Публикувана: 17 окт. 2009, 03:38 ч.
Последно мнение: 9 юни 2010, 17:40 ч.

отказвали сте дете?

7 565
30
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са опциите, ако предложеното дете не ни харесва?
Какво е усещането за правилно дете?
Какви са отговорностите на социалните работници в процеса на осиновяване?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са опциите, ако предложеното дете не ни харесва?
  
  Кандидат-осиновителите имат право да откажат предложените деца, обикновено до три пъти. Важно е да се знае, че отказът не намалява непременно шансовете за ново предложение; това обаче може да повлияе на позицията им в списъка на чакащите в зависимост от организацията на социалните служби.
- Какво е усещането за правилно дете?
  
  Усещането за правилно дете на първата среща може да бъде спорен въпрос. Някои смятат, че това е мит, докато други вярват, че е важно да се основаваме на рацио и хладнокръвие. Истинските привързаности и чувства често се развиват с времето, след като започнете да се грижите за детето.
- Какви са отговорностите на социалните работници в процеса на осиновяване?
  
  Социалните работници играят решаваща роля в процеса на осиновяване. Те оценяват годността на кандидат-осиновителите, като гарантират, че те могат да осигурят безопасна и любяща среда за детето. Освен това те помагат при изясняване на емоциите и вземане на информирани решения относно избора на дете.
- Как се чувстват децата, когато са отхвърлени?
- Какво е общото мнение относно правото на кандидат-осиновителите да избират дете?

# 15 3 ноем. 2009, 17:14 ч.

София
Мнения: 9 517

Даааа, затова не съм фен на призивите - идете го вижте детето, нищо че не го искате още от сега....

А иначе и ние сме отказвали дете... второто, което ни предложиха - никога няма да забравя аз, бременна в 9-ти месец, ситния - на 3 години, абсолютно неадаптиран и мъж ми, който 2 дена не ми говори, понеже искаше да вземем бебето на 11 месеца. Около година след това ми призна, че съм била права да не искам, но тогава ... не мога да забравя гробното му мълчание. И името на детето никога няма да забравя, въпреки че то сигурно вече отдавна има ново семейство...

# 16 3 ноем. 2009, 17:40 ч.

Мнения: 955

Цитат на: Фоксче в вт, 03 ное 2009, 17:14

Даааа, затова не съм фен на призивите - идете го вижте детето, нищо че не го искате още от сега....

Не е ли работа на дома да организират така нещата, че детето да не разбере?
Но като знам колко много са "учителките" като цитираната от serena66... Mr. Green

Да не ми дава Господ да отказвам, не знам дали ще мога...

# 17 3 ноем. 2009, 19:51 ч.

ВАРНА
Мнения: 5 176

Може да се каже,че ние отказахме едно момченце.Неочаквано мъжът ми прие едно странно обаждане по телефона.Без да се представя точно кой е му предложили едно момченце,което е съвсем леко болно.А единственото ни изискване бе детето да е здраво-ни пол,ни етнос ни притесняваха.Той запомнил диагнозата и след по-подробен разпит на медицински лица,а по-късно и на нашата социална,се оказа,че детето умира.Има сериозен сърдечен проблем и това е причината да го оставят в дом.Само за месечна подръжка са нужни стотици левове + специални апарати.Повече не ги чухме,а и се смени ръководството на Социални грижи.Тогава и успяхме да осиновим.След година и осем месеца чакане,бе да сме с много изисквания и претенции.Горкото дете,дано Бог бди над него.

# 18 3 ноем. 2009, 22:05 ч.

Мнения: 400

Не ни се е случвало слава богу,но и нямаше как .Подадохме документи само за Варна.Знаех че ще чакаме дълго.Така и стана-почти 2години.Знаех че това дете за което ни изберат ще е което господ ни е предопределил.Така и стана.Сега сме много щастливи

# 19 3 ноем. 2009, 22:21 ч.

Мнения: 3 721

Авторката така и не се представи, ама айде и аз да кажа.

Нас по едно и също време, с разлика дна дни, са ни одобрили за две деца в две различни дирекции, но писмото за второто дете се е забавило по пощите един месец. Получихме го ден преди делото за дребния. Ако двете предложения бяха дошли по едно и също време, както би трябвало, сигурно щяхме да изберем другото дете, защото беше на шест месеца, а не на две години. Мислихме, премисляхме, ревах, тръшках се, но в крайна сметка послушах мъж ми и отказахме детето. Докато пишех писмото за отказ на това дете, направо ми идеше да си отрежа ръцете.

# 20 3 ноем. 2009, 22:36 ч.

Мнения: 2 172

Ох, съчувствам на хората пред подобна дилема...

# 21 26 ноем. 2009, 22:47 ч.

Мнения: 1 669

Не, не сме отказвали дете. Осиновихме първото, което ни предложиха.

# 22 12 дек. 2009, 20:10 ч.

Мнения: 1 612

Да отказахме едно дете.
Няколко дена след като взехме Алекс у дома ни се обадиха от Видин за едно момченце на 1 година.
Явно до тях не е стигнала информация, че вече сме осиновили.
Детенцето беше на 1 година.
Много мислихме дали да не отидем да го видим, но Алекс беше прекалено малък и накрая решихме да го откажем.

# 23 4 юни 2010, 14:41 ч.

Мнения: 90

Често съм се питала дали на кондидат осиновителите трябва да им се даде право сами да си изберат дете или трябва да им се предложи определено дете по преценка на социалните работници?! Порових се, но не открих подобна тема. Иначе и аз съм на мнение, че при първата среща вътрешния глас на майката й подсказва дали това е нейното дете, това е една емоционална живителна искрица, която никага няма да подлъже. Ако не сте одобрили първото ви предложено дете, не мисля че трябва да ви тормози съвестта, вероятно това е детето на някоя друга двойка, а вашето е някъде наблизо и ще го откриете в точното време и място.

# 24 4 юни 2010, 15:09 ч.

София
Мнения: 791

Цитат на: Meri 4 в пт, 04 юни 2010, 14:41

Иначе и аз съм на мнение, че при първата среща вътрешния глас на майката й подсказва дали това е нейното дете, това е една емоционална живителна искрица, която никага няма да подлъже.

Аз пък съм на мнение, че вътрешният глас може да бъде под диктовката на много неща. На страхове, на първо място, които да бъдат толкова големи, че вътрешният глас да ни подскаже по-безопасното за нас решение, страховете от непознатото, от различното от нас... Вътрешният ни глас, може да е и под диктовката на илюзиите, а те са твърде опасни в контекстна на това, че не оставят човешкото същество да бъде себе си и че се опитват да го напъхват в калъпи, които са си наши, не негови. Точната ни представа за това, какво точно трябва да е нашето дете, го лишават от правото и свободата да бъде себе си.

# 25 4 юни 2010, 15:56 ч.

Мнения: 1 325

Линдт, абсолютно се съгласявам с теб. "И ти си умна", както казва моята дъщеря

# 26 5 юни 2010, 10:09 ч.

Някъде в България
Мнения: 1 036

На нас ни се наложи да откажем цели две дечица и писахме писмен отказ, за да не чакат цял месец и да ги предложат по-бързо. Не сме ходили да ги видим, защото смятам, че децата не са стока на пазара и след като нямаме възможност в момента да вземем второ дете...няма смисъл да се провлачват нещата за тях. Просто предложенията дойдоха докато бяхме в процедура на осиновяване на първото предложено ни дете. Не съм сигурна, че ако ги бях видяла дали щях да устоя и да не си ги взема, а човек трябва да мисли и за възможностите си на даден етап. Дали щях да се справя с пеленаче и дете на година и половина едновременно дошли в семейството...може би, но с още едно на 2 г...едва ли, затова решихме да оставим нещата така, а като порасне малката поне на годинка бихме се замислили за още едно дете. А относно трепването при първата среща...като я видях и просто онемях и тогава дойдоха всички страхове, въпроси и чуства. Дано всеки намери своето мъниче и му даде всичко от себе си и най-вече ЛЮБОВ!

# 27 5 юни 2010, 11:15 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Цитат на: Meri 4 в пт, 04 юни 2010, 14:41

Връщайки се назад във времето и систематизирайки прочетеното тук бих казала, че по-скоро вътрешният глас на майката й подсказва дали това може да стане нейното дете. Защото има случаи, когато вътрешният глас направо крещи че това няма начин да стане нейното дете, но според мен дори и тогава не винаги този глас е най-добрия съветник за взимане на окончателно решение.

Факт е, че по-лесно се приемат на първа среща по-малките деца, бебетата. Обикновено първото чувство на отхвърляне на по-голямо дете е защото жената вътре в себе си винаги се е представяла майка на бебе и изведнъж трябва да реши да се прости с тази представа за навлизане в майчинството. Представят й дете, за което само след няколко месеца ще мисли че е най-прекрасното на света, но в първия момент тя е ужасена. Това отхвърляне обикновено много бързо минава при следващите срещи с детето. От опит мога да кажа, че през подобни метаморфози минаваме и при осиновяване на дете от различен етнос.

Може би именно в този момент, когато кандидат-осиновителите са подвласни на най-различни емоции, е много важна намесата на опитни социални работници и психолози, които да поговорят с кандидатите и да им помогнат във взимането на решение.

# 28 5 юни 2010, 11:20 ч.

Мнения: 955

Цитат на: Gankata в сб, 05 юни 2010, 11:15

и изведнъж трябва да реши да се прости с тази представа за навлизане в майчинството. Представят й дете, за което само след няколко месеца ще мисли че е най-прекрасното на света, но в първия момент тя е ужасена.

от опит мога да кажа, че и с бебетата се случва. Само че кой си го признава? Обществента нагласа е да се разтапяме от нежност при вида на всяко бебе. Впрочем, мои приятелки са споделяли подобни чувства към родените от тях деца. А от осиновителите всички очакват да са прекрасни, да преливат от радост и това ги прави податливи на натиск, а и затруднява решението им.

# 29 5 юни 2010, 14:18 ч.

на път
Мнения: 2 804

На мен не са ми минавали мисли "дали това е моето дете" newsm78

. Което и да ми бяха предложили щях да го взема. Мъж ми има този проблем. Вторият път тръгнах с настройката, че го взимаме още преди да съм го видяла и да са ми разказали за него.
Като отида в дом, и видя дечицата там ми иде ако мога всички да ги прибера в къщи Sad

Препоръчани теми

Доказване на доход при осиновяване

Седма тема на чакащите

600
Осиновители

Статистика

229
Осиновители

Дата на раждане и дата на акта за раждане.

24
Осиновени

Причина:

Причина: