Здравейте.
Историята ми е колкото кратка, толкова и дълга. Колкото е щастлива толкова и започва да став нещастна...
Срещнахме се със съпругът ми преди 2 години. Много се влюбихме, почти веднага заживяхме заедно. След няколко месеца вече си започнахме и бебе да правим. То вече е налице и няма нещо което да обичам повече от него, но от както той се роди започнаха проблемите между нас с баща му. Незнам как се стигна до този момент,че мъжът ми гледа във всеки свободен момент да не е в къщи, особено последните няколко месеца- я за риба, я с приятели... Мен това ме дразни много и доста се карахме по тази причина.
Другата причина е сексът. В началото беше перфектно всичко. А на последък не е, или поне явно за него. Все не му се прави секс, все има нещо или е изморен...Аз като повдигна въпроса се почват едни скандали ( той става един груб, , как съм можела да мисля за глупости
като имаме толкова проблеми ( той сега ще сменя работата, финансовият въпрос е малко сложен, но дори и когато сме били стабилни финансово пак си ги имаше същия проблем).
Не знам аз ли съм прекаленно чувствителна, или наистина не е много редно да сипе обиди по теб човека който обичаш илпйто се води че трябва да те обича (защото вече и в това не съм сигурна). Тази сутрин ми каза нещо което много ме засегна "Ти за това нямаш истински приятелки, защото си такава..."
Просто исках да споделя и да разбера погледнати от страни нещата как изглеждат...
Историята ми е колкото кратка, толкова и дълга. Колкото е щастлива толкова и започва да став нещастна...
Срещнахме се със съпругът ми преди 2 години. Много се влюбихме, почти веднага заживяхме заедно. След няколко месеца вече си започнахме и бебе да правим. То вече е налице и няма нещо което да обичам повече от него, но от както той се роди започнаха проблемите между нас с баща му. Незнам как се стигна до този момент,че мъжът ми гледа във всеки свободен момент да не е в къщи, особено последните няколко месеца- я за риба, я с приятели... Мен това ме дразни много и доста се карахме по тази причина.
Другата причина е сексът. В началото беше перфектно всичко. А на последък не е, или поне явно за него. Все не му се прави секс, все има нещо или е изморен...Аз като повдигна въпроса се почват едни скандали ( той става един груб, , как съм можела да мисля за глупости
като имаме толкова проблеми ( той сега ще сменя работата, финансовият въпрос е малко сложен, но дори и когато сме били стабилни финансово пак си ги имаше същия проблем). Не знам аз ли съм прекаленно чувствителна, или наистина не е много редно да сипе обиди по теб човека който обичаш илпйто се води че трябва да те обича (защото вече и в това не съм сигурна). Тази сутрин ми каза нещо което много ме засегна "Ти за това нямаш истински приятелки, защото си такава..."
Просто исках да споделя и да разбера погледнати от страни нещата как изглеждат...
" би било голяма грешка. 
Просто засега не бързайте с кардинални решения, дайте си шанс и най-вече поговорете!!! А иначе е вероятно заради финансовите проблеми да иска да "избяга" от действителността, но не е редно да те оставя само ти да се грижеш за детенце. 
Кураж, сили и успех!!! 
.
Това е настъпление да си осигури живот, какъвто иска, без да се съобразява с теб. Ако го позволиш, бракът ти е обречен. Егоизмът му ще надвие над чувството за общност, ако последното изобщо се е появило. Ти го познаваш най-добре и трябва да търсиш безконфликтни начини да го вкараш в семейството и със задълженията, които има.
