Среднощни истерии

Дъщеря ми имаше такива пристъпи нощем когато стана на година и 2- 3 месеца. Блъскаше си главата в решетките и таблата, викаше и проплакваше, но без да се буди. Нямаме друго дете, не ходеше на ясла и не е имала кой знае какви емоции през деня. Продължи поне половин година и някой път се е случвало да и се карам, защото всякакви други действия бяха безполезни. Свекърва ми реши по едно време, че е урочасана. Аз не вярвам, но я оставих да я заведе да и побаят. Май не помогна..... след време престанаха тези истерии, но междувременно се пристрасти към шишето си с вода и даже и до ден днешен не може без него  Сега си го гушка празно, с изгризан отдавна биберон, но не заспива без него, а даже като релаксира след игра на дивана пак го стиска. Все се уговаряме да го хвърлим вече, ама не се съгласява напълно 

Мила Rhiana когато прочетох твоята тема имах чувството че чета себе си, всичко което си казала се случва и при нас моята голяма дъщеря беше на 1г и 10 месеца когато се появи бебето , ситуацията беше същата ревност и то голяма, агресия, бълнувания с времето нещата започнаха леко по леко да стихват, всички ми казваха да обръщам повече внимание на каката и аз го правех но и това не помогна много и сега я има ревността вече бебето е на 9 месеца и се опитва да ходи сама но каката не и позволява бута я, взима и играчките иска да и спи в леглото, общо взето проявява ревност по всякакъв начин. Каката е на 2г 7м и вече ходи на градина защото с двете вкъщи не се издържа, но и в градината се държи по същия начин. Цялата група са деца на нейната възраст и всички искат да стане тяхното, непрекъснато се дърпат, хапят се, разрушават си един на друг игрите просто някакъв хаос настава, а учителите колкото и да се опитват едва успяват да овлядеят положението. Всички ще ти кажат, че едва ли не ти си причината за поведението на детето ти, което от части може да е така, защото много често неосъзнато правим грешки, за които после съжаляваме, но това е защото не знаем какво да направим. Аз например незнам по какъв начин да спра дъщеря си да крещи истерично когато иска нещо, което не и е позволено да направи, тя се тръшка, пищи, реве зверски и нито прошляпване нито някаква заплаха нито мили ласки могат да я успокоят, предполагам че и при тебе е така и дано да се намери някой който е имал подобен проблем и е успял по някакъв начин да се справи с него. Доста дълъг стана коментара ми но дано не се сърдите за това. и ако някой отговори моля те да ми пратиш на личната поща и ти на мен отговора че не влизам често нямам време, предварително благодаря.

Въпреки, че моята дъщеря е много по-голяма и ние преминахме през подобен период. Тъй като събира всичко в себе си, излива емоциите си вечер и нощем.
Аз също й обръщах повече внимание и от преди, но трудно свикна с мисълта, че трябва да ме дели с друг. При нас проблема беше, че искаше да се самонарани Думи от сорта, че иска да умре и да не се е раждала
При нас помогна леене на куршум. Мислех да я водя на психолог, но тя се пооуспокои.
Във вашия случай мисле, че е малък за психолог или по-скоро не знам дали ще намериш добър специалист. Ако имаш някой на който можеш да се довериш, заведи го. На такива неща трябва да се обръща внимание още в началото, защото се задълбочават.

При дъщеря ми се появиха подобни пристъпи на излудяване в първите дни от
тръгването на ясла. Спи, а едновременно с това крещи, плачи и се бунтува.
доста се стреснах в началото. Говорих с педиатъра ни, каза че от стреса и
смяната на обстановката. Адаптивен период един вид. Ако, пак я тресне лудостта,
като се появи дребния, ще съм сигурна вече в заключенията за night terror.

Появана на новото човече си е огрООООмен стрес за първородното детенце.
Ревност ,определена по чувствителна възраст ,други натрупвания....и ето появават се истерии и инати.
При появата на сина ми ,моята дъщеря/макар и доста по голяма/ изживя нещата повече от зле.
Толкова се беше тикосала/въпреки нашето непрестанно внимание и доказване на лъбов .../ ,че в първите дни получи такова  запичане чак до втрисане и почти натравяне на организма.
Няма да ви описвам с какви гърчове оправихме нещата  ноооооо полека ,лека се оправиха нещата.
При твоето детенце си е някаква съвкупност -ново бебе,буен нрав + 2 годишние бебешки пубертет...ще отмине ,но не пречи да се консултиране с психолог
Дано скоро успеете да оправите нещата

Според мен също става въпрос за голяма емоционалност и трудност при справяне със стреса от новата ситуация. Доста деца след като вече не са единствени в семейството решават, че не са обичани. Аз помня, че си мислех същото, когато бях на 5г. и се роди сестра ми. Усещането е малко като депресиите на възрастните...никой не можеше да ми обясни защо не съм в центъра на вниманието. То няма и как с две деца, едното от които съвсем бебе. А да не би това, че го пращате при баба му докато мама остава с бебето,  да го кара да се чувства още по-отхвърлен?!
А бълнуването насън е само израз на емоционалното състояние.
Освен да продължавате да се стараете да му отделяте персонално внимание, отделно от бебето, да си имате ваши моменти. Сигурна съм, че ще отмине. 

Здравей, ние имаме същия проблем, въпреки че все още нямаме второ детенце и малката не ходи на яасла, обръщаме си внимание и сме по цял ден заедно. Истериите започнаха около втората й годинка буди се през ноща и ни гони от стаята, не дава на никой да я доближи, влачи се по пода и пищи страховито до колкото знам и съседите са ни чували. Дори и сега се случва но много по рядко, според мен това идва от прекалено многото нови  впечатления през деня и емоции които не е изразила а също така се оказа че сме вадили и кътници   Когато е в това състояние тя първо е със стиснати очи яавно още спи и сънува, после е като в полубудно състояние, след време реших да не й се пречкам а да я оставям сама да се разсъни това помогна като повика и поплаче малко сама идва и се гушва при мен.