Отбиване на пристрастено кърмаче на 2г 7мес. - как?

Здравей, ще пиша набързо, после пак ще се включа:
Моето кърмаче също е на толкова. Те вече не сучат толкова за наяждане, колкото емоционално, поради различни причини, понякога просто за удоволвствие. Лично аз съм против хапчетата - първо, защото не са нужни на този етап за спиране на кърмата - тя вече доста е намаляла и няма нужда от толкова тежка артилерия, второ - кърмачето ти няма да се откаже да суче, само защото кърмата е спряла - моето суче понякога и на сухо, след като са останали само капчици вероятно. И понеже сигурно ще надделее с истерии и ще му дадеш да суче - ще има проблем - хапчетата са вредни за него. Раздялата на този етап според мен също не помага - с дъщеря ми се разделихме за 10 дни заради пътуване в чужбина - първите й думи бяха "ам-ам", и си засука съвсем нормално. Стресът от раздялата също ще е голям. Според мен започни постепенно да разреждаш и да намаляваш сученията - първо махни най-лесните - през деня, за следобедно приспиване, не е лесно и отнема доста време, но с много търпение ще стане - трябва обаче да промениш стереотипите - например много игри, за да не й става скучно, заспиване за следобяд например навън в количка или в кола, или на дивана с приказки, а не където обичайно се кърмите, и т.н. Постави си срок по 1-2 седмици за премахване на 1 кърмене, после минавай на следващото. Пак ще пиша, че имам работа.

Благодаря ти
Нещо подобно се опитвам да правя вече седмица, но не особено успешно. Обясняваме, че е кака вече. Играчките и "обясняват", че не цокат вече. Разсейваме се, но все идва някакъв краен момент, когато нищо не помага И седи защипана просто така.
А аз нещо губя търпение

Какво съвпадение само! Отбих сина си на 2,7 год. възраст, като го кърмех през цялото време на поискване.
Цяла нощ го кърмех, т.е той се самообслужваше. Кърмех го, когато се връщах от работа, когато го приспивах, когато на него му се приискаше да си цокне.
Един ден реших, че ще го отбивам и това е. Намазах гърдите си с Даум Екзол, предупредих го, че горчат, ако иска, да опита, но няма да му хареса, че от този момент нататък така ще горчат. Преди това му говорехме, че е вече голям, че е батко и т.н. Легнахме си вечерта и той, както винаги, поиска да цока, но аз го предупредих, обаче той опита и се дръпна. Опита пак, но не му хареса. И така още веднъж и заспа. Тъжно му беше, обожаваше да го кърмя. Хвана ми косата и започна да я върти и заспа. През нощта се събуди веднъж, тръгна към гърдите ми, но явно се сети, че горчаха и не опита и пак заспа. Така мина първата нощ. После пак повторих следващата нощ и когато мина 1 седмица, разбрах, че съм успяла да го отбия.
Хубавото беше, че през деня е на ясла и не се дразнеше от присъствието ми.
Моят опит говори, че отбиването не се получава, когато майката я няма. Това не значи, че важи за всички, но... като се върне майката, детето я асоциира с кърменето и пак налита да цока. Важното е да успеете да го накарате да не иска да цока, докато майката е там, т.е да не свързва майката само с кърмене. тогава отбиването е успешно.

Не ми се иска да се мажа Все пак нещото, което най-обича, да стане неприятно... не знам... Говорим много, ама полза никаква. Днес пак пробвахме заспиване с приказки. Уж се съгласява. Обяснявам, че е голяма и вечерта ще рисува с водни бои, ако не цока. Ама точно преди заспиване пак търси. И като се събуди, ми каза "Поцокнах, за да порасна"

Чудесно е, че търсиш плавния вариант на отбиване, който обикновено е най-щадящ и за майката, и за бебето. Момичетата са подсказали доста неща. Твърде вероятно е, след като няма проблем с храненето и заспиването без теб, да е готова за момента на отбиването и да и трябва още малко, за да разбере, че пак ще е гушкана, обичана, милвана и целувана, че цокитата пак ще са си там и няма да изчезнат. Метода с отлагането е добър, може да се обяснява, че в момента цокитата много са се уморили и спинкат (примерно) и малко по-късно като направите еди си какво и като се събудят ще може да суче. Така ще знае, че все пак ще има цоки и ще има конкретен срок, който да изчака, такъв който е разбираем за нея. Междувременно може да играете на нещо изключително забавно, в което 100 % от вниманието да е към детето, да бъде гушкано, да му се казва, че много си го обичате и много да се смеете и забавлявате. При всяка двойка майка и бебе отбиването е уникално и зависи от ежедневието ви, от детето, от майката и семейството като цяло. Общото е, че с любов и търпение, положителна нагласа и много внимание, постепенно детето ще израсте нуждата си да суче и ще премине към следващия етап от живота си. Действително е добре кърменията да се намаляват плавно по 1 на известно време, за да не страда детето от промяната и за да има време организма на майката да намали също така плавно лактацията. Ако в моменти на отлагане и/или отделяне се получи напрежение на гърдите е добре леко да се изцеди, колкото да се облекчи тежестта и да не се препълнят гърдите   

Мила-мама,
Моят син беше изключително пристрастено и нервно кърмаче... Отбих го на 15 месеца, защото бях бременна със сестричката, а и като цяло кърменето, доста беше започнало да ми натежава... както писах- много пристрастен беше и през доста тежки периоди бяхме минали с него, благодарение на което.

Незнам дали ще съм ти от голяма полза, тъй като вашата госпожица си е голяма вече и разбира, та явно подходът трябва да е друг, но:

Първо спрях дневното кърмене, за около десетина дни- лесно беше, успявах да го заплесвам с разни други работи. Като няколко дни все пак му давах да поцоква по веднъж денем, че не се издържаше напрежението в млекоцентралките.

За нощното- бях голям песимист, защото той спи при нас и цокаше неизброим брой пъти- е, не беше толкова трудно, колкото го мислих, обличах тясна т-шъртка, с която той не можеше да се справи в просъница и се запасявах всяка вечер с вода, кисело мляко и биберони, но на практика, младежът, след като не получаваше любимото си мляко, се задоволяваше с малко мрън и това да ми мачка косата, явно с цел приспиване... откакто спря да суче, започна да спи нощем много, ама много по- добре... а, да проблемния момент с приспиването без цици при нас се разреши точно с четене на приказки и пиене на кисело мляко, гасене на лампата, даване на вода и много силно гушване и милване (това вместо кърмене), докато не заспи...

Както казва Ivy, всяко отбиване е уникално, реши кой начин е най- добрият за вас и действай.
Олив, същи е дала ценно мнение, очаквам следващото и включване...

За протокола, все още се кърмим с почти едногодишната си дъщеричка и май- май не си правя планове скоро да спирам, но нея, по- скоро аз я гоня да суче, а тя все си намира нещо друго по- интересно за правене... та и всяко кърмаче си е различно...

УСПЕХ!!!!  

П.П. Внимавай с даването на каквото и да е мляко непосредствено преди и по време на сън, защото както се убедих лично- кариесите точно така стават. Ако успеете да измислите някаква друга рутина за приспиване- без- мляко ще е по- добре...

Извинете накъсания ми и дълъг постинг, но пиша по никое време, а темата ми се вижда интересна и ми е любопитно да видя още съвети и мнения.  

Въпреки, че аз отбивам само нощното кърмене, другото засега не ми пречи и ще я оставя да се отбие сама, на мен лично тази среща на Естествено, която е резюмирана тук, ми беше полезна с някои насоки, които дава:
http://www.estestveno.com/node/684

Лично аз от около 10 дни вече се боря с нощното отбиване, и може да се каже, че имам известен успех - дъщеря ми вече се научи, че нощем няма "ам-ам" /защото гърдите на мама спят като всички/, и иска водичка, да я галя по гръбчето и да й изпея песничка вместо това. Естествено, малко мрънка или поревава лекичко - около 5 мин. преди това, но е показателно, че вече не се буди с думите "ам-ам", а с "мамо, гуш", което за мен значи, че е разбрала идеята. Дори вечер се съгласява, че нощем няма да суче, и това е за последно.

Според мен е нужно много търпение, както и да не докарваме нещата до истерии - ако толкова настоява да си цокне, може да се даде някой път - трябва да сме по-гъвкави, но и със съзнанието, че твърдо сме тръгнали по пътя на отбиването, и малките стъпчици назад няма да ни върнат пак в началото.

Благодаря ви за куража

Нямаш нужда от лекарства на този етап. Кърмата сигурно е достатъчно намаляла , за да нямаш проблеми.
Аз отбих Ники с приказките за "горчивото мляко", явно доста популярни Набивах му в главата, че след рождения му ден, понеже вече няма да е бебе, а детенце, млякото, което е бебешко, вече няма да е за него, вече ще е горчиво, гадно и пр. После веднъж като се мацотех с аутан против комари, минах и гърдите. Няколко часа по-късно той поиска да суче, само ме облиза, видя че горчи, убеди се, че не лъжа и така...След случката да е сукал още десетина пъти и се отби. А беше доста пристрастен също!

Хубаво е, че не искаш да изпадаш в крайности. Но при нас се оказа най-безболезненият вариант именно този - с горчивото. Не забравяй, че децата в различна възраст се отбиват по различен начин, защото възприемат и разбират нещата по различен начин. Преди това бях опитвала с плавното отбиване, като намалявах броя кърмения, но в един момент, когато се разболее или му е станало тъжно в яслата за мен, си наваксва и започва да иска даже и повече и тази схема се разпадна.
Успех ти желая! Ще се справиш, бъди сигурна!

По въпроса за мазането с горчиво - смята се, че Цитросепт в малко зехтин е по-добре от Даум ексол, който си е гадна химия.
За мазането с горчиво, лепенките и т.н. пише и Хедра в любимата ми статия  за естественото отбиване, но тя по-скоро може да те насърчи да кърмиш, не да отбиеш.
Ето, ако не си я чела:
http://xedra.wordpress.com/2009/03/25/credo/

Аз отбих по-рано(на 1г10м),но следвах схемата за плавно премахване на кърменията.Бях се снабдила с горчивото мазило,но така и не ми потрябва.Детенцето ми прие отбиването учудващо лесно.Приспивахме се с песнички и приказки.
Напълно съм съгласна,че раздялата за няколко дни не е вариант.Детето е голямо,не може да забрави за 10 дни.Ще си успяла тогава,когато сте двете заедно и тя не търси гърдата.

П.с.Моя приятелка в момента отбива 2-год. си кърмаче по ужасен начин.Прати го с баба му на село,в непозната къща.Вече шести ден то е под ужасен стрес,по цяла нощ реве,блъска си главата в земята и стените,не яде... Това е най-неподходящия начин за мен...
 

Отново ви благодаря. Почетох това-онова и вчера на майтап казах на Алекс, че ме болят амчетата (което си е истина от известно време) и има раничка. Тя разбра и учудващо леко прие, че сега не се цока. Само пита често "Дали мина раничката?" Снощи беше малко тъжна, но се гушкахме и заспа за първи път без кърмене с мен. През нощта 2-3 пъти се размърдва и търси, но само се сгушва без никакви драми.
От вчера следобяд удържам фронта, разсейвам... И се чудя сега пък дали изобщо да не давам вече по тая схема Дали е добре пък така рязко да се отбие? Доброто ми детенце Иначе е много спокойна, разбрана... Чак не мога да повярвам. Друг път са такива набези, истерии при отказ