Тема за страстта към пътешествията

  • 18 925
  • 337
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 603
Нека това бъде една тема за усещанията, които изпитваме когато пътуваме. При мен това е като дрога и вече съм пристрастена. Най-добре се чувствам когато пътувам, дори да е само за ден два, не мога да стоя на едно място.След като се върна се чувствам заредена и спокойна, но това трае само около седмица, след това се връща това чувство на жажда за пътя. Постоянно чувствам нужда да пътувам, почти само за това мисля. При вас така ли е? Нека това бъде тема и за усещанията, които изпитваме, когато не пътуваме… по-скоро за тези между две пътешествия, защото един истински пътешественик никога не може да спре. Идеята ми е всеки, който желае да сподели, как се чувства по време на път или когато стои в къщи.  Hug

# 1
  • Мнения: 914
О, да, обожавам да пътувам! За съжаление не толкова често колкото ми се иска, но до два -три пъти в годината ми се случва Hug. Много се радвам, че и съпругът ми споделя моята страст и честно казано не разбирам хората, които не обичат да пътуват. А повярвайте има и такива. Много пъти сме карали наши приятели, ако искат да дойдат с нас, но поради финансови или други причини не го правят. А ние с мъжа ми сме такива, че още незавърнали се от едно пътуване вече замисляме къде ще е следващото. Като се завърна от едно пътуване имам достатъчно спомени, които да ме топлят до следващото, но в същото време и ми е много тъжно... Едно от най-хубавите неща за мен(а предполагам и за останалите пътешественици) е планирането на пътуването и самото очакване, тогава се чуствам дори по-добре, отколкото след като се завърна от някъде. Просто ми доставя удоволствие да търся хотел, да правя планове кои места да посетим, в каква последователност и т.н.
Преди около половин месец се върнахме от почивка на остров Корфу. И докато на мъжа ми му е гадно,защото има много време  до следващото ни пътуване, аз потривам доволно ръчички, защото за рождения му ден съм запланувала пътуване до Милано Mr. Green. Дори ми е жал за него, че не може да се наслади на очакването, да ама мисля, че си заслужава заради момента на изненада.

# 2
  • Мнения: 11 743
Определено съм пристрастена и при мен е точно като дрога  Confused  Първото пътуване (в чужбина) ми държа влага с години, може би  Thinking то беше и по такива времена... Вълнение, щастие, спомени, радости, приключения.... еееххх... После, започна еуфорията да ме отпуща за някой- друг месец. Сега се стигна до там, че 3 дни след завръщането, вече имам усещането, все едно никъде не съм ходила  Confused  Отделно, че искам още и още, и още.  Бих искала да пътувам в чужбина, поне 5 пъти годишно и отделно из България. Уви, такива изгледи няма.
И на мене само това ми е в главата. Понякога, дори съжалявам, че се хванах на това хоро. Да си бях седяла у дома, заблудена и неинформирана, дали щях да съм в мир със себе си?!  Rolling Eyes
А, най- обичам да е далеч, много далеч... Най- далече съм била на около 8- 9 000км. Тогава се чувствам като част от света. Участник, не само наблюдател.

# 3
  • Мнения: 241
О, да, обожавам да пътувам!... А ние с мъжа ми сме такива, че още незавърнали се от едно пътуване вече замисляме къде ще е следващото. Като се завърна от едно пътуване имам достатъчно спомени, които да ме топлят до следващото, но в същото време и ми е много тъжно... Едно от най-хубавите неща за мен(а предполагам и за останалите пътешественици) е планирането на пътуването и самото очакване, тогава се чуствам дори по-добре, отколкото след като се завърна от някъде.
zozinia 
их много хубаво че сте намерили така, да си съвпадате по интереси. И аз с моя сме така... предишни гаджета нямаха такива аспирации към пътешествията, сега съм много доволна, преброихме че за последните година и половина сме били заедно в 7 страни за от 3-4 дни до месец почти.
Много пари отиват по пътуванията ни, засега това е главно поглъщащо перо в бюджета ми, но мие толкова хубаво.. обичам и да летя с парапланери си мечтая да летя и да се разхождам в Южна Америка
Имам си и план който веднъж споделих тук - до 30 да съм посетила поне 30 държави за поне по 24 часа , като летищни неволи не се броят   Sunglasses

pina , така си е, отпуска понякога страстта, и аз го усетих, но живота за радост в този случай е твърде кратък, за да ни омръзне пътуването, нали  Grinning
чета постовете ти във форума с радост винаги като пишеш за пътуванията си   bouquet

Bellamore и при мен апетита за пътуване се отваря с яденето, това е голямото ми удоволствие.
Имам си списък на страните в които мног искам да ида и постепенно го разтварям още и още

# 4
  • Мнения: 914
Е, да, пътуванията са скъпа страст, но според мен напълно си заслужава. А и докато няма трети член на семейството нищо не може да ни спре Wink. И при нас е така с парите, каквото се спести се влага в пътешествия. Някои може да ни мислят за луди, но на мен не ми пука изобщо!
Даже понякога мисля, че живея истински само в периодите които пътувам!!! В останалото време си мечтая за предстоящото пътуване. Абе като се замисля май наистина е като дрога Mr. Green!

# 5
  • Мнения: 241
по повод на усещането че живееш когато си на път се сетих за "човек е човек когато е на път или на гости" по памет цитирам  Mr. Green Heart Eyes Даже сещам се за Майкъл Палин тук и пътуванията му. Възхищавам се на пътешествениците и чета за тях по много. Имаше една голяма книга великите пътешествия... Антарктида, Африка и др... луксозен голям албум, ама не се сещам как се казваше камо ли откъде да го купя

# 6
  • Мнения: 11 743
За четене мога да препоръчам блога на Димитър Домосед
http://darba36170.blogspot.com/
освен пътеписите и много, много снимки. Той издаде голяма и дебела, луксозна книга 'От Карабах до Калахри' Пише и по форуми, от време на време.
Също блога на Юри Варошанов
http://www.juriwaro.com/
Той не зная да е издавал книга. Също пише по форуми по малко. Аз от форумите ги знам.

Преди четях доста и гледах снимки много интензивно. Сега усещам, че ми е омръзнало. Не искам да гледам снимки, не искам да ми разказват... искам сама да го видя, да го пипна, да го усетя.

# 7
  • Мнения: 2 603
Определено съм пристрастена и при мен е точно като дрога  Confused  Първото пътуване (в чужбина) ми държа влага с години, може би  Thinking то беше и по такива времена... Вълнение, щастие, спомени, радости, приключения.... еееххх... После, започна еуфорията да ме отпуща за някой- друг месец. Сега се стигна до там, че 3 дни след завръщането, вече имам усещането, все едно никъде не съм ходила  Confused  Отделно, че искам още и още, и още.  Бих искала да пътувам в чужбина, поне 5 пъти годишно и отделно из България. Уви, такива изгледи няма.
И на мене само това ми е в главата. Понякога, дори съжалявам, че се хванах на това хоро. Да си бях седяла у дома, заблудена и неинформирана, дали щях да съм в мир със себе си?!  Rolling Eyes
А, най- обичам да е далеч, много далеч... Най- далече съм била на около 8- 9 000км. Тогава се чувствам като част от света. Участник, не само наблюдател.

И при мен е абсолютно същото! И на мен ми държи 2-3 дни и после искам пак, нещо ново, дори да е само за 2-3 дни. Основното, което ме спира са финансите и свободното от ангажименти време, за това си търся работа, която да ми позволява да пътувам, в момента още уча и нямам особени доходи, но всичко се пести с идеята да ида еди къде си.  Mr. Green Изобщо пътуването беляза живота ми и сега всичко, което правя е свързано с това да мога да съм относително свободна и да мога да забегна някъде дори за месец. И ако беше стояла у дома, нямаше да си в мир със себе си, аз искам да пътувам още откакто четях книгите на Карл Май и общо взето това промени природата ми на домошар. И последното си го казала много добре, ще го запомня със сигурност!

# 8
  • София
  • Мнения: 10 707
Ще обобщя страстта ни към пътешествия с едно изречение. Просто в скоро време искаме да си купим кемпер или в краен случай каравана и ще решим въпроса  Peace Ще пътуваме където си поискаме и когато си поискаме, без резервации и съобразяване с време и група. Засега само работим за осъществяване на мечтата ни.
 Връщайки се от някое пътуване моментално планирам следващото  ooooh! Жадни и гладни сме за пътешествия и вече има набелязана нова дестинация, даже и билети сме купили.
Стандарта на живот прави българите непътуваща нация, но лека полека  в последните години хората започнаха повече да пътуват и все по-далече  Peace

# 9
  • Мнения: 2 218
Божеее, колко обичам да пътувам...  Crazy
Не мога да го опиша с думи. Просто.... усещам го с тялото си.
След всяко завръщане аз съм готова за ново заминаване.
Има толкова много места, които искам да посетя, искам целият ми живот да е пътешествие.  Heart Eyes

# 10
  • Мнения: 2 171
И аз съм от "пристрастените"..макар тая криза да понамали малко ентусиазма..((
Предпочитам дългите и далечни пътувания - защото тогава изцяло се откъсвам от всичко и тотално релаксирам и презаредждам батериите..
Всичко на 2-3 часа със самолет..направо вече не го броя.. Cry
Обичам да ходя наместа, които тепърва ще стават туристически..
Не обичам лудницата и големите групи, пътуваме винаги индивидуално..
Сегами домъчня докато пиша, защото за съжаление скоро май никъде няма да отидем - чак към зимата на традиционнтото по-дълго далечно пътуване..(

# 11
  • Мнения: 2 603
И аз не обичам лудницата, предпочитам да съм на дадено място извън сезона, далеч от тълпите. На мен постоянно ми е мъчно, защото както казах не мисля за друго.  Rolling Eyes

# 12
  • Мнения: 241
Ще обобщя страстта ни към пътешествия с едно изречение. Просто в скоро време искаме да си купим кемпер или в краен случай каравана и ще решим въпроса  Peace Ще пътуваме където си поискаме и когато си поискаме, без резервации и съобразяване с време и група. Засега само работим за осъществяване на мечтата ни.
 Връщайки се от някое пътуване моментално планирам следващото  ooooh! Жадни и гладни сме за пътешествия и вече има набелязана нова дестинация, даже и билети сме купили.
Стандарта на живот прави българите непътуваща нация, но лека полека  в последните години хората започнаха повече да пътуват и все по-далече  Peace
уау, това е интересно вече
трябва да имаш доста мерак и добро желание, за да се справиш с цялата си къща да пътуваш
но звучи хубаво   bouquet

а пък за т.нар. off the beaten track, или места с не много хора... не познавам човек на който не му се иска да пътешества без тълпи
уви, става трудно да го осъществим вече... светът се пълни с хора
България ми се вижда много празна в сравнение с други страни вече

# 13
  • Мнения: 11 743
Аз това с кемпера не го харесвам. Наскоро имаше една съфорумка, която го хвалеше много, но...
Първо, с него може само из Европа, няма как да стигнеш с него до о. Бали или Рио де Жанейро, или пък във Френска Полинезия... (съвсем напосоки ги пиша).
Второ, че в Европа хубаво, ама той кемпера е много скъп, после таксите за него за по- високи, за придвижване и всякакви други неща (данъци, застраховки...). После, не може да спреш къде да е и да преспиш там. Забранено е, има глоби. Спира се само на указани за това места. Сега в Италия минахме покрай доста такива. Определено не са в центъра на града... и изглеждат ето така

http://ondaverde.info/i/parking/parking-1.jpg

дори по- зле, защото това е озеленено, а тия които видяхме не бяха. Най- обикновен паркинг, фрашкан с кемпери, един до друг. Нито ми е романтично да спя там, нито ми е удобно - нищо...
Така, че за мен е скъпо, неудобно и непрактично средство. Никой не ангажирам с моето мнение, че в предната тема съфорумката ми се поразсърди... Аз сега не исках да го пиша, но понеже първосигнално хората го харесват и коментират, та пак не се стърпях да си кажа  Simple Smile

# 14
  • София
  • Мнения: 10 707
Естествено, че не е за всеки кемпера, едни обичат бетонни хотели и румсервиз други да се събуждат на брега и по-точно на самия пясък  Peace
Нещата не са точно така както ги описваш, има и такива къмпинги, но никой не те кара да се набутваш в тях. Аз пък съм виждала страхотни къмпинги с всички екстри плюс детски площадки, басейн и джакузи. Не гледай само негативите, има безброй позитивни неща, но пък не може всички да харесват едно и също нещо.

Щом стана въпрос за далечни пътувания , виждала съм едни младежи чак от Н.Зеландия дошли със стъричък кемпер на родното ни море. Сигурно са минали през Турция и са се озовали тук. Така, че граници няма! Аз не бих тръгнала толкова далече, но първо да обиколим подробно Европата пък после ще го мислим. Важното е да се пътува  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт