Публикувана: 15 септ. 2005, 21:20 ч.
Последно мнение: 26 май 2010, 17:47 ч.

За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

68 585
497
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво означава да възпиташ детето си и доколко това е двустранен процес?
Как да поддържаме здравословна връзка с децата си, като същевременно запазим родителската роля?
Как да помогнем на децата да развият самостоятелност и увереност в себе си?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво означава да възпиташ детето си и доколко това е двустранен процес?
  
  Възпитанието на детето е процес, в който родителите имат важна роля, но не трябва да бъде еднопосочно. То включва установяване на граници, предаване на ценности, но също така насърчаване на самостоятелно вземане на решения. Важно е да се изгради доверие и отношение на равнопоставеност, като се уважават и чувствата и мнението на детето.
- Как да поддържаме здравословна връзка с децата си, като същевременно запазим родителската роля?
  
  Балансирането на ролята на родител и приятел е от решаващо значение. Изграждането на доверие и насърчаването на откритата комуникация с децата е важно, но родителите също трябва да запазят авторитета си и да ги насочват в правилната посока.
- Как да помогнем на децата да развият самостоятелност и увереност в себе си?
  
  За да помогнем на децата да развият самостоятелност и увереност в себе си, трябва да им предоставим възможности за вземане на решения от ранна възраст. Трябва също така да ги насърчаваме да изразяват своите мнения, като същевременно ги уважаваме и подкрепяме в техните усилия за самостоятелност.
- Как да се справим с изкушението да наложим нашите вярвания на децата си?
- Как можем да се опитаме да гледаме на децата си, за да не ги разбираме погрешно?

# 390 4 ноем. 2008, 15:28 ч.

Мнения: 544

Цитат на: krissie в вт, 04 ное 2008, 12:31

Любовта към децата ми , ми помогна да стана по добър човек . Надявам се да важи за повече хора това Peace

Браво!

Колко малко майки биха (бихме) признали, че грешим при общуването си с детето. Най-важното, според мен, е да знаем, че възпитанието е двустранен процес. Детето не е предмет да го нахраниш, облечеш, изкъпеш, не е и робот да изпълнява заповеди и нареждания. То е човек като нас. Ние му влияем, и то ни влияе. Колкото по-рано осъзнаем и приемем този факт, толкова по-лесно ще живеем с детето си. Тогава всичко ще става естествено, леко и приятно. Доста банално звучи, но е изпитано.
Чакам 10-те правила от книгата.

# 391 4 ноем. 2008, 17:57 ч.

софия
Мнения: 163

Криси, в момента се чувствам точно по начина, който си описала. Усещам, че някак си не успявам да се справя и мисля, че не правя детето си щастливо. Проблемът си е в мен, напоследък съм толкова изнервена, че като се прибера в къщи просто не успявам да се овладея... Докато не стигна до вратата си казвам, че тази вечер няма да викам, да хокам, да пляскам... и щом вляза... просто не успявам, все нещата стигат до там, че й викам, тя запова още повече да се инати и ето ти го този затворен кръг... В една друга тема от Нашите деца прочетох за една книга "Децата и ние" на Хаим Гинът, та сега съм почнала да я чета. Незнам, не че има готови формули, но се надявам да се променя, заради детето, а и заради себе си... Малко стана разхвърляно, за което съжалявам, но ми се искаше да го споделя с някого

# 392 4 ноем. 2008, 17:58 ч.

софия
Мнения: 163

И аз с нетърпение чакам 10-те правила bouquet

# 393 4 ноем. 2008, 19:17 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Здравейте, хубаво е че се опитваме да вникваме в душите на нашите деца.

Моята майка беше прекрасна майка, но затрупана с ежедневните задачи, все отлагаше момента, в който да седне до мен и да си поговорим, да изгледаме филмче заедно или да поиграем. После пък аз не исках, след това бях все заета. Когато най-накрая дойде подходящият момент да седнем и да си поговорим като майки /аз очаквах първото си дете/, се оказа че нейното време на земята вече беше свършило.

И така сега гледам на първо място да седна с децата си и да си играя с тях, да рисуваме, да играем театър и да гледаме филмчета. Зная, че за готвенето, чистенето и прането винаги ще има време.

Мисля си, че разбирам моите деца. Най-малкото ме е грижа за това как се чувстват и какво ги вълнува.
Понякога си сменяме ролите - аз съм детето, а те майките. Тогава те виждат как се държат като деца, а аз виждам как изглеждам в техните очи.

Когато не съм била права, не се страхувам да се извиня на децата си и да призная че съм сгрешила.

Онези стихове за майката и дъщерята от предната страница са изключително глупави.
Моите /убедена съм и вашите/ деца ми се отблагодаряват за всичко което съм направила за тях. За всички нощи когато съм будувала, за всяка чаша вода, която съм им носила през нощта защото са жадни, за всяка моя мила дума и ласка, аз получавам същото от тях.
Дори не мога да кажа, дали те са научили повече от мен, или аз съм научила повече от тях.

И освен това, обичам надрасканите стени у дома.

# 394 4 ноем. 2008, 19:32 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Ето и любимите ми спомени:

Прабаба ми, на 80 години гледаше брат ми на село. От всичко най-много обичаха да се крият под леглото и там да си говорят нещо. Дори когато в къщата нямаше никой, пак си се криеха там.
И аз я обожавах, слушах я за всяко нещо, а тя ми позволяваше да бъда самостоятелна.

Като бях на 8 години, внезапно се разболях, вдигнах температура и започнах да бълнувам, всички бяха ужасно притеснени, а аз непрекъснато повтарях че искам да яздя кон. И тогава дядо ми, за ужас на всички трезвомислещи, отиде и взе една овца. Вкара я в стаята и ми помогна да се кача на нея. Направих две обиколки на стаята, яздейки овцата, чувствах се най-щастливата. Естествено на другия ден бях здрава, а той беше отнесъл доста укори.
И сега, години след това, с истинска радост кръстих детето си на него.

ПП: И аз се отплеснах нещо.

Вили, ти за какво викаш на детето си? Може би детето има различно мнение за това, кои са важните неща.

# 395 4 ноем. 2008, 21:04 ч.

И тук, и там, навред....
Мнения: 755

Здравейте, не бях влизала отдавна тук, но днес написаното от вас мн. ме трогна и жегна!

Aurora , не знам кой е авторът на "Златната къщичка". Когато лятото си бях на гости при родителите ми, намерих едни стари детски плочи и отзад на плочата беше написано за "Златната къщичка". Мн. ми хареса и реших да ви го пусна тук! Grinning

krissie , bouquet

все едно аз съм писала думите ти.... Чувствам се по същият начин - търся пътя към детето си, правилният, а постоянно я укорявам за толкова глупави неща..... Ще чакаме с нетърпение 10-те правила и бих те помолила да ми кажеш, кой е авторът на кн."Как да общуваме с детето"?

luda , дядо ти е бил страхотен човек! bouquet

Аз съм изнервена до безумие и детето ми е такова. Все се караме и спорим за нещо, все аз съм лошата, викащата и т.н. На теория всичко разбирам, но на практика трудно изпълнявам и май все изисквам.... Embarassed

Искам да променя нещата Praynig

Искам детето ми да расте спокойно, а не изнервено! baby_neutral

# 396 4 ноем. 2008, 22:00 ч.

Мнения: 577

чета и се записвам утре да продължа......... Hug

# 397 5 ноем. 2008, 00:10 ч.

Мнения: 3 743

Моята душичка още е много мъничка, но въпреки всичко не се опитвам отсега да я слагам в "коловози". Тя сама си определя режима и кога какво иска да прави. Аз се съобразявам с нея. Надявам се и за напред така да продължим.

С майка ми се разбираме, но никога не сме били близки. Те са много консервативни с баща ми и аз най-вече съм споделяла със сестра ми всичко, което ме вълнува. Дано един ден да мога да кажа, че сме много близки с дъщеря ми.

п.п. И мен ме заинтригуваха 10-те златни правила Hug

# 398 5 ноем. 2008, 00:11 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 140

Много интересна тема! Thinking

# 399 5 ноем. 2008, 09:20 ч.

Мнения: 544

Цитат на: luda в вт, 04 ное 2008, 19:17

Понякога си сменяме ролите - аз съм детето, а те майките. Тогава те виждат как се държат като деца, а аз виждам как изглеждам в техните очи.

И аз играя така с дъщеря ми. Има полза и за двете страни да се видим през очите на другия.

# 400 5 ноем. 2008, 15:10 ч.

софия
Мнения: 163

Мила Иржи, и моето най-голямо желание детето ми да расте спокойно и щастливо, но знам, че това може да стане на първо място, ако аз стана по-спокойна.
Luda, да може би си права, може би и викам точно затова, че тя не мисли като мен и че за нея има други по-важни неща, но точно в момента, когато съм се ядосала не мога да мисля разумно и да се поставя на нейно място... а между другото наистина Децата и ние на Хаим Гинът е написана много простичко и практично

# 401 5 ноем. 2008, 19:05 ч.

Мнения: 1 650

Аз също ще кажа' че моята майка и нейните принципи не бяха от най- добрите и аз винаги съм си казвала и съм се опитвала да бъда по- добра от нея, обаче и аз с мойте принципи не знам до къде ще стигна...Що се отнася до здравословното отглеждане се справям отлично и по отношение на храната, и на игрите, разходките, заниманията, но и моето дете няма нужната свобода. Постоянно я ограничавам- " ти си малк, не можеш това, или онова", а тя открива света и за това мие зъбите на куклата с четката на мама или вклучва котлона, за да сготви и т. н. newsm78

# 402 6 ноем. 2008, 13:00 ч.

Мнения: 1 328

Запис..

Прекрасна тема за съжаление чак сега я видях... Embarassed

# 403 8 ноем. 2008, 16:44 ч.

Мнения: 7

Преди време прочетох една книга "Тинейджърът- как да го обичаме истински" .Тази книга ми отвори очите за много неща.Има подобна и за малкото дете.За съжаление не помня кой беше авторът, но ви я препоръчвам.

# 404 8 ноем. 2008, 17:21 ч.

Мнения: 604

Много хубава тема·За съжаление установявам че може би не съм от най-добрите родители, тъй като
много често изисквам от дъщеря си и може би понякога прекалено·Бих искала да бъдем приятелки, но
не знам дали ще го постигна, тъй като допускам доста грешки ·Почти винаги ги осъзнавам, но по трудно
ги променям след това·Не знам ....ще кажа само че е трудно да си родител и отговорностите са много и не
винаги намираме правилният начин да се справим с тях·

Препоръчани теми

Разочарованието от Майката?

Да продължавам ли да търпя жена си?!...

Моля за съвет. относно дъщеря ми

Проблем с гърлото

Причина:

Причина: