МНОГОДЕТНИ МАМИ

Мно го ме е срам, че само чета а не пиша.....

Но при нас вече не е толкова "бебешко" като при вас.

Относно ученето и изречението на Валето - много се посмях и аз     
Иска ми се да ви кажа, че всички в къщи четат усилено - и почти ще съм права...., но има огромен напредък при Пешо - нали помните "терапията" : колкото четеш - толкова игра на компютър? Сега не можем да го спрем да чете "дебели"книги 
Е, учебниците в училище не са от тези, които ги "изяжда" с корицата. Но си имаме любими предмети - не само физическо и рисуване, а биология и история! Особено историята напоследък! Много сме впечатлени! Направих грешка, че обещах почерпки в МакДоналдс за всяка прочетена дебела книга - вече ми се насъбраха няколко неизпълнени...., но ще го компенсирам по някакъв начин. Добре че големите не се сърдят, че те не са имали подобни "поощрения" 

Относно "бебешкото" напоследък се "разтъжвам" с племеница - такава е сладурана. Ще ви покажа клипове -  как глозга кокали и разни други нейни "изпълнения". Тя е почи на година и половина, но е само 8 килограма, за сметка на това не се спира за секунда - само тича насам-натам и се чуди каква пакост да измисли - много познато за всички      

     за всички!

Здравейте, скъпи Мами!
Толкова отдавна не съм влизала във форума, че даже се чудя дали има тема за Клуба на многодетните 
Искам да се извиня, че не можах да дойда на празника! Явно тази дата на моя рожден ден не мога да я посветя на празника. Миналата година почина 102-годишната ми баба, а тази - ме пратиха на Спа от службата.
Много благодаря за подаръците! КабоАлма, радвам се за книжката - много я харесахме.
Много съжалявам, че не можах да дойда, но служебният въпрос беше зададен много ултимативно, та нямаше как да не отида.
Като почнах работа, мислех, че като стана шеф, ще мога да си чета форума в работно време. Уви, сега се издигнах в йерархията, но дори имам по-малко настроение и време, камо ли за форума.
Не знам дали тази тема вече не е много дълга и няма да ми резнат поста, но ви целувам всички!
Желая добро настроение и честитя рождения ден на Мати 

Здравейте всички многодетни мами,
От празника до днес само четях и нищо не написах /нито благодарих за хубавите снимки, нито за прекрасното изкарване за мен и моите малки дъщери, нито за прекрасните запознанства-въпреки, че не успях да се запозная лично с повечето от вас/, нооооо за огромно мое съжаление ми се случиха серия от непредвидени неприятни ситуации.
И така ..., като начало на самият празник след като се опитах да дам скромния си принос в празненството като докарах  Теди с подаръците,  и вече не бях необходима потеглих с личния си автомобил да взема малките деца и да ги доведа на празника, пътувайки един господин направи обратен завой на двойна непрекъсната линия/ за шофьорите е ясно какво означава/ и съответно аз спрях в него.И това не е всичко, все пак пристигнах на празника, не бях в точната форма и настроение, но децата се радваха много.На сутринта видях страхотни снимки, показах ги на мъжката част от нашето семейство и всичко си беше страхотно докато не ни дойде на гости братчето на любимия и не ни каза, че шофьорското стъкло на моята кола е счупено. Еееееее, само си представете как съм се почувствала.Освен счупеното стъкло са ми откраднали предната решетка /тя не се заплаща от застрахователя, защото не е счупена, а е открадната/.
Съжалявам, че ви натоварвам с моя личен проблем, обаче някак си ми писна от вандализъм.Старая се да бъда кратка в описанието на случилото се около мен, за да не съм банална, но н мога да се сетя за едно причина поради която си плащам данъците и не получавам нищо в замяна.Казвам това поради простата причина, че живея  Горна баня където улиците са под всякаква критика, няма присъствие на полиция и общо взето пътния данък на моята кола е около 500 лева, да не кажа и повече, пък си газя кал, крадат ми от колата и аз си полудявам бавно, но сигурна.
Е(За много от вас може би това което пи ща ще звучи маловажно, но аз не мога да се побера в кожата си.
Съжалявам ако съм натоварила някоя от вас  с написаното, но ... Хубава вечер и весели празници от мен, ако не

Лилиа, много съжалявам за това, което ти се е случило Чудех се къде изчезна.
Напълно си права да се чувстваш така. Всеки, който е изряден данъкоплатец у нас (независимо дали голям или малък) се чувства ограбен, защото всъщност не вижда ползата от плащането на данъци.
Дано сте здрави, другото ще го преживееш макар да остава горчилката в устата.

Лилия, да, много неприятно......Една голяма прегръдка от мен и дано свърши тази лоша серия и отново да има усмивки на твоето лице. Дано и глобата бъде по-малка от катастрофата, да няма много взети точки и т.н.С теб сме!

Аз пък искам да ви обърна внимание на предаването снощи по Про Бг - Размяна на съпруги. Участваха семейство от София с 8 деца и семейство от Русе с 1 дете. Това е първото положително предаване, което гледам от такъв вид формат. Не съм гледала българските, но съм гледала това, което дават по чуждите канали. Навсякъде е имало скандали, обиди, невъзпитани деца и пр. Обаче снощния епизод направо ми напълни душата. Нямаше да го гледам, ако по новините на Про Бг не го бяха анонсирали. Заинтригува ме и не съжалявам,че го гледахме.

За семейството с 8 деца съвсем скоро по ТВ стана въпрос - за това,че от общината са удължили срока за да ползват общинското жилище, с опция това да стане доживот. Може да сте чули.

За тези, които не знаят правилата на предаването - в кратце е това - 1 седмица новата майка спазва правилата на къщата, в която е отишла, след това променя правилата по свой собствен вкус и по тези нови правила живее семейството още 1 седмица. Когато дойде ред да се сменят правилата в къщата с 8 деца, новата майка въобще не смени правилата. Аргументира се така - Тук, в тази къща всеки си знае мястото, всеки помага, всеки участва в домакинската работа, не виждам какво по-добро или по-различно мога да въведа. Това много ми хареса. Децата, макар и да живееха бедно, бяха усмихнати и щастливи, а родителите не се оплакваха. Бащата работеше, майката в същи.

Трогна ме и поведението на мъжа от Русе, когато разбра,че жената, която е у тях е майка на 8 деца. Направо я носеше на ръце. Каза,че ще се постарае 2 седмици да бъде на курорт у тях и че с нищо няма да я занимава. Води я на изложби, на театър, поднасяше и рано сутрин кафе.....Върха бе,че откри на сметка на името на жената в банка, където той самия преведе скромна сума за децата и, след това популяризира тази своя идея и към финансовата помощ за семейството се включиха и други негови познати.

Накрая 2-те семейства се разделиха с толкова топли и приятелски чувства, че направо съжалих,че свършва предаването. Зареди ме с много позитивизъм и настроение.

Довечера от 19,45ч. ще има нещо като продължение на предаването, вече в студиото и с гости, които ще коментират това, което са видяли, който иска нека да гледа. Въпреки, че като анонсираха продължението не ми се стори много интересно, но знае ли се....Държа да отбележа за моята мила Сватя,че водеща на предаването е нейната позната Кали.......

Та...това е от мен!


 

И мен ме разсмя изречението за батковците на Валя........Поне не лъже детето,че не му се учи.....

Хубав ден, момичета! 

Здравейте мами! И аз отдавна не съм се разписвала. Но все няма време. Нещо не съм организирана правилно. Мамо Цоци, аз редовно го гледам предаването и много съжалявам ,че снощи го пропуснах. Дали няма повторение? Лилия, много съжалявам за това което ти се е случило!В какво време живеем...Желая на всички лек и много усмихнат ден!

Лилия, предполагам как се чувстваш и как шофираш сега .Забелязах те аз на празника и въпреки, че не си разменихме нито дума очите ти говориха.Изглеждаше уплашена и тъжна, но нали не те познавам....реших че може би просто така изглеждаш.
На моят съпруг на скоро му се случи подобно нещо-точно навръх р.д. на голямата.Само че той беше виновния.Изглеждаше точно като тебе.Прибра се с цветя и само като му видях очите корема ми се сви на топка-познавах го този поглед.....а в къщи гости.....празнуваме.....направо ми се късаше сърцето да го гледам такъв.Никой не разбра какво се е случило, само казаха, че нещо е мълчалив.Преди тази случка имаше проблеми с работата, после с колата, после с с апратурата......в смисъм, че проблемите го засипваха един след друг.....сега не че са свършили, но нещата са малко по-спокойни.Пак е изнервен, но преди празници винаги е така-много работа, кратки срокове.Затова чакам с нетърпение нова година-да се измъкнем малко от София и да си починем, кой от деца, кой от работа

Скромно и бързо влизам да почерпя, днес нашия тати поумня с една годинка.... 

Ако на някой все още му се чете за моето куче - моля да заповяда!

Ромео и разходките.
Ромео никога не свикна с каишката... Още от най ранно детство, въобще, ама изобщо не позволяваше подобни своеволия с личността си. Разходките обаче му бяха страст! Седи той и тъжно вие пред вратата ( тя в долната си част беше станала почти прозрачна от дране- демек иска навън). Теглехме чоп - чий ред е да полудява днес и на който се паднеше честа със скръбен взор нарамваше каишката. Ромео стои щастливо усмихнат ( поне предполагахме, де - такъв поглед имат само щастливите хора и идиотите), върти опашка и радостно (или лукаво - аз залагах на второто) прилайва. Мирен като статуя! Слагаш оглавничето и с трепет го закопчаваш (Молятисегосподиданосамотозипътне...)...и в този миг се отприщват портите адови! Ромео хапе, гърчи се, дере, извива, блещи очи и прихърква, мята се като обезумял увиснал на края на каишката...Въобще - дава всичко от себе си да сложи край на окаяния си живот! Действието се развива за части от секундата, през което време той е успял да омотае каишката около себе си, около краката ти и ако има и някаква мебел наоколо - бързо я включва в блъсканицата. С налети с кръв очи, едва поемащ въздух, с пулс който най вероятно намалява прогресивно ( за разлика от собствения ти) - решаваш, че и днес не е ден за възпитание... Откопчаваш с треперещи пръсти ужасното въже и ... О, чудо! Добитъка рипва читав и не по малко щастлив и подигравателно-доволно върти гадната опашка! Екзалтирано танцува без свързващата нишка между стопанина и звяра! Примирен със съдбата покорно тръгваш след него към асансьора, понеже изпитанието  тепърва започва!
Такааа... Качването в асансьор с Ромео си беше незабравимо преживяване, обаче няма да се спирам подробно на него, щото ще отнеме доста място и време. Факта, че туку що е отървал кожата от "въжето", натрил ни е носа за пореден път, го правеше неимоверно весел и закачлив (разбирай - без задръжки ме целуваше и правеше всичко възможно да ми изкара въздуха, удряки ме в корема, краката и въобще където свари), пътници - разбира се не качвахме, имайки предвид, че и на сам човек плюс Ромео му беше тясно, което доведе до леко обтягане на отношенията с комшиите). Може би - смятате, че енергично и жизнерадостно куче като него се е наслаждавало на дълги и напоителни скитания из просторните обелски ширини? Нищо подобно! Разходката на моя домашен любимец се изчерпваше до първата, изпречила се на взора му кола! Т.е. до пред входа. Влизаше отдолу и не бяхме в състояние да го помръднем от там. Ще попитате защо, кучето (като всяко себеподобно, не е изливало ненужното от себе си на възлови места, като ъгъл, дърво и пр.), ами много просто - за целта юнака си имаше на воля килими и дамаски в къщи! Наслоените миризми, нищо не значеха за него, той си имаше топъл апартамент в който  (докато заработвахме и неговата прехрана), оцветяваше и ароматизираше на воля, при това без конкуренция! Та, клечи си Ромео на чист въздух под колата и не дава признаци на умора от разходката (то не че е имало и повод, де)... Рови си буклучета, душка си там каквото се показва от возилото и си прекарва по-по-най, за разлика от разхождащия който виси като бастун и сам си говори ( за непредубедения наблюдател). Единственото нещо което беше в състояние да го изкара от там беше сигнала "Дръж!"- признак за котки ( думата "котка" той приемаше със съвсем друг подтекст, за който ще разкажа по късно...). Само че - "Дръж" го изстрелваше като от пружина от неизвестна посока, пък номера беше да го сграбчиш в полет и да го пренесеш до входа. Сега като се замисля - стандартна лека кола- предлага около 16-20 секции на възможен изстрел, на пораснал полу-болон в разцвета на силите си. Тогава ми се виждаха около милион, важното беше да си на вярното място, във вярното време, иначе не съзирайки обекта а своите въжделения Ромео потъваше наново в дебрите амортисьорски.... Както става ясно - рядко уцелвахме посоката и поради този факт никой съвсем с ума си не се навиваше доброволно да го извежда. В лятото - иди дойди, ама през зимата си е наказание свише! Аз затова и не играя тото и никакви други лотарии - смятам че в онези години изчерпах късмета си докрай. Когато най после, след Н - тия опит, птичето кацваше на рамото на изтерзания разхождач, Ромео биваше незабавно транспортиран (ръчно) до входа и асансьора и надлежно заключван в своето бейство, естествено не без съпротива. На изтерзания придружител се полагаше пълна почивка и отменяне на всички домашни ангажименти за този ден.
Е, всяко правило си има изключения - понякога успяваше да ни разходи на невероятните 5-600 метра, но за това - друг път!

