Винаги се кефя, когато хората осъзнават важни неща, противоречащи на общото виждане. В конкретния случай, че стила и принципите на живот на родителите, т.е. - личният пример, се усвояват от децата. Ако мама и тате живеят така, значи така и трябва.
Мисля си дали ако имам дъщеря - което се надявам да ми се случи, искам да е в позицията на авторката на темата и да преживява тази продължителна агония. И дали бих стояла в ситуация, която да препотвърди чрез личния ми пример, че това страдание е приемливо. Отговорът е категорично не.
Но, да, така отстрани е лесно ... И все пак... Много хора, даже по-големия процент от нас, рано или късно попадаме в някаква сходна ситуация, справяме се, животът продължава и често - много по-добре. Така, че - към авторката: няма винаги да те боли толкова, ще видиш!. А след време ще оцениш ситуацията като шанс да се развиеш и да промениш живота си в по-смислена посока. Хайде на бас Успех!
А иначе - лично мнение - от призиви за търпене, театър и преглъщане в името на децата, косите ми настръхват. Предпочитам детето ми по никакъв повод да не вижда "мама и татко да се прегръщат и целуват", особено насила, но да разбере едно - че има право да поправи грешките си. Те са за това - за да се поправят.