Докторантурата

Благодаря, пролича си, че не сте добре запозната с точкуването.

Доколкото разбирам, Вие сте професор и доктор на науките. Ако сте вписана в НАЦИД и участвате в журита, е задължително да познавате нормативната уредба, свързана с академичното израстване.

Мога да отговоря, но тук не става дума за мен. И все пак- при всеки случай на избор в жури прочитам актуалните изисквания за съответния конкурс и ако трябва си правя консултация. Правилата често се менят. Това е моята практика. Ето това приемам за задължително. Годишно участвам като жури в 5-6 конкурса и всеки път проверявам точните норми, актуални съм конкурса. Лека вечер!

Това са наукометричните изисквания за точки от публикации в моето направление:



За хабилитация по този показател трябва да се съберат 200 точки.
Ако кандидатът няма достатъчно други публикации, си издава дисертационния труд. Това носи 75 точки.
Повечето колеги дори и да имат достатъчно статии/студии, предпочитат да си издадат дисертационния труд, защото така си "спестяват" публикации за следващото ниво.

Според мен така или иначе е добре да се издаде дисертационният труд, не само заради точките, а и защото не се знае какво още ще измислят и какви нови изисквания ще въведат. Може да стане задължително след време.

Извинете, но е несериозно да не познавате нормативната база. Този закон с точките (т. нар. минимални национални изисквания) беше приет още 2018 г. - т.е. преди седем години. И да, книга на база защитен дисертационен труд носи точки и може да участва при конкурс за доцент. Отделно е другата монография, която е с хабилитационна цел. Това, че трябва да платиш за да те публикуват в Скопус или Web of science не е съвсем вярно, защото има безплатни списания с отворен достъп (open access), които могат да публикуват без да плащаш.

Ако това е забележка към мен- аз не съм писала кога “случайно” съм разбрала. Дори съжалявам, че го написах. Беше опит да смекча твърдата убеденост на друга съфорумка, че не се цени издаден дисертационен труд. Ще съм благодарна да ми посочите издания в Q1 и Q2 без плащане , но няма как да ви споделя научната си област. Но и това беше метафора на промените във времето и необходимостта от адаптация
.
За младата колега- борете се за издателския план на университета. Сам издат не е сериозно. Бъдете здрави!

Ето мога да ви посоча две международни списания с Q2 в моята област, които са безплатни - Turkish Journal of Earth Sciences и Geography, Environment, Sustainability .. и вероятно има още.

Благодаря! Откривам потенциална допирна точка в едно от заглавията на списание - утре ще прегледам.

Ако можете да обясните защо "не е сериозно" сам да издадеш книга и с какво това е "по-леко" от "по-тежкото" (или тежкарско) издаване от издателство, и за какво по-точно следва да се "бори"? Допълнителни точки при хабилитация се получават за "публикувана книга на базата на дисертационен труд". Няма значение кой е издателят. Абсолютна загуба на време е колегата да чака "да я одобрят", пък да се нареди на опашката за печат, пък да я пререждат "наши" другари и т.н. Аз лично сам си издадох дисертационния труд, сам си заявих и получих ISBN, сам си направих предпечатната подготовка, намерих си много добра печатница и от момента на изпращане на файла до готовата книга изминаха точно ... 3 дена. Отлично качество на изработката, пакетирани, очакващи да си ги взема. Книгите изпращам на университетите в моето научно направление и подарявам. Няколко бройки съм оставил за продажба в книжарницата.
П.С. Преди време питах в едно от големите издателства дали имат интерес, но отговориха отрицателно. Нито ще се моля някому да ме издава, нито да ме разпространява. И издателската дейност е според "наши и ваши" хора.
П.С. Да не говорим, че задаващата въпроса може да форматира файла на дисертацията си в pdf файл и да публикува монографията в електронен вариант, след което може да я разпространи в българския портал за отворена наука, например. Абсолютно никаква пречка няма, стига да си извади ISBN.

Това, което пишете, ме кара да се съмнявам…. Правилата nе се менят често. Никак даже. Първото, което ме усъмни от предния Ви пост беше “ длъжност преди чл. кор”…. Надявам се, разбирате намека ми.

Личи си, че потребителката не е много в час.
Освен това да е станала "голям доктор" (т.н. "доктор на науките") означава, че е голямо светило в науката и подобна некомпетентност е абсурдна. Твърдението, че това е станало преди повече от 20 години (имайки предвид, че поне в моето професионално направление единици са тези, които пишат голям докторат и обикновено това става на 60-65-годишна възраст с което се обобщава и завършва една дълга академична кариера), означава потребителката в момента да гони 85 години. Освен ако жената не е вундеркинд защитила голям доктор на 35 години, но това обикновено става по втория начин, ако ме разбирате.

Отдавна никой не беше обръщал толкова много внимание на моята скромна личност. Толкова е приятно да си в центъра на интереса на "ветерани", оставайки анонимен. Така можеш относително по-спокойно да четеш, че не си "в час"... Ще се радвам, ако тези заключения ви правят щастливи и възвисени в собствените ви очи.

Но да се върнем към темата, която ме провокира да се включа- едни млад учен питаше дали и как да си публикува дисертационния труд. Отговорът е "да" и стимул за това дава нормативната уредба. Съфорумката питаше и дали "да се самоиздаде". Разбира се, това е възможност. Моето лично убеждение е, че е по-авторитетно и удовлетворяващо това да стане в съответно университетско издателство. Поне в академичната институция, към която принадлежа, това не е невъзможно, дори за постдокторите.
Що се отнася до правната култура и изменчивостта на нормативната база- ако си дадете труд ще проверите, че има  изменение в ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България дори от м.март 2025г. (Моля вижте скрития текст за динамиката на измененията в годините)

Доколкото участието в научно жури и писането на рецензия или становище е отговорен процес- предпочитам всеки път да прегледам дали няма промени в Закона и Правилника, дори в Правилника на съответното училище, което е обявило конкурса или защитата.

Не разбирам кое от всичко това ви подразни толкова. Че чак изследвахте и на колко години съм и дали не съм "връзкарка". Уви, не съм. Но съм достатъчно възрастна, за да знам, че като учени трябва да водим разговори с аргументи. Да се стремим към това във фактологическата част, която има отношение към темата, да не подвеждаме събеседника. Особено, когато се е обърнал тук във форума за компетентно мнение.

Благодаря за споделените мнения. Желая Ви здраве, творческо дълголетие и толерантност.

Това за "големия докторат" не е съвсем така. : )  Към момента се произвеждат "големи доктори" на конвеер заради добавката, която се дава към основната заплата.
Едно време (по времето на ВАК) имаше някакъв контрол, а и човек не можеше да стане професор, ако не е "голям доктор". Който си работеше, можеше да го постигне на възраст 40-45. В моето семейство има такъв пример в областта на природните науки Познавам и други хора. Не е недостижимо и не е за "светила" и към днешна дата титлата има все по-малко покритие и тежест, за голямо съжаление на цялото общество.

Някой спомена Open Access  и каза, че можело да с епубликува безплатно, но това не е така и означава съвсем друго нещо. Съвсем платено си е публикуването. Достъпът е безплатен:
https://www.openaccess.nl/en/what-is-open-access
На младите учени и докторанти искам да кажа, че към момента МОН заплаща публикуването в изданията на Elsevier: изпращате статията в тяхно списание и когато вече е рецензирана и приета и дойде моментът за плащането, тогава казвате от коя страна сте и цитирате договора на МОН с Elsevier. Възползвайте се.
https://naukamon.eu/nov-razshiren-dogovor-na-balgariya-s-elsevie … ioda-2022-2025-g/

Аз си я издадох електронно през университетското издателство безплатно и то 10 години след защита, именно заради точките. Имам много публикации, включително с в Scopus и WoS, но все в съавторство и не носят кой знае какви точки. Отделно станах главен асистент 2017-та преди промените и вътрешните правила на конкурса ме задължаваха за много публикации тогава, които описах. Те не са регистрирани в НАЦИД като такива, необходими ми зи главен асистент, но в един момент ми казаха, че няма да ги броят и се оказах с недостатъчно точки. "Прецакаха" ме 4 публикации в чужбина, за които се оказа, че изданията нямат ISBN и не мога да ползвам, както и 3-4 конференции тук, които не си регистрираха изданията в НАЦИД. И така при над 60 научни публикации и 60 цитата в Scopus се оказва, че без книгата на база монографията пак не ми стигат точки.
Иначе самата монография за хибилитация издадох самостоятелно в електронен вид чрез издателство за около 300 лева. ММ също там си издаде книгата на база дисертацията.
П.С. Все още обаче чакам за хабилитация, но заради административни причини. Междувременно натрупах още публикации...

Относно чакането за хабилитация - в СУ е такова положението, че и да си готов за доцент, докато има кой да чете лекциите (разбирайте титулярът на курса - доц./проф.), преподавателят който е на упражнения стои на позиция асистент/гл. асистент. Трябва титулярът на курса да се пенсионира, за да освободи място за хабилитация на асистента и тогава последният минава на негово място взимайки лекциите. Вече няколко пъти го наблюдавам това нещо. Не знам в другите университети как е. Една колежка беше готова с точките и чакаше близо 3 години, за да може професорката която води лекциите да се пенсионира и да пуснат конкурс за доцент.