Защо хората се страхуват от осиновяването?

  • 16 496
  • 391
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 398
Мили момичета, нямам време да прочета цялата тема, но само да се изкажа: Едни познати си осиновиха момиченце и са много щастливи вече. Детенцето вече е на 2,5 годинки, говори, разглежда книжки, бяга, играе и ги радва.  Преди никога не съм ги питала защо не си осиновят дете, тези неща са много деликатни и не е възпитано да се задават такива въпроси. Те дори не са споделили с мен, просто преди 2 години майката ми звънна на вратата и ме кани на разходка с бебешка количка и сладко бебче. Питам: "Гостенче ли имате?" Отговорът и: "Не, наше е!" Повече нищо не попитах, само се радвам и аз много с тях.

# 76
  • Мнения: 26
Аз по градинките пред блока или зад блока не седя. Най-малко пък ходя да събирам хорско мнение  Laughing..нито пък събирам мнение от предавания....моите лични наблюдения са далеч от тези, които изреждаш..
Мога много да пиша по тази тема, само че нямам желание...


Ако нямаш желание, защо въобще започваш... Както пише К.Чапек
 "Л....о,  л....о,  каза Швейк, колкото да се намеси в разговора."

Гане, оправи си цитата  Heart Eyes


В осиновителски форум си има статистика там е видно кой за колко време е осиновил.

Ами нямам желание като все ще се намери един такъв като теб  Laughing

# 77
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Аз по градинките пред блока или зад блока не седя. Най-малко пък ходя да събирам хорско мнение  Laughing..нито пък събирам мнение от предавания....моите лични наблюдения са далеч от тези, които изреждаш..
Мога много да пиша по тази тема, само че нямам желание...
Еми щом твоите "лични наблюдения" са по достоверни от личния опит на толкова жени, минали по пътя и осиновили деца... дръж си ги. Аз кандидат-осиновител чакал за първо дете повече от година и половина (и то само при положение, че е имал хиляди претенции) не познавам. Ачета всичко по темата за осиновяването, защото наистина ме касае.



Не разбирам какво общо има моето изказване с твоето, че си чакала повече от година и половина.
Аз не съм твярдяла, че се осиновява за броени месеци, както една майка твърди тук.Дори напротив, точно обратното твърдя.

А и не можеш да твърдиш, че моите лични наблюдения са събирани. Твъдя неща, които съм видяла с очите си, а не по телевизията  Grinning


Ама къде съм писала че съм чакала година и половина?   Rolling Eyes
Я чети по-внимателно преди да отговаряш! Въобще не сме на едно мнение.
Аз не съм ги гледала нещата никъде, преживяла съм ги.

Ужасно се извинявам за спама!  Embarassed

# 78
  • София
  • Мнения: 71
И защо децата  винаги искат да разбераг?
Въпрос на място.С много интересен отговор,който е точно по темата.
Аз съм осиновена. Никога не съм искала да разбера коя точно жена ме е родила. Нито искам сега. Изобщо не ме интересува. Отгледана бях с много обич, получих всичко, за което може да си мечтае едно дете и съм дълбоко признателна и благодарна на майка си. За съжаление тя вече не  е между живите. Моята майка, тази, която ме отгледа и възпита, която ме обичаше и трепереше над мен, я няма вече. Аз друга майка нямам. Това е. Не обобщавайте така лесно и не слагайте всички под общ знаменател. Не всички искат да знаят. В днешно време всичко можеш да разбереш - не съм си поставила за цел, не съм разбрала. Просто не искам. Не ме е страх или нещо подобно, не обвинявам жената, която ме е изставила, нито ме интресуват причините за това. Имах прекрасна майка, прекрасно детство, хубав живот и гледам напред. Няма смисъл човек да се рови в миналото.

# 79
  • Мнения: 2 123
А защо осиновителките така отявлено мразят биологичните  родители?
Защо толкова ги е страх от това детето да поиска да разбере кои са?
И защо децата  винаги искат да разбераг?

Ами, стараем се да не е чак толкова отявлено  Laughing. Не сериозно, говоря само от мое име... при мен беше сложно с отношението към БМайка на сина ми - променяше се с времето и мина през различни фази. Съвсем набързо, защото съм писала сто пъти за това - първо изпитвах като че ли страхопочитание, после благодарност, после страх (от това да не ми вземе детето - грубо казано разбира се) , после гняв и обида (че ми е изоставила детето) ... омраза не съм изпитвала определено. Сега ... не знам точно ... наистина не мога да кажа категорично... Баш в момента ми е напълно безразлична ... в някакъв момент, ако сина ми започне да страда сигурно пак ще изпитам гняв към нея заради това, което му е причинила...
Единственото, което с категоричност мога да кажа, е че благодарение на три мои страшно близки жени (пораснали осиновени деца) - страха от конкуренция  Wink с  биологичната майка изчезна напълно...

Страх от това, че  Никола ще иска да разбере кои са биологичните му родители нямам. Намирам го за напълно естествено и нормално

Питайте и други работи ... много приятен разговор се получава, за което благодаря на всички   bouquet

# 80
  • Мнения: 12 722
Фусил, благодаря ти за отговорите. Защото в много случаи не се получва никакъв диалог.  Вие, неосиновителките нищо не разбирате. А нали всички сме майки.

# 81
  • Мнения: 2 123
Ами да де ... сега ни е паднало да си говорим  Laughing ...давайте, наистина  е много приятно
Аз понякога вероятно реагирам като таралеж ами защото ... ами по много причини, но вероятно от неувереност ...
Сега в тази тема обаче подскочих, защото твърдението "В България процедурата по осиновяване продължава с години и то с много години" - просто не отговаря на истината. Нито по закон, нито практически. А когато се повтаря едно подобно клише, хората започват да вярват ... от там тези, които искат да осиновят са се отчаяли още преди да са опитали...

# 82
  • София
  • Мнения: 13 706
Моля да се придържате към зададената тема, защото ще я преместя в съответния подфорум!

# 83
  • Мнения: 12 722
И ще направиш голяма глупост.  Аман от делене на подфоруми.

# 84
  • Мнения: 26
.. ... от там тези, които искат да осиновят са се отчаяли още преди да са опитали...

Да, точно така ще да е, да знаеш  ха ха Grinning
Блаженни са вярващите!

# 85
  • Мнения: 1 749
.. ... от там тези, които искат да осиновят са се отчаяли още преди да са опитали...

Да, точно така ще да е, да знаеш  ха ха Grinning
Блаженни са вярващите!

Ако аз имам идеята да осиновя дете и видя тази тема,определено ще се стресна от изказване като това:
В България процедурата по осиновяване продължава с години и то с много години"

# 86
  • София
  • Мнения: 13 706
И ще направиш голяма глупост.  Аман от делене на подфоруми.

 Shocked Shocked Shocked Shocked Ти да не би да очакваш цял ден да чистя мнения офф-топик? Защото това няма да стане. Всички сте чели правила и би трябвало да ги знаете. А правилата се определят от администраторите!!!! Регистрирайки се тук си приела тези правила!

Да напомням ли, че темата е Защо хората се страхуват от осиновяването?

# 87
  • Мнения: 544
Ето за споменатата книга "Първична рана" http://www.lik-bg.com/main.php?bookid=705&libraryid=14 Заинтригува ме.

# 88
  • Мнения: 940
ас: АМИ ХАЙДЕ ДЕ ТОВА ДА НЕ Е ПАЗАР ЗА ДЕЦА?????
и АЗ НЕЗНАМ КАКВО ЩЕ РОДЯ? МОМЧЕ ЛИ МОМИЧЕ ЛИ, ЗДРАВО ЛИ БОЛНО ЛИ? НО ЩЕ СИ ГО ОБИЧАМ, НЕЗАВИСИМО КАКВО Е!



Да, не знаеш. Обаче я кажи ако имаше право на избор дори и когато раждаш детето си не би ли избрала опредлени неща?  Grinning
Едиснвеното, което ми направи впечатлене е това за къдравата коса и да е до 2 месеца. Няма как да знаят дали ще има къдрава коса на 2 м., освен ако още тогава няма много и къдрава коса. Аз не намирам нищо лошо в това, човек да има опредлени критерии. А най-нормалният е да искаш осиновеното ти дете да има външен вид близък до този на мъжът ти и на теб. За другото е божа работа. Ама то и за биологичните деца важи.

абе и аз си мисля, че ако имахме право на избор и за собствените си деца, друга песен щяхме да пеем и щяха да валят поръчки...просто май така сме устроени - все искаме нещо  Laughing много искам да съм без предсразсъдъци и със свободно мислене и някой ден ако тръгна да осиновявам да не ми пука какво дете ще взема, а просто да искам дете и да го обичам, но ако трябва да съм честна със себе си едва ли ще го постигна  Embarassed Embarassed страхът си е страх, и мене сега ме е страх какво ще се пръкне, нищо че си е мое, пък какво остава за осиновено детенце, чиито родители не познавам...
извинете за грубия пример, който може да е неподходящ - ама като си избирате кученце да си купите, не гледате ли да е най-сладкото, най-живото, най-охраненото?? някак подсъзнателно не се ли гледа така и на децата за осиновяване, защото там наистина има "избор" (звучи ужасно противно, ама не е ли така) за съжаление малко хора са тези, които нямат страхове, осиновявайки чуждо дете, и шапка им свалям за което... аз лично се страхувам като повечето майки дали ще мога да го обичам като мое. както беше даден един пример по-горе - ами ако осиновеното дете нарани моето, дали ще мога да реагирам както трябва? не искам да съм от онези ужасни мащехи, за които четем по детските приказки, затова и до ден днешен не съм се решила на тази стъпка. въпреки че я обмислям от много време...

# 89
  • Мнения: 26
.. ... от там тези, които искат да осиновят са се отчаяли още преди да са опитали...

Да, точно така ще да е, да знаеш  ха ха Grinning
Блаженни са вярващите!

Ако аз имам идеята да осиновя дете и видя тази тема,определено ще се стресна от изказване като това:
В България процедурата по осиновяване продължава с години и то с много години"

Оф....добре !
Ако баба ми беше мъжка и мен нямаше да ме има. Ако Ако Ако.....
Ако отидеш и си провериш на място как седят нещата,а не четеш оттук оттам, повярвай ми грешка няма да направиш  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт