Докторантурата

Е, доста неприятно е това...
какво значи да се разочароваш? След като човек се заема с наука е добре да премисли къде, какво и защо. Би следвало поне малко да познава научния сват и да е наясно с рисковете, да подбере ръководител, с който ще се сработи и още няколко ей такива неща. Също да е анализирал ситуацията, за да няма разочарование.
Ако не е наясно с всичко това наистина е по-добре да не се захваща. Няма смисъл.

Той го казва именно, заради предишни случки с мои преподаватели, научни ръководители на тезите ми. В крайна сметка всичко приключи навреме и благоприятно, но доста нерви бяха. След това харесаха разработката ми и решихме да я публикуваме. По това време бях в начална бременност, родих, и 2 месеца след това приключи процеса по редакция и окончателния вариант, който не се различаваше съществено от първия. На няколко пъти исках да се откажа, тъй като се и присламчиха и други двама преподаватели, които уж щяха да помагат за редакцията /ясно беше, че искаха и техните имена да фигурират в пибликацията/, и познайте- аз вършех почти всичко... Останах доста огорчена... дори след завършването ми и последвалата работа по публикацията МИ се държаха така сякаш съм им длъжна и че съм им студентка. На двамата присламчили се областта, в която беше тезата ми, им беше тооолкова далечна от тяхната, че чак се чудя как не ги беше срам... Накацаха като мухи на... 

valdobreva, с това се свиква. То си е част от научната работа за жалост. Майка ми е писала друг учен в статиите си, защото държи ключа за ел.микроскоп и не пуска, ако няма името му в статиите. Това преди доста години де, но не се е променило много положението. Де що има народ съм писала по публикации без да са виждали резултатите, но това е положението.

Ти сама, ако не си осъзнала, че такава е обективната действителност, та той ли ще ти анализира положението...
Това, което описваш, е преживяно от всички тук, мисля. На мен два пъти са ми просвоявали теми, отделно задачи от разработки, и т.н. Прословутото съавторство без приноси, алъш-веришът в цитиранията, и други всеизвестни факти,  мен лично ме демотивираха да продължа академично израстване. Давам идеи на бъдещи докторанти, помагам “задкулисно” и толкоз. Затова ти казвам - всекиму според целите - и разочарованията

Разбирам, но не мисля, че има от какво повече да се разочароваш, след като си наясно с нещата и знаеш какво можеш да очакваш. По-добре помисли върху това кой научен да избереш, който наистина ще ти помогне без да опорочи работата ти, ако се решиш.

Зависи какви работодатели ще търсиш. Ако станеш университетски преподавател- кариера подходяща за семейна жена и с възможност сама да си организираш времето- какво по-добре за него от това?

На мен много би ми се искало да съм точно университетски преподавател, но и за това е прав- никой не ми дава гаранция. А в моята област някак всички, които ги взимат са все дъщери/синове на някой като ги проверя в интернет   та и за това също много се разочаровах. Явно има колебания и в мен и негативите стават повече от позитивите, иначе ако нямах нямаше и да се допитвам до хората около мен 😆 А кои от вас, които сте защитили , работите като преподаватели? Интересно ми е 😊

Пишеш за тези и разработки, имаш научни публикации. Била си в научни среди или това е твой студентски опит? Никак не ми става ясно. Аз съм и преподавател, ничия дъщеря, снаха, или друга рода. Не знам какво точно те интересува, какви гаранции търси мъжът ти и какво очакваш, също и той.

И все пак, ще кажете ли коя е Вашата област?
Дренка, +1

Извинявайте, ама тука малко бъркате нещата. Дисертацията си я пише дисертанта, а не научния му ръководител ! Никъде не е казано, че статиите трябва да са в съавторство.Ако се чувства достатъчно уверен в себе си, човек може и сам да си ги напише и публикува. Може да се излезе и на свободна докторантура и тогава има само научен консултант, а не ръководител. Вариант за спасение е и ако си я напише сам и после само иска защита в даден университет, но за целта трябва да има необходимия брой статии. изобщо нещата са много гъвкави стига човек да иска и да е проучил внимателно ситуацията.

Всички сме навсно за порочните практики, които се допускат. Обаче това не трябва да зачертава автоматично работата на хората, които се занимават с наука и работят активно и съвестно.

За мен по-големият проблем при съфорумката е, че аз не виждам желание да се занимава с наука. Жената иска да е университетски преподавател - вероятно за престиж и с идеята, че може да има много свободно време.

Може да съм груба, ама аман от такива. Университетските преподаватели трябва да са хора, които обичат науката, активни са в нея и имат желание да работят със следващите поколения.
Всичко останало е наистина опорочаване. Кво не сме видяли...

     Порочните практики все още ги има.Масово се избират близки и познати да станат докторанти, преписват се дипломни работи и цели глави от чужди дисертации и се представят като собствен научен труд. Масово се нагаждат научни журита от познати и приятели за да може нашето момиче/момче да защити без проблеми. После тя/той става един от тях и схемата продължава. Има цели катедри в университети в които има само 1-2 които имат ниво. Останалите ... паразиират. Тъжно ама факт. И сега тези които могат ги тъпчат, ри това от хора, които да се добрали до някакъв пост в университета и да да живееш в тази среда и да оцелееш си принуден да ги пишеш като съавтор, в противен случай живота ти се вгорчава.
    Но всичко опира до това какво иска човек и каква мотивация има. Ако е кадърен и му стиска - може да пробие, но ще има завистта на колегите си. Такива хора винаги ги притискат докато не се утвърдят като авторитети в областта си. Тогава вече могат да поемат глътка въздух, но до тогава ...
     За съжаление много малко са хората които наистина се занимават с наука и преподават така, както трябва. Все пак ги има и това не е за пренебрегване.
     В университета ( ако е извън Бъгария ) има изискване преподавателя да има годишен брой публикации в дадени списания според специалността му. А това нещо без да се занимаваш с наука няма как да стане. При нас все още не е така. Работата със студентите е нещо много специфично.Не всички го умеят, да не казвам че има преподаватели които скапваха бъдещето на поколения студенти. Но много неща сме виждали, сигурно има и какво ново да видим. НО това не е повод да се отчайваме !

Именно, не е повд да се отчайваме!
На мен ми се струва, че се прокрадват искри надежда покрай крайно намалелия брой студенти и количеството ВУЗ-ове.
Изискванията се увеличиха мисля от миналата година. Не знам. Надявам се...

Абсолютно съм съгласна с Lan_7, макар и аз 3 години да се надявах на друго. Тъжната действителност!

Ако сте демотивирана и огорчена от нещо такова като присламчили се съавтори, вероятно съпругът ви е прав.
Иначе майчинството е перфектното време за докторантура. Както се казва - с първото дете доктор, с второто - доцент.