Opss, може да се откъснеш от тази мисъл като запълниш ежедневието си с други интересни неща. Занимавай се с нещо странично, пътувай, учи, забавлявай се и ще видиш как неусетно ще правиш любов, а не бебе. Така ти гарантирам, че ще стане!
- Публикувана: 14 окт. 2009, 15:03 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2011, 15:52 ч.
Смятате ли, че емоциите и мислите са фактор за успешното забременяване
Колко познати имена 
На въпросчето - аз вярвам, че освободеното съзнание и необременността с това, че нещо трябва да стане на всяка цена е много важна, ако не и най-важна...
При мен нещата се стекоха така, че никога, ама никога не съм си мислила, че едно дете ще осмисли живота ми...Моля никой да не се шокира, точно така съм го чувствала, не съм чакала някой да се появи и да ми осмисли живота, имах други мечти, желания, хора, на които да помагам и така...годините си минаха. После на 33 срещнах мъжът, с когото реших, че ще продължа живота си, той също мислеше така, и продължихме да правим всички неща, които двамата харесвахме. На 38 бях убедена, че аз собствени деца няма да мога да имам, но пък можем да си осиновим, толкова деца имат нужда от грижи...И така, никога не съм следила овулация, не съм се напрягала да забременея, не сме се подтискали от мисълта, че животът ни ще бъде безсмислен без деца, и съвсем скоро след като решихме, че то така и няма да стане...всичко се обърна
Малко дълго стана, но исках да кажа, че положителната мисъл е важна, здравословните проблеми не са за пренебрегване, но за решаването им също трябва положителна настройка...И нека не натоварваме прекалено много децата си, още преди да са се появили на бял свят вече да искаме от тях да осмислят живота ни...нека го осмислим самите ние и те само да допълнят хармонията, която ние вече сме създали
На въпросчето - аз вярвам, че освободеното съзнание и необременността с това, че нещо трябва да стане на всяка цена е много важна, ако не и най-важна...
При мен нещата се стекоха така, че никога, ама никога не съм си мислила, че едно дете ще осмисли живота ми...Моля никой да не се шокира, точно така съм го чувствала, не съм чакала някой да се появи и да ми осмисли живота, имах други мечти, желания, хора, на които да помагам и така...годините си минаха. После на 33 срещнах мъжът, с когото реших, че ще продължа живота си, той също мислеше така, и продължихме да правим всички неща, които двамата харесвахме. На 38 бях убедена, че аз собствени деца няма да мога да имам, но пък можем да си осиновим, толкова деца имат нужда от грижи...И така, никога не съм следила овулация, не съм се напрягала да забременея, не сме се подтискали от мисълта, че животът ни ще бъде безсмислен без деца, и съвсем скоро след като решихме, че то така и няма да стане...всичко се обърна
Малко дълго стана, но исках да кажа, че положителната мисъл е важна, здравословните проблеми не са за пренебрегване, но за решаването им също трябва положителна настройка...И нека не натоварваме прекалено много децата си, още преди да са се появили на бял свят вече да искаме от тях да осмислят живота ни...нека го осмислим самите ние и те само да допълнят хармонията, която ние вече сме създали
opsss , заслужава си да ги препрочетеш. Не знам на колко години си, но дано ти помогне този постинг, много добре е казано всичко!!!
Много хубава тема и много интересни мнения.
Аз не знам какво да кажа - освен, че съм враг номер 1 на тестовете за овулация и мисленето кога е най-подходящото време. Но когато "стреляш на посоки" като мен, шансовете не са високи. В главата ми е, понеже бъдещите планове винаги имат опция "бременност", а тя не става. А когато някой ми каже "споко" настръхвам. Това не е тяхна работа!
Аз не знам какво да кажа - освен, че съм враг номер 1 на тестовете за овулация и мисленето кога е най-подходящото време. Но когато "стреляш на посоки" като мен, шансовете не са високи. В главата ми е, понеже бъдещите планове винаги имат опция "бременност", а тя не става. А когато някой ми каже "споко" настръхвам. Това не е тяхна работа!
Винаги съм смятала, че положителната нагласа и спокойствието са много важни и едва ли не, когато си в кондиция и хоп-бебе, но започвам да се чудя...
Всичко си е наред, не се притеснявах/доскоро/, не следях овулации и тем подобни, просто си се обичахме, пък ако стане.Но последните две-три седмици почвам да се чудя-осем месеца и нищо, въпреки спокойствието и "немисленето"
Та съм разколебана на тема "положителна нагласа"
Всичко си е наред, не се притеснявах/доскоро/, не следях овулации и тем подобни, просто си се обичахме, пък ако стане.Но последните две-три седмици почвам да се чудя-осем месеца и нищо, въпреки спокойствието и "немисленето"
Та съм разколебана на тема "положителна нагласа"
Винаги съм смятала, че положителната нагласа и спокойствието са много важни и едва ли не, когато си в кондиция и хоп-бебе, но започвам да се чудя...
Всичко си е наред, не се притеснявах/доскоро/, не следях овулации и тем подобни, просто си се обичахме, пък ако стане.Но последните две-три седмици почвам да се чудя-осем месеца и нищо, въпреки спокойствието и "немисленето"
Та съм разколебана на тема "положителна нагласа"
Всичко си е наред, не се притеснявах/доскоро/, не следях овулации и тем подобни, просто си се обичахме, пък ако стане.Но последните две-три седмици почвам да се чудя-осем месеца и нищо, въпреки спокойствието и "немисленето"
Та съм разколебана на тема "положителна нагласа"
Докторът ми каза, че ако при половин-една година редовен полов живот без предпазни мерки няма бременност, трябва да се посети специалист. От там се тръгва по мъките- снимки, тестове, термометр и т.н , но идеята е след като премине семейството през евентуален курс на лечение, през който минават болшинството двойки в този под форум, жената да се отърси от цялото това напрежение и да се опита да не мисли за това.
Здравейте,
Вече преполових една година при опитите за забременяване. Времето си тече...
Вече не мисля, не правим и толкова често секс. Не вземам никакви тестове за овулация, не броя дните. Незнам дали ще се получи или ще дочакам една година и ще тръгнем по всички всевъзможни изследвания и сблъскване с проблема "вторичен стерелитет".
Желая на всички здраве и силна психика доколкото е възможно...
Вече преполових една година при опитите за забременяване. Времето си тече...
Вече не мисля, не правим и толкова често секс. Не вземам никакви тестове за овулация, не броя дните. Незнам дали ще се получи или ще дочакам една година и ще тръгнем по всички всевъзможни изследвания и сблъскване с проблема "вторичен стерелитет".
Желая на всички здраве и силна психика доколкото е възможно...
Винаги съм смятала, че положителната нагласа и спокойствието са много важни и едва ли не, когато си в кондиция и хоп-бебе, но започвам да се чудя...
Всичко си е наред, не се притеснявах/доскоро/, не следях овулации и тем подобни, просто си се обичахме, пък ако стане.Но последните две-три седмици почвам да се чудя-осем месеца и нищо, въпреки спокойствието и "немисленето"
Та съм разколебана на тема "положителна нагласа"
Всичко си е наред, не се притеснявах/доскоро/, не следях овулации и тем подобни, просто си се обичахме, пък ако стане.Но последните две-три седмици почвам да се чудя-осем месеца и нищо, въпреки спокойствието и "немисленето"
Та съм разколебана на тема "положителна нагласа"
Аз смятам, че емоциите оказват особено силно влияние и след опитите за забременяване. Надявам си да си внушавам, но мисля, че много пречи ежедневния стрес, преумората в работата, физическото изтощение и всички тези неща, които знаем, че трябва да се избягват, но не можем да избегнем... 
Добре де, ами ако сме си склонни към стрес повече, отколкото е "нормално". В смисъл - някои хора са по-спокойни, други реагират по-остро на всяка несгода и т.н. Тогава как да променим природата си ? Ясно е, че трябва да сме спокойни, ама как да стане, ако сме си неспокойни натури по рождение ? 
Мдам, аз съм една от майчетата, дето вече си имат бебчета.При мен се получи така: притесних се и отидох на гинеколог, за да видим как стоят нещата поне на пръв поглед.Оказа се, че имам раничка, която трябва да се лекува.Започнах лечение -една седмица /съответно забрави за секс/ и после чакай да ми дойде цикъла.Чакай седмица и нещо, тест и се оказва, че когато съм тръгнала да ходя на гинеколог съм била бременна на няколко дни. 
Всъщност, две седмици след като съм писала предишния пост.Интересното е, че точно тогава ми беше напрегнато, та и секса беше мираж, така и не знам как се е случило. Е, резултата утре става на пет месеца!
Всъщност, две седмици след като съм писала предишния пост.Интересното е, че точно тогава ми беше напрегнато, та и секса беше мираж, така и не знам как се е случило. Е, резултата утре става на пет месеца!
Момичета, аз съм психолог. Не съм имала проблеми с правенето на бебето, но хора, с които съм работила са имали.
Няма да ви казвам да се успокоите. Не звучи добре от моята уста. Само се вмъкнах да оборя една теза по-горе- а именно, че само големиете житейски трагедии, водели до стрес. Това не е вярно!!!
Вече е доказано чрез изследвания,мога да се поразтърся, че именно ежедневният стрес, а не големите житейски драми, нанасят в пъти по-тежки последици върху психичното здраве на човека.
Ако наистина няма здравословни проблеми пред двойката, причината е някъде другаде. Доста хора така да се каже "блокират" именно психически. Знаете ли,че това оказва влияние ма психиката на мъжа, на качеството на спермата дори.
Затова са и тези съвети успокой се. Наистина звучат ужасно от нечия чужда уста, но по-горе едно момиче беше написало,че всеки трябва да намери своя път към спокойствието.
Пожелавам на всички много усмихнати бебешки муцунки. Целувки .
Няма да ви казвам да се успокоите. Не звучи добре от моята уста. Само се вмъкнах да оборя една теза по-горе- а именно, че само големиете житейски трагедии, водели до стрес. Това не е вярно!!!
Вече е доказано чрез изследвания,мога да се поразтърся, че именно ежедневният стрес, а не големите житейски драми, нанасят в пъти по-тежки последици върху психичното здраве на човека.
Ако наистина няма здравословни проблеми пред двойката, причината е някъде другаде. Доста хора така да се каже "блокират" именно психически. Знаете ли,че това оказва влияние ма психиката на мъжа, на качеството на спермата дори.
Затова са и тези съвети успокой се. Наистина звучат ужасно от нечия чужда уста, но по-горе едно момиче беше написало,че всеки трябва да намери своя път към спокойствието.
Пожелавам на всички много усмихнати бебешки муцунки. Целувки
.
Темата е много хубава! Благодаря на всички за споделените мисли!
Да съгласна съм с това и ми напомня на "водата дълбае водата не със сила, а с постоянство", така и стреса в малки, но редовни дози, си оказва своето.
Трудно е да избягаш от себе си, но нещата могат да се подобрят, стига човек да го иска и да осъзнае, че избухливостта му не му носи нищо добро. Всеки ден се опитвам да работя върху себе, самоанализирам се, правя си равносметки на поведението и т.н. Мога да кажа, че съм постигнала резултат и съм поизгладила някои трески на нрава си.
Та така, душевния комфорт и здраве са не по-малко важни от физическата ни кондиция!
именно ежедневният стрес, а не големите житейски драми, нанасят в пъти по-тежки последици върху психичното здраве на човека.
Добре де, ами ако сме си склонни към стрес повече, отколкото е "нормално". В смисъл - някои хора са по-спокойни, други реагират по-остро на всяка несгода и т.н. Тогава как да променим природата си ?
Трудно е да избягаш от себе си, но нещата могат да се подобрят, стига човек да го иска и да осъзнае, че избухливостта му не му носи нищо добро. Всеки ден се опитвам да работя върху себе, самоанализирам се, правя си равносметки на поведението и т.н. Мога да кажа, че съм постигнала резултат и съм поизгладила някои трески на нрава си.
Та така, душевния комфорт и здраве са не по-малко важни от физическата ни кондиция!