Удрял ли ви е шамар мъжът ви

Здравейте,

писала съм и преди.
Да, удрял ме е.
Да, ако те е ударил веднъж може и да не се повтори, но ако те удари втори път със сигурност ще има и трети. Опит!!!
Последен опит за побой - Бъдни вечер.
Настоящо семейно положение - необвързана, свободна и ищастлива, най-вече спокойна.
Приех факта, че никога не ме е оценил, нито пък ще го направи, както той, така и семейството му.
Приех факта, че ще чуя за себе си ужасяващи неща.
Но за мен фактът е, ЧЕ НЕ МИ ПУКА   

Вагабондче, горе главата. Четох една притча, в която един мъдър човек отговарял с "и това ще мине" и когато му завиждали и когато го съжалявали.

М, да, най-характерното качество на домашните бабаити е, че умеят да ти съсипят празника. Подкрепям те много за правилното решение!   

Хахах "домашни бабаити"   

Такъв е. Вината, че го търпях е моя. Не съжалявам, аз по принцип за нищо в живота си не съжалявам. Трупам опит дет' се вика.

За хората той е "ама как не е възможно!Той толкова добро момче!Всичко прави за тебе!Добричък!Посяга ти?!?!?! ООоо сигурно ти го предизвикваш нещо!?Или му даваш поводи за ревност?!"
Мм дам, аз ами кой друг  Затуй ме прати да се лекувам и разправят и той и майка му, барабар с дружинката му пияндета, че съм к*рва, луда, занимавам се само с боклуци, аз съм боклук, лъжа и майка ми, забележете, трябвало "да си вкара дъщерята в правия път". 

Ми такава съм, признавам си с бой без бой, пак си признавам.
Хайде холан, мир да има и всеки по пътя си, ама нейсе...

Вагабонтче, поздравяваме те за решението! Ще видиш как изведнъж светът ще ти се усмихне, не отделяй повече и минута от живота си дори за да говориш за този човек и обкръжението му 

При вас е направо сага. Може би наистина е най-добре да се разделите и всеки по своему. 

vagabond, кураж и сили. И не мисли, че щеше да ти е по-добре, ако обкръжението му виеше с глас "Какъв глупак излезе, изгуби такава свястна жена". Даже тогава още по-боли, но минава. Личен опит.


С такива мисли много жени се превръщат в жертви на домашно насилие. Поздравявам те, че не си ги допуснала в главата си. 

Откъде ли им е дошло това на ум 

Ми сигурно щот се занимавам само с боклуци /като него/, иначе защо ще съм с него 4 години?!

Много добър въпрос 

Апропо - винаги когато се споменава че жената 'избира' се предполага че избрания е най-доброто от всиочко което се предлага ... ако този е най-доброто ... просто не мога да си представя най-лошия 

Хахаха Немо, разсмя ме искрено 

Не знам какво да кажа, предполагам, че си падам все по лоши момчета тип тихи води. Съдба. Факт е, че други просто не ме привличат...Знам го, но не мога да го променя, затУЙ по-добре сама, отколкот зле придружена   

Вагабонд, и от мен имаш поздравления за правилния избор!Бил е манипулатор,но си се откачила.Ще мине време и ще дойде нова по-хубава любов.Когато човек страда после съдбата/Господ му дава спокойствие и любов.

Благодаря ви 
Не че съм се разстрадала баш пък чак толкоз, ама бая си пострадах едно 4 годинки...То повечето знаете де, кво да се обяснявам пак   

Моля  ама гледай следващия път по-добре .. и умната  

Недей да изпадаш в подобни форумни заблуждения 

Здравейте отново! По случай Новата година искам да ви подаря една своя статия, посветена на домашното насилие. Тя е публикувана отдавна, но, за жалост, продължава да е актуална с пълна сила. Надявам се жените от форума да предпазят себе си от насилие, а онези, които са взели правилното решение - да не се разколебаят и да се върнат при "хубавците-побойници".
В продължение на много години в България проблемът за домашното насилие над жените е бил пренебрегван. И въпреки че днес е публично признат и съществуват организации за борба с този проблем, той не е престанал да съществува.
Факт е, че у нас се нарушава основното човешко право на жените, гарантирано от Конституцията – да не бъдат насилвани. Културните традиции в обществото ни оправдават това насилие и много често жртвите на насилие, които са прекратили връзката си със съпруга или приятеля-насилник, не са интегрирани от обществото и не срещат разбиране.
Нека да започна с едно определение на домашното насилие, представено в годишния отчет за 1999 г. на Фондация-Асоциация “Анимус”: Домашното насилие обхваща физическо, психическо или сексуално насилие от съпруг или партньор. То може да включва, но без да се ограничава, до: побой, ритници, душене, насилствен секс (във време и начин, който жената не иска), контрол над живота й, ревност, злоупотреба и унижения, заплахи, ограничен контакт с роднини и приятели, икономическа зависимост и злоупотреба с децата.
Проблемът придобива много по-конкретни очертания, когато бъде представен в цифри. Всяка четвърта жена в страната ни е жертва на домашно насилие. Приблизително всеки четвърти развод има за причина физическо или психическо насилие от страна на съпруга. Всяка година у нас около 60 000 момичета и жени преживяват тежка форма на насилие (побой, леки или тежки телесни повреди, изнасилване, блудство, опит за убийство и др.) Приближително 2/3 от тях са жертви на домашно насилие. През последните години само в София средно 15 жени ежегодно биват умъртвени в своите домове.
Това са цифрите. Възниква въпросът какви са причините за това потресаващо явление.
В изследване, проведено от Джендър проект в България, хората изтъкват най-разнообразни причини за насилието в семейството – от икономическите проблеми, през безработицата, лошите битови условия, личностните характеристики на насилника (като “егоизъм”, “инат” или “лош характер”) до нарушените взаимоотношения вътре в двойката. Всъщност това са факторите, които допринасят за съществуването на насилие, но сами по себе си не могат да го причинят.
Що се отнася до причините, трябва да се засегнат проблемът за различията между половете – и в психологически, и в биологически аспект; чувството за собственост, липсата на законодателсво в защита на жертвите на насилие; и неефективното прилагане на съществуващото законодателство.
Полови различия:
По отношение на физическата сила жената е в неравностойно положение спрямо мъжа. Демонстрацията на сила е основният реквизит на мъжкото поведение. Жената е физически по-слаба от мъжа. Но по-лоша от разликата в размерите е неизменната разлика в психическата нагласа към силата. Традиционно малкото момченце е насърчавано да прави мускули и да бъде пробивно, т.е. агресивно. малкото момиченце е приучавано да цени нежната кожа, слабата фигура и да бъде послушно и кротко – т.е . пасивно.
В своите ранни трудове създателят на психоанализата Зигмунд Фройд приема тъждествата мъжко-активно и женско-пасивно. Хелене Дойч приема тази идея и застъпва възгледа, че “за психологическото понятие “женственост” са характерни две свойства: пасивност и мазохизъм”. Авторката утвърждава, че при всяко женско същество се повтаря един и същи процес: активността се превръща в пасивност, жената се отказва от агресията, за да бъде обичана. Това придава мазохистичен характер на пасивното желание на жената да бъде обичана.
Често пъти жените, които са жертва на насилие, бягат от мъжете си-насилници и след време се връщат при тях, защото ги обичат.
Очевидно, проблемът за женския мазохизъм не може да бъде отнесен само до анатомичните особености, до психичните характеристики на жената, а трябва да бъде разглеждан като до голяма степен обусловен от културната или социалната среда, в която се развива жената. А каква е съвременната културна среда?
Съвременната жена все още живее в среда, в която без съмнение е физически по-слаба, зависима от мъжа-закрилник до себе си, беззащитна и уязвима. Разбира се, съществуват и изключения, за жалост малко.
Редица автори посочват, че семейното насилие се унаследява. Когато едно дете расте в семейство, в което има съпруг-насилник, то вижда порочния кръг на побоя и прошката. Ако детето е момиченце, до него достига недвусмисленото послание: когато ме обича, един мъж ме бие. Ако детето е момченце, в него се затвърждава моделът: бия обичаната от мен жена. Ето така насилието се предава през поколенията. И прикриването му и примиряването с него са ясно послание за децата, че то е нещо нормално.
Друг фактор за семейното насилие е чувството за собственост спрямо жената. Когато една жена и един мъж заживеят заедно и в семейството има прояви на домашно насилие, съседите, а често пъти и цялата общественост приема този проблем като “семейни работи”.
Поради остарелите схващания институциите все още избягват да се намесват във въпросите, касаещи семейното насилие. Вярно е, че инстиуциите малко са се променили, но все още недостатъчно, за да защитават жертвите на насилие. По мое лично мнение обаче това не е проблем единствено на институциите. Веднъж, пътувайки в трамвая, станах очевидец на това как един младеж удряше шамари на приятелката си и я унижаваше. Като всяка жертва тя стоеше вцепенена, но повече ме потресе реакцията на пътниците, които не бяха малко. Те се преструваха, че не виждат нищо. И все пак се намери друго момче, което свали с ритници насилника от трамвая, за да защити жертвата. Не проповядвам насилие, това не е целта ми. Вярвам обаче, че всеки един от нас според възможностите си може да вземе чисто човешко отношение, когато види подобно нещо. Защото обществото ни се изгражда от хора, а не от институции.
Бих искала да уточня и още нещо: когато говорим за насилници, това не са злодеи и чудовища, а жертви на същото това насилие, човешки същества, които в детството си са преживели някаква тежка форма на насилие или злоупотреба в семейството си. Пораствайки, те я прилагат в живота си – това е един добре заучен модел на поведение.
За да бъде прекъсната веригата на предаване на насилие, е редно онези от вас, които разпознаят себе си като жертви на домашно насилие, да знаят, че мъжа, когото обичат, има сериозен проблем, но той няма да се разреши, ако всеки път прощавате и рискувате своя живот и живота на децата си. Вие заслужавате да живеете спокоен и безопасен живот, изпълнен с истинска любов и зачитане на достойнството ви.
Насилието няма да спре да съществува, докато се правим, че не го виждаме или съветваме жертвите на семейно насилие да потърпят още малко с надеждата да стане чудо и нещата да се променят. Опитът на специалистите в борбата с насилие сочи, че насилието не изчезва от само себе си. Време е вече да си отворим очите за тази истина.