Януарските деца са нашите писани яйца

  Eли,това за момчето с даун е страхотно!Добре е,че той може да се движи самостоятелно.
  За съжаление,инвалидите,които аз познавах не са водили добър живот.Телевизията им беше единствена връзка със света.
  Едната от тях живееше още в съветските времена,когато в Съюза "нямаше" инвалиди. И естествено на никой не му се занимаваше с нея.А и тя беше със чист и ясен ум,можеше поне по някакъв начин да бъде полезна на обществото.Но обществото просто не я забелязваше!
   Другата си живее в едно супер малко градче.И слава Богу,че поне живее в къща ,а не в блок.Така лесно  изкарват количката й навън.

Селма, за съжаление, точно това е съсипало всичко - идеята за идеалното общество.
Мопси именно за същото нещо става въпрос - кафене, клуб, самостоятелни жилища, даване на много, много, много възможности за контакти и комуникация със света. 
Спирам да пиша, че се олях днес.  

Леле, не съм влизала в нета от доста време , ама то от ходене по лекари, от простотии покрай колата/срязаха ни гумите /, с Ники си се гледаме двамката в къщи, пък и по паркове трябва да ходим , та от липса на време, съм изпуснала бая рожденници

Честити рожденни дни на Ноеми,Елина,Биш и Йоанна      На всички много ,ама много здраве им желая, да бъдат много щастливи и красиви,обичани и обичащи, а последните две - да станат две прекрасни дами      / брей, ама вече никой не ни кани на рождени дни..... /

Опитах се да мина по темите, но едва ли успях да хвана всички новини...

Ив, надявам се бебчето да се оправи и да има един хубав живот

Всички болни да оздравяват, и да се радват на добро здраве


Ели, винаги съм казвала ,че на "нормалните" родители им е нужен един курс ,как да се държат с такива деца, защото те децата си се разбират по детски, но големите реагират странно... В Англия децата с Даун, с инвалидни колички и с други проблеми са навсякъде - по магазините,по моловете,по кафетата,книжарниците, големите супермаркети, и никой не се държи с тях,като различни - те са част от ежедневието и заобикалящият свят на тези хора. А тук .....въпреки,че забелязвам промяна в положителна насока..и слава Богу. А иначе,тези родители  и деца не искат и нямат нужда от  съжаление,а разбиране, и от това да не им се говори като на различни, а да се приемат,като едни от нас...Спомням си,когато една майка,на момиченце с ДЦП, ми разказваше,как  9 месеца няколко майки си бременеели щастливо и безгрижно , и после,когато тя ражда своето момиченце с ДЦП, същите тези майки, срещайки е в парка я избягвали,подминавали, и дърпали децата си,да не се доближават до нейното......И как съпругът и не искал да идва с нея на разходки,защото го било спрам,от това че всички ги зяпали и сочели....И за това как се е чувствала тя,през цялото време......Много се натъжих тогава, за нея, за момиченцето и, но най-ми стана болно от отношението на онези,другите,уж "нормалните" майки, и на това,как и на какво учат децата си.....................................................

еlеonоrа, аз бих реагирала еднакво и при 1 и при 7 такива деца в колички...Става ми много мъчно и да, избягвам да ги гледам точно заради това. Ако имам такова дете/семейство в обкръжението - няма да ги изолирам, но ще ги познавам, а и ще има някакъв начин да им помогна. А с непознати хора, на улицата, как да реагирам? Наистина не знам. Както не спирам при другите деца в парка или на улицата, които не познавам, няма да спра и при тези. Според мен правете така, както е най-добре за тях. "Нормалните" родители имаме нужда от обучение, да се държим нормално с увредените деца - факт е. Аз бих участвала в такова с удоволствие.

Ето една книга за индиговите деца, току що я намерих:
http://www.yosif.net/bg/s4etinin/index22.htm

   Клеми!
   Темата е опустяла,всички четат книгата!

Додето докретам до темата, са ме изпреварили. Аз също смятам, че не децата или тези, които отговарят за тях, трябва да се чудят как и дали въобще да излязат, а трябва именно обществото (не само майките) да се чуди, или по-скоро да се обучава, как да се държи с тях и как да ги приеме в лоното си.

А пък като поразмислих и си попредставих по-картинно, реших, че по-скоро бих се зарадвала да ги видя тези дечица спокойни и щастливи сред нас, но дали моите емоции са меродавни? И с какво ще им помогне това, че аз ги приемам, ако повечето хора всъщност не ги...

За индиговите деца съм попрочела чат-пат по нещо, но чух, че имало онлайн тестове, с които се определя дали детето спада към тях. Исках да проверя за Калина, но не мога да ги открия.

Спокойна нощ!

Онлайн теста беше много сълъг и на руски и по-скоро за дете не се отнася /впредвид конкретиката на въпросите/. И аз не пазя линк.

  Със сигурност,има и други тестове и не само на руски.Просто трябва да ги открием.
  И в тази книга наистина има доста информация по въпроса.
  Мяуче,искаш онзи тест ли?

Уф, значи пак съм недоразбрала. За руския няма проблем, за другото, мога да проверя себе си например.

Да, вярно е, че в тази книга има доста инфо, но трябва да "сканирам" (за да открия нужното), което ме уморява.

Бездруго кисна по цял ден пред пецето, че нали това ми е и работата, и хобито, и живота. Трябва да се реорганизирам май.


Ох, ами, не знам, сигурно е "онзи". Аз само по смътни спомени работя в момента, тоест, говоря.

   Провери себе си! 

Мяуче, ето го теста, който Селма беше пуснала в една от предишните теми но и според мен не се отнася за дете  
http://www.photoaura.ru/linear_test_folder.php?&docId=3490&start_test=1

Ели - мило ми става, когато виждам такива дечица. В квартала има няколко и, когато майките нямат нищо против пускам Йоан да си играе с тях. Две момчета са братчета и двете имат проблем, дори и с разлика във възрастта ( големи са много, но като ги видиш как си играят и се занимават с него )  Миналата година, редовно в парка се засичахме с едно момиченце със синдрома на Даун, майката също нямаше нищо против Йоан да ходи да й дава солети или да си играе с нея. Гледам да не го отдръпвам от тях, защото и занапред ще се сблъсква с това, а е неприятно да ги отблъсква.

Светле - очертва се от сряда да остана без мъж и дете   ( но пак ще пиша ), затова ще съм на линия ( а и домашно парти да спретнем не е проблем )  

Аз докато публикувам поста се, вие открихте теста 

Ох, това с целодневното висене през компютъра и мен ме притеснява. Нито мога да го избегна на работа, нито искам да се лиша от онлайн контактуването...ужас.

Вижте какво открих - научна И публикувана разработка на тема бг мама. /малко е дълго,докато се намери...но е там/:
http://www.osf.bg/downloads/File/novite%20mladi%20final.pdf
От 59 страница .
Да го пусна ли в клюкарника?