вам жени със здравословни и емоционални проблеми, жени, които не могат да бъдат майки, алкохолизъм и т.н, които несъзнателно пак са взели по-доброто решение за детето си, да му дадат шанс за по-добър живот. За мен да износиш дете за 9 месеца е признак на любов, аборта е много по-егоисти4ен вариант.

Бижу, това, което споделяш е тревожно...най-вече, защото подсилва страховете на един осиновител.
но това не е причина хората да спрат да обичат осиновените си деца, въпреки че е много вероятно да изпитват повече страхове от онези "другите" (много е тъпо това делене).
но нека не забравяме колко деца (биологични, небиологични...) са супер разочаровани от родителите си.

и все пак, ако не е много лично, сякаш не си особено щастлива от твоите родители (осиновители)?