Защо хората се страхуват от осиновяването?

  • 16 491
  • 391
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 9 517
Тайна, първо биологичната майка не може да подпише веднага отказ - законът я защитава, понеже всяка една родилка е под влиянието на хормоните. След това на детето се прави социален доклад и то се вписва в регистрите. Има обаче вече случаи на бебета на по 3 месеца, предложени за осиновяване и осиновени около четвъртия. А сега надеждата е, че с новия СК нещата съвсем ще тръгнат и децата няма да стоят с години по домовете. Дано!

Трещерица, няма такова нещо  от страна на осиновителките Laughing. Хората са различни - някои ги е страх, други не, някои крият за осиновяването със зъби и нокти, други не, не можеш да обобщиш осиновителките, така както не можеш да обобщиш майките.

А защо децата търсят? Ти нямаше ли да искаш да разбереш, от къде си тръгнала, ако беше осиновена?

# 61
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Тайна, осиновителите не правят за децата си нищо повече от това, което биха направили за родните. И в този ред на мисли - дали родно дете или осиновено дете кара тежък пубертет няма никакво значение ако някой отстрани го оценява като благодарност или неблагодарност.

И отново ще го напиша - няма нищо неестествено и грешно едно осиновено дете да пожелае да потърси биологичните си корени. Ако осиновителите са истинските родители, то те го знаят и от това не ги боли, а напротив - помагат на детето си. Търсенето на биологичните родители няма ама абсолютно нищо общо с неблагодарност към осиновителите.

А защо осиновителките така отявлено мразят биологичните  родители?
Защо толкова ги е страх от това детето да поиска да разбере кои са?
И защо децата  винаги искат да разбераг?

И това е градска легенда. Моят син например знае името на "другата ми майка", знае в кой град живее и други неща, често си говорим по темата.

А защо децата винаги искат да разберат е мнооого дълга тема, която обаче няма нищо общо с любовта и връзката между осиновители и деце.

Последна редакция: пт, 09 окт 2009, 13:51 от Gankata

# 62
  • София
  • Мнения: 15 842
Gankata, Фоксче, благодаря за отговорите!  Hug

# 63
  • Мнения: 23 097
Моят отговор също е - чиста биология и естествено заложеното в човека желание за продължение на рода.

А аз лично не се страхувам, но просто не желая да го правя. И не е въпроса в това, че няма да е "мое", тоест аз да съм го родила.

# 64
  • Мнения: 1 749
И защо децата  винаги искат да разбераг?
Въпрос на място.С много интересен отговор,който е точно по темата.

# 65
  • Бургас/София
  • Мнения: 427
Не може да се каже, че се страхувам, но все отлагам и стомахът ми се свива като си помисля с какво трябва да се сблъскам. Може да се каже, че ме плаши реакцията на най-близките ни - примерно свекърва ми, а също и нездравото любопитство на хората. Други въпроси, които ме вълнуват - дали ще бъда добра майка за това дете, дали не вървя срещу природата, която е решила така и т.н.

# 66
  • Мнения: 471
Незнам защо е така но ще кажа една ситуация или случка с мои приятели които не могат да имат бебе вече 10 год.
Аз бях бременна и бяхме на кафе........
Жената: искаме да си осиновим дете , но:
 - да е българче
- да не е тъмнокожо
- да е со 2 месеца
- да е здраво
- майка му да е била здрава
- да е момче
- да не е с къдрева коса (че ние не сме);- да е със светли очи


ас: АМИ ХАЙДЕ ДЕ ТОВА ДА НЕ Е ПАЗАР ЗА ДЕЦА?????
и АЗ НЕЗНАМ КАКВО ЩЕ РОДЯ? МОМЧЕ ЛИ МОМИЧЕ ЛИ, ЗДРАВО ЛИ БОЛНО ЛИ? НО ЩЕ СИ ГО ОБИЧАМ, НЕЗАВИСИМО КАКВО Е!

е повече не се видяхме

Не може детето да се третира като кило картофи на пазара!

# 67
  • София
  • Мнения: 13 706
Осиновявайки дете не отглеждаш своите гени, а нечии други.

А кой е казал че твоите са по-добри или на другия са по-лоши? И тук не говорим за избор дали да родиш или да осиновиш; а за това че щом не можеш да имаш свое то осиновеното трябва да отговаря на някакви твои критерии иначе не е достатъчно добро за теб.

Никой не е казал кои са добри и кои са лоши, а че са чужди (гените) Wink За мен точно това е отговорът. Инстинктът да продължиш СВОИТЕ гени. Няма нищо странно или ненормално в това. Ако аз имам проблем бих минала точно по описания път и накрая ще си осиновя дете. Прекланям се пред всички осиновители.
Когато аз исках дете и бях бременна си представях как ще изглежда то. Кои мои черти ще вземе и кои на мъжа ми. Това си беше трепетно изживяване за мен. И точно това показва биологичната страна на въпроса ти.

Последна редакция: пт, 09 окт 2009, 14:21 от Vache

# 68
  • Мнения: 2 123
Никъде досега не съм видяла хората за три месеца да са предали документите и на 4-я да имат вече осиновено дете. Изцяло процедурата до осиновяването на детето трае с години и то много години.

Категорично не е вярно!!!
Изумява ме категоричността, с която твърдите неща, за които единственото ви познание е събрано от градинката пред блока или най-много от някое предаване стил "Искрено и лично".

И ако съм толкова рязка, то е защото тук може и да чете някой, комуто предстои осиновяване и ще вземе да се върже...

# 69
  • Мнения: 26
Никъде досега не съм видяла хората за три месеца да са предали документите и на 4-я да имат вече осиновено дете. Изцяло процедурата до осиновяването на детето трае с години и то много години.

Категорично не е вярно!!!
Изумява ме категоричността, с която твърдите неща, за които единственото ви познание е събрано от градинката пред блока или най-много от някое предаване стил "Искрено и лично".

И ако съм толкова рязка, то е защото тук може и да чете някой, комуто предстои осиновяване и ще вземе да се върже...

Аз по градинките пред блока или зад блока не седя. Най-малко пък ходя да събирам хорско мнение  Laughing..нито пък събирам мнение от предавания....моите лични наблюдения са далеч от тези, които изреждаш..
Мога много да пиша по тази тема, само че нямам желание... просто не ми се водят дискусии, с които трябва да убеждавам някого в противното..Това са сериозни теми и съм на 100 % сигурна, че някой сериозен човек заел се да осиновява няма да седне точно тези мнения да чете  Laughing

Последна редакция: пт, 09 окт 2009, 14:23 от Mrs. Smith

# 70
  • Мнения: 12 722

И това е градска легенда. Моят син например знае името на "другата ми майка", знае в кой град живее и други неща, често си говорим по темата.

А защо децата винаги искат да разберат е мнооого дълга тема, която обаче няма нищо общо с любовта и връзката между осиновители и деце.

голяма част от тези градски легенди съм ги прочел във форума на осиновителките.

# 71
  • София
  • Мнения: 13 706
ас: АМИ ХАЙДЕ ДЕ ТОВА ДА НЕ Е ПАЗАР ЗА ДЕЦА?????
и АЗ НЕЗНАМ КАКВО ЩЕ РОДЯ? МОМЧЕ ЛИ МОМИЧЕ ЛИ, ЗДРАВО ЛИ БОЛНО ЛИ? НО ЩЕ СИ ГО ОБИЧАМ, НЕЗАВИСИМО КАКВО Е!



Да, не знаеш. Обаче я кажи ако имаше право на избор дори и когато раждаш детето си не би ли избрала опредлени неща?  Grinning
Едиснвеното, което ми направи впечатлене е това за къдравата коса и да е до 2 месеца. Няма как да знаят дали ще има къдрава коса на 2 м., освен ако още тогава няма много и къдрава коса. Аз не намирам нищо лошо в това, човек да има опредлени критерии. А най-нормалният е да искаш осиновеното ти дете да има външен вид близък до този на мъжът ти и на теб. За другото е божа работа. Ама то и за биологичните деца важи.

# 72
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Аз по градинките пред блока или зад блока не седя. Най-малко пък ходя да събирам хорско мнение  Laughing..нито пък събирам мнение от предавания....моите лични наблюдения са далеч от тези, които изреждаш..
Мога много да пиша по тази тема, само че нямам желание...



Еми щом твоите "лични наблюдения" са по достоверни от личния опит на толкова жени, минали по пътя и осиновили деца... дръж си ги. Аз кандидат-осиновител чакал за първо дете повече от година и половина (и то само при положение, че е имал хиляди претенции) не познавам. Ачета всичко по темата за осиновяването, защото наистина ме касае.

# 73
  • Мнения: 2 123
Аз по градинките пред блока или зад блока не седя. Най-малко пък ходя да събирам хорско мнение  Laughing..нито пък събирам мнение от предавания....моите лични наблюдения са далеч от тези, които изреждаш..
Мога много да пиша по тази тема, само че нямам желание...


Ако нямаш желание, защо въобще започваш... Както пише К.Чапек
 "Л....о,  л....о,  каза Швейк, колкото да се намеси в разговора."

Гане, оправи си цитата  Heart Eyes


В осиновителски форум си има статистика там е видно кой за колко време е осиновил.

# 74
  • Мнения: 26
Аз по градинките пред блока или зад блока не седя. Най-малко пък ходя да събирам хорско мнение  Laughing..нито пък събирам мнение от предавания....моите лични наблюдения са далеч от тези, които изреждаш..
Мога много да пиша по тази тема, само че нямам желание...
Еми щом твоите "лични наблюдения" са по достоверни от личния опит на толкова жени, минали по пътя и осиновили деца... дръж си ги. Аз кандидат-осиновител чакал за първо дете повече от година и половина (и то само при положение, че е имал хиляди претенции) не познавам. Ачета всичко по темата за осиновяването, защото наистина ме касае.



Не разбирам какво общо има моето изказване с твоето, че си чакала повече от година и половина.
Аз не съм твярдяла, че се осиновява за броени месеци, както една майка твърди тук.Дори напротив, точно обратното твърдя.

А и не можеш да твърдиш, че моите лични наблюдения са събирани. Твъдя неща, които съм видяла с очите си, а не по телевизията  Grinning

Общи условия

Активация на акаунт