Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 окт. 2009, 09:27 ч.

Докторантурата

  • 279 789
  • 1 793
  •   1
Отговори
# 1 725
  • София
  • Мнения: 5 471
Е, доста неприятно е това...
какво значи да се разочароваш? След като човек се заема с наука е добре да премисли къде, какво и защо. Би следвало поне малко да познава научния сват и да е наясно с рисковете, да подбере ръководител, с който ще се сработи и още няколко ей такива неща. Също да е анализирал ситуацията, за да няма разочарование.
Ако не е наясно с всичко това наистина е по-добре да не се захваща. Няма смисъл.

# 1 726
  • Мнения: 10
Той го казва именно, заради предишни случки с мои преподаватели, научни ръководители на тезите ми. В крайна сметка всичко приключи навреме и благоприятно, но доста нерви бяха. След това харесаха разработката ми и решихме да я публикуваме. По това време бях в начална бременност, родих, и 2 месеца след това приключи процеса по редакция и окончателния вариант, който не се различаваше съществено от първия. На няколко пъти исках да се откажа, тъй като се и присламчиха и други двама преподаватели, които уж щяха да помагат за редакцията /ясно беше, че искаха и техните имена да фигурират в пибликацията/, и познайте- аз вършех почти всичко... Останах доста огорчена... дори след завършването ми и последвалата работа по публикацията МИ се държаха така сякаш съм им длъжна и че съм им студентка. На двамата присламчили се областта, в която беше тезата ми, им беше тооолкова далечна от тяхната, че чак се чудя как не ги беше срам... Накацаха като мухи на...  Laughing

# 1 727
  • Мнения: 6 159
valdobreva, с това се свиква. То си е част от научната работа за жалост. Майка ми е писала друг учен в статиите си, защото държи ключа за ел.микроскоп и не пуска, ако няма името му в статиите. Grinning Това преди доста години де, но не се е променило много положението. Де що има народ съм писала по публикации без да са виждали резултатите, но това е положението.

# 1 728
  • Варна
  • Мнения: 8 933
Ти сама, ако не си осъзнала, че такава е обективната действителност, та той ли ще ти анализира положението...
Това, което описваш, е преживяно от всички тук, мисля. На мен два пъти са ми просвоявали теми, отделно задачи от разработки, и т.н. Прословутото съавторство без приноси, алъш-веришът в цитиранията, и други всеизвестни факти,  мен лично ме демотивираха да продължа академично израстване. Давам идеи на бъдещи докторанти, помагам “задкулисно” и толкоз. Затова ти казвам - всекиму според целите - и разочарованията Wink

# 1 729
  • София
  • Мнения: 5 471
Разбирам, но не мисля, че има от какво повече да се разочароваш, след като си наясно с нещата и знаеш какво можеш да очакваш. По-добре помисли върху това кой научен да избереш, който наистина ще ти помогне без да опорочи работата ти, ако се решиш.

# 1 730
  • Мнения: 2 350
Благодаря ви за отговорите! За съжаление май няма да ставам докторантка, тъй като не срещам никаква подкрепа от страна на мъжа ми. За него няма смисъл при положение, че след това дори съм щяла да крия, че съм доктор от бъдещите ми работодатели. Науката в България била опорочена и съм щяла да се разочаровам и да скъсам задника за нищо.
Зависи какви работодатели ще търсиш. Ако станеш университетски преподавател- кариера подходяща за семейна жена и с възможност сама да си организираш времето- какво по-добре за него от това?

# 1 731
  • Мнения: 10
На мен много би ми се искало да съм точно университетски преподавател, но и за това е прав- никой не ми дава гаранция. А в моята област някак всички, които ги взимат са все дъщери/синове на някой като ги проверя в интернет People Eyes  та и за това също много се разочаровах. Явно има колебания и в мен и негативите стават повече от позитивите, иначе ако нямах нямаше и да се допитвам до хората около мен 😆 А кои от вас, които сте защитили , работите като преподаватели? Интересно ми е 😊

# 1 732
  • Варна
  • Мнения: 8 933
Пишеш за тези и разработки, имаш научни публикации. Била си в научни среди или това е твой студентски опит? Никак не ми става ясно. Аз съм и преподавател, ничия дъщеря, снаха, или друга рода. Не знам какво точно те интересува, какви гаранции търси мъжът ти и какво очакваш, също и той.

# 1 733
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 2 434
И все пак, ще кажете ли коя е Вашата област?
Дренка, +1

# 1 734
  • Мнения: 5 869
Извинявайте, ама тука малко бъркате нещата. Дисертацията си я пише дисертанта, а не научния му ръководител ! Никъде не е казано, че статиите трябва да са в съавторство.Ако се чувства достатъчно уверен в себе си, човек може и сам да си ги напише и публикува. Може да се излезе и на свободна докторантура и тогава има само научен консултант, а не ръководител. Вариант за спасение е и ако си я напише сам и после само иска защита в даден университет, но за целта трябва да има необходимия брой статии. изобщо нещата са много гъвкави стига човек да иска и да е проучил внимателно ситуацията.

# 1 735
  • София
  • Мнения: 5 471
Всички сме навсно за порочните практики, които се допускат. Обаче това не трябва да зачертава автоматично работата на хората, които се занимават с наука и работят активно и съвестно.

За мен по-големият проблем при съфорумката е, че аз не виждам желание да се занимава с наука. Жената иска да е университетски преподавател - вероятно за престиж и с идеята, че може да има много свободно време.

Може да съм груба, ама аман от такива. Университетските преподаватели трябва да са хора, които обичат науката, активни са в нея и имат желание да работят със следващите поколения.
Всичко останало е наистина опорочаване. Кво не сме видяли...

# 1 736
  • Мнения: 5 869
     Порочните практики все още ги има.Масово се избират близки и познати да станат докторанти, преписват се дипломни работи и цели глави от чужди дисертации и се представят като собствен научен труд. Масово се нагаждат научни журита от познати и приятели за да може нашето момиче/момче да защити без проблеми. После тя/той става един от тях и схемата продължава. Има цели катедри в университети в които има само 1-2 които имат ниво. Останалите ... паразиират. Тъжно ама факт. И сега тези които могат ги тъпчат, ри това от хора, които да се добрали до някакъв пост в университета и да да живееш в тази среда и да оцелееш си принуден да ги пишеш като съавтор, в противен случай живота ти се вгорчава.
    Но всичко опира до това какво иска човек и каква мотивация има. Ако е кадърен и му стиска - може да пробие, но ще има завистта на колегите си. Такива хора винаги ги притискат докато не се утвърдят като авторитети в областта си. Тогава вече могат да поемат глътка въздух, но до тогава ...
     За съжаление много малко са хората които наистина се занимават с наука и преподават така, както трябва. Все пак ги има и това не е за пренебрегване.
     В университета ( ако е извън Бъгария ) има изискване преподавателя да има годишен брой публикации в дадени списания според специалността му. А това нещо без да се занимаваш с наука няма как да стане. При нас все още не е така. Работата със студентите е нещо много специфично.Не всички го умеят, да не казвам че има преподаватели които скапваха бъдещето на поколения студенти. Но много неща сме виждали, сигурно има и какво ново да видим. НО това не е повод да се отчайваме !

# 1 737
  • София
  • Мнения: 5 471
Именно, не е повд да се отчайваме!
На мен ми се струва, че се прокрадват искри надежда покрай крайно намалелия брой студенти и количеството ВУЗ-ове.
Изискванията се увеличиха мисля от миналата година. Не знам. Надявам се...

# 1 738
  • Мнения: 499
Абсолютно съм съгласна с Lan_7, макар и аз 3 години да се надявах на друго. Тъжната действителност!

# 1 739
  • Мнения: 4 804
Ако сте демотивирана и огорчена от нещо такова като присламчили се съавтори, вероятно съпругът ви е прав.
Иначе майчинството е перфектното време за докторантура. Както се казва - с първото дете доктор, с второто - доцент.

Общи условия

Активация на акаунт