Искам да ви се похваля и едновременно с това да споделя горещия си опит от раждане секцио в АГ Варна.
Първо най-сладкото! На 16.06.2006, петък, ми се роди първи син 3кг. и 200г. и 48 см.!!!
Няма да ви отегчавам със сладникави излияния, но усещането беше наистина разтърсващо и единствено.За прекрасното бебе искам да благодаря най-вече на д-р Капка Иванова, която не само се направи така, че всичко в операционната да мине по ноти, но и след това се грижи за мен като майка през цялата седмица на престоя ми.
И не мислете, че преовеличавам - останалите 3 момичета, с които бях в реанимация искрено ми завиждаха, въпреки, че и те бяха с лекари познати /аз така и не им видях очите на техните/.Благодарна съм и на д-р Мичев за безупречното шевче, което се надявам да зараства все по добре

Възхитена съм отношението и на всички акушерки и санитарки от 2ет на реанимацията. Тези жени през цялото време се пекоха на двоен огън - 4 секцио и поне 10ина нормални раждания за 2та ми дена там, но през цялото време бяха много приятелски настроени и безкрайно съпричастни към болката и шока на момичетата /дори и на ромките!/
Отвратена съм обаче от всичко що суркаше чехли на 4тия етаж при родилките и от някои педиатри.
След "уюта" на реанимация студения душ на тези ****** /просто нямам думи/ ми подейства толкова стресиращо, че постоянно плачех и истерясвах от най-малкото проблемче с бебето.
Никой не се погрижи да ми покаже, как да го държа, да го кърмя, да сменям памперса, а това ми е първо дете и не съм имала по-малки братя или сестри за "упражнение". На всичкото отгоре, като видеха нещо неправилно почваха ако не да ми крещят, че "така не се прави", то най-малкото да ми се подиграват, че "не съм ли била чувала". 
Колкото до грижите за мене самата, само ще ви кажа, че в 8 часа вечерта /не да кажем в 1-2, когато така или иначе акушерката спи някъде/ съм обикаляла като луда из етажите на цялото АГ с ужасна температурна треска /болките от операцията не ги броим изобщо/, защото на целия етаж нямаше пукнато медицинско лице един термометър да ти даде.
Но слава Богу вече съм си в къщи и двамата с бебчо сме спокойни.
И да знаете момичета, в АГ има хора, които наистина заслужават възхищение и са съвсем безкористни, но има и адски дебелокожи същества, които не заслужават да се грижат дори за опитни мишки.


