Дано не доживея подобно нещо някой да си въобрази, че може и най вече, че има правото да ме превъзпитава.
- Публикувана: 11 окт. 2009, 23:20 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2009, 15:28 ч.
Възпитание на.... мъжовете ви?
В този ред на мисли, ако методите на дипломация не са ти по сърце, нищо не пречи да се спреш на жена, с директни подходи в общуването и вероятно ще се чувстваш добре, както и тя.
- с какви възпитателни методи предпочитате да ви третира тя (или възнамерявате да го третирате)
- как са ви възпитавали родителите ви - за него това е подходът, който ще даде резултат; а от другата страна - този подход ще бъде използван от нея
когато въпросното хубаво и мило момиче, с което са се ангажирали до края на дните си, изведнъж се превърне в яхнала метлата истерична вещица, която още от вратата вместо с целувка ги посреща с парцала, метлата и размахва камшика с цел превъзпитаване.
Това ми напомни темата за работещата мама и майката-домакиня...едната ходи всеки ден на работа облечена като за бал,а другата -всеки ден с ролките на главата ,с лекьосания пеньоар, и с парцала и тенджерите в ръце...
Като че ли няма средно положение,т.е. хубава и поддържана жена,която обаче не виси в офис по цял ден...
Та и тук:или една жена е слугиня и си остава мило момиче,угаждайки на господаря,или е вещица, яхнала метлата и даваща заповеди от вратата.
А защо не приемете ,че има жени,които вадят душата на мъжа с памук?И пак са милото и хубаво момиче,за което мъжът се е оженил, и едновременно с това я носят на ръце?
Дано не доживея подобно нещо някой да си въобрази, че може и най вече, че има правото да ме превъзпитава.
winter_wolf, разсмя ме.
Аз не разбрах всъщност личните ти препочитания в контекста на темата.
Ти да размахваш камшика, на теб да ти размахват камшика или да слушаш тихото мяукане и мъркане на домашния си тъгър, докато с любов и нежност ти вадят сърцето с острите си нокти?
Или няма за какво да се съобразяваме с никой, най-добре си е при мама
Или принципа на свободния самотен степен вълк, който сам си е самодостатъчен.
Май изчерпах вариантите.
краси.мира, напротив, напротив, съвсем приемам, не само приемам, но и твърдо заставам на позицията за златната среда.
Крайностите не са ми по мой вкус и в повечето случаи водят до неприятности.
И всъщност, понеже ме цитираш, мога да споделя, че именно процеса на търсене на златната среда е най-труден и изисква доста качества.
Всъщност, да попитам, целият ти коментар към мен ли е насочен, за да знам дали да отговарям, или просто илюстративно ме цитираш?
Все пак, ще остане поне от мен неразбрано онова мъничко, злорадо удовлетворенийце, което жени, упражнили такъв "контрол" изпитват...
Pronobis, наистина приличаш на човек, който е прекалено комплексиран за да осъзнае, че понякога е добре за него да му помогнат да се промени.
Аз пък познавам мъже, които след известно превъзпитание от жените си се чувстват много по-щастливи и по-пълноценни.
Защото превъзпитанието не винаги се извършва с крясъци и заповеди, а има и други, нежни подходи, дето въобще не разбираш от къде ти идва.
Само да добавя, че и обратното е валидно (т.е. мъже да възпитават жените си), просто следваме формулировката на темата.
И тъй като си read only, нямам шанс да те убедя в каквото и да е... т.е. нямам шанс за save...
А защо не приемете ,че има жени,които вадят душата на мъжа с памук?И пак са милото и хубаво момиче,за което мъжът се е оженил, и едновременно с това я носят на ръце?
Мъж мечта а !! Еми нормално !!
http://www.vbox7.com/play:9c9263a0&start=9
Съжалявам - зает е Превъзпитание на неподходящ мъж !!
Майтап майтап ама ...
http://www.vbox7.com/play:80803e15
Възпитанието е от самото запознаване на двойката!Двамата се превъзпитахме!Аз съм мила, добра, грижовна и поддържана, най-вече, знаеща как да извади на мъжа си душата с памук.Неговия подход е същия към мен.
Уцелили сме златната среда, май!
Уцелили сме златната среда, май!
А после да не мрънкате: Моя е бездушен
Бре !! Къде отиде таз душа 
Май не е възпитание, а помощ от страна на едната половинка - другата "сама" да се "осъзнае" 
Но вместо да има диалог, разбирателство и най-вече любов /тази толкова заветна за жените думичка/, е по-лесно да "превъзпитаваме" - каквото и да влагате в тази дума.
А когато и малкото разумни аргументи свършат, идва реда на обидите...
Жалко...
pronobis Леко си обърнал реда. Обидите идват (не идват при всички, обаче), когато диалога се изчерпи и отиде на кино мира и разбирателството. Не вярвам да има жена, на която да и доставя удоволствие да моделира мъжа си. Но понякога, когато хомота на врата и стане прекалено тежък, се налага и това упражнение. От чувство за самосъхранение, не от друго.
Pronobis, наистина приличаш на човек, който е прекалено комплексиран за да осъзнае, че понякога ..........
........ има и други, нежни подходи, дето въобще не разбираш от къде ти идва.
........ има и други, нежни подходи, дето въобще не разбираш от къде ти идва.
read only, според представителна извадка на изказването ти, ти ми приличаш на човек, който е запознат само на теория с нежните подходи и дипломатичните методи за каквото и да било- общуване, възпитание или превъзпитание.
Аз не разбрах всъщност личните ти препочитания в контекста на темата.
Ти да размахваш камшика, на теб да ти размахват камшика или да слушаш тихото мяукане и мъркане на домашния си тъгър, докато с любов и нежност ти вадят сърцето с острите си нокти?
Или няма за какво да се съобразяваме с никой, най-добре си е при мама
Или принципа на свободния самотен степен вълк, който сам си е самодостатъчен.
Май изчерпах вариантите.
Ти да размахваш камшика, на теб да ти размахват камшика или да слушаш тихото мяукане и мъркане на домашния си тъгър, докато с любов и нежност ти вадят сърцето с острите си нокти?
Или няма за какво да се съобразяваме с никой, най-добре си е при мама
Или принципа на свободния самотен степен вълк, който сам си е самодостатъчен.
Май изчерпах вариантите.
След това допълних и ако не е ясно, ето пак с две думи: от много номера, съвсем няма да (ви/я) разбера - няма да разбера нея - кога, какво иска и т.н.
А за това: "с любов и нежност ти вадят сърцето" - допускам сериозен проблем ако по грешка изляза от упойката... Един пример може да бъде това: някъде посредата на сърдечната операция, чаровна колежка ми смигне няколко пъти... връщам се у дома гледам по-различно... преоценявам, преосмислям... но тя мисли, че съм упоен все още, заета е да довърши операцията. Само мога да гадая какво би било продължението.
Северина, Azzy преди мен е цитирала това, което всъщност визирах като обида...
Azzy, не мога да не споделя съгласието си с теб. Ако жена ми успява да ме моделира чрез любов, диалог и разбирателство, което всъщност сигурно си е точно така, както респективно и аз нея вероятно, тогава това е нормално съвместно съжителство...
Останалите изредени сценарии в темата наистина вече не виждам нужда да коментирам...
Azzy, не мога да не споделя съгласието си с теб. Ако жена ми успява да ме моделира чрез любов, диалог и разбирателство, което всъщност сигурно си е точно така, както респективно и аз нея вероятно, тогава това е нормално съвместно съжителство...
Останалите изредени сценарии в темата наистина вече не виждам нужда да коментирам...