За нова пакистанска тема ред е вече- да я изпишем заедно със малкото човече

ето я  и мойта светла личност,надявам се на всички да ви се било мачно за мен както на мен за вас   
сега да се изкаже и мойто аз компетентно по въпросите които се нахвърляли в мое отсъствие
мили дами аз тези класически песни хич не ги харесвам ,от кавали харесвам само две песни еро и линковете към тях
http://www.youtube.com/watch?v=9C7Y0EykhNk

http://www.youtube.com/watch?v=VPg3WCPixKU
за Хритик не ми харесва много има един страхотен танц иначе като актьор не е кой знае какво  а пък Сеиф Али  Хан хич на горкия не ми отива да танцува
муфини и аз обичам  а палачинки се правят лесно щом аз ги правя значи не е голяма философия
гоблена е ХОЛАНДСКАТА ВОДЕНИЦА голям е ама аз шия когато имам настроение така че има време след 5-6 години може и да стане готов
а за марките имам доста и от най-различни държави дори и от Пакистан имам 
пакистански филми не гледам за менса доста тъпи не казвам че другите хора не трябва да ги харесват но лично на мен не ми харесват
хайде сега лека нощ ще  си преинсталирам уиндоуса много ми е бавен комппютъра

ДобрЮутрУУУУУУУУУУУ
Хайде на закуската момичета, да не кажете, че съм ви забравила

Хайде много усмихнат и спорен ден, да не чувам, че на някой му е скучно

Добър ве4ер момичета ,леле колко е часа а само Делтичка се е разписала за деня с една много предизвикателна закуска БЛАГОДАРЯ МИЛА ДЕЛТИЧКЕ     
то в днешния ден никой не е подхванал някаква тема та сега аз ще умувам,днес си купих това масло ВАТИКА ще го изпробвам и аз няма да се мина 
друго ето искам да споделя една песничка която ми харесва много надявамсе и на вас да допадне ,филма е доста стар не съм го гледала  но съм чувала коментари че не кой знае какво бил средна хубост филм  но песеснта ме кефи
http://www.youtube.com/watch?v=fEStDj327LM
та за днес темата ще бъде селскостопанска нека да разгледаме  какво стопанство има нашата братска държава Пакистан
Стопанство - аграрно-индустриална страна. В селското стопанство са заети 47 % от трудоспособното население. Основни култури - пшеница (15.5 млн. т), ориз (4 млн. т), захарна тръстика (35 хил. т), памук (1.5 млн. т), тютюн, картофи, цитруси, фъстъци и др. Животновъдство - слабо развито - едър рогат добитък, овце, кози, камили. Основни промишлени отрасли - добив на нефт и газ, въглища, хром, нефтопреработване, хранително-вкусова, текстилна, металургия, машиностроене. В промишлеността са заети 14% от трудоспособното население.

аз доколкото знам най-добре развито земеделието е в панджаб заради наличието на реки там.за животновъдство незнам  ама днес ще посъбера информация  и  да видя какво ще изкоп4а от моите авери   
днес моите съквартиранти са се хванали на хорото да правят  алу парата и аз като величество седя и се люпа в моето легло а те моите придворни работят за мен ,има ли някой по=щастлив от мен а 

аз като дървен шоп сега ще отида да им пофилософствам на главите та д някои се сети да се заяде с мен  че днес ми е скука да мине 1-2 4аса  в спор за това кой е по -умен жените или мъжете   ама то с мен на глава трудно се излиза и ще се посмея  хайде дами до после          

Пак се включвам:) Много хора са писали, но ще се постарая на всички да отговоря:)
DELTA_DELTA, със страхотни закуски ни изкушаваш тук! Лелеле, много ми се приядоха тези нещица Радвам се, че сме адашки по шахзадски:) Ако ти си това на снимката-много ти отива ника!:) А с PandaKhan пък сме си баш адашки-и двете сме Даниели:) И доколкото видях има няколко момичета от Варна, така че имаме и много други общи неща, освен това, че сме свързали живота си с Пакистан.

Лю, де да имахме парите за филм, ще уредим и процентите, ама на пусто!:) Финансова криза, рецесия, депресия... Мали ужас...

ALEXANDER THE GREAT, и аз не харесвам пакистанските филми (не че съм гледала много де, само един и той беше ужасно тъп, даже не помня как се казваше), но този филм Khuda Ke Liye много ме трогна.  

tess_of_durbervilles, разбира се, че ще ти разкажа останалата част от нашата история. Знам какво е усещането пред компютъра всеки ден. Тръпката и очакването са големи. Аз само за това живеех. Да съм онлайн, а като не съм, комуникацията се осъществяваше чрез sms-и и телефонни разговори. Тогава учех последна година в университета и успоредно работех като учителка по английски. Учениците ми все ме ме вземаха на майтап, че не мога да живея без gsm-a си. Всяко междучасие щраках по малката клавиатурка или получавах сигнали за получени съобщения.

Година след като се запознахме, решихме, че това не може да продължава така и трябва да направим нещо по въпроса да се видим. Тъкмо тогава се случи и 9/11. Родителите ми още от съвсем самото начало бяха против "връзката" ни, но успях да му изпратя покана, без те да разберат. По него време Зак беше учител по музика и в свободното си време работеше като фотограф за някакво модно списание. Парите не достигаха и на двамата ни, защото целите ни заплати отиваха за интернет и сметки за телефон.
Не се изненадахме, че му отказаха виза. Но аз бях твърдо решена, че ще направя каквото е необходимо само и само той да дойде. Обадих се в Министерството на Външните работи. От там ми казаха, че съм трябвало да изпратя факс (по него време не знаех даже какво означава тази дума ), адресиран до министъра, още помня, че тогавашният министър беше Соломон Паси. И водена и аз не знам от какво писах ли, писах (още трябва да си пазя писмото някъде из къщи) и в крайна сметка отидох до пощата, помня беше вторник, и от там изпратих факса. Колко молитви изпратих към Бога, едва ли могат да се преброят, но в четвъртък той ми се обади и ми каза, че са му одобрили визата! Понеже милото нямало пари за билет, си продал скъпия фотоапарат, само и само да не пропусне шанса си да ме види на живо.
Около самото му идване имаше куп други куцузи, но айде най-накрая ми се обади от Дубай, че чакал смяната за Бг. Аз в същото време се намирах на автогара-Варна в 12:30 след полунощ, чакайки неговото обаждане и да потвърди, че е на път, за да мога да си купя билет за автобус за Сф. И двамата трябваше да се озовем в столицата някъде около 6 сутринта. През това време, аз бях казала на нашите, че ще остана да спя при една приятелка и да не ме чакат нея нощ и дори през целия ден... Срам ме е много, че трябваше да лъжа, но баща ