Защо хората се страхуват от осиновяването?

Sway,нищо протв хората които осиновяват деца,но пък погледни го от този ъгъл що за човек прави деца,ражда ги и ги изоставя.Ами такъв човек е 100 пъти по-лош от човек който неиска да осиновява деца и прави всичко възможно да има свой.Живота е достатъчно несправедлив,че дава възможност на безотговорни хора да имат деца,а на хора които имат желанието да се грижат за децата си им отнема тази възможност.Имам две познати които осиновиха деца,но го направиха след многогодишни опити за свои.Така,че осиновяването си е крайно решение и не е за всеки,така че който може да осинови дете браво,който по някаква причина неможе не е нужно да го замерят с камъни.Все пак грижите за едно дете не се различават и затова нито осиновяващите деца,нито опитващите да имат собствени деца са герой,просто живота поставя хората в различни ситуации и всеки решава за себе си,според собствените си доводи.При това като има толкова много благородни хора дето са готови на осиновяване защо домовете за изоставени деца са пълни?

Трябва ли да се прави аборт, ако не изпитваш чувство на майчинство или трябва да се изчака поне 9 месеца?
Дори не искам да чета и разбера всички намеци и обиди. Очаквате твърде високо ниво на подготовка от пишещите в тази тема. Какво се получава: хайде де, хайде - кажете да Ви видим страховете........ Хааа ха ха ха.. Това ли са ви страховете?!?  Ха ха хааа ха...  
Кой и защо попита? Ако никой не иска и не може да изслуша търпеливо чуждите страхове, ако никой няма желание да обяснява - това обезмисля цялата дискусия.

Яко.. вадене на думи от контекста. Изобщо няма да си правя труда да се обяснявам.

LinnaLove, никой никого не замеря с камъни... просто едно е да кажеш 'Аз лично не бих осиновил/а дете, не смятам, че съм готов/а за такова нещо душевно и психически, не смятам, че е за мен това нещо' - ОКЕЙ! Но друго е да кажеш 'Ми то осиновеното дете не се обича като свое , ми дааа. Така е. Генерална истина. И гените обикновено са лоши на 'такива' деца. Ужас. По-добре без тях'

С една дума: не говори с такава убеденост за нещо, което не разбираш, не си изпитала нагледно, а си дочула оттук оттам... Нараняващо е за хора, които са осиновени, които са осиновители, изобщо които са изпитали лично в какъвто и да е аспект подобни неща.

Добре, че никое семейство не е направило ужасната грешка да те осинови и отгледа като собствено дете, защото неблагодарно същество като теб би превърнало живота им в истински ад...
Така го чувствам пък аз!

Някои прекалявате вече.

1.Защото системата в Б-я е такава. Дава право на хора не желаещи/ не можещи да си гледат децата да ги оставят в Домове, където държавата да се грижи за тях, но не се отказват от правата си. Тези деца пак растат без родители, но пък са"оби4ани"толкова от тях, 4е не са се отказали.
2.Детето за осиновяване отива първо в дом, до не знам си каква възраст и докато му намерят семейство Майката няма право да избере осиновителите на детето си.
3.Ромският произход на доста от децата. Колко биха си признали, 4е това е по-голямата при4ина да не искат да осиновят.

И на последно място-хора като теб, които не знаят за какво говорят, но веднага намесват гени-шмени и подобни. Колко осиновени деца сте отгледали, за да знаете какви са тези децата и защо не вярвате на щастливи родители осиновили прекрасни деца и минали по този път. Опитвате се без да имате опит да ни убедите в нещо, което е всъщност 4аст от живота ни. Хм....

На мен особено ми допадна "кръвта вода не става". Става, на доста неща става...
За гениалните прозрения за връзката... Ами аз загърбвам всичките си кръвни връзки заради точно една некръвна...

Според мен най-голямата причина е ,че обществото ни не е дорасло за тези неща.Винаги на тези родители ще се гледа като на 3 качество хора и винаги на тези деца ще се гледа със съжаление,незнайно защо.Ако едно дете расло с биологичните си родители създава проблеми,то вината ще се търси и в двете страни,но ако едно осиновено дете създава проблеми,тогава близките на родителите,казват знаете ли какво!?Ами какво да се прави ,знаем ли от какво тесто е замесено това дете.От друга страна приятелите на детето казват така!Ами така е като не са ти родители не им пука за теб.И тук балонът се пука.Самата аз отгледах голямата си дъщеря,която е от предишният брак на съпруга ми от 5 годишна.Да приемем хипотетично,че съм нейна осиновителка.От тук нататък просто ви е бедна фантазията с колко,злоба,неприязън,злословие,маловерие и всички синоними съм се сблъсквала.Докато беше малка беше добре,но сега ,когато вече е голяма и имаме проблеми помежду си,които слава Богу бързо решаваме,винаги се намират хора,които без капка срам да й кажат!Абе тя не ти е майка ,няма право да ти държи сметка,къде да ходиш и какво да правиш.Лошото е ,че точно такива съветници могат да разбият един живот.За да не изпадам повече в подробности,ще кажа,че хората се страхуват именно от това развитие на нещата.

Аз не се страхувам да осиновя дете. Напьлно сьм сьгласна с твьрдението, което прочетох по-горе, че най-силните врьзки между хората най-често не са крьвни и се изграждат с години на преживени хубави мигове, трудности, преодоляни препятствия... и още безброй неща, които запьлват и осмислят ежедневието ни. Не се страхувам да дам много любов на едно дете, имам от нея в достатьчни количества и това би ме направило щастлива.
За да бьда честна ще кажа, че теоретично ако имам вьзможност да отгледам само едно дете, то бих предпочела да е родено от мен, не защото смятам, че то ще е по-добро с каквото и да било, просто ми се иска да преживея тайнството да сьм бременна, да усещам живота, развиващ се в мен...и всички тези женски неща. Иначе децата са си деца и няма значение как идват в живота ни, искам да имам вьзможност да имам повече.
Виждам, че темата е много деликатна и наистина сьжалявам, ако сьм засегнала някого с мнението си. Имам роднини и няколко приятелки, с осиновени деца и не мога да спра да им се радвам, такива са сльнчица.

Аман от злоба! Не скъпа, пълнолетни хора не се осиновяват. Виждам, че си изтрила мястото, където казвам, че ги изгубих, когато вече бях пълнолетна. Така че си вместила това, което ти е хрумнало да кажеш. Не си особено оригинална.
Споменала ли съм за благодарност, за любов? Може един човек да не ти е родител, нито пък дете, но пак да го обичаш, нали? Аз никого не съм нападнала, но в тази тема имаше много, които го направиха. Повечето от тях много злобни. За жалост именно по-голямата част от тях са осиновители. И съм напълно съгласна с Aurora, повечето от тях се имат за "висши същества". Изключвам Fussii, в нея наистина няма злоба. В Китана също не видях злоба. Но, за повечето... жалко за вас. Когато писах поста си нямах намерение да обидя никого. Ако предпочитам да наричам осиновителите "настойници", вместо "родители", това ще ви обиди ли? Ще направи любовта ви по-малка? Да съм ви нарекла по някакъв обиден начин? Виждам, че има много огорчени хора и при осиновените, които търсят под вола теле. Аз не видях някой да ги е нарекъл "второ качество хора", но явно, че така се чувстват, след като го намекват и също изливат тонове със злоба. Изключвам Бижу, която беше много мила и искрена. Знаете ли колко хора смятат рожденните майка и баща за единствените истински родители на едно дете? Знаете ли колко хора смятат кръвната връзка за по-важна? Това не ви ли обижда? Ще се нахвърлите ли върху някой, ако ви го каже? А, знаете ли колко много хора го мислят? Аз поне не мисля, че кръвната връзка е по-важна. Това би трябвало да ви радва или греша? Явно е, че не приемате чуждото мнение и се мислите за нещо повече от другите хора. Вие можете да обиждате как ли не, както ви скимне. Да изливате тонове със злоба, но никой няма право да ви каже какво мисли за осиновяванията, нито пък да ви отвърне. Защото иначе жив ще го изядете. Какви ли не неща прочетох "ние изтрадваме децата си, не ги раждаме", "аз съм специална, защото са ме избрали, а не родили", "защо споделяш радостта си, че имаш дете, няма да се учудя, ако във форум за инвалиди напишеш колко се радваш, че можеш да ходиш". Страшно много злоба. Ако се имате за толкова специални, защо сте толкова злобни? Само така ли може да се защитавате? Като плюете отрова? Знаете ли кои хора са специални от тази тема? Fussii, Китана, Бижу, Трещерица и Aurora. Рядко можеш да срещнеш незлобливи хора в днешно време, които да не смятат всяка твоя дума за обида. Знаете ли, мислих да ви се извиня, защото казах това, което мисля по много директен начин. Не се изразих, както трябва. Трябваше да кажа нещата по друг начин. Но отдавна се отказах от намерението си да се извинявам, след като видях какво сте писали - " ограничено нисшо създание, или казано на български амеба", "можеш да ходиш да им ревеш по гробовете и на тях да обясняваш какво ти е мнението", "нагло, комплексирано до там, че да имаш нахалството да сочиш останалите с пръст, е, с това няма да обезличиш собствената си нищожност", "повярвай щеше да си събираш зъбите и да редиш герданче от тях", "добре, че никое българско семейство не е направило ужасната грешка да те осинови и отгледа като собствено дете, защото неблагодарно същество като теб би превърнало живота им в истински ад". Не смятам да се се извинявам на хора, които се изразяват по този начин. Знам, че не ви е било лесно, знам че сте преживели много. Но това не ви дава право. Аз изгубих родителите си, но не мисля, че сме тук, за да измерваме болката си. И не съм насъбрала такава злоба. Не виждам смисъл да пиша тук повече.

Въпроса на темата е "Защо хората се страхуват да осиновят дете" ами аз просто съм изброила причините.И все пак наистина това са най-срещаните причини.При това няма как някой който е осиновен или е осиновител да кайе защо другите гие страх да осиновят дете защото те нямат този страх.Не съм имала намерение да обидя никой.Както казах познавам осиновили деца,познавам и хоа,които са били осиновени,всички са си нормални свестни хора.Просто както казах не от всеки става осиновител именно поради някаква причина.Ако някой сеобижда от страховете на другите е друг въпрос и ако се обижда незадава въпроси,на които неиска да чуе някои отговори.

Обичта м/у хората не се влияе от кръвната връзка. Иначе нямаше да има толкова семейства готови да посветят живота си на дете, което не носи тяхната кръв...
Ако същество като тебе можеше да обича, щеше да го разбере...
А как гледаш на осиновителите, това никого, ама никого не го интересува...

Най-искрено ти съчувствам за скръбта, която изпитваш по загубените си родители.  Сега разбирам по-добре постовете ти. Не е злоба, наистина, болка е, огромна болка. Затова и пишеш само в тази тема, която е пряко свързана с болката ти.

Нашите деца също са изпитали тази болка много малки, още в зората на живота си. И понеже точно тогава, когато си много далеч от пълнолетието, нуждата от родителска обич и грижи е огромна, те успяват да почувстват и обикнат и други хора като свои истински родители.

Не съм съгласна да наричаш осиновителите "настойници". Ако не можеш да ги наричаш родители, по-добре си остани само с "осиновители" - най-точното според твоите представи. Настойник е човек, който не е нито емоционално, нито финансово (в смисъл да е длъжен да споделя личните си финанси) свързан с детето. Той просто го представлява където то не може само поради непълнолетието си и управлява в негов интерес личното му имущество. Осиновителите определено сме далеч от тези функции, защото в повечето случаи (има и изключения, разбира се) сме толкова емоционално свързани с децата си, че сме готови да умрем за тях ако трябва. И нашите деца идват при нас също като новородени бебета - в Дома ги събличат голички и ни ги предават така. И от този момент нататък всичко наше става и тяхно.

Аз не разбрах от добрите ли съм или от лошите..., но съм родител. Лично на мен злобата не ми е присъща. Ядосвам се, изнервям се, но не изпитвам злоба.
Обижда ме отношението към осиновяването, в частност към децата, които са осиновени. Като по презумция се поставят под лупа. Страховете на хората сякаш се проектират към възприемането на децата. Иначе все ми е тая как ме възприема обществото точно мен. Аз някак съм влюбена в себе си и доста се харесвам.

За мен всичко друго може да се каже, но не и че съм злобна. А за това, че не си сдържах нервите и бях така крайна за първи път от 2005г. до сега трябва да потърсиш причините в себе си, по-точно в това че пишеш неща без да мислиш, че зад това стоят хора и човешки съдби и обиждаш, нараняваш и хулиш тези хора. Изобщо не се прави на обидена, а първо си задай въпроса защо изразеното ти мнение /както го наричаш/ предизвика толкова много крайни реакции? Защо и кое предизвика толкова много жени срещу теб?
 Май е повече от ясно, че без причина няма да настръхнат 20 жени и да изригнат срещу теб.
Човек за това е надарен с интелект, за даго използва и преди да прави нещо да премисли последиците от него. Видно е, че не само не си помислила а дори сега продължаваш да обиждаш и дори се правиш на обидена. Ето ти причината да те нарекат някои безмозъчна или друг епитет да ползват. Колкото до мен, бях искрена че ако застанеш пред мен и изкажеш мнението си по този начин, по който го направи, няма да тръгнеш в добро здраве. Защо? Ако още не ти е ясно, по-зле за теб. На финала се надявам наистина да спреш да пишеш тук, както си се зарекла, защото до момента внесе само неразбория и негативни реакции и емоции.