Удрял ли ви е шамар мъжът ви

Ами нормално ,то какъвто бащата такъв и сина.
А полицията как реагира,защитиха ли те ?

А

Честно казано, не усетих да ме защитават по някакъв начин. Държаха се доста грубо. Но това беше преди доста години. Надявам се нещата днес да са по-различни.

И аз се надявам нещата да са по-различни и да има някаква законност и защита в тая държава.

Израснах  в такова  семейство-баща ми пребиваше  майка  ми. Пред нас.Ние също ядяхме бой- рядко,  но  жестоко.  Веднъж  той ни изгони  трите. Аз бях в пети  клас, сестра ми- във втори.  Когато  след  три дни  ни прибра, майка ми  беше облекчена. Споделяхме  с  близки, търсехме помощ- никой  не  ни  помогна. Остро  го осъждаха  на думи,  но  никой  не  ни  помогна. А майка  ми оправдаваше  собствената  си  нерешителност , твърдейки, че  стои  при него  заради  нас  Тогава  нямаше  закон  за домашното  насилие.

Някак, криво- ляво, със  сестра ми пораснахме  и си  поехме пътя. Майка ни  продължаваше   да  търпи побоищата  и  не  го напусна, колкото  и  да  я увещавахме    и  да  й  декларирахме   подкрепата си. В крайна  сметка, след една   ексцесия, я изведох  от  дома им , когато  бях на  25. След  месец тя  се  поддаде  на  молбите   и  обещанията  му  и  се  върна. Продължи  да  живее в ада  още  пет  години, когато , с помощта  на ММ,  пак я изведох  от  дома им, след  като я беше замерял с ножове. Той отново  се  домъкна  с   крокодилски  сълзи и обещания- не го допуснах  до  нея.

Две седмици след това  той  се  самоуби. Беше  на  49 години- все още  силен, прав и  здрав мъж. И всички  роднини  вкупом  ни  обвиниха-мен, майка ми  и  сестра ми, за неговата   смърт. Изоставили сме го били, той  затова  го направил :ooh:  А къде  бяха  те, когато  той  ни  убиваше  бавно  с  години? Що  за майка  беше майка  ни, че допусна  двете й  дъщери  да  живеят  в този ад? Никога  няма да  й  го простя.

Сега  и  аз, и  сестра  ми  сме   насилници  по характер. Боря  се  много  с тая своя  черта, но успявам  да  я овладея  единствено  по отношение  на  детето. Майка  ми  се посъвзе  психически, но   година  след смъртта  му  заболя  от  диабет, после  получи  бъбречни усложнения,  има проблеми  с кръвното, с вестибуларния  апарат. Развалина  е.

Аз  често  изпадам  в  депресии, в емоционални  пикове  и  кризи, чувствам  постоянна  неувереност, съмнявам  се в преценките  си, избухвам, трудно  контролирам гнева си.

Така че, мили  дами,  ако  някоя  от вас е  решила, че може  да се   примири да  бъде  боксова  круша, нека  погледне в  очите  на  децата  си. Истината и  правилното  решение  е  там.

Бронте, постъпила си правилно, като си спасила майка си! Колкото по-рано, толкова по-добре. Жалко, че някой не ви е помогнал по-рано, особено от страна на тогава още младите ви баба и дядо!
Един ден и ти ще си в позицията на баба и никога не допускай детето ти да бъде жертва на насилник (ако е момиче) или пък насилник, ако е мъж! Това е единственото което можеш да направиш, като възрастен човек - да взимаш правилни решения за себе си и децата си.

Бронте, постъпила си много правилно и нямаш никаква вина за случилото се. Спомням си, че в една друга тема се опитваше да направиш най-доброто за баба си и дядо си по бащина линия. Възхищавам се на това, че въобще успяваш да ги мислиш, защото каквото и да си говорим те са отгледали насилник. Вярвай в себе си, защото си силна и отговорна. Нормално е след всичко, което си преживяла да си силно емоционална . Дано дамите, върху които се упражнява насилие и нямат смелостта да потърсят помощ, да прочетат съвета ти.

Точно  с тази надежда  написах  това словоизлияние. Станах  насилник и  добре,че не  съм  мъж, защото  кой  знае   какво говедо  щях да бъда.
Можех  да  съм жертва.
А нито  една  от  тези  две   крайности  не  е  добра  за  който  и да  е  човек. Грозната  истина  е, че  малцина  са  онези, израснали  в семейства  като моето,  които  израстват  без  травми  - като   уравновесени  и пълноценни  хора.
Та  затова  следва   жертвите   на  домашно  насилие  да  се  мобилизират  и  да действат; ако имат  деца, да ги  спасят  навреме от  ада; сега  поне има  действащ  Закон за домашното  насилие, обществото  е  с  друга  настройка  към  тормоза  в семейството. Изобщо, няма  оправдание  за  жертвите  да  не потърсят  помощ.

Най-готино е да превърнеш в боксова круша тоз който те малтретира. 

Историята  познава  и  такива  примери. Моя  позната, след като  търпяла  години  наред   издевателствата  на  мъжа  си,  при поредния  побой  не  издържала. Не  знам  как е успяла,  но  грабнала  нож, съборила  го  на земята, яхнала  го, допряла  ножа  до шията  му и  му изсъскала, че  докосне  ли  я  още  веднъж,  ще   го  убие, без  да  й мигне  окото  и  ще  го излежи. Явно  е била  много  убедителна, защото   след това  спрял  да  й посяга. Към  днешна  дата    е  щастливо  разведена.

Момичета, дори не съм знаела, че толкова е разпространено домашното насилие

Самата аз съм имала в живота си точно един шамар от баща си. Бях на 13 години, имах вечерен час, определен от нашите, закъсняла съм и той обикалял доста време да ме търси из квартала. Пред приятелите, с които бях, не ме изложи  Но в нашия вход ми удари един шамар, каза, че с майка ми се побъркали от притеснение. Сега го разбирам. Тогава оревах орталъка, а той ми се извинява месеци наред  А защо бях закъсняла - моя приятелка харесваше едно момче, и с него и негови приятели - по-големи от нас, бяхме седнали на едни пейки, голям купон  Изобщо не се сърдя на баща ми, че си е изпуснал един път нервите. Но мъж, който е избухлив - това винаги ме е отблъсквало силно, може би затова не съм попадала на такива...

Бронте, успехът идва от това, че насилникът не очаква нападение 
При мен се получи, а бях малка - някъде 12-13, не помня.
И при мен такъв случай ми помогна и ми светна, че не съм длъжна да търпя, а даже съм  в правото си аз да почна да тормозя. Съседка от нашата улица я биеше мъжът и. Но се прибира брат и, който е бил в чужбина. Тренирал е какви ли не бойни изкуства. Поговорил си е сериозно с нея и с усилени тренировки я научил на доста интересни номерца. И то как да не оставя следи, но да го боли. Ей, как го е насмляла И то не само веднъж. Нещата са се променили. Тормозеше го често. Онзи се побърка  и избяга от вкъщи, не се върна повече и даде доброволно развод + къщата.
Мен нямаше кой да ме тренира, но си бях достатъчно луда да нападна и успях.

А   се  твърди, че  на насилието не  бивало  да  се  отвръща  с насилие.
  Това  могат  да го твърдят  само хора, които  никога  не  са били жертви  на  насилие.
Аз  твърдо вярвам, че ако  насилникът  получи  добър урок, ако  не  от жертвата  си, то поне  от  нейни  по- ячки  роднини  от  мъжки  пол,  то  мераците  му  да  размахва юмруци, ако не  секнат напълно, то  ще бъдат   сериозно  охладени.
Дълбоко  в себе  си  насилникът е   комплексиран  страхливец,   който  доминира   само  защото  някой  му е  позволил  това  и защото  е  намерил  беззащитен  обект  за  агресията  си. Затова обикновено  жертвите  му  са  жени и  деца. Ако е  истински  мъж, излива тестостерона  си   другаде- дали  в някакъв  спорт, дали    срещу  равностоен   на силите  му обект, няма  значение. Но не. Насилникът  тормози винаги  по-беззащитните   от него.
Ако  обаче   получи достоен отпор  още първия  път, има вероятност  насилническия  му потенциал  да не  се  развие  в пълна степен.

Бронте  ,много ,много силно те прегръщам и ти пожелавам да се съвземаш всекидневно,колкото и да е трудно.Постъпила си правилно,ти нямаш вина за нищо и аз се гордея,че има хора,които мислят като теб.Борят се,без да скланят глава.

[/spoiler]
Силен човек си и факта, че осъзнаваш слабостите си, говори точно каква сила притежаваш.

И моят баща така, само че пропускаше мен, отнасяха си го майка ми и брат ми. За щастие, майка ми успя да се измъкне сравнително рано. И въпреки това имах същите проблеми като теб. Някои още си ги имам... а за психическото положение на брат ми книга мога да напиша.
Домашното насилие е като домино. Прадядо ми е биел баба, дядо ми е биел баба, баща ми майка ми, брат ми жена му.
Чак ми е странно колко малко жени в този форум са яли бой. Дано наистина нещата се променят към по-добро и хората са все по-здрави психически!