МНОГОДЕТНИ МАМИ

Габи, добре си дошла!    Ама по вода ви вървиииии - то дъжд ли е да го опишеш!

Рут, тъкмо щях да ставам от компа, бе жено, сега ще трябва да копАМ разни работи и да ги пействам, ама така е - като го няма мъж ми да ме банне и да ме натири в кухнята, и като е петък - ден на майсторКата! 

А, междудругото, днес бил междунарония ден на шефа!
Хайде дружно поздравявам шефове и шефки (оф, първо написах шведки ) с китки и лИбоФФФФ      

Кати идва и ми вика :"Мамо, ЗАКОПАЙ МЕ!" 
(няма да давам првод, нали знаете чужди езици, особено древни , детски и бисерни ....е, хайде, за недосетливите - едно Ч нейде по средата като копнете и става смислено  )

Момичета, здравейте!
Привет на всички стари познати и поздрави на новите...
След години мълчание и една случайна среща с Кабо Алма реших отново да се присъединя към вас - когато и колкото мога...

Не може да е истина! Ощипете ме, дали не сънувам! Добре завърнала се, блудна ни Оливетке! Веднага да пускаш снимки на порасналите дечица и да се включваш активно в другата тема, че готвим празник (само да смееш да не дойдеш!!!)! И подробен разказ за изминалите (2, ако не ме лъже паметта) години!!!

Мда, така се посрещат поизгубилите се членове  Оливети, нищо не е случайно. Тази среща е била необходима, за да можем пак да бъдем заедно 

Габи, добре дошли в България! Дано проблемите и неочакваните инциденти останат далеч зад гърба ти!   

леле къде сте момичета- от вчера никой не е писал     - стегнете се.
Добре дошла Габи 
след малко ще ходим да гледаме за хладилник,че нашия съвсем здаде багажа-имам си два фризера вместо хладилник и фризер    та ще ходим да гледаме в техномаркет-имало някаква промоция- връщаш стар хладилник и вземаш новия снякакви проценти отстъпка  ще идем да проверим дали важи това когато вземаш на изплащане.
иначе всички сме добре слава Богу.
прегръщам ви всички  и пишете повече,че да има какво да четем 

Габи - с нетърпение чакам срещата 

Ето обещаната статия за голямото семейство, което очакват 7-мото си дете:

Ваня и Румен Рачеви:

Обидени сме от упрека: "Кой ви е карал да правите 6 деца"

Катаджии са ни глобявали с възпитателна цел, казват многодетните родители, които чакат седмо бебе през януари

Липсата на крясъци и детска глъч е първото, което впечатлява в двора на къщата в пловдивското село Брани поле, пълен с малчугани. Каката Рада (13), 12-годишните близнаци Георги и Таня, Петко, който е на 10, и 8-годишната Дими забавляват мъничката Ани. Момиченцето няма и година и половина и искрено се радва на вниманието на своите петима братя и сестри. Няма по-лъчезарно дете от нея. Разплаква се единствено, когато я изненадваме със светкавицата на фотоапарата.

Идилията добива завършен вид в момента, в който усмихнати до уши се появяват "виновниците" за милата картинка - мама Ваня и татко Румен. Тя е домакиня, а той - съсобственик в пловдивска печатница. Химията помежду им става ясна за околните от пръв поглед.      

Концепция за щастие

Решили са се на смелата стъпка, не защото са очаквали, че някой ще им помага. Направили са го, за да могат децата им да бъдат щастливи. Според тях  нормалният начин за отглеждане на малчуганите е в по-голяма семейна среда. "За съжаление съвременният човек боледува от ужасната болест, наречена егоизъм. Младите хора са свикнали да се грижат само за себе си, не искат да гледат деца, а ако случайно се решат да имат едно или две, смятат това за голям героизъм. Всички се оправдават с липсата на финанси", негодуват родителите.

След като се оженили, двамата нямали наследници цели пет години. И не защото не искали или не можели. Просто смятали, че най-напред трябва да са готови за отглеждането им.

Не мога да не полюбопитствам обаче, седем хлапета не им ли идват множко. "Даже са малко, отговарят в един глас. А Румен обяснява с типичното си чувство за хумор: "Когато се роди първата ни дъщеря, не искахме тя да расте сама. Затова решихме по-бързичко да имаме още едно дете. Тогава на бял свят се появиха близнаците - момче и момиче. Оказа се обаче, че нашият малчуган няма с кого да рита футбол и ние сметнахме, че не можем да го оставим сам. Слава богу,  уредихме се с още едно момче. След това настъпи равенство между момчетата и момичетата, което ни се стори доста скучно - тогава се роди Дими. Когато обаче всички станаха достатъчно големи, един ден отидоха на лагер. Ние с моята съпруга останахме сами вкъщи за седмица. Почувствахме се толкова зле и си казахме: Какво ще стане след 10-15 години, когато децата започнат да си тръгват, а ние ще сме все още на 40? Тогава решихме да си направим още едно хлапе. И, ето, появи се Ани. Проблемът е, че сега тя се чувства щастлива сред всички тези каки и батковци, а като стане първи клас те ще са вече студенти. Така стигнахме до идеята за седмо бебе. И смятаме, че семейството ни изглежда чудесно. Аз лично харесвам повече цифрата 12, но може да спрем и на 7.  

Домът

Откакто са се оженили преди 17 години, Ваня и Румен Рачеви са сменили 14 жилища. За щастие, никога не са живели под наем. Все се е намирал близък или роднина, който да ги приюти. Прекрасната къща в с. Брани поле е първият дом, записан като собственост на семейството. Влюбили се в него от пръв поглед и решили, че е строен специално за тях. Придобили го обаче с огромни трудности. Нито една банка не пожелала да им отпусне кредит. "Навсякъде ни третираха като извънземни, които са рисков фактор. Наложи се да прибегнем до услугите на лихвари", обяснява Румен Рачев. В безпомощността си той писал до всички възможни институции. Тогавашният министър на труда и социалната политика лично се ангажирал с проблема и уверил, че ще помогне. Обещаното съдействие обаче така и не се случило. Благодарение на администрацията на президента, която написала до една банка, им отпуснали кредит. Без разбира се, и стотинка отстъпка.  

Признателността

Снабдяването с автомобил за многолюдна фамилия като тяхната също се оказало проблем. "Искам да изкажа огромната си благодарност на издателство "Авто оказион". Това са единствените хора, които ни подадоха ръка. Благодарение на тях имаме   осемместна кола. Те ни съдействаха да я закупим", не крие признателността си Румен.

Вероятно съществуват и други хора, които ги подкрепят, питам го. Отговаря ми през смях: "Да, има много катаджии, които не са ме глобявали, но съм срещал и такива, които са го правили. Категорично са ми заявявали, че именно защото имам 6 деца, трябва да съм отговорен шофьор. И са прави, не им се сърдя", усмихва се многодетният татко.

Огорчението

Държавата не се престарава в грижите за подобни "герои", напротив - едва ли не се подиграва с тях. "Срещаме упреци от всички страни. Трябвало да мислим предварително, а не да правим 6 деца и да разчитаме държавата да ни помага. Тя не била длъжна да ни финансира. Никой не бил ни карал насила да изпаднем в подобно положение", гневят се родителите.

От държавата те не получават никакви помощи вече 7 години, с изключение на детските, които не стигат дори за обувки на хлапетата. Но Ваня и Румен дори не държат на финансова подкрепа от страна на институциите. Те желаят държавата да е съпричастна с отглеждането на малчуганите им не за друго, а защото са бъдещи данъкоплатци и граждани на България. "Няма да се разсърдим на децата си, ако решат да се реализират в чужбина, защото тази държава не ги заслужава, тя не прави нищо за тях", категорични са родителите.

