Любители на котки- тема 31

gerche [/b] ми да ги трампим,що не Ако мислиш,че ще ти е ок да го търпиш със всичките му лудории и глупости дето твори постоянно щом е буден
Оправя с мене спалнята,краде чорапи и събаря прането от сушката,вади пръстта от де що види саксия/цветя вече аз нямам,то се е видяло че няма да стане с него  да живеят в мир и сговор/,спи ти на глвата и ти пристъпва с ноктите по косата и мърка,катери се по всички шкафове в кухнята /ако забравиш нещо неприбрано тежко ти/...стига ли толкоз?!


Moonlight,Бекси ги върши същите поразии,освен това виси по пердета,щори,комарници.Издрал е вече всички тапети и кожените столове.Абе много ми е лудо котето,а като го намерихме беше един страхлив-само зад хладилника стоеше скрит.Разбрах,че няма голяма разлика между Бекс и Сателита,явно е от възраста им.

В никакъв случай  

Няма сиамка със дълга козинка , окраската на сиамките се нарича оща "хималайска" и се наблюдава при зайци,  някои кучета - като мопс... При тези котки има смесване на гени - сиамка със персийка, ангорка и други породи, така са се получили породите : "регдол" и "snow shoe" , бирманска.
Сиамките са късокосмести, въпреки че така се водят все пак козинката им е с добра дължина, имат само сини очи, отличават се счупени опашки, обикновено прави, които могат да бъдат огънати на 90, 180 %..., понякога дори застопорени под някакъв ъгъл, без възможност да  дойдат в изправено положение. Напук на профанското мнение, че това се дължи на близкородствена селекция, всъщност се дължи на гените им, защото се наблюдава при абсолютно всички. Раждат се  с млечен цвят, като слонова кост и лека полека започват да добиват окраската си. Потъмняват от възрастта, студа , травми, случаен досег с химия, отхапана козинка също порсва с тъмен цвят и т.н. Много често се наблюдава ген на обезцветяване, който дава ефекта на бели лапички или връхче на опашката, при нашия мъжкар има - и на лапичките и на върха на опашката.  Сиамките се отличават със стремежа си да имитират човешката реч, като издават смешни накъсани звуци, които могат много да се развият във времето и да се заформи специфичен език. С времето и вие се научавате да разбирате кой звук, какво означава, забелязва се, че при произнасянето им се изважда леко езика, с който си помагат за да "говорят" . Сиамките са доста интелигентни, те винаги ви наблюдават какво вършите и могат да се научат да правят неща, без да им ги показвате. Но най-често, ако им се показва, разбират от веднъж-два пъти , като отваряне на врати, чекмеджета и др. Съвсем в разрез с общоприетото мнение, че сиамките били много злобни, се наблюдава точно обратното - високо интелигентни те имат чувство за водачи на клан и вие им принадлежите, обикновено за разлика от всички други котки те са по-првързани към семесйтвото, отколкото към къщата, затова лесно приемат смяната на дома. С възрастта , някъде към 4 месеца мъжките спират да мъркат и го правят само при изключителни разнежвания, избират си само един човек от семейството и го смятат за водач,  а останалите за равни, най-често - подчинени. При раждане на малки, няма проблеми между баща и деца, защото докато са бебета, мъжкарите се страхуват от  тях, а като започнат да ходят, мъжките започват да ги обгрижват с близане ии гушкане, също като майките. Също изчакват своя ред при хранене, като оставят първо малките да се нахранят. Агресията при сиамките се наблюдава най-вече към външни хора, които се възприемат като врагове, особено, ако вие или котката ви има малки. Вероятно и оттам е тръгнал този мит, че били "много злобни"...    Много обичат да спят при хората, като често срещано е да спи с врат върху вашия. Личните ми наблюдения са, че всички които досега са си взели котета от нас, без нито едно изключение,  дори тези които само са ми звъняли да питат - са били хора, които са гледали точно сиамки и в никакъв случай не искат да ги заменят... Това би трябвало да ви говори много за особената връзка, която се създава между човека и този вид котки.
През вековете сиамките са били привилегия само на кралските особи в Сиам (днешен Тайланд),  само кралската фамилия е имала право да ги притежава, простолюдието е имало право да гледа само кучета... Отнесени по-късно и в Китай, те стават вече достояние, не само на  императорските дворци, но и биват отглеждани в храмове от монаси. Първите сиамки, донесени в Европа, изглеждат точно така, както Българските кралски сиамки . За съжаление през 20 век бива създадена, чрез генетични изменения породата : генно-модифицирана сиамка, с ужасно дълга муцуна, според мен ужасно грозни и странно едри, което  говори за смесването им с неизвестно какви породи... Тази порода обаче бива възприета от международните фелиноложки организации, тъй като класическата сиамка, била вече добила огромна популярност, оттам и разпространение. Същите тези престъпни организации решават, че оттук нататък сиамки, ще се наричат само генно-модифицираните, а истинските сиамки - тайски...
Забележете, че и сиамски и тайски (т.е. - "тайландски"), идва от името на Древен и Модерен Тайланд - Сиам , но старата порода се нарича с новото име, а новата порода със старото, което е кощуствено, ето защо всеки истински любител на породата отрича името тайска котка и го смята за смъртна обида.
Мисля, че бях изчерпателна, аз гледам сиамки от 12-годишна обожавам породата и всички котки,  но доста се вълнувам от сиамчетата и мисля, че давам своя принос за опазването й , след като имам домашен развъдник - мъжка , женска, а вече и малък принц, на който ще го женим след някоя годинка, какво да се прави  

************
gerche - явно повечето мъжки са си буйни и нашия Барси, едва сега се закроти, колко неща е изпотрошил , дори  само така - на инат, ако не му угодим нещо, виждали сме го съвсем умишлено да бута разни неща, изпокъса  чисто нова холна гарнитура, просто ме е срам да каня гости, най-обича, като си легна да спя, да започне да обикаля и да мяука и да идва да провери дали съм будна, ако види , че спя - първо стъпва лекичко върху мен и след това  изтичва по корема ми със сила, сигурно равна на 100 кг, скача върху мен, най-новото му изпълнение е , като се наведеш за каквото и да било веднага с отскок да ти се качи на гърба и да стои там като коза, лятото ме беше цялата изподрал с това катерене, защото е голям мъж вече, не мога лесно да го задържа. Вече, като отварям на хората на входната врата - единият със засилка ми се качва на раменете и стои над главата ми, другият  се засилва и успява да ми се захване , като гнида за Д-то и така  ме гледат хората, съседката дето събира пари за осветлението на входа, вече получава тикове, като идва до нас, а човекът, който проверява водомерите е един с нежни китки ... (разбирате ме какво искам да кажа ) и Барси, като го види не му дава да си вземе чантата и посяга с нокти, направо побеснял, затова и същият ни надраска последния път една сметка, едва се оправихме, все едно сме пълнили басейн   А Анчето разбира от половин поглед , просто не я забелзваме, понякога направо забравяме, че имаме и женска котка - кротка, направо памукче. Малкият им син е одрал кожата на баща си, обаче характера е изцяло от майката и си седи и той един , направо , като топено сиренце, след малко ще ви покажа и техни снимки, като бебета.

Цитат:
Сиамките са доста интелигентни, те винаги ви наблюдават какво вършите и могат да се научат да правят неща, без да им ги показвате. Но най-често, ако им се показва, разбират от веднъж-два пъти , като отваряне на врати, чекмеджета и др.

Сигурно Мъро има някой прадядо сиамец. Подражава без грешка. Обикновено си отваря вратите само колкото да мине, но ако е ядосан, че не му обръщаме внимание я бута с все сила с лапите, така че да се отвори докрай и да се удари отзад в мебелите. При такъв един случай му се скарах и му викнах да я затвори. Погледна ме умно, отиде зад вратата и я бутна, за да се затвори  . Много вероятно да е било случайно, но изненадата беше всеобща  . И смеха също  . Чак се стресна горкото като се разхилихме всички с глас .

Анка, с такава любов си описала сиамките, че на човек да му се прииска да си вземе  . Чакаме снимки!

Теди, виждала съм на изложби такива котки - с вид на персийки, но украската е на сиамка. И очите бяха сини. За съжаление не съм питала точно каква порода е.

И накрая да ви покажа Орхидейчо - как се е подредил сред тях:



И колко е внимателен с цветята  :

И ето ги обещаните снимки на Павел - той е син на двете ми котки: Барс и Анна , роден е на 12.07.2009 г, на Петровден - по стар стил, оттам идва и името му от това, че се честват Светите апостоли - Петър и Павел, брат му носи името - Петър, имат и две сестрички.
Това коте си го задържах, защото се влюбих в него, не само от пръв поглед , но и след като се наложи да му спасяваме живота, след ужилване от пчеличка, тази година, и некадърните  лекари в "Св.Антим" щяха да го уморят , знаете, писала съм...
Сега той е моето малко Слънчице. Дала съм му 9 имена,  като на истински ариостократ , някои са на светии, друго е бащино, трети са от първия римски император, избран от средите на легионерите - тракиеца Максимин и на нашия благоверен цар Ивайло. тежко на ветеринаря , като се наложи да ги запише в паспорта му  

И така , ето ги, някои са особено тъжни, защото  по онова време - не беше в добро здраве, заради инжекциите и е доста тъжен, слабичък и унил на тях. На последните е в цветущо здраве, както се вижда  

*цъкнете за по-голяма снимка:

Танче, не знам дали има нещо сиамско в него, но тюленско - със сигурност, като му гледам самурената козинка - един лъскав, гладък и с прекрасен сив оттенък. Нищо чудно и да те е разбрал, не ги подценявай!
 Всички котенца дотук много ми харесаха и ми беше особено интересно да видя, как са изглеждали вашите , като бебешори, защото знаете ли - ЗАБЕЛЯЗАЛА СЪМ НЕЩО - когато котенцето е бебе е едно, като започне да расте се променя много и си казвате - какво беше, какво стана, но като спре да расте  към 1.5-2 си година изведнъж установявате , че е просто по-едър вариант, на това е което е бил, точно като бебе. Можете да се убедите , е при мен, малко по-трудно ще го разберете, защото с всеки изминал ден сиамките си променят цвета към по-тъмно.

Ах,че сладък този Павел!Аз съм имала сиамка и бебета имаше ама тогава нямах цифрово фото.Съпругът ми също имаше сиамец,който почина от старост на 19 години.Ей този котарак много трудно ме прие.

  Герче, благодаря!  Да, представям си как те е приел, ти дето идваш да му вземеш частната собственост. Не се ядосвай за снимките, важното е какво е било между вас, колко се обичате, спомените. Аз когато си взех първия сиамец, също нямах фотоапарат, а когато се сдобих с такъв и му направих снимки, той почина, а снимките се оказаха осветени до една, само 4 на които се бяхме снимали сред природата и не бяха с него - излезнаха  Все си мисля, че така е било писано, но пък винаги ще го помня, като най-добрата душа, която съм познавала и никога няма да го забравя, независимо, дали имам снимки или не.  Аз и сега си нямам фотоапарат, първо снимах с един Сони Ериксон, който правеше красиви снимки, но с ниска резулюция, след това с една нокия, с 2 мегапиксела, която все прави едни сумрачни снимки, то се вижда, а сега със Сони Ериксон, който има 3.2 май бяха мегапикселите, но все се куми, докато фокусира и изпускам толкова много неща, докато щракне и всичко е заминало, но съм решила като събера някой лев да си купя най-накрая един цифров фотоапарат, че е срамота да нямам  и където и да идем или не се снимаме по тази причина или правим едни снимки без фокус с телфоните, които не хващат много надлече, например, ако искаш да си напарвиш хубави снимки сред природата, да се снимаш на морето... 

Танче, Мъро да не иска да го засадиш , така и така е пуснал корени у вас   
Анка, хареса ми снимката, на която котето  е гушнало заека 
Малко снимки на моите дангалаци.

Теди - снимката съвсем естествено се получи, той просто си гушна заека, докато баща му , при тази фотосесия така го дърпах и мъчех да се заъдржи в кадър , докато го снимам, не искаше и не искаше, явно не се чувстваше в хармония с розовите нюанси на декора 

Май за първи път виждам снимки и на двамата ти котарака заедно и забелязвам , че и вие сте , като нас от отбора "White Socks"  .

запис

Днес ни падна едно малко зъбче, за съжаление не можах да го намеря, шансът ми е минимален, то е колкото точка, но все пак - сме много развълнувани Но за сметка на това, сега да шашна всички вас, дето се хвалите със зъбчета - имаме си бебешкото пъпче  на Павльо - беше ми паднала пъпната му връв в ръцете
Странно, от другите две, които съм имала, като малка, си имам по три зъбчета, от Барси и Анна, не съм намирала , нито едно - само мустачки...

Ted_cat - я кажи - ти с какъв фотоапарат снимаш, харесват ми цветовете на снимките ти, изглеждат наситени.

Здравейте!Ето една снимчица на Мич от тази сутрин-голяма любов към лаптопа.Не мога да го изгоня,сърди се и пак се навира на клавиатурата.Снощи даже отвори една снимка-много смешно беше.Както си вечеряме,на монитора се появява снимка от един албум.Натиснал е без да иска.Компютърен котарак.

Сладур! Имам чувството, че иска да е на мястото от снимката  ! Така замечтано гледа! A Mъро изобщо не се заглежда в екрани - нито монитор, нито телевизор. Ляга често върху лаптопа, но е заради излъчваната топлина  . А понякога и от ревност ако не му обръщам внимание и пиша нещо на компютъра  . Но пък пощурява като чуе звуци от компютъра или телефонния секретар  . Не знам какво толкова има, но ако говоря по скайпа не мога да го надвикам  - крещи, възмущава се, бие източника на тези звуци, фучи...

И Мич ревнува,когато пиша нещо на лаптопа.Сяда до мен , дърпа ме с лапа и мяука.
А ето и другата му поза-отзад зад лаптопа-там е доста топличко.

Кетя и тя много се впечатлява от звуци. На телефоните ни с мъж ми като мелодия за събуждане е настроено как една мадама казва: "Ставай слънчицееееее, време е!" И наша Кетя както ми спи до главата, писне ли алармата скача моментално и отива да души телефона Много се хилим с нея, сякаш разбира какво се казва. Като звънят телефоните също тича към тях - иска да се обажда явно А предишният ми котарак - Макси правеше също като Мъро - звънне ли ми телефонът започваше да мяука насечено, направо врещеше и се натискаше отгоре ми и той да приказва. И понеже с мъж ми страшно се мразеха, като по поръчка започваше да мяука най-силно, когато говорехме с него, абе сякаш усещаше, че е той