Ретроспекция на възпитанието - анкета

На мен пък анкетата ми харесва. Лошото е само, че може да се получи резултат, за който лековато да кажем - то винаги "младите" излизат най-зле възпитани. Но в БГ си има основателна причина, наистина верният отговор да е първият и това е, че този целият период е преходен. Сътресенията, мизерията, деформациите в образователната система дават отзвук. Още повече, че самата промяна е всъщност разрушаване на стари ценности, уж в името на раждането на нови. Реално се получава ценностен вакуум, който доста бавно се запълва с "новите" ценности. В БГ той още не е запълнен, изгледи да се запълни...

Вашите коментари ме карат да се чудя, а ако знаех нямаше да питам. Едно е да назовеш проблема, друго е разбереш подробностите и последиците.
Родителите ни не са ли имали същите проблеми с "лоши" тъщи/свекърви, не са ли си казали - аз ще бъда добра тъща/свекърва? И ние си го казваме, но рядко се получава.
"Карате ли се с майка си" - едни премълчават, други изобщо не си говорят - кой е виновен или по-лошо възпитан? След години ние ще се разбираме ли с децата си, а децата ни ще ни уважават ли? Дали преди са възпитавали "уважение", а днес "реализация и преуспяване"?

Да, би трябвало да се предава от поколение на поколение. В България традицията е децата да живеят при родителите си до 20-30 години, а родителите да плащат тяхното обучение, квартира и други. Една трета от живота ни преминава заедно. Но или веригата се къса или просто няма приемственост във възпитанието.
По-старото поколение често казва, че внуците им не са възпитани добре. По-младото поколение има проблем когато баба/дядо гледат децата. Питаме ги как се повива, как се къпе детето, но не ги питаме как се възпитава, когато детето проявява характер, инат, капризи. За тези неща питаме приятели и четем книги.

След 1945 има преходен период. Това е повлияло на възпитанието на днешните баба/дядо. Следва преселване от селата в градовете. Днешните баба/дядо (1950-1970) са възпитавали без много помощ от техните родители и за много неща е трябвало да се оправят сами. Днешните майки/бащи (1970-1990) са били първите деца възпитани в детски градини и училища.
Днешните майки/бащи отново възпитават без приемственост - след 1990 има преходен период, следва преселване в чужбина, в по-големите градове, в София. Освен това има много конфликти между днешните майки/бащи и баба/дядо - много разлики във времето и разбиранията.

Това ли е изводът? - всичко започва от времето на днешните баба/дядо. А проблемът е в днешните майка/баща - не сме възпитани добре. От тук нататък: как зле възпитани бихме възпитали добре децата си? Колко неуместно е, ако си зле възпитан да сочиш с пръст към тъщата и свекървата - не защото ти си виновен, а защото колкото по-рано си затвориш устата, толкова по-бързо ще се подготвиш да възпиташ добре децата си.
И какво толкова може да е сбъркано в моето възпитание - слушах, кротък бях, учих. Може би това - днешните баба/дядо са казвали, че "са заети в работата си", но са намирали време. А днешните майка/баща, казват, че нямат време и се примиряват - не разбираме, че сме по-разглезени?

Борат, прав си, че е имало няколко преходни периода. И това е проблемът, на който се дължат доста голяма част от проблемите в манталитета ни. На практика, ние нямаме натрупана културна традиция. Всичко онава, което го обясняват историците, са пълни глупости. Та по-голямата част от тези прословути 1300 години дори не са били българска държава (700 със сигурност е документирано, а от оставащите 600 по-голямата част е била Първото Българско Царство...). На практика, няма време да се изгради здрава ценностна, възпитателна и поколенческа традиция. Последният преход, обаче, е най-тежък, поради това, че въпросният вакуум, който се отваря при прехождането, все още (20 години след началото, т.е. след унищожаването на реда) не е запълнен и изобщо не дава знак да се запълни. Затова смятам, че е най-лошо откъм възстановяване на предаването на някаква сравнително стабилна възпитателна стратегия.

Иначе, предходните пъти също сме взимали "новите" ценности на заем, не сме си ги измисляли сами, разбира се, но те са се внедрявали почти мигновено (след турското робство са били вече подготвени и изковани почти веднага, след 9-ти септември още по-миговено е наложен нов ред).

Това е проблем на поколенията откакто свят светува. Ако погледнем назад в историята колко много войни, изобретения, икономи4ески възход и падения е имало и има, нормално е това да се отразява на на4ина на мислене и живот на всяко ново поколение.

Според мен вси4ки сме объркани. Баби и дядовци за добро или лошо израстнали през комунизма, децата им през времето на промените, когато бе отре4ено вси4ко що нашите родители са вярвали. Децата ни израстват в общество, където 4алгата е на по4ит и материалното е над вси4ко.  Едно време беше -у4и баба да сполу4иш, сега е - гледай баба да се ожениш за богат.
На възпитанието, уважение и семейно ценности се обръща все по-малко внимание,  все пове4е родители искат да са приятели на децатата си, все пове4е живота на много семейства се превръща в латино-сапунка.  Да не забравяме, 4е  ние сме моделите за децата ни и в пове4ето слу4аи съзнателно или не, те ни копират. Ако днес ние нямаме уважение към родителите ни, най-вероятно и децата ни няма да имат към нас.

От баща ми знам, че по времето, когато той е бил ученик, БОЯТ с пръчка по ръцете е бил средство за възпитание В УЧИЛИЩЕ....
Какво повече да обсъждаме...

Браво, страхотна анкета, турил си моя набор в баби, дядовци (това в подписа ми са децата ми ), ха мерси 

"Светът вече не е същият" - откакто Ева е отхапала ябълката, откакто маймуните са проходили и проговорили и т.н.

Проблемът между поколенията е вечен, няма общо с възпитанието.

Напълно подкрепям    Също така мисля, че и средата в която живеем оказва огромно влияние, простотията, с която сме заобиколени, чалгата, звучаща от всеки ъгъл, циганията по улиците... Все пак няма как да държим децата си под похлупак и малко или много те попиват. А и светът е станал много по опасно място... И детството се съкращава все повече и повече - днешните 12 годишни са много по "отворени" или може би е по правилно да напиша покварени, отколкото ние сме били на тази възраст.
По отношение на другите въпроси - много рядко се карам с майка ми, въпреки, че по стечение на обстоятелствата живеем заедно и то предимно заради възпитанието на децата   тя е прекалено обсебваща, не ги оставя нищо почти да правят сами, прекалено ги държи "под похлупак" за моите разбирания,прекалено им трепери, аз съм тази която им дава повече свобода.

Всяко стадо си има черна овца...и преди, и сега има, и ще има за в бъдеще добре и лошо възпитани (според моите виждания) деца.
В анкетата обаче гласувах с първа опция, защото все по-често се наблюдават асоциални прояви намладежите.
За тях думи като "Моля","Благодаря", понятия като чест, морал, идеали, любов (в романтичният смисъл), приятелство (завинаги) просто нямат смисъл.
Тук ще кажа обаче, че самите те не са виновни...отговорност за това носят уж добре възпитаните им родители,които не съумяха (по ред причини) да създадат благоприятна обстановка за развитието на децата.
Но да съм честна и родителите не упреквам - такива бяха и са времената.
Когато се гриижиш предимно за физическото си оцеляване какво желание и мотивация за развитие можеш да имаш.

