Защо хората се страхуват от осиновяването?

Lindt, не знам - хора разни, мотиви за осиновяване - разни, аз не разбирам пазенето на тайна, но имам познати, които го правят и според мен при тях е точно това - биха искали да забравят, че не е тяхно биологично дете. А истината за мен е, че в момента, в който споделиш тайната забравяш. Аз само в този форум се подсещам и когато ситния започне разговор или се опита да ме ядоса като ми тресне някоя щура реплика. Иначе съм споделяла и друг път - дори по някога имам чувството, че ако се понапъна, ще си спомня, как съм го раждала  .

ПП Сега виждам, че Фуси го е обяснила по-добре от мен, ама нея по я бива в обясненията, пък аз съм кратка  .

Аз пиша в подфорум "проблемно забременяване". С партньора ми правим опити от около 2 години и засега са безрезултатни. Има физиологични проблеми, но рационално погледнато, може да се стигне до естествено зачатие, въпреки че шансът е по-малък. Аз искам да осиновя, дори го обмисляме. Не искам засега да правя АРТ. Не мога да спя спокойно с мисълта, че ще дам хиляди само и само да имаме биологично дете, пред това да гледаме дете, на което бихме дали по-добър шанс за живот. Но никога не мога да обвиня хората, които дават тези пари. Просто аз съм така устроена, и това е личната ми нагласа към света. Страх ме е обаче дали ще се справя. Отговорността ми се струва по-голяма, отколкото към биологичното дете. Също и за по-малко време ще трябва да науча повече. С раждането почваш да гледаш малко бебе, с осиновяването взимаш по-голямо детенце, което има и по-особени нужди с оглед на това, че има престой в институция. Единствено ми е страх как бихме се справи като родители. Нямам притеснения за реакция на нашите родители, приятели, обществото. Близкие ще ни подкрепят на 100 процента!
Имам и друг страх - от моите предразсъдъци. За това как ще трябва да избирам детенце - по произход, по пол, по здравословно състояние...                          
П.С. Прочетох темата по диагонал. Има различни мнения - от това, че сериозните хора не биха чели тук.. Защо?! Тук пишат хора, които са осиновители, т.е. това е чудесно място за достоверна информация. До това - като си избирате кученце, ще търсите най-доброто.. Аз скоро си избирах кученце, за мен това беше "мини" ад. Можех да избирам между две - първо ми предложиха първородното - най-силното, най-доброто..аз казах ок. После си промених мнението, ами не исках най-доброто, исках другото! После страдах, че се отказвам от първото, един вид изоставям го, не е честно... Будех се през нощта с притеснения за "изоставеното кученце". Имах колебания дали това е правилният ми избор. От първата секунда, в която кученцето беше в колата ни, аз го обичам. Точно това кученце. То дори е от друг вид, аз го осъзнавам и не му приписвам човешки качества. То понякога не ме слуша, дори ме е хапало, но аз не се отказвам от него, а го възпитавам. Мисълта ми е, че аз вече го обичам безрезервно, дори да не е най-доброто куче на света. Не мога да си представя, че ако някога осиновя, няма да се влюбя в детето си по същия начин. Наясно съм, че тези лирически отклонения звучат наивно за много хора, но аз вярвам в тях.                   

Всъщност има ли значение кои сме, от къде сме и защо сме!? Важното е, че сме тук и сега с хората, които обичаме, които ни обичат и ни правят щастливи.
Аз съм цял човек! Нищо, че майка ми отдавна не помни, че днес е рожденият ми ден.
Да ви почерпя! И да ви помоля - Винаги помнете рождените дни на децата си!!!

Честито, Бижу! Бъди здрава и щастлива 

Не сравнява Алексания дете с куче, хайде не пренавивайте пружината. Това е големият проблем при осиновените и осиновителите - свърхчувствителност на свръхниво. И ние останалите се чудим как да лавираме и как да избягваме подводните камъни. А когато човек е притеснен и мери всяка дума, поглед или жест, защото е наясно с деликатността на ситуацията и мнителността на отсрещния, се получава точно обратното. Фалове.

Честит Рожден Ден, Бижу! Желая ти да си здрава, все така щастлива с хората които те обичат и да намалява горчивината свързана с майка ти.    

Бижу, 4естит Рожден Ден! Желаят ти здраве и  да си много оби4ана! 

Уилма, малко не разбрах, но БМ е живяла до 5г с майка си, все пак я помни, било е отворено осиноваване при нея, виждала е през годините(подобни са условията и на нашето). Някои осиновени деца го правят, най-4есто по време на пубертета, когато не оби4ат правилата на родителите си, 4увстват се неразбрани и т.н.

Бижу, честит рожден ден!   

Честито, Бижу! Дано цялото щастие на Земята ти се стовари на главата!!!

Аз също разбрах Алексания и не мисля, че сравнението изобщо може да се тълкува в смисъл "дете=куче". Наистина не е добре да се изопачават и най-добронамерените думи, само защото "който не го е изпитал, не може да разбере" - последното просто не е вярно. Това, че не съм болна от рак, значи ли, че задължително нямам разбиране за страданието на имащите го? Или че съм застрхована за в бъдеще?

Бенсон10, тази подробност не я знаех, а и нямах конкретния случай предвид, а по принцип страхът, че детето "може да избере другата", което е доста често срещано. Последното наистина ми се струва почти невъзможно в България, предвид твърде рядката практика на отворено (или както се нарича тук) осиновяване. Може да греша. Затова попитах. Вероятно не трябваше да изпадам в разсъждения, но ако просто "изстрелям" въпроса, няма ли да ме засипе лавина от чужди тълкувания за смисъла му? Ще, ще... А аз наистина много се огорчавам, когато точно по тези теми ми се "слагат думи в устата". Затова и спрях да правя опити да пиша каквото и да било в тематичния подфорум. Позволих си го тук и се надявам на отговор.

 
 Отговорът ми на основния въпрос по темата е, че това става заради предразсъдъци и стереотипи. В това се убедих още повече и след като внимателно прочетох всички мнения, в които се обяснява защо не биха си осиновили. Свалям шапка на Alexiana, която признава собствените си предразсъдъци.
 Останах изумена колко мнения се изказаха по тема, с която голяма част от изказващите се изобщо не са запознати. Но явно инстинкта им да се направят на интересни и пустата суета са надделяли.
 Leigh85, рядко се ядосвам или обиждам, но твоето мнение ме изкара извън кожата ми. Бих те посъветвала да съсредоточиш творческото си не- съзнание към също толкова семпли, инцидентни факти, които биха били по- интересни и подходящи за стила ти. Например: внезапно напънало те отвътре газообразно вещество, което е излязло с причудливо възклицание, или нещо такова.
 Мързи ме да вадя всички постинги, които ми направиха впечатление, още повече, че на голяма част от тях беше отговорено подобаващо. Ще спомена само някои:


 Май познаваш много осиновени и осиновители, за което направо ти завиждам. Аз също понякога съм се чудила, когато биологични деца се обръщат срещу биологичните родители. Ама да ти кажа съм далеч от това да им поставям оценки и да ги съдя.


 Китана, какво искаш да кажеш с това, че се губи връзката между майка и дете? От всичките мнения, които прочетох не разбрах нищо по- подробно за горното ти изказване. Искаш да кажеш, че с МОЯТА майка, която ме е осиновила, отгледала, треперила над мен и над всичко това обичала и все още обичаща ме, нямаме връзка? Че тя е поискала да осинови дете на времето напълно безсмислено? Че разбираш от генетика, което 100 процента не е така, защото аз съм по- наясно с това от теб. И ако не съм в час с някаква тема, не се бутам да изказвам мнение. Смешно е.


 Да, повечето осиновители са нещо повече, защото за преодоляли стереотипите си от сорта “ детето ще е чуждо, какъв е смисъла на осиновяването, кръвта си е кръв, гените са си гени” и подобни. Да повторя- ПОВЕЧЕТО.





 Заставам твърдо зад двете горни мнения.

Като човек,който не просто гледа отстрани ,бих казала следното-съжалявам,че тези велики жени-майките,осиновили деца,четат и чуват такива неща.Това показва само колко недорасло е обществото ни.
Много е лесно отстрани да даваш мнение как кръвта си била кръв и как гените си били гени след като имаш свое дете.Каква била потребността на тези ,които осиновяват ли?
Едно дете осмисля животът.Има жени,които не могат да имат свое биологично дете,както има деца,които са изоставени при раждането си.Има някакъв баланс в този свят.Това,че някой си там не го приемал какво значи,че трябва да прави гръмки изказвания неподготвен ли?
Писала съм и в другият подфорум:мнозина ,не знаейки,че съм осиновена са били смаяни от физическата ни прилика и сходството на характерите между мен и баща ми.
А биологичният е бил инженер.Единствените тройки,които съм получавала в училище са били по математика.Ква кръв тогава-какви гени!
А който ми каже,че връзката ми с майка ми се губи само мога да му се изсмея в лицето.Това е една от най-големите и най-абсурдни глупости,които съм чела!

Не се страхувам да осиновя дете. Радвам се че има такива като Бамбина и Xquisite.  Не значи че,  мой те като са биологични са със синя кръв. Но пък и малко егоистично се радвам че не всички искат да осиновят защото списъците ще са още по дълги за чакащите.

Бамбина ,това 4есто се слу4ва , за това съм на мнение, 4е не слу4айно детето попада в даден дом. 4увала бях за много такива слу4аи, но не бях виждала, докато не осиновихме детето ни.  Сина ми е "одрал" кожата на мъжа ми-цвят на о4и, коса, структура,даже някои маниери тн. а има  снимка на свекър ми на около 2, на която все едно гледам сина ми.  
Слу4вало ни се непознат на улицата да ни каже, 4е ако бил видял сина ми само с мен, би си помислил, 4е е осиновен, толкова разли4но изглеждаме, но добре 4е бил таткото, за да знае, 4е е наше дете

Уилма, извинявай, 4ак сега влизам в темата. Нямам отоговор на въпроса ти, защото нашия слу4ай е разли4ен и аз не мога да се поставя в друга ситуация, където не познаваме БМ, просто тук голяма 4аст са отворени(май се казват непълни в Б-я, което не е то4но същото) осиновявания. Но с хората, които съм се запознала и осиновили преди години с малко по-разли4ни условия от нашите, нямат този страх, но докато децата са били в по-4увствителна възраст не са имали контакт с БР докато не излязат от пубертета, за да не ги объркат, както в нашия слу4ай например. Ли4но не познавам никой( не изкл. 4е няма такива слу4аи), който да е искал да намери БР и да не е успял или да е бил спрян от осиновителите си. За Б-я дано някой друг ти отговори

Пред очите ми, осиновени деца на много скъпи за мен хора, ме изумяват и до днес с огромната си физическа прилика с родителите си, до такава степен, че си мисля, че дори биологичните деца на тези хора не биха приличали толкова много на тях! Но тези деца са ужасно обичани и ужасно желани. Мисля, че и това има значение. Защото ми е познат другия случай - никаква прилика и осиновено дете-бреме. Вероятно обичта има много голямо място и значение в случая.

Бижу, закъсняло честито! Искрени и сърдечни пожелания за щастливи и незабравими мигове! Топлота и много мечти!

Аз като съм категорично против ВСИЧКИ опити за "неестествено" забременяваме защо не взема да се "цопна" в подфорума където не ми е мястото и да раздавам съвети? Това, че за мен не съществува точно този вариант да бъда майка не ми дава право да наранявам някой, който смята и вярва, че това е неговия начин. Елементарна култура, наричам, "небъркането" в деликатни теми с мръсни ръце и още по-мръсни помисли.
Да изкажеш мнението си не означава да не мислиш какво точно и как точно казваш.