За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Или аз съм откачалка или вие, на които ви се доплаква след като ме прочетете /не само тук/.Това е и винаги е била последната ми цел.Най-вероятно всички не сме у ред, но предимно и най-вече аз.Отивам да се...не зная какво.

Извинете ме за ОФФ-а, но не се въздържах.Ако е необходимо, моля някой МОД да го изтрие.

Не , не сме откачалки/нито ти нито аз нито всички други трогнати, разчувствани и т.н./ просто съм емоционална пък и моментът ми е такъв , че лесно се разплаквам , но този път беше  от положителни емоции.Сори и аз за офф-а, но да ообясня ,защо така съм се разписала тук.

Сакри, моля те! 
Ти си сърцето на тази тема и на другата (17те). Достойна си за уважение, най-малкото за смелостта да споделиш толкова лични мисли с нас

Благодаря ти за добрите думи, наистина...Но ще бъде прекалено неуместно да се съглася с теб и да ги приема.Имам предвид само горното ти изречение.Друго, освен сърца в тези 10 страници не виждам.В онези стонайсет страници също / в 17-те / .Чест е за мен, че съм едно от тях.

Чувствам се длъжна да напиша нещо по темата, че да не ме подгони другарско-спамаджийския съд.В Клюто е друго.Там в навалицата моЕ и да минеш между капките.

По време на сборните групи в детската градина през ваканцията дъщеря ми направи жалък опит да проима проблеми.Имам предвид, че предварително започна да се пазари да не ходи, само защото свекърва ми й предложи /забележете, не на мен/ да я гледа през ваканцията.Поради ред причини отказах и Криси ходи на градина.Обясних й, че това не са сборни групи, а групи за гости.Децата от няколко групи ходят на гости на деца от точно определена група, ще има различни играчки, нови приятелчета, други добри госпожи и лели и т.н.Следващия път нейната група "Слънчо" ще приема гости и т.н. Номера мина и тя ме попита дали и аз ще бъда на сборен офис. Нали се сещате, че й отговорих положително.

На градина винаги я изпращам с думите : "Да бъдеш добра кака.Всичко да си изядеш и хубаво да се наиграеш." Мляс - мляс.  Отскоро тя започна да ме замеря с подобни камъни в същия момент : "Да бъдеш добра мама.Всичко да си напишеш на компютъра.И хубаво да се наработиш."

Здравейте!Днес открих нещо , но нито знам от къде е , нито кой е авторът му , но е страхотно и бързам да го сподела с вас!     
                                                                                                                                                                                Не съдете децата сурово!
                Не натрапвайте своите цели!
                Те не искат от Вас наготово
                 мъдростта на косите Ви бели!
                 Оставете ги!-Нека се учат
                 сам-сами по земята да ходят!
                 Не ги спирайте в никакъв случай!
                 Днес , покорството не е на мода!
                 Не ги гледайте с немия укор,
                 който някога мразехте много!
                 Не ги стреляйте гневно , от упор,
                 със родителска , сляпа тревога!
                 И дискретно , без думи излишни ,
                 ги подкрепяйте с нежното рамо...
                 Тя , тревогата , нека е скришна!
                 ЛЮБОВТА СИ ПОКАЗВАЙТЕ САМО!

Здравейте, с интерес попрегледах темата, и мисля че ще ви хареса този цитат от " разговори с бога" на Нийл Доналд Уолш - много увлекателно четиво 

Интервю с.... Бог
Помолих Бог за интервю.
За моя изненада той се съгласи.
- Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време... – казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да станат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите се, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят сякаш никога няма да умрат и после умират сякаш никога не са живели....
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да г забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
Замислих се. Бог потъна в мълчание.
Бог е любов. (1 Йоан 4:16)

Вие сте осемгодишен. Неделна вечер. Позволено ви е да останете буден един час повече. Семейството играе “Монополи”. Казват ви, че сте достатъчно голям и можете да се включите в играта. Губите. Непрекъснато губите. Стомахът ви се свива от страх. Почти всичко ваше е загубено. Купчината пред вас се е стопила. Братята ви грабват всички къщи от вашата улица. Продава се и последната улица. И изведнъж осъзнавате, че това е само игра. Подскачате от радост и събаряте от масата голямата лампа. Тя пада на пода, като повлича и чайника. Другите се ядосват, но вие се смеете, докато се качвате по стълбите, за да си легнете.
Знаете, че сте нищо и, че не притежавате нищо.
И знаете вече, че да бъдеш нищо и да нямаш нищо – са двете неща, които дават неизмерима свобода.