Докато те се чудели с какви средства да закупят дом за шестте си отрочета, управата на Пловдив дарила на ромската общност в града парче земя, на което мургавите братя да си построят обреден дом. "Нямаме нищо против ромите. Всеки човек има място под слънцето и със сигурност те не трябва да бъдат третирани като хора второ качество. Но за тях се строят къщи, плащат се милиони помощи. Само да надигнат глас и им се пуска веднага електричество без пари. В България българите просто са дискриминирани. Хора като нас, които са имали куража да възпитат и отгледат 6 деца, са обект на дискриминация", убедени са Ваня и Румен.  

Възпитанието

Непрестанно се сблъскват с хора, които ги упрекват, че имайки толкова хлапета, не могат да им осигурят това, от което се нуждаят. Двамата обаче не са на същото мнение. "Потребностите на децата са много разтегливо понятие. Ако попитате някое от тях от какво има нужда, то ще ви изреди планина от желания. Но полезни ли са всички тези неща за самото него", питат се родителите. Според тях, когато децата са отглеждани заедно, те взаимно се възпитават и научават кое е добро за тях и кое не. "Ние не сме лишили децата си от нищо, просто всичко се дели на 6", казва Ваня. Не крие гордостта си от факта, че малчуганите са изключително скромни. Никога не са се тръшкали за шоколади и играчки. Когато ги попитат кое от лакомствата в магазина предпочитат, винаги избират най-евтиното.

Родителите признават, че финансово им е ужасно трудно. Почти всеки месец са  на ръба на възможностите си. Планирането става ден за ден, а разходите се отпимизират максимално. Единственото решение е да живеят без екстри и излишества.  

Организацията

Всеки в семейството си има задължения. Петимата големи се редуват в миенето на чиниите - всеки в определен ден. Има и отговорник за почистването на масата. Отделно се грижат за малката, забавляват я, докато майка им сготви, изпере и разведе останалите по училищата. Тримата големи - Ради, Таня и Георги, учат в Пловдивската математическа гимназия. На обяд Ваня ги прибира и води Дими и Петко в клас. Докато те, от своя страна, залягат над уроците, кара останалите на английски. Освен това Петко и Гошко пеят в Хора на пловдивските момчета, ритат футбол. Подготвят се за голямо турне в Белгия и Холандия. Ради и Дани пък извиват глас в "Детска китка".  Дребосъкът Ани е плътно до Ваня във всекидневните преходи и, ако съдим по вечно усмихнатото й личице, никак не скучае.

Доброто старо време

"Като си помислите, само преди век хората са гледали по толкова много деца, и то при изключително мизерни условия - липса на течаща вода, баня и тоалетна, памперси, пералня, електричество и какво ли още не. В момента имаме комфорт, какъвто бабите и дядовците ни не са и сънували, а въпреки това смятаме, че отглеждането на повече от две хлапета е лукс", възмущават се многодетните родители.

Според остроумната формула, която са измислили, 6 деца не са равни на едно, умножено по 6. "Сред основните принципи във всеки бизнес е икономията от мащаб", смята Румен. И продължава: "Ако вие ми поръчате да ви отпечатам 1000 бройки в моята печатница, цената ще е висока. Ако обаче тиражът е 100 000, ще струва много по-евтино. Така е и с децата", усмихва се таткото.

Ехаа, статията е супер! Такава ни трябва за събитието!

На мен пък ми се развали компютъра и много се надявам да ми спасят всичките видео файлове и снимки. Като го включа ми е син екрана и нищо не мога да пусна, няма ги иконите, само курсора на мишката отвреме навреме. Май по-често трябва да си правя архив, ама пусто време, не стига за всичко.

Дидка, статията за събитието излезе на следващия ден на 04.10.09. Става въпрос за новости в офталмологията.

Rade, благодаря ти, че ни запозна със статията - нямаше да я прочета другъде. 
Особено ми хареса края (ще го прочета на мъжа ми )!!!

Ние сме от отбора на болните, но за сега само Дани е тръшнат от грипа с температура и вярвам, че скоро ще се оправи. Надявам се до петък да е добре, че ще ходят  на екскурзия до Рилския манастир и на разходка в Благоевград.
Което ме подсеща, че мама Цоци скоро не е писала, да не изброявам и другите от дълго отсъстващи, за които често мисля...Пикасо, Дил - добре ли сте??? 
Някои непишещи ще си ги тормозя по скайпа, докато не се "върнат в правия път" - те си знаят кои са

То и аз нямам много време за компютъра - или домашните ми геймърчета са на него, като си научат уроците, или търча по задачи - "от дъждеца ах, нас не ни е страх"! Само дето, като се приберем с "багажчето" Кати, всичките ми одежди (оцветени във всички нюанси на калта) се мятат в пералнята, пък в това влажно време се затрупваме с неизсъхнали дрехи и ми залипсва лятното слънце от чисто практична гледна точка...

 Тедиии, дъждобранчето, което ми даде ни върши страхотна работа - Кати е много сладка с него и си го харесва! Благодаря ти! 

Днес имаше дъга...Никога не ми се получава като се опитам да я снимам...Беше ярка и цветна на фона на почти лилавото небе, но в същото време толкова прозрачна и въздушна....толкова лека и толкова временна. Като усмивката ми, която така бързо понякога изчезва от лицето ми, че се чудя как да си я залепя там вечно и да не се налага да си я търся под купищата грижи и дъжд.
Но пък от друга страна нямаше да ми е толкова ценна и нямаше  да  приличам на себе си - тъмната ми страна не е чак толкова тъмна - прозрачна е.

Ванче, пак си на линия както обикновено 

И ние сме малко болнички. Анди и Мони са с хрема,а Анди и с температура. Та давам разни илачи, сиропчета и капки. Да не скучаем, де.

Раде, много хубава статия. Поздрави това семейство, ако го познаваш. Звучат много свежо.

Каишке, купихте ли хладилник?

Здравейте, красавици   
Маминка Ваня, благодаря  , че се сещаш за мен Децата са добре. Иван е 7 клас - знаят повечето от вас как е с пубер пред кандидатстване Митко е в 1 клас и ни тресат  първолашки трепети и страсти...  Вчера донесе първата забележка за поведение  , та имахме разговор на високо ниво  Гого е първогрупник, като изключим факта, че ДГ е в ремонт от 1 октомври до към края на ноември. Сега сутрин водя на бабин дом, а вечер прибирам  Да ми е жива и здрава мама, че помага.
Надничам редовно и следя с интерес темата, но нямам муза да пиша. Нещо не ми се получава напоследък писането, а и с говоренето май го закъсвам... Ще се запитате защо? Отговорът е с малко предистория... В книжарничката се чувствам страхотно ... почивам си от домашните задължения, общувам с много нови и за моя радост приятни и интелигенти хора... Някои бивши колеги ме обявиха за луда - от "баш директор да стана проста продавачка", но аз съм убедена, че на този етап от живота ми това е моето място.  От началото  октомври стартирахме и съботно четене на приказки. Просто казах на 10 клиента с дечица на възраст 3-4 годинки,  ако искат да дойдат заедно да почетем... Първата събота дойдоха само 2 дечица, но пък беше много забавно. Разчуло се... и на вратата в понеделник се явява дама от местна телевизия и казва, че следващата събота ще дойдат да направят репортаж. Речено сторено. Този път дечицата бяха 3 плюс едно малко сладко бебче. Много се забавляваха. Уж бях подготвена психически..., но като видях камерата и.... се панирах. Хората питат, аз отговарям... ама аааа - кайки... идеше ми да потъна от срам... Когато гледах репортажа и се чух какви съм ги надрънкала.... онемях. Добре, че една от мамите спаси положението  с интелигентното си изказване.   Силно се надявах по-малко хора да са гледали моя резил  Като цяло, обаче ефекта е положителен  За сега  Ще видим тази събота как ще мине    Не се хваля нито се оплаквам, а просто правя опит за споделяне. Не ми остава много време за градинките  Сега обаче са есенно разцъфнали димитровчета, хризантеми, далии... чудно е
Наскоро помъдрях   
Здрави и щастливи да са всички имали повод за празнуване!    Болничките скоро и без усложнения да оздравеят! Габи, добре сте се завърнали! Здраве и мнооого късмет на родна земя!
Пикасо, липсват ми твоите среднощни творения   
За всички 

Здравейте , здравейте  Лелееее, тук няма много пишещи напоследък .Я аз да се отчета поне за малко, макар че  както си ме знаете като почна трудно спирам . Първо -с голямо закъснение Добре дошла на Габи  .Теди, пожелаваме ви бързо оздравяване . Kaishka какво стана с хладилника мила? МаминкаВаня пожелавам и на вас бързо оздравяване и усмивката да се задържа повече на лицето ти. За ''закопай'' ме се сетих бързичко .Децата са изключително сладки когато говорят така. Моето най-малко,прекрасно и мило слънчице ми вика :" Амбута- обичам те, и Амтам-ще те изям''. И когато ми говори така ми идва направо да си го изям сладкишчето. Оливети здравей -аз съм от новите мами . Радеток много харесахме статията.След като я прочетох , я дадох и на моя мъж да я прочете, много му допадна, но... не си промени мнението-не ще още деца . Ама аз ще взема да му я дам да я прочете още няколко пъти . Здравей Дил радвам се, че има още една мама от Варна. Това за книжарничката е супер. Една от мечтите ми винаги е била да продавам в книжарница, или да си имам своя. Е исках и да съм библиотекарка в училище. А идеята за четенето на приказки е чудесна.Къде ви е книжарничката? Моята средна красавица е на 4 годинки, и сигурно ще и допадне.  Честито помъдряване със закъснение  . Мили мами приятен ден утре( вече днес) на всички вас! Аз сега отивам да надписвам поканките за рождения ден на най-голямата ми принцеска.

Лили     

Бъди на рицарите вдъхновената мечта,
бъди на смелчаците пътеводната звезда,
бъди красивия сън на поетите,
бъди себе си и покори света!
Честит рожден ден!

  Честит рожден ден,Пепелче! 
Бъди здрава,щастлива,все така усмихната,уважавана от домашните мъдра майка!Много да те обичат и да те глезят през следващата година.   

Направо не мога да повярвам какво става в нашата тема-откакто влязох (преди година и нещо) тук,та досега-никога не е писано толкова малко      !!! Надявам се,че всички сте добре здравословно и причините за неписането да са краткотрайна загуба на муза за писане.Не,че аз пиша редовно,но съм свикнала сутрин като хвана компютъра да ми минат поне 20 минути в четене... Пикасо,маминка Ваня,Пепелче,Цоци,Пешеходке и мнооооооого други-наред ли е всичко с вас???Пишете по ред,за да знаем,че сте добре-мисля ви!

Вярвам,че на срещата ще се видим с повечето от вас и настроението ще бъде както подобава!Ние,многодетните,просто не умеем да не се веселим  .

При нас всичко е наред-слава на Бога-само една лека температура мина Ралица и болки в ушите,но скоро всичко ще мине (утре ще и почистят ушната кал,понеже се е натрупала и малко и запушва ухото),та вярвам,че ще е добре.Вики вече е в предучилищна група в детската и много се радва,че имат учебници и такива неща...А Лора вече е толкова забавна,че ве има някой от фен-клуба да я стиска и мачка 

Ставам,че бебка вече не ще да лежи до мен....
Целувки на всички и дано следобеда да ми мине в четене...... 

Пепелче , да си ни жива и здрава! Все така чаровна и усмихната!
Теди, благодаря ти за желанието да ми помогнеш с компютъра! Но явно проблема е доста сложен.
Да ви се похваля, че в нашта къща вече правим ремонтчета - всяка вечер боядисваме по една стена и вчера си направихме един кът за компютъра в хола. Стана много готино- една боя между лилаво и кафяво /ако може да си представите такъв цвят /, компютъра пред него и две саксийки отстрани...много си го харесвам. След две годишно чакане и оцветяване на стените от децата, доживях. Те разбира се помагат, даже ги снимах, ама снимки друг път.

Рени , нямам търпение да намачкам бебка! Много ще се радвам пак да се видим! 
Дил, това с четенето е страхотна идея! Браво на вас!