Докторантурата

  • 383 113
  • 2 366
  •   1
Отговори
# 2 325
  • Свищов
  • Мнения: 1 004
При мен проблемът е точно процедурно-административен, а не въпрос на желание и от двете страни. Аз от години имам лекции и съм сътитуляр на всички дисциплини, на които водя и семинарните занятия. И рецензии на дипломни работи правя, и в комисии на държавен изпит и защити съм - ръководителят на катедрата не ме дели от хабилитираните. Но ще чакам да дойде моментът.

# 2 326
  • Мнения: 97
Благодаря на всички за изчерпателните отговори. Все още не съм се замисляла за следваща научна степен, макар че този въпрос ще възникне в бъдеще и ще ми е полезно да знам, че мога да използвам точки от публикуваната си дисертация.
Не знам дали има смисъл да чакам университетско издаване, макар че ми беше потвърдено при защитата. Ще издавам работата си през издателство и това, което ме притеснява е, има ли после издателството права върху изданието и ако все пак тази или някоя следваща година в университета решат да издадат моята дисертация, ще може ли да се направи (не се притеснявам, че ще я издадат тайно без да ми кажат, ако така се е разбрало). Simple Smile Отново благодаря.

# 2 327
  • Мнения: 204
Как по-точно разбрахте случайно? Каква е тази случайност?
Обяснението е много просто- възраст. Ако си се хабилитирал с академична длъжност преди чл.кор. и си станал "голям доктор" преди повече от 20 години- не четеш новите изисквания всеки ден. В разговор с един от защитилите ми докторанти разбрах, че смята да си издава дисертационния труд и така узнах за точкуването. Бях изумена...но то само това да беше... Още не мога да схвана защо трябва да се плаща на издания, индексирани в Скопус или Уеб ъф Сайънс, за да ни издават...???
Надявам се отговорът ми Ви удовлетворява.
Доколкото разбирам, Вие сте професор и доктор на науките. Ако сте вписана в НАЦИД и участвате в журита, е задължително да познавате нормативната уредба, свързана с академичното израстване.
Мога да отговоря, но тук не става дума за мен. И все пак- при всеки случай на избор в жури прочитам актуалните изисквания за съответния конкурс и ако трябва си правя консултация. Правилата често се менят. Това е моята практика. Ето това приемам за задължително. Годишно участвам като жури в 5-6 конкурса и всеки път проверявам точните норми, актуални съм конкурса. Лека вечер!
Това, което пишете, ме кара да се съмнявам…. Правилата nе се менят често. Никак даже. Първото, което ме усъмни от предния Ви пост беше “ длъжност преди чл. кор”…. Надявам се, разбирате намека ми.
Личи си, че потребителката не е много в час.
Освен това да е станала "голям доктор" (т.н. "доктор на науките") означава, че е голямо светило в науката и подобна некомпетентност е абсурдна. Твърдението, че това е станало преди повече от 20 години (имайки предвид, че поне в моето професионално направление единици са тези, които пишат голям докторат и обикновено това става на 60-65-годишна възраст с което се обобщава и завършва една дълга академична кариера), означава потребителката в момента да гони
    85 години. Освен ако жената не е вундеркинд защитила голям доктор на 35 години, но това обикновено става по втория начин, ако ме разбирате.
Моят научен ръководител е голям доктор , а е на 48 години.[/list]

# 2 328
  • Мнения: 321
Да, ама "големият доктор" в момента изобщо не може да се сравнява по тежест и авторитет с "големия доктор" преди 20+ години.

Това е голямата трагедия във висшето образование - през последните 15 години се нароиха цели плеяди от големи доктори, доценти и професори със съмнителни научни постижения, произведени по незнайни критерии из разни филиалчета и университетчета. Титлата вече трудно може да послужи като ориентир за кадърността и интегритета на титулувания.

Последна редакция: чт, 03 апр 2025, 10:09 от mondchen

# 2 329
  • В небето
  • Мнения: 209
Да, ама "големият доктор" в момента изобщо не може да се сравнява по тежест и авторитет с "големия доктор" преди 20+ години.

Това е голямата трагедия във висшето образование - през последните 15 години се нароиха цели плеяди от големи доктори, доценти и професори със съмнителни научни постижения, произведени по незнайни критерии из разни филиалчета и университетчета. Титлата вече трудно може да послужи като ориентир за кадърността и интегритета на титулования.

Като цяло съм съгласен с Вас, науката девалвира не само у нас, но и в световен мащаб.
Но не разбрах за какви титли говорите. Научните степени с 2 вида: "доктор" (образователна и научна степен, на университетски жаргон - "малък доктор") и "доктор на науките" (на университетски жаргон - "голям доктор"). Академичните длъжности у нас са 4 вида: асистент, главен асистент, доцент, професор (последните две са т.нар. "хабилитирани" лица).
Още нещо - какво имате предвид под "интегритет" на "титулувания", че напоследък в общественото пространство се използват разни думички, чието значение и онези, които употребяват не знаят (но звучат високопарно и младите ахкат и охкат колко начетен е говорещият). А понятийният апарат в науката има особено важно значение, особено в областта на обществените науки.Wink

# 2 330
  • Мнения: 321
Май лекичко се опитвате да се заядете с мен Grinning
Не виждам какъв смисъл има да се измества темата към някакви второстепенни характеристики на моята личност и да се прави стилистичен анализ на изказването ми.
Какво е "титла" можете да прочетете в Уикипедия, какво е "интегритет" - в Български тълковен речник.

# 2 331
  • Мнения: 22 224
Да, ама "големият доктор" в момента изобщо не може да се сравнява по тежест и авторитет с "големия доктор" преди 20+ години.

Важи и за малките доктори, и за всички степени.

# 2 332
  • Мнения: 1 897
Да, ама "големият доктор" в момента изобщо не може да се сравнява по тежест и авторитет с "големия доктор" преди 20+ години.

Важи и за малките доктори, и за всички степени.
И за обществото като цяло. Такова масово изпростяване има сред хората, че е отчайващо.

Малко да сменя темата, но покрай правилата за академично израстване си говорихме с една колежка, че за съжаление българските научни издания, особено ако са нереферирани, постепенно западат и нямат аудитория, защото всеки се цели да публикува в имактни и скопусни списания. И докато за природните науки това не е такъв проблем, за хуманитарните е трудно пробиването навън. Една филоложка ми се оплакваше, че никой извън България няма интерес към изследвания за творчеството на Вазов или Дебелянов, но е длъжна да публикува някъде ако иска да се хабилитира.

# 2 333
  • Мнения: 14 472
Да, ама "големият доктор" в момента изобщо не може да се сравнява по тежест и авторитет с "големия доктор" преди 20+ години.

Важи и за малките доктори, и за всички степени.
И за обществото като цяло. Такова масово изпростяване има сред хората, че е отчайващо.

Малко да сменя темата, но покрай правилата за академично израстване си говорихме с една колежка, че за съжаление българските научни издания, особено ако са нереферирани, постепенно западат и нямат аудитория, защото всеки се цели да публикува в имактни и скопусни списания. И докато за природните науки това не е такъв проблем, за хуманитарните е трудно пробиването навън. Една филоложка ми се оплакваше, че никой извън България няма интерес към изследвания за творчеството на Вазов или Дебелянов, но е длъжна да публикува някъде ако иска да се хабилитира.
Така е, но сега погледнах изискванията за хабилитация за " Професионално направление 2.1. Филология, 2.2. История и археология, 2.3. Философия, 2.4. Религия и теология" и видях, че са елементарни и човек трбва много да не му се работи, за да не ги покрие.
Скрит текст:


За цитатите пък направо нищо не им искат-едни 50 точки- или 10 цитата в нереферирани издания, или 5 цитата в рецензирани колективни томове и ги е покрила. Мрънкат си хората. Има толкова много чужди списания и не че никой не се интересува, а изпращат неграмотно написаи статии и поради тази причина им ги връщат.

# 2 334
  • В небето
  • Мнения: 209
Май лекичко се опитвате да се заядете с мен Grinning
Не виждам какъв смисъл има да се измества темата към някакви второстепенни характеристики на моята личност и да се прави стилистичен анализ на изказването ми.
Какво е "титла" можете да прочетете в Уикипедия, какво е "интегритет" - в Български тълковен речник.

Съвсем лекичко.Flowers Hibiscus Няма да коментирам препратката Ви към "Уикипедия", т.нар. свободна енциклопедия, където всеки може да пише.

# 2 335
  • Мнения: 634
Да, ама "големият доктор" в момента изобщо не може да се сравнява по тежест и авторитет с "големия доктор" преди 20+ години.

Това е голямата трагедия във висшето образование - през последните 15 години се нароиха цели плеяди от големи доктори, доценти и професори със съмнителни научни постижения, произведени по незнайни критерии из разни филиалчета и университетчета. Титлата вече трудно може да послужи като ориентир за кадърността и интегритета на титулувания.
Е принципът най-често е-дэщеря,жена, любовница и т.н.Жалко, но факт.

# 2 336
  • Мнения: 321
Май лекичко се опитвате да се заядете с мен Grinning
Не виждам какъв смисъл има да се измества темата към някакви второстепенни характеристики на моята личност и да се прави стилистичен анализ на изказването ми.
Какво е "титла" можете да прочетете в Уикипедия, какво е "интегритет" - в Български тълковен речник.

Съвсем лекичко.Flowers Hibiscus Няма да коментирам препратката Ви към "Уикипедия", т.нар. свободна енциклопедия, където всеки може да пише.

Каквото заяждането, такава и препратката Hug

# 2 337
  • Мнения: 101
Колеги, какво е вашето тълкуване на

"Раздел II
Условия и ред за заемане на академичната длъжност „асистент“

Чл. 87.
(1) Длъжността „асистент“ в СУ „Св. Климент Охридски“ се заема въз основа на конкурс на срочен трудов договор при условията и по реда на Кодекса на труда.

(2) На длъжност „асистент“ може да бъде назначен докторант, отчислен с право на защита, но незавършил процедурата по защита на дисертационния труд. Назначаването се извършва от Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ по предложение на ръководителя на съответното звено, съгласувано с ръководителя на административно-структурното звено и след решение на факултетния съвет. Трудовият договор се сключва за срок не по-дълъг от две години."

Специално алинея 2. Значи, ако си отчислен с право на защита, може да бъдеш назначен в СУ директно, без конкурс?

# 2 338
  • Мнения: 1 897
Колеги, какво е вашето тълкуване на

"Раздел II
Условия и ред за заемане на академичната длъжност „асистент“

Чл. 87.
(1) Длъжността „асистент“ в СУ „Св. Климент Охридски“ се заема въз основа на конкурс на срочен трудов договор при условията и по реда на Кодекса на труда.

(2) На длъжност „асистент“ може да бъде назначен докторант, отчислен с право на защита, но незавършил процедурата по защита на дисертационния труд. Назначаването се извършва от Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ по предложение на ръководителя на съответното звено, съгласувано с ръководителя на административно-структурното звено и след решение на факултетния съвет. Трудовият договор се сключва за срок не по-дълъг от две години."

Специално алинея 2. Значи, ако си отчислен с право на защита, може да бъдеш назначен в СУ директно, без конкурс?
Пак се пуска конкурс и на него нищо не е сигурно, защото може да има и други кандидати.
Не знам за кой факултет става въпрос и не искам да ти попарвам ентусиазма, но като цяло ако нямаш вътрешен човек (доцент, професор), който предварително те е привлякъл и иска да работите заедно, не се надявай особено.

# 2 339
  • Мнения: 101
Участвал съм в конкурс вече, на който ме поканиха в СУ, казаха, че искат да работят с мен на база опита и академичната ми подготовка. Предупредих ги, че съм човек врял и кипял, че съм с кариера, че не искам да се подиграят с мен. Увериха ме, че няма такова нещо. Учих 3 месеца като откачен по специфичен несвойствен конспект.

Накрая се оказа, че аз съм бил човек на "другата страна". Конкурсът е бил на друг преподавател, който работил една година с асистен на граждански договор, който асистент е и доктор в същото направление. Доста по-подготвен по темите, по които е и асистирал.

За любопитните пиша какво стана: накратко. Мен ме скъсаха на писмената част, не ми дадоха да се представя и да говоря, поне комисията да се запознае с мен и да види... Другият кандидат премина писмената част, отговорил добре и на устната. Тогава поканилият ме човек писал 2, за да попречи и на него...

Конкурс, търкалял се една година, беше съсипан с лека ръка.

Какво можеха да направят? Много неща. Първо, да вземат доктора на основание, че е доктор, и нез конкурс, за да не ни пържат и на двамата нервите.
Можеха да ни вземат и двамата на по 4 часа к после да оправят това...

Такива е всичкото ни, за съжаление.

Общи условия

Активация на акаунт