Ретроспекция на възпитанието - анкета

Въпросът не е за нашите собствени деца, а за това какво мислите, когато се огледате около вас, а после погледнете към времето на вашите родители.
Възможно е резултатите да са неправилни. Днес възпитавате деца и имате лоши впечатления, но също така имате добри спомени от вашите родители и детство. Днес сте ангажирани с възпитанието, а преди не. Преди родителите ви са възпитавали, а вие сте имали детски грижи.
Бих могъл да изтрия анкетата, но мисля, че е интересен броя гласове за последните два отговора.

Като цяло имаме добри спомени от детството си, защото сме склонни да идеализираме миналото. И нашите деца след 20 години ще имат идеализирани хубави спомени от детството си (освен ако не са били тормозени или свидетели на тормоз вкъщи и в училище). А и да не забравяме, че по отношение на възпитанието нямаше дилеми за правилно и грешно, защото здраво ни държаха и в детските заведения и в училище, а не че са ни възпитавали само родителите. Не мисля, че грижата за световния мир, империализма, саможертвата или нещо по-невинно като пионерските поръчения са били детски грижи. Не мисля, че нашите родители са били по-добри/лоши от нас сега или по-добри/лоши от своите родители.

Стана ми интересно. Какво сравнявате тук? Сантиметри с литри? Тикви с картофи? Деца с възрастни? Възрастни с пенсионери? Изискванията, обективните, в различни периоди към хората и как са изпълнени те? Последиците от предкомунистическия, комунистическия и поскомунистическия строй? Столица, градове и села? Или просто си пишем как зле се възпитава настоящото поколение, базирайки се на личен опит и черните вестникарски хроники? Че то за последното се пише от най- древни времена.   Не виждам нищо ново.
Айде за баланс да се впиша под № 3 в анкетата, щото мисля, че бабите и дядовците имат най- лошо възпитание и си врат носовете там, където не следва, най- нетолерантни са към чуждото мнение и щом са живи с мизерните си пенсии, то със сигурност имат странични сиви доходи, което си е крайно неморално.

Апропо, бабите и дядовците не ги слагам в "1950-1970", ама това е отделен въпрос.

Какво означава това, че цяло едно поколение е получило "лошо възпитание"? Абсурдно е. Че и да го степенуваме в "по-лошо, най-лошо"? Колко семейства има, в които децата действително не получават добро възпитание, без значение сега или преди 50 години? Изискванията на времето се менят. Не може да поставям пред децата си изискванията, които на мен са ми поставяли. Не мога да ги изолирам от тяхното си време. И, все пак, това, колкото и да се старая, сигурно се случва в една или друга степен- и ето го "конфликтът на поколенията". Без него не може. Проблемът е, че едни успешно балансират между възпитанието, което получават и нормите на времето, в което живеят, а други не могат да се справят. Някои дори успешно надскачат възпитанието на средата си, трети въпреки прекрасното си възпитание губят потенциала си. И това са проблеми на всяко едно поколение.

Новото е времето в което трябва да оцеляват. И методите които използват, за да бъдат харесвани и да се утрвърждават в обществото.
Вярно е, че всяко следващо поколение изглежда като невъзпитано за предхоното, но все пак си има  морални норми (създадени от край време) които не трябва да се нарушават.
Трябва да се цени живота (като такъв), да се толерират различията.
Знам, че сега ще повдигнете темата, "Що е то морал?"
Но дифинирано или не от нас, той съществува, и е редно да възпитаваме децата си така, че те бидейки различни, неповторими, уникални все пак да спазват едни общоприети правила.
Не мога да приема, че 12-13 годишни деца, ще ходят без бельо на училище, други с оръжие/джойнт в джоба.
Не мога да приема, че насилието и унижението на другите е единственият начин да покажеш на света колко си велик.
Не мога да се съглася, че е нормално още от ранна детска възраст ценизмите да са част от ежедневният речник.
Харесвам и насърчавам индивидуалността, но нека все пак това да става в определени граници.
Да, деца "извън нормата" винаги е имало, но за разлика от сега на тези деца се е оказвало корекционно въздействие, били са порицавани, наказвани, работело се е реално с такива "проблемни" деца.
А сега единственото което се прави е да се впишат в поредният регистър....
Сравнението с възрастните обаче не го смятам за уместно, защото при хората на възраст освен изграденото възпитание,
 започват да действат и други "феномени".


А това просто ме срази.. Коментара обаче ще си го запазя за себе си.

Ще те срази, ами, като приемаш на сериозно и писаното, и темата, и най- вече въпроса от анкетата.   Опциите за отговори пък са направо покъртителни. Коментирай си го, де, би било много интересно и полезно.  
Аз предлагам за обективност да притурим и скала за оценка на "морала", само да измислим дали в грамове или в литри, опа, може и в сантиметри да го ценим. Освен това за разкош може да се притури и по- голяма диференциация на възрастта. И не е честно, нашите баби и дядовци /на децата ми/ са преди набор 1950 г. С тях к'во прайм?
Трябва да се вземе предвид и моралната стойност на оценяващия, обаче. Ако, примерно, тя е 20 см., то оценката му ще е по- обективна, но ако е 10 см. само то преценката му би следвало да подлежи на преосмисляне, сама по себе си.
А обективността на информацията ще се базира и на броя статии във вестници и списания, както и ТВ предавания за обсъжданите периоди- от 1900 г. до 2009 г.

А, пак погледнах анкетата, заедно с № 3 отговор би ми се щяло да добавя и част от № 1, касателно децата 2009-2010 г., ужасно са невъзпитани.

прекалено много децата ни се самовъзпитават, гледайки телевизия без ограничение и родителски филтър /Картуун, Джетикс ... най-елементарните примери/

Докато мислите,че маймуните са "проходили"и"проговорили"за кво възпитание можем да говорим?На какво ще си научиш детето?да вярава,че е произлязло от маймуна ли Ми то за това и възпитанието ни е такова...Маймунско.

Абе друго си е религията да стане задължителна още от ДГ и да се полага матура по нея, като с резултатите от същата да се влиза във всеки ВУЗ по света! Възпитание си е то...

Е това съвсем ще ни довърши..

Вече се обърках- Ева отхапала ябълката, в резултат на което от маймуните ние какво?
Ще ида да питам баба, тя е по- възпитана.
Нищо, че набор 1920-та не е в анкетата.

Малко спам, ама би ли споделила твоята теория за дефиринцирането на живите организми.
...Преди време бях чела една статия в която се споменаваше, че имаме много близки гени с прасетата, и че дори са се присаждали сърца от прасета на хора...все още не съм сигурна дали е вярно, но ако е така...дали те не са нашият прародител.

какво е това? свинско възпитание 

Като цяло мнението ми по тези въпроси съвпада с твоето. И не само от този ти пост, ами и от предишния/те. Затова и гласувах с първата опция. Вярно е, че все още съм "страничен наблюдател" (т.е. не съм родител все още. Но не съм и дете.) на най-новото поколение. И не мога да отсъдя от гледната точка: "Че какво му е на моето гардже на възпитанието? Нали го е получило от мен - то е с най-доброто възпитание!" - понеже човек винаги е най-малко критичен не към друг, а към себе си! Затова точно от странична гледна точка мога да кажа, че днешните подрастващи (защото за малките деца не можем да говорим за оформено възпитание все още) са абсурдни. Съжалявам, но аз, уж съм доста близко до тях все още, така и не мога да възприема как преди 7-8 години нещата бяха доста по-нормални в у-ще например... А днес? Какво възпитание и контрол може да има дете, което носи оръжие в училище? Или влиза пияно в час. Или постоянно пуши трева (най-малкото). Или говори на въпреки на учителя. Или взима колата на родителя и се блъска в дърво, или пък блъска някой друг, защото е пияно! За секса на 13-14 вече и думи нямам... Съжалявам, но аз не мога да разбера - от прекалена слободия ли се е получило това? Къде е контролът на тези деца? И нека не казваме, че са отделни индивиди, защото и така да е, то те са в пъти повече от преди години, от предишните поколения. И какво - ще чакаме тези индивиди в един момент да вземат превес и да превземат и "нормалните" ли? А къде е срамът? Знам, че звуча като бабичка сега, но наистина - къде е срамът? Не е ли той движещата сила на благоприличието? За което в много ситуации изобщо не можем да говорим вече. Може да казвате, че по-остарелите разбирания и възпитания са закостенели... Но точно тук прочетох една майка, която каза, че в арабските страни (дано не съм в грешка) при пътен инцидент двамата участници слизат и биват любезни един към друг докато не дойдат съответните органи на реда. Е, у нас не е така. Благоприличие у нас няма почти изобщо, а сред подрастващите - още по-малко.
Не знам кой е виновен и има ли виновни тук изобщо. И не знам докъде ще стигнем по тоя път, по който сме тръгнали.