- Публикувана: 19 окт. 2009, 19:09 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2009, 17:50 ч.
Модел или АНТИмодел е семейството на родителите ви за вас?
Най-доброто, което са ми дали моите мама и тати е примерът какъв родител НЕ трябва да бъда...
След като се разведоха (бях първи клас, брат ми трети), всеки си хвана пътя.. Баба ми ни отгледа, докато се грижеше за болния ми на хемодиализа дядо... Абе... дори не искам да се връщам назад...
След като се разведоха (бях първи клас, брат ми трети), всеки си хвана пътя.. Баба ми ни отгледа, докато се грижеше за болния ми на хемодиализа дядо... Абе... дори не искам да се връщам назад...
Антимодел. Миналото ми напомня много на това, описано от Копнеж. С тая разлика, че майка ми се разведе с баща ми, когато бях на 6 и се ожени повторно за един тип, който я съсипа и изпрати в гроба, а в мен остави трайни вътрешни поражения. Също не ми е липсвало нищо материално, отгледаха ме предимно баба и дядо, а те бяха добре осигурени. Но психиката ми си остана лабилна. Имам късмет, че накрая попаднах на изклЮчително свестен мъж, който се старае да ме разбира и подкрепя, въпреки трудния ми характер 
.
. 
Честно казано - не знам.
Мама се разведе когато аз и брат ми бяхме сравнително малки. Моделът на семейство беше от един родител. Във тази връзка - антимодел, защото аз /поне засега градя успешно семейство от двама
/. От друга страна, модел за това колко по-добре си бяхме без баща - тя се грижеше изключително добре за нас, нищо не ни е липсвало - материално, но и емоционално.
Ето затова не знам.
Мама се разведе когато аз и брат ми бяхме сравнително малки. Моделът на семейство беше от един родител. Във тази връзка - антимодел, защото аз /поне засега градя успешно семейство от двама
/. От друга страна, модел за това колко по-добре си бяхме без баща - тя се грижеше изключително добре за нас, нищо не ни е липсвало - материално, но и емоционално.Ето затова не знам.
Анти отвдякъде!
Чудя се и до сега от къде майка ми намира сили сили да търпи баща ми (обиди, ругатни и от време на време здравословен бой плюс ревност в изненадващи моменти и непедозирани дози). Поне така беше до преди няколко години.
Сега вече си мисля, че това е било техният стереотип за семейство.
Бях бесен teen, когато собственоустно молех майка ми да се разведе и да ме вземе със себе си. Не го направи, защото нямало къде да отиде с мен и брат ми.
Адски съм отдалечена от баща ми, но не се чуствам ощетена. Просто съм на ясно какво не искам в собствения си дом.
Чудя се и до сега от къде майка ми намира сили сили да търпи баща ми (обиди, ругатни и от време на време здравословен бой плюс ревност в изненадващи моменти и непедозирани дози). Поне така беше до преди няколко години.
Сега вече си мисля, че това е било техният стереотип за семейство.
Бях бесен teen, когато собственоустно молех майка ми да се разведе и да ме вземе със себе си. Не го направи, защото нямало къде да отиде с мен и брат ми.
Адски съм отдалечена от баща ми, но не се чуствам ощетена. Просто съм на ясно какво не искам в собствения си дом.
Да си призная съм изненадана за колко много от вас
примерът на родителите ви е анти....
Явно наистина семейството в БГ е било и все още е
в криза.
Имала съм чудесно семейство,нашите се обичаха и си
го показваха и сега разбирам как това позсъзнателно
влияе благотворно върху характера и развитието на
децата.
примерът на родителите ви е анти....
Явно наистина семейството в БГ е било и все още е
в криза.
Имала съм чудесно семейство,нашите се обичаха и си
го показваха и сега разбирам как това позсъзнателно
влияе благотворно върху характера и развитието на
децата.
Въпреки, че се разведоха, родителите ми показаха и много хубави неща - отношението им към нас определено ми е модел за грижата към моите деца. Това, което не бих допуснала са отношенията помежду им. В тази връзка, ако изчезне обичта към съпруга ми (или неговата към мен), бих се развела своевременно. Аз не мога да гласувам - моето положение е средно.
Да си призная съм изненадана за колко много от вас
примерът на родителите ви е анти....
Явно наистина семейството в БГ е било и все още е
в криза.
Имала съм чудесно семейство,нашите се обичаха и си
го показваха и сега разбирам как това позсъзнателно
влияе благотворно върху характера и развитието на
децата.
примерът на родителите ви е анти....
Явно наистина семейството в БГ е било и все още е
в криза.
Имала съм чудесно семейство,нашите се обичаха и си
го показваха и сега разбирам как това позсъзнателно
влияе благотворно върху характера и развитието на
децата.
Моите родители живееха внепрекъснати кавги,побоища и тупордии...
Не ги беше особено грижа какво се случва с нас-ние сме три сестри...
И все пак всяка от нас успя да завърши-аз и сестра ми завършихме висшето си образование с отличен,малката ни сестра само средно образование ,но отличничка...
Тежкият ми живот ме е научил да се боря със зъби и нокти с живота... Винаги се справях сама...
Сега имам прекрасно семейство-съпруг ,който ме боготвори и три деца,за които надявам се съм пример за подражание...
Та това в какво семейство си израсъл,не е най-определящият фактор като какъв човек ще изастнеш...
Извинете ме за спама...
Сега се замислих, тази година имат юбилей-30г. брак. 
Никога не съм ги чула да се карат, много малко пререкания, по-скоро спор. Все още се гледат в очите, радват се и страдат заедно. И двамата бяха реализирани , с отговорни професии. Обичаха ни, строяваха ни, помагаха ни. Дай боже всекиму!
Никога не съм ги чула да се карат, много малко пререкания, по-скоро спор. Все още се гледат в очите, радват се и страдат заедно. И двамата бяха реализирани , с отговорни професии. Обичаха ни, строяваха ни, помагаха ни. Дай боже всекиму! 
При мен са Модел. С главно "М". ЗА целият си живот съм ги чувала веднъж да се скарат. Брат ми беше много болен и дълго време, майка вече не знаеше къде е и в паниката си правеше глупости. Татко и се скара, за да може да и втълпи, че от паника полза няма.
През всичките други години двамата бяха рамо до рамо. Прекарваха еднакво време с нас. Не е било татко все да е на работа и да е уморен. Той ме учи да карам колело, той ми помага, майка също. Двамата ни гледаха като сме болни. Винаги заедно правеха всичко. Винаги сме имали любов и разбиране. Никога не сме се чувствали сами. Разходка в Неделя, на планина лятото. Много радост по празниците, когато се събуждахме и винаги бяха там. Украсили, приготвили всичко. Благодарение на тях мога да кажа, че съм имала чудно детство. И много съм благодарна за това.
През всичките други години двамата бяха рамо до рамо. Прекарваха еднакво време с нас. Не е било татко все да е на работа и да е уморен. Той ме учи да карам колело, той ми помага, майка също. Двамата ни гледаха като сме болни. Винаги заедно правеха всичко. Винаги сме имали любов и разбиране. Никога не сме се чувствали сами. Разходка в Неделя, на планина лятото. Много радост по празниците, когато се събуждахме и винаги бяха там. Украсили, приготвили всичко. Благодарение на тях мога да кажа, че съм имала чудно детство. И много съм благодарна за това.
Да си призная съм изненадана за колко много от вас
примерът на родителите ви е анти....
Явно наистина семейството в БГ е било и все още е
в криза.
Имала съм чудесно семейство,нашите се обичаха и си
го показваха и сега разбирам как това позсъзнателно
влияе благотворно върху характера и развитието на
децата.
примерът на родителите ви е анти....
Явно наистина семейството в БГ е било и все още е
в криза.
Имала съм чудесно семейство,нашите се обичаха и си
го показваха и сега разбирам как това позсъзнателно
влияе благотворно върху характера и развитието на
децата.
Според мен си някакво изключение.Нали всички тръбят,че
причината децата ни да са толкова агресивни,невъзпитани
и т.н, се крие в семейната среда.Нека не отричаме този факт!!
И не казвам,че децата в лошо семейство остават необразовани
или са по-глупави от другите деца.
Просто мисля,че остават отпечатък в характера,начина на мислене
и т.н.
Моите родители живееха внепрекъснати кавги,побоища и тупордии...
Не ги беше особено грижа какво се случва с нас-ние сме три сестри...
И все пак всяка от нас успя да завърши-аз и сестра ми завършихме висшето си образование с отличен,малката ни сестра само средно образование ,но отличничка...
Тежкият ми живот ме е научил да се боря със зъби и нокти с живота... Винаги се справях сама...
Сега имам прекрасно семейство-съпруг ,който ме боготвори и три деца,за които надявам се съм пример за подражание...
Та това в какво семейство си израсъл,не е най-определящият фактор като какъв човек ще изастнеш...
Извинете ме за спама...
Да си призная съм изненадана за колко много от вас
примерът на родителите ви е анти.... ...
примерът на родителите ви е анти....
...Не винаги едното е лошо, другото добро, просто сме коренно различни.
Вкъщи мама беше (и е) перфектната домакиня - тя правеше всичко от до, грижите за бебето бяха женска работа, обичат да излизат по отделно и т.н.
При нас е точно обратното, не харесвам горния модел и никога не бих го допуснала в собственото си семейство.
Иначе за уважение и т.н. - ок, за модел може да мине
анти - заради отношението им към мен и сестра ми. майка ми е изпълнена със страшен гняв - крещи, обижда, унижава. първият ми спомен е: аз плача, а тя ми крещи и разкъсва любимата ми рокля за да ме накаже. обръщенията и към нас бяха "идиотке" и "малоумнице". от нас се изискваше само да носим шестици в къщи, за петица - скандал "от тебе нищо няма да излезе".
та сега и аз и сестра ми сме надалече и не ги виждаме често, честно казано нямам и желание. съжалявам я, според мен тя най-много мрази себе си. интересното е че аз се омъжих за човек с подобен характер, с който обаче се разведох, тоест изиграх историята, но с друг край.
та сега и аз и сестра ми сме надалече и не ги виждаме често, честно казано нямам и желание. съжалявам я, според мен тя най-много мрази себе си. интересното е че аз се омъжих за човек с подобен характер, с който обаче се разведох, тоест изиграх историята, но с друг край.