 

Пеши - един единствен въпрос: Защо го търпяхте това чудо толкова дълго време?????????????

Това ми звучи като някаква форма на мазохизъм        

Лилия, съжалявам за колата - аз дори не разбрах, че е имало проблем. Дано бързичко да се оправите!

Здравейте!Бих искала първо да ви се представя-казвам се Саша Барнс  и съм от Пловдив.Имам 2 сина-Алексзандър на 4,5  и Даниел на 1,5.Очакваме бебе 3(казаха мома ) някъде около 26април.Току що се регистрирах във форума и съм сигурна ,че ще имам доста въпроси към вас в бъдеще.

sashabarns добре дошла при нас! Чувствай се уютно! Тук се радваме на дългите постове и снимковия материал.....От Пловдив има още 2 много бойни дами - Радеток и Каишка...То има и други, но те не пишат толкова редовно - Зла Вещица напр.

Саша, добре дошла! Леко бременеене ти желая!  Ти ми напомни как за нашето бебе 3 първоначално докторката каза "момче" и сълзите ми рукнаха, защото много се надявах да има някакъв баланс в семейството (то и сега няма де). Тя 1-2 мин. по-късно се поправи, защото вероятно е видяла пъпна връв, но сълзите си продължиха да текат безконтролно - явно хормоните надделяваха над здравия разум, според който най-важното е да е здраво, разбира се.

Мамо Цоци, виждам, че още малко остава - сигурно скоро ще стягаш багаж вече. Стискам палци да се справиш бързо и леко като една много опитна мама!

Лилия, Грета, съжалявам за проблемите,к оито са ви сполетяли. Дано се отърсите от тях скоро и да сте само в Коледно-новогодишно настроение. И на мен скоро ми бяха разбили стъклото, за да вземат раничката на детето, съдържаща маловажни неща като списание "Том и Джери" и т.н.  Аз май бях писала за това. (ми ЕГН, простете).

Пеши, този  Ромео си е направо като четвъртото дете в семейството - грижите за него не са много по-малко от тези за останалите.   Да ви е жив и здрав поумнелия татко!
 
Може би знаете, но аз сега разбирам, че на 14.05.2010 ще има концерт на AC/DC в София. Почти бях заспала, но като чух по новините и се ококорих, защото вече не вярвах, че някога ще дойдат. Даже запазих някакви билети през интернет, без дори да съм се консултирала с таткото.

sashabarns добре дошла    и спокойна бременност!
Аз като мама на пораснали деца, се вясвам все по-рядко, нооооо ви следя 
Прегръдки на всички тука!

Дълъг пост - хм, не бих могла, на фона на всички сладкодумници тук 
Снимки - о, да, веднага!!! Още повече, че тук-там съм хванала и голямата в кадър, че не обича да се снима...
http://picasaweb.google.com/olympiapappas/December2009#5416957080130866226

черпя:



Помъдрявам ОСТАРЯВАМ с още една година......точно с тази не ми се искаше, ама няма начин...примирих се.