как се научихте да готвите?

Мама, най-добрата ми приятелка, която се омъжи в девети клас, а след това и моят съпруг, който е ненадминат кулинар. Ето това са хората от които попивах през годините... Сега вече ми е лесно. Дори сама си измислям понякога. И разбира се продължавам да се уча. Нали човек се учи докато е жив...???

Аз започнах да се уча да готвя, когато станах студентка. Първото ми творение беше леща. Такъв мерак ми дойде, че една седмица само това ядох. След една година станах вегетарианка и започнах много да се интересувам от здравословното хранене (малко се бях вманиачила дори  ). Тогава се научих да правя ориз. За мен тайната е оризът да се сложи във водата, когато е завряла, ако има време го измивам и прецеждам. Мазнината и подправките слагам след това. Много хора са ми казвали, че правя много вкусен ориз. Баща ми има една мисъл за готвенето, която напълно подкрепям - Когато се слагат вкусни продукти (според предпочитанията) яденето става вкусно. Без продукти нищо не става   . И така започнах сама да си измислям неща и гледах на око да ги докарам да изглеждат като това, което майка ми е готвила. Само на око защото тя мразеше да се пречкаме в кухнята и желанието ми да ме научи да готвя не получи удовлетворение    Важното е наистина да се съобразиш кой ще го яде и какво харесва. Освен това винаги използвам любимите си подправки - кимион, на първо място, слагам го и на постни ястия, чубрица и примерно копър и магданоз. Аз съм от Стара Загора и в този край имаме една подправка - самардала. Ако можете да се сдобиете с нея няма да съжалявате! Когато заживях с приятеля си вече се принудих да готвя и ястия с месо. Не искам да се хваля, но следвайки рецептите някак всичко ми се получаваше от първия път. Аз гледам много много да не му мисля като готвя и не се старая прекалено. Някак оттук оттам каквото съм подочувала, с питане и с четене, но накрая правя каквото ми дойде, защото всеки си има свои начини и накрая се обърквах. Първото ми местно ястие беше мусаката. Яз я варя първо и чак след това я слагам в тавата. Според мен  много лесно се готви, но отнема време. После започнах да мариновам месо и да го пека с фолио отгоре. Всичко става страхотно вкусно, ако е печено с фолио отгоре. Ястието, което най-много са ми харесвали е едно пиле по аржентински (рецептата взех от интернет, надявам се да не е било от този форум, за да не повтарям  ) - в тава слагате мазнина, отгоре пилешко нарязано на средноголеми парчета, след това се слага лук нарязан на шайби, след това подправките (каквито обичате), отгоре гъби, настърган кашкавал и намазвате с майонеза. Пече се в йенска тенджера или в тава с фолио отгоре. Докато ври се разбърква само и подправките се разпределят равномерно, така че нямате грижи след като го сложите във фурната. Става за около час. Незнам дали съм помогнала на  някого, но наистина моят начин за учене беше неволята, взаимстване на идеи от интернет и от приятелки. И до мама се допитвах, разбира се, защото нейните манджи най-много ми харесват

Не съм се учила. Първо, мисля, че ми се отдава, още повече, че сама си измислям и рецепти и ми се получават нещата.
Освен това съм гледала майка ми как готви, а и питам понякога за това-онова.

Ами нали все пак любовта на мъжа минава през корема - честно казано не знам как точно съм се научила, но мога да кажа, че готвя по-скоро с удоволствие, а не по задължение, защото аз също обичам да ям

с любов...

Мен ме научи мъжът ми

Аз готвя от скоро ,но определено мога да кажа ,че интернет и съветите от форума ми помагат много   

От 18-ет годишна. Станах студентка, заминах да уча в друг град, отделих се от мама и ... неволята учи. До тогава само приготвях обикновенни неща - пържени картофи, макарони, яйца и т.н. Но след като станах самостоятелна, малко, по-малко от книги, от списания, от това, което съм виждала от бабите, майка ми и започнах да правя всичко и аз. Научих се и да меся още тогава, и така вече повече от 12-ет години.
Когато има желание - всичко се получава.

 От периода ми на учене, завинаги намразих две неща, от книгата на Пенка Чолчева - грах с кашкавал и панирани ябълки.

