За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Иржи, струва ми се, че изводът на тази психоложка е леко краен, да не кажа прекален...   Тя какъв съвет ти даде всъщност освен тълкувание на случая? Как да подходиш оттук нататък и какво да правиш и говориш с детето? Ще ни бъде интересно.

То става малко тъпо, защото който каквото каже и аз си пляскам моите истории. Дано ги разбирате като идеи, от които ще ви светнат ваши полезни, а не като акъл или пример за подражание. Не влагам последното.

Стана ми смешно, защото когато синът ми сменяше млечните си зъби /7-8г./ , на дъщеря ми й никнеха /1-2г./. И двамата бяха чудна гледка - с редки огради в устите си, непоръбени и нащърбени. И на двамата не им разбирах приказките. Сашо превеждаше бръщолевиците на Криска и пак не разбирах нищо. Той специално си къртеше сам и до кръв млечните зъби, които му се клатеха, а не чакаше сами да му паднат. Нарочно си стоеше със засъхналата кръв по устните и плашеше сестра си. Баси психиатрията... Лафа ни беше, че на мястото на бебешките зъби растат големи мъжки зъби /щото е голям мъж/ и до там, а сестра му един ден ще има големи `женски` зъби. В същата ситуация тя пък се шашкаше и се опитваше да прави драми, не искаше твърди храни или отхапваше със странични зъби. Може би усещанията са й били неприятни от вкуса и вида на кръвта или от допира на езика до клатещите се зъби и понякога не смееше да говори. Определено си я беше страх...Историята с `женските` зъби й хареса + това, че същите си бутат дупетата кой пръв ще бутне бебешкото зъбче отгоре и затова излизат накриво, защото и това й било проблем  .

А понеже и двамата са корумпирани се радваха на металните левчета под възлавниците и се опитваха да работят Феята на зъбчетата по два пъти с един и същи паднал зъб.

Иржи, водила ли си дъщеря си на зъболекар?

Тази психоложка е била от фройдистите май. 

Мисля, че ако с децата си говорим спокойно и непринудено за нещата от живота, включително защо падат млечните зъби и как ще се сдобият с нови, нещата ще са доста по-гладки. Това включва и говоренето за нашите преживявания в сходни ситуации и като сме били на техните години. Така децата ни опознават и ставаме по-близки.

SAKRI  , мерси за отговора. При нас нещата са много различни - цензура отвсякъде. Като се започне от телевизия, до списания и реклами. Насилие, кръв и тем подобни - да, а голотии никакви. Не, че се оплаквам. Моят син е прекалено малък за такива неща. Но си давам сметка, че в най-скоро време любопитството му ще се засили и не искам приятелчета да го светват за тези неща, особено с интернет страници.

Моето дете дълго време, живееше в света на приказките и вълшебствата. Вярва в чудеса. Но вече порасва и друго я вълнува.

Винаги го правя - говоря и обяснявам, не мисля че детето ми страда от липса на комуникация от наша страна, но...тя е отделен индивид и чувства нещата по свой си начин, а не по моя! Още като и се разклати зъбчето, аз й разказвах как на мен и на мойта сестра са ни падали и как сме се чувствали  - в подробности. Отговора й беше "- Да знам, разбирам всичко, но на мен ми е мн., мн. мъчно!", като всичко това е съпроводено с дълбоки ридания!

SAKRI , психоложката ми обясни, че в тази възраст се проявява Едиповия комплекс и теми свързани със смъртта. Не всички деца обаче се впечатляват и чувстват нещата по-този начин. Каза ми, че трябва мн. да говоря с нея, като например: "Не се плаши, каквото и да ти се случва мама и тате ще бъдат винаги с теб, ти няма да останеш сама....и т.н. ", неща от този сорт. Сиреч, да наблягам на това, че тя няма да бъде сама, а ние ще сме с нея  /ако е страх от смърт/.
В последствие си мислех за нещо друго което ни се случи. Имахме преди няколко месеца един инцидент на детската площадка. Едно непознато детенце падна от пързалката и след около 2-3 минути припадна, обърна очите, прерита с крачета...., аба беше голям стрес и кошмар. Когато отидохме с моя приятелка да го вдигнем и да реагираме по някакъв адекватен начин, моето дете вече   беше до него, т.е. всичко се случи пред нея и още едно момиченце. Е, в крайна сметка детето се оправи, но ние дълго време бяхме мн. изплашени. Човек в трудни моменти се стяга и после нахлуват другите усещания и страхове!
Та Яна не спря с дни да говори за случката. Питаше ме защо са му станали бели очите, защо като сме намерили майка му, тя не го гушна, а започна да му се кара, че се е катерил на пързалката, каза, че крачетата са й треперели дълго време и така.....
Другото с което тя расте са мойте тежки мигренозни пристъпи, който са свързани с болка, повръщане, влачене до WC-то и лежане в леглото
Миналата седмица ме попита дали съм болна от рак  , при което вече щеше да падна... Отрекох, разбира се, а тя каза "- Знам, че си болна и сега ще ти опада косата, но после като ти поникне нова ще бъдеш още по-хубава.... !"/ косата не ми пада/.
Та така!
 SAKRI , на зъболекар е ходила, даже има едно оправено зъбче! Проблеми нямаше там, за разлика от преди 2 години. Сега вече е по-голяма и за някой неща като посещение при стоматолог, лекар и т. н реагира по-нормално.

Ох, Иржи, съчувствам ти много. Не зная какво да ти кажа, как да те успокоя. Единственото, което ми хрумва е детето да смени малко средата. Ако имате баби някъде в друг град или село, да отидете някъде на различно място, може би да пообщува повечко с други роднини...   

Иржи, приеми и моите симпатии. Дъщеричката ти е суперчувствителна. Това, което на мен пък ми хрумва е, че се нуждае от успокоение по отношение на теб. Явно инциденти, болести и информация за тях й действат негативно и подтискащо. Вероятно няма как да я изолираш, когато не се чувстваш добре, след като става свидетел. Може би от това й е най-кофти...В същото време си мисля, че не трябва да се отделя много от теб. Тя разсъждава много трезво - че майката на припадналото дете е трябвало да го гушне, а не да му се кара. Аз сериозно понабих сина ми, когато почти вися от 6-тия етаж, когато беше 4-5 годишен, но вината си е моя и е друга тема. Много са ми мили дечица като твоето.

Благодаря ви момичета! 
 Разплакахте ме с милите думи и подкрепата, която усещам в тях!
 БЛАГОДАРЯ,  SAKRI ,
RadostinaHZ   !

Проблема е такъв, че детето е постоянно с мен. Няма къде да я оставя и кой да я запази дори и за няколко минути, освен на татко й когато е свободен или за малко на съседката. Яна е израсла с всичките ми мигренни кризи , мина през различни етапи - първо като ме виждаше - плачеше, после ме питаше да ли ще умра , после ми се смееше, а сега ми пази тишина, прави закуска на татко й и ми носи легена......
Утре заминаваме за Банско! Дано ни се отрази добре и на двете!
Целувки за всички прекрасни деца!!!

И повечко се забавлявайте в гората. Сигурна съм, че ще се подобрят нещата. Опитай се ти да си по-спокойна и да се радваш на живота. 

Ще положа усилия и ще се опитам, макар че нещо се чувствам адски зле във емоционално отношение тези дни и само ми се плаче, особено като гледам нещо сърцераздирателно по TV или слушам по-нежна музика! Нямам никакви причини за да се чувствам така, но е факт!
По-важното е детето да е щастливо и доволно! А тя там винаги се чувства отлично , отива при баба си и дядо си да ги види, да види различни животни /защото ги обужава/ , джаз фестивала който се провежда сега там и красотите на планината!
Ако мога ще ви чета и ще пиша докато ни трае ваканцията!
Много прегръдки за всички ви!!!

Дано да не е пускано, много ми се иска да побутна тази важна тема 
СИНЪТ МИ и АЗ

Днес се роди синът ми...

Когато той се появи на бял свят, аз бях зает - да гоня самолети, да тичам по служебни срещи, да плащам фактури...

Докато бях далече, той проходи. Научи се и да говори. И когато поотрасна малко, започна да казва:

- Татко, като стана голям, искам и аз да бъда като теб!...

Често ми звънеше през деня по телефона в службата и все ме питаше:

- Татко, кога ще се прибереш вкъщи?

А аз всеки път му отговарях:

- Не зная кога точно ще си дойда, момчето ми. Но ти обещавам, че щом се прибера, ще си прекараме чудесно заедно...

Годините минаваха неусетно. Синът ми стана на 10 години.
Един ден на връщане от работа му купих нова топка.

- Топката е страхотна, татко! Благодаря ти! Хайде да поиграем двамата... – ми каза въодушевено той, когато му я дадох.

- Имам много работа сега, момчето ми. Не мога днес... Но следващата седмица ще играем, става ли? – отвърнах му тогава.

- Добре, татко... – съгласи се макар и с неохота той. Но усмивката си остана все така искрена на лицето му. И отново повтори - Знаеш ли, когато порастна, и аз ще стана като теб!

Времето продължаваше да си тече, годините се нижеха една след друга. Синът ми завърши началното, след това основното, а после и средното си образование. Беше дошъл и моментът на дипломирането му в университета. Като всеки баща и от мен се очакваше да кажа нещо в този така важен за всички ни момент.

- Гордея се с теб, момчето ми! Ела да седнем за малко тук, искам да си поговорим за някои неща... – казах му тогава аз.

Но той ми се усмихна извинително и отвърна:

- Друг път, татко. Приятелите ми ме чакат отвън, имаме уговорка... Можеш ли да ми дадеш ключовете на колата? По-късно ще поговорим, става ли?...

Годините продължаваха да се нижат неусетно една след друга...
Пенсионирах се. Вече имах достатъчно свободно време, без да ме притискат неотложни ангажименти. А междувременно синът ми си беше намерил много престижна и доходна работа в друг град и се беше пренесъл да живее там. Един ден му звъннах по телефона:

- Как си, момчето ми? Ако нямаш други планове, ела си за уикенда. Да се видим, да си поговорим... От цяла вечност не сме го правили...

- Ще се радвам, татко! – отвърна ми с весел глас той – Трябва да си погледна графика и ако имам свободно време, ще се отбия... Тия дни съм затрупан с работа... Но и аз много искам да се видим...

- Добре, момчето ми... А кога ще дойдеш? – попитах го отново.

- Не зная кога, татко. Сега имам едно съвещание и трябва да побързам за него. Аз ще ти звънна после... Но ти обещавам, че като си дойда, ще си прекараме чудесно заедно...

Когато затворих телефона, вече бях разбрал:
детската мечта на сина ми се беше осъществила!
Той я беше превърнал в реалност...
Вече беше станал като този, когото винаги взимаше за пример...

Когато порастна,
синът ми беше станал същият,
като татко си!...

МЕМОРАНДУМ на ЕДНО ДЕТЕ

МИЛИ МАМО И ТАТКО,

Не ме разглезвайте!
Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам...

Не се страхувайте да сте строги с мен!
Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото...

Не ме насилвайте!
Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате...

Не бъдете непоследователни!
Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога...

Не ми обещавайте!
Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам...

Не се разстройвайте много, когато ви кажа “Мразя ви”!
Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили...

Не вършете вместо мен нещата, които мога да си свърша сам!
Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам...

Не ме критикувайте пред други хора!
Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме...

Не ме предпазвайте от последиците!
Аз имам нужда от опит...

Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата!
По някакви причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване – още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но по-добре да поговорим за това по-късно...

Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси!
Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял да ви питам и търся информация някъде другаде...

Никога не се представяйте за идеални и безгрешни!
Ще ми бъде трудно да ви следвам...

Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно!
По-важно е как го прекарваме...

Не позволявайте страховете ми да предизвикат безпокойството ви!
Иначе ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост...

Не поставяйте твърде многО на изпитание честността ми!
Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа...

Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове!
Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър...

Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си!
Така и аз ще бъда също ваш приятел...

Запомнете, че е по-лесно да се науча от модел, а не от критик!
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда, само гълчането не го забравяте...

И още нещо:
……
АЗ ВИ ОБИЧАМ МНОГО .
МОЛЯ ВИ, ОБИЧАЙТЕ МЕ И ВИЕ!...

Green dream, първото не е пускано досега и ти благодаря. простичко написана истина... препратих я на мъжа ми, че и той е тръгнал малко по тоя път...

Аврора  , принтирах го и за няколко татковци от офиса 

Позволявам си да постна и още две неща за нас, майките и бащите, които все още сме деца на родителите си 
Да си БАЩА на ДЪЩЕРЯ...

0 години

Бащата:
Погледни я само, колко е красива! Все още не мога да повярвам, че това сладко дребосъче е МОЕ! Виж очите й, виж челото - абсолютно същите са, като моите...
Дъщерята:
Кой ли е този, който не отделя погледа си и за миг от мен... Вероятно това е баща ми...