 Боже как си мечтаех това лято,някой да ми даде точната формула,за разбиране с децата си...Миналата година родих трети син,а първият ми тръгна на училище...грижейки се за бебето,и помагайки на първолака да срича,постепенно бях изблъскала второто си дете на заден план,а то бе любимецът на татко,но татко бе прекалено зает да изхранва пет човека...И така цяла година...И в началото на това лято,стана срив,срив който никога няма да си хпростя,но който явно беше неизбежен...средният ми син го приготвяхме за операция,трябваше спешно да му се извадят трите сливици,затова не ходеше на детска от началото на май...Липсата на негова среда и на внимание,доведоха детето ми до истерия...Започна да крещи как щял да скочи през балкона,да ходи при дядо господ...Дете на 6г....Бяга няколко пъти от вкъщи...Не искам дори да си представяте какво съм преживяла...Ходихме на психолог-педагог,той ме успокои че детето е исключително умно и развито,но му липсва средата...Мина операцията,и аз го записах направо в първи клас,в училището на брат му...Сега е доволен,че пишеме заедно буквите,че и него го изпитват,само дето нямал бележник...Психоложката каза че децата бързо забравяли,да не говорим за онова време...Но дали е така?!Разбрах грешката си,и сега всячески се мъчим всички дружно да превъзмогнем това напрежение.Аз винаги много съм споделяла с тях,винаги съм ги включвала във ежедневните ангажименти към бебето и дома,и баща им играе с тях всяка свободна минута...но едно забравяне за момент,може да ни коства много.Трудно е винаги да си на 100%майка и татко,но си заслужава усилията.Сега се пазим за пубертета...

Изказването на КОКО ме натъжи,важното в играта е преди всичко самата игра,в това че си с някого,че има с кого да общуваш...И ние играем на тази игра...А дали не ти е останало нищо?!На света има и по важни неща къщичките и улиците...В живота си аз не притежавам нито къщичка,нито улица,но това не ме прави нещастна,напротив факта че седим вечер със трите си момчета и съпруга си малката кухня хол и играем монополи,ме прави безумно щастлива...Под нас има къща със футболно игрище и три басейна,но никога не съм видяла басейните пълни,нито някой на футболното игрище,освен подържащият персонал...Кой е по богат според теб?!

"Човечеството дължи на децата най-доброто,което може да даде..."
        уводните думи към декларацията за правата на детето на обединените нации

Да вярваме в децата си и да ги оставим сами да намерят отговори на въпросите,са два от най-великите дарове,които можем да им дадем.
                                                                     Лаура Дейвис и Джанис Кийсър

Поздравления за интересната тема!

ttotov
... аз говоря за различни неща от материалните блага ...   

Да си кажа честно, не вярвам едно 8г. дете да може да стигне да тази истина,
мисля че въпреки че е даден пример с дете, извода е най-малко за тинейджъри и по-големи. В крайна сметка съм напълно сигурна, че си ме разбрала...
А това че е по-важна играта, самата игра, и това че общуваш с някога - да по-принцип е така, но твоя пример е с виждане на възрастен, за децата игрите са реалност - истина , и не мисля че им е все едно дали губят или печелят в играта, дори колкото са по малки-толкова по-не могат да губят, и горят от желание да излезат от тази игра която не им е по вкуса, друг е въпроса че дори и възрастните често не обичат губещи игри 

Коко Бенд,   

А, това долу в подписа ми е от третата част  Също е много по темата.
Не, че има изобщо нещо от трилогията, което да не е по темата, де. 

по въпроса за играта ще отклоня малко темата в по-несериозна посока.
Много съм доволна - дъщеря ми понесе първата си загуба в игра.
Досега и не беше играла много-много състезателно; едно приятелско дете я беше запознало с понятията печалба-загуба в едно състезание, в което то променяше правилата, а и беше по-голямо от нея. След като горе-долу установи за какво иде реч, тя си организира състезание със себе си и през пет минути идваше да ми се похвали, че била спечелила.
Това беше през лятото. Оттогава да сме играли няколко пъти на разни неща, като аз все я оставях да спечели. Но по Нова година я научихме да играе Черен Петър и - о, ужас! - я осатвихме веднъж да загуби. Тя беше готова да писне и да надуе гайдата, но я спряхме с едно просто изречение:
"Това е игра и губенето е наужким".
Сега губи достойно.

Искам да поднеса поздравленията си на всички,       заради които темата стана №1 за мен ,досега нищо не ме е грабвало така.Снощи съвсим случайно попаднах на нея,беше около 21.30ч.четох до 00ч.,и днес вече приключих.Не мога да повярвам,че има толкова много майки интересувайки се от дух.състояние на децата.  
Накарахте ме да си спомня преди години какво беше мотото на служението ми"Ако успееш да спечелиш сърцето на едно дете,спечелил си целия свят"Незнам кой го е казал, но си го записах в сърцето и докато се опитвах да печеля доверието на чуждите деца,забравих своите си е е е събрах горчивия плод от щуротиите на 16годишната ми дъщеря,сега със сина гледам да не повтарям глупавата грешка.Но си мисля, че все нещо не ми достига,уж голям на почти 13г.тресе го ревност от бебето Ще се опитам да дам всичко от себеси мисля, че ще ми е трудно имайки предвид и тресящите го хормони
Извинете ме за объркания постинг ама и аз така се чувствам

   Съжалявам Коко!Знам за каво става дума във твоят разказ,но ми прозвуча много самотно,а за един човек най-тежка е самотата,ксамо ли за едно дете...Затова обърнах нещата.