Сега като се замисля излиза, че не съм се учила реално. Просто готвенето се получи неусетно. Баща ми беше голям кулинар, обичаше да измисля разни интересни и необичайни рецепти, да меси питка, абе доставяше му голямо удоволствие. Това му беше хобито. Майка ми готви много вкусно, но го прави не за удоволствие, а просто защото трябва да се яде все нещо. От баби и дядовци спомен нямам, починали са много отдавна - едните още преди да се родя, а другите 1-2 години след това.
Нито като дете, нито след това някой се е занимавал да ме учи или да ми показва кое как си прави. А и аз до късно не проявявах никакъв интерес. Сравнително късно започнах да се зачитам в рецепти, но без да ги правя аз самата. Просто прочитах нещо интересно и семейният съвет решаваше да го изпробваме. Но пък постепенно това ме увлече да събирам интересни рецепти - не само от български източници. В един период сама реших да опитам да направя някои. И ми се получи. Много бързо станах факир в завъртените солени ястия и предястия, в салатите. Питка така и не съм се престрашила да меся, още повече че мъжът ми умее и да меси тесто, и да точи кори, макар кулинарията да не го вълнува по принцип . От миналата година се запалих по сладкишите и тортите. Вкъщи като цяло сладкото никога не е било на почит, особено пък тестените сладкиши. Но пък аз се запалих по тях и когато имам свободно време правя по нещо.
Всъщност сега се сещам, че от малка нещото, което най-много от всичко обичах да правя е да украсявам храната с храна. Това ми остана навик и досега. Не обичам скучно поднесените ястия.

С мерак , както се казва. 
Първите ми опити бяха насърчени , от  по-големият ми брат , който е невероятен кулинар. В невръстна тийн възраст ми подари едно любимо мое книжле "Какво да сготвя , когато мама я няма" - между другото много сполучливо книжле за начинаещи любители кулинари.
На по -късен етап през студентските ми години започна моето истинско и реално готвене.Сега като си спомня какво готвехме най-много , на смях ме избива - домати с ориз и спагети(когато разполагаш само с котлон и парти грил се поограничаваш в кулинарните опити и експерименти), като мазаните филии не се броят за готвене . Ех готини години.
Като се замисля , то ненаучен да готви няма . Кой по-добре , кой по-зле всички готвят.Все пак трябва да се яде за да живеем.
Друга тема е кой как готви с удоволствие или с досада , което винаги си личи по сготвеното.

Това много ми напомня за моето първо готвене на коприва с ориз пред моя мъж, тогава още гадже 

Беше тооолкова отдавна,че вече ми е мъгла.Когато ме оставяха ваканцията на село гледах баба и вечно исках да й помагам.За мен готвенето е голяма краста.Във шести клас веднъж ме остави да меся мекици и да ги пържа.Е,не се получиха идеални,ама ги ядохме.После веднъж ме научи да готвя пилешка яхния с картофи.Това беше първата ми манджа.После лека-полека започнах като гледам да помня и като се приберях във къщи да готвя.Е,винаги забравях нещо -я сол,я брашно или друго.Но пък като станах в 10 клас нашите заминаха в Коми да работят ,а брат ми същата година влезе в казармата.И тогава знаете ли кой ме ошлайфа?НЕВОЛЯТА.Като си сготвиш-ще ядеш.Като си изпереш.....като си изчистиш.......И така като се омъжих нямаше нещо което да не можех да правя от домакинските задължения.Та по тая причина мъжа ми не може и яйца да пържи.Дори в стъкленицата не различава оцета от олиото.
Обаче от както съм в този форум,разбрах,че всъшност страхотните кулинарки са много и то перфектни,не просто готвачки като мен.Толкова е лесно тук.Като се чудиш нещо-веднага идва помощ .Някакси много ми е леко да контактувам със всички вас и ви се доверявам изцяло.Което значи,че продължавам да се уча.Благодаря,че ви има.

Здравейте дами   
Моите опити с готвенето започнаха още когато бях малка. Майка ми и баба ми готвят страхотно и покрай тях и готварските книги винаги се опитвах да правя по нещо, много често обаче не се получаваше желания резултат 
Но същинското готвене започна, когато сама се хвърлих в дълбокото. Когато станах студентка с приятеля ми заживяхме заедно. В началото бяхме заедно с един приятел и на мен ми се наложи изведнъж да готвя редовно за двама големички мъже  Искам, не искам, бързичко се понаучих