5 години

Бащата:
Принцесата ми, красавицата на татко! Кажи миличка, какво искаш да ти купи татко?
Дъщерята:
Най-много от всички на света обичам татко! Но защо татко спи с мама? Искам да ме гушка мен и да не обича никой друг...


10 години

Бащата:
Колкото расте, по-палава става. На кого се е метнало това момиче?!...
Дъщерята:
Влюбена съм в моя татко! Като порастна, ще се омъжа за някой като него... Дали татко ще увеличи джобните ми този месец?...


15 години

Бащата:
Колко бързо порастна това дете... И все по-късно започна да се прибира вечер. Ако продължава така, ще си навлече някоя неприятност. Май ще се наложи да поговоря по-строго с нея...
Дъщерята:
Заради татко не мога да прекарвам достатъчно дълго време с приятелите си. Мразя да ми налага тези правила! Кога най-после ще стана свободна?...


20 години

Бащата:
Вече не ме слуша. Все повече се отдалечаваме един от друг. А откакто започна сама да си изкарва парите, вече няма нужда от мен. От толкова време не сме си приказвали така сладко, като едно време... Пък и вкъщи само мъже звънят да я търсят... май скоро ще я загубя...
Дъщерята:
Татко много се е променил... Засяга се от всичко, което му кажа. Изобщо не ме разбира вече. Дори за дрехите, с които се обличам, иска да ми се меси. Какви ги наприказва снощи само за късата ми пола... Май най-добре ще е да се изнеса и да си устроя сама живота. Омръзна ми да ме третират като дете...


25 години

Бащата:
Знаех си, че един ден това ще се случи. Ето, че вече се омъжва... И без това напоследък не бяхме така близки, както преди. А сега се появи и съпругът й. Моята малка Принцеса вече ме напуска...
Дъщерята:
Защо трябва дори и днес да гледа с този мрачен и измъчен поглед?! Не може ли да се усмихне поне мъничко? Знам, така и не успя да приеме моя избор, затова се държи по този начин. И всичко това, само защото не се вписва в представите му за зет. Но какво толкова, нали няма той да живее с мъжа ми...


30 години

Бащата:
Много рядко се виждаме вече... Колко хубаво би било, ако се срещахме по-често... А и внуците също ми липсват. Но от срещи и сбирки с приятели, на тях не им остава време за мен...
Дъщерята:
Напоследък май доста пренебрегвам татко... Гласът му по телефона звучеше много тъжен. Добре ще е да му направим една изненада и да му отидем на гости през уикенда...


40 години

Бащата:
Дъщеря ми смята, че не съм на нужното интелектуално ниво. Според нея аз съм с остаряло мислене. А когато беше малка, все аз й помагах за уроците. За всики задачи и проблеми, които не успяваше да реши сама, идваше и питаше мен. А сега не ме харесва... Повече никога няма да влизам в политически спор с нея...
Дъщерята:
С времето татко започва да се държи все по-детински. Постоянно се оплаква от нещо. Вярно, че напоследък не е добре със здравето, но... Ами ако се случи нещо с него?! Аз така и никога не успях да бъда дъщерята, която той искаше и очакваше да има...


45 години

Бащата:
Колко е хубаво, че дъщеря ми има толкова щастливо и пълно с обич семейство! Няма да си отида с отворени очи. Всичко в този живот успя да постигне сама! Гордея се с нея!...
Дъщерята:
Много се тревожа за татко. Не си пие лекарствата редовно... А аз не съм готова да го загубя... Господи, не ми го отнемай, моля те!


50 години

Бащата:
Бъди щастлива, момичето ми!...
Дъщерята:
Татко, не си отивай, моля те!...
Аз сега как ще живея без теб?! До кого ще се допитвам, кой ще ми помага в трудните моменти...?
Дано да си щастлив там, където отиде!
Но моля те, където и да се намираш вече, винаги ми показвай, че сърцето ти е с мен и че продължаваш да ме обичаш!... Не зная как, просто ми давай някакъв знак...
Много ще ми липсваш, татко!
И все ще те търся!...


55 години

Жената:
Откакто си замина, като че ли те разбирам по-добре, татко...
Иска ми се, да не ти бях причинявала толкова тревоги и страдание...
Зная обаче, че не мога да върна времето назад и да поправя миналото. Но ако все пак, някъде там, където си ти сега, ме чуваш и виждаш, искам да знаеш, че съжалявам ужасно за всеки миг на тъга, който съм ти причинила...
Обичам те!!!



Автор - K. Balca
Превод на български - Melisa