Защо хората се страхуват от осиновяването?

  • 16 611
  • 391
  •   1
Отговори
# 225
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Китана, кое точно е твоето мнение по темата:

това:

Защото всички сме майки.Независимо дали детето е раждано,или е осиновено.И всички страдаме с/за/по децата си.Мисля,че това е,което трябва да бъде разбрано.

или това:

"Какъв е смисъла на осиновяването?Да гледаш дете?Да задоволиш нуждата да се грижиш?Важното се губи-връзката между майка и дете.Кръвта си е кръв .Гените са си гени.Добри,или лоши,твои са.Поне част от тях."

На мен ми харесва първото. Всички сме майки и всички ни боли за децата си. Това че си родила твоето не те прави повече майка от мен.

Аз приключвам с тази тема, наистина.




# 226
  • Мнения: 2 123
аз май последно "да са изкажа", че няма много сми...ама защо Китана го отнесе, аз не разбрах, ама карай...

Китана, напълно съм съгласна с теб, само ще се опитам да обясня собствената си повишена чувствителност...
Преди време тук бях пуснала една тема "Няколко неща, които осиновителите не искат да чуват". Това беше преди повече от година, тогава бях съвсем прясна мама и темата "осиновяване" беше силно болезнена. Все се страхувах, че някой ще нарани детето ми, виждах заплаха за него от всякъде. Уверявам те, че имах и основания...
Малко по малко някак си се успокоих ... може би е временно

Не знам дали го обяснявам добре, но тъй като явно  много ми се ще "да контролирам" събитията около детето ми, мисленето на хората за него, това дали го приемат или не, дали го приемат или не, затова реагирам остро и подскачам, когато някой каже
"Генът си е ген" или нещо от сорта ...
Скачам и почвам да викам "не е вярно, не е вярно" . С течение на времето осъзнавам, че това, което е в моята глава, стига да съм убедена в него е единствено важното в моя свят.  Какво мислят околните относно осиновяването и осиновените деца си е лично тяхна работа - винаги ще има за, против и пр. Важното е сина ми да намери утеха, разбиране, подкрепа у дома и сред близките ни, ако му се наложи изобщо.
Трудно, но се уча  да спра да наставлявам  Laughing


С горното ангажирам ЕДИНСТВЕНО себе си

Последна редакция: ср, 14 окт 2009, 15:32 от Fussii

# 227
  • Мнения: 4 124
.

Последна редакция: чт, 15 окт 2009, 02:43 от matakosmata

# 228
  • Мнения: 1 749
 Laughing Не знаех,че спасението на душата ми е толкова важно за вас...И откъде знаеш кой е моя "бог"...?

Темата ми беше интересна.Тона,обаче,както винаги ,превърна приятната дискусия в мерене на,...и аз не знам на какво.Както обикновено става,когато се разисква сериозен въпрос в този форум.
Отношението към вашите деца ще зависи и от вашето отношение към околните.

Gankata,И двете са си мои мнения.Защо ти се струва,че едното противоречи на другото?
Предпочитам да имам свое дете.Ще се повторя,но не пречи: когато бях изправена пред възможността да се е случило най-лошото,мислих за осиновяване.Обстоятелствата,обаче,ме заведоха по друг път и съм щастлива за което.
Не смятам,че еди-коя-си жена е "по-майка" от другата.
И така..не вижда противоречие в двете мнения.

# 229
  • Мнения: 1 749
аз май последно "да са изкажа", че няма много сми...ама защо Китана го отнесе, аз не разбрах, ама карай...

Китана, напълно съм съгласна с теб, само ще се опитам да обясня собствената си повишена чувствителност...
Преди време тук бях пуснала една тема "Няколко неща, които осиновителите не искат да чуват". Това беше преди повече от година, тогава бях съвсем прясна мама и темата "осиновяване" беше силно болезнена. Все се страхувах, че някой ще нарани детето ми, виждах заплаха за него от всякъде. Уверявам те, че имах и основания...
Малко по малко някак си се успокоих ... може би е временно

Не знам дали го обяснявам добре, но тъй като явно  много ми се ще "да контролирам" събитията около детето ми, мисленето на хората за него, това дали го приемат или не, дали го приемат или не, затова реагирам остро и подскачам, когато някой каже
"Генът си е ген" или нещо от сорта ...
Скачам и почвам да викам "не е вярно, не е вярно" . С течение на времето осъзнавам, че това, което е в моята глава, стига да съм убедена в него е единствено важното в моя свят.  Какво мислят околните относно осиновяването и осиновените деца си е лично тяхна работа - винаги ще има за, против и пр. Важното е сина ми да намери утеха, разбиране, подкрепа у дома и сред близките ни
Трудно, но се уча   Laughing


С горното ангажирам ЕДИНСТВЕНО себе си
Мнението ми за "Генът си е ген" не означава,че не приемам осиновените или че имам някакви предрасъдъци към осиновителите.Ако срещна теб и децата ти мнението ми няма да се формира на тази база. Peace
Разбирам,че има хора ,които правят злобни коментари(примери за които бяха дадени в тази тема),но аз не съм от тях.Живея в този век,все пак.

# 230
  • София
  • Мнения: 9 517
Темата съвсем се изкилифендри. Няма ли кой да й сложи едно катинарче  newsm78

# 231
  • Мнения: 1 325
Катина, наистина съжалявам ако нещо в тона ми те е засегнало. Просто исках да ти кажа, че не може да имаш категорично и адекватно мнение за нещо, което не познаваш и което не си преживяла. По тази същата причина, аз скромно списувателствам в теми, които познавам от личен опит и не се меся в подфоруми като "Проблемно", "Раждане" "Проблеми със свекървата", "Мъжа ми ме изостави" и т.н., просто защото нямам нищо общо с обсъжданите въпроси и мнението ми би било меко казано не на място.

Друго е обаче да имаш отношение. Особено добронамерено.
Никой не те кара да осиновяваш, никой не те кара да спреш да се страхуваш, ако темата ти е интересна може да черпиш информация от различни източници, да се запознаеш на дълго и на широко и тогава да си изградиш своя собвствена позиция. Поне аз така постъпвам. Но моля те, много те моля, не ми казвай (хайде не на мен, а по принцип), че не съществува връзка между мен и детето ми. Просто , защото не е вярно, разбираш ли? Все едно аз да ги кажа същото, но не съм го направила, нали? Peace

# 232
  • Мнения: 4 124
и аз предпочитам да имам свое дете бе жена. защо спорим ,след като и двете искаме едно и също. и ти го имаш, и аз го имам.
фоксо, стига си всявала брожение. виж колко добре си хортуваме.

аз пък не съжалявам.

хайде, за търпеливата публика - един музикален поздрав http://www.youtube.com/watch?v=8YGXsw3XK9I&feature=related

Последна редакция: ср, 14 окт 2009, 15:45 от matakosmata

# 233
  • Мнения: 1 478
Китана, ти май не разбираш, че трябва човек да умее да бъде и тактичен изказвайки мнението си.
По същата логика аз мога да изкажа мение:
"Аз моето дете съм си го избрала и съм избрала най-доброто, което може да бъде, а ти си нямала избор и каквото си родиш."
Глупаво звучи, нали? Но и аз мога да претендирам, че това е моето мнение и щом го изказвам, значи съм права.
Никой не ти пречи да имаш собствено мнение, но преди да го изкажеш, трябва да помислиш дали то не наранява някой. Все още май не си си дала сметка, че думите ти "кръвта си е кръв" и "гените са си гени" нараняват всички осиновители и всички осиновени.

# 234
  • Мнения: 1 325
Мате, аз съм жалостива Laughing

Е, класика. На френски звучи добре.

# 235
  • Мнения: 4 124
няма да се изказвам. да се счита за изказване първият ред от подписа ми. първите две думи.

# 236
  • Мнения: 2 123
Все още май не си си дала сметка, че думите ти "кръвта си е кръв" и "гените са си гени" нараняват всички осиновители и всички осиновени.

Оппа, извинете ... не всички.
Мен лично не ме нараняват (вече). Изключително ме разсмиват (особено ако източника на твърдението е подходящ), но категорично не ме нараняват

И ако напиша още нещо по темата се самопроклинам да ми излезе брадавица на носа, но  когато осъзнах и видях, че хора, които категорично отхвърлят осиновяването като идея за себе си имат прекрасно отношение към сина ми и го обичат, тогава някак си се помирих със света и сега не го приемам като враждебен за детето ми (за разлика от преди.)
Полезно ми е да знам какво мислят хората, не свързани по никакъв начин с темата осиновяване. Те понякога имат по-трезва и необременена преценка. Полезно ми е дори за да помисля и да имам готов отговор, когато ми се случи "на живо"

Последна редакция: ср, 14 окт 2009, 15:59 от Fussii

# 237
  • Мнения: 1 749
Китана, ти май не разбираш, че трябва човек да умее да бъде и тактичен изказвайки мнението си.
По същата логика аз мога да изкажа мение:
"Аз моето дете съм си го избрала и съм избрала най-доброто, което може да бъде, а ти си нямала избор и каквото си родиш."
Глупаво звучи, нали? Но и аз мога да претендирам, че това е моето мнение и щом го изказвам, значи съм права.
Никой не ти пречи да имаш собствено мнение, но преди да го изкажеш, трябва да помислиш дали то не наранява някой. Все още май не си си дала сметка, че думите ти "кръвта си е кръв" и "гените са си гени" нараняват всички осиновители и всички осиновени.
Никъде не съм казала,че съм права,че моето мнение е абсолютната и единствена истина.Тя е истината за мен,в моя живот и за моето битие.За други-истината може да е друга.Мисля,че това е нормално. Wink
И,бих казала да погледнеш малко по-общо ,да погледнеш всички мои постове по темата и от там да си правиш изводи за това,което мисля,но едва ли ще те вълнува толкова,че да го сториш....

хора, които категорично отхвърлят осиновяването като идея за себе си имат прекрасно отношение към сина ми и го обичат,
Peace
Това,че човек не би осиновил  не значи,че има отрицателно отошение към хората,които го правят.

# 238
  • Мнения: 2 123
отиде ми носа  Cry Cry

Китана, страхувала съм се, че който отхвърля осиновяването, ще има предубеждение към детето ми, не към мен...
Това е ядката  Wink  Било ме е страх ме, че детето ми няма да бъде добре прието само поради факта, че е изоставено ... че ще бъде съдено по-строго, че всеки негов детски гаф, ще бъде последван от присвиване на устни "ами да... той нали е осиновен"...
Виковете срещу хората, които отхвърлят осиновяването, са всъщност викове "Нашите деца са прекрасни и ние ги обичаме"

това е...   bouquet

# 239
  • Мнения: 1 325
И аз мисля да се включа за последно...поне за днес Wink

Всеки има право на избор. Не ме притеснява факта, че някои хора не биха осиновили дете по ред свои причини и предразсъдъци. Тяхно право. Просто да се въздържат да дават квалификации и дефениции на отношения от които и хабер си нямат. Мисля, че е справедливо и коректно.

 

Общи условия

Активация на акаунт