Борат, доколкото ми е известно, конфликтите тъщи-свекърви, майки-деца винаги ги е имало и ще ги има. В крайна сметка, това са човешките взаимоотношения, не опират толкова до възпитание, колкото до характери.  Никой не може да ме убеди, че в името на доброто възпитание трябва да замълча когато от другата страна било майка ми, било свекърва ми, не са прави. Въпроса не е да си спестяваме истината, а да го правим по начин, който няма да засегне другия. Това вече е въпрос на възпитание. Няма да помогна на детето си ако го науча да се съгласява безусловно с мен /разбирай семейството/, моя опит показва, че точно така се създават интровертните хора, за които истината е само една-тяхната. Детето трябва да има възможност да си изгради обективно мнение. Защото няма идеални хора- нещо, което аз пропускам ще го научи от друг.
Може би точно в тази традиция е проблема-т.нар. 20-30 годишни деца не са научени на отговорност и твърде много разчитат на родителите си. Което е нож с две остриета. И отноео опираме до вечния конфликт на поколенията. Да, за мен е проблем когато баби и дядовци гледат децата. Вярно е, че има родители и родители, говорим за общия случай-родителите искат и се грижат за децата си. С кого детето трябва да има по-здрава връзка-с майка си или с баба си?! За мен връзката с родителите е основата на всякакво възпитание. И грешиш, че днешните баба и дядо и майка и баща са възпитавани без чужда помощ-точно те са били отглеждани от бабите си. Днешните деца се отглеждат от родители и градини, и проблема е не, че се възпитават добре или зле, а че изобщо не се възпитават-просто няма време за тях. Което не е оправдание.
И да уточня, че за себе си съм по-склонна да питам как се възпитава дете като виждам добрите навици в другите деца, отколкото да извикам бабата да ми повива и къпе детето. Мисля, че и повечето майки разсъждават така.

Като човек, който работи с "новото поколение" вече 15 години, смея да твърдя,че няма такова понятие като зле/добре възпитано поколение. Има добре/зле възпитани индивиди, както е било откакто свят светува във всички географски ширини. Но не мога да не се съглася, че и най-добре възпитаният човек се стъписва от липсата на традиции в изискванията на т.нар. нашенско "общество" към него, това за което говори gergandi.
Колкото за конфликтите между поколенията вътре в семейството, те имат малко общо с възпитанието, те са си една, също стара като света, борба за надмощие.

Традицията не е от 20-30 години, а от по-стари времена. Българското семейство е патриархално и са живяли по 3-4 поколения в един имот и синовете рядко са успявали да се отделят от бащата, защото са били зависими за имот и пари. А и идеята е била да не се дели имот, а не децата да са самостоятелни. Сега е горе-долу същото, но защото младите разчитат на наследствения имот на старите и си казват "защо да плащам наем и да няма кой да ми помага като мога да живея при нашите". В този смисъл не съм забелязала младите масово да напират да са самостоятелни. Дори мои познати и съученици (от сегашните родители) ходиха по няколко години да учат и накрая предпочетоха да се върнат по родните места, защото нямат проблем с жилището и гледането на децата от бабите.

Между другото и по време на соца родителите не са имали кой знае колко време за децата си. Цялото поколение на сегашните родители наистина е израснало по ясли, градини и училища, но много деца са били отгледани точно от бабите и дядовците си. Когато ние бяхме деца бабите ни се пенсионираха на 50 години, а не като сега на почти 60. Спомням си, че бабите на всичките комшийски деца бяха пенсионерки, а на занималня и градина ходеха децата, чиито родители бяха преселници от селата. Така че традицията децата да се отглеждат от бабите не е от вчера. Лошото в днешно време е, че заради гурбетчийството на много родители децата им на практика не ги познават и се отглеждат от по-старото поколение. Каква връзка ще имат след това тези родители и деца?

Поколението на баба и дядо: "Трябва да се възпитават младите!"
Поколението на мама и татко: "Абе, кво толкова сега, нека си поживеят младите!"
Поколението на днешните деца: "Какво означава възпитание? Некъф фешън ли е? Аре голема работа направИхте от него, ей. Я дай да се кАчим на баварката да видиш ка че ги омаам тия с възпитанието... "

 

Именно!

Хм, видях резултатите от анкетата. Значи смятате, че не възпитавате добре децата си и не очаквате нищо свястно да излезе от тях, а?!
Много са ми абсурдни такива обобщения, обхващащи цели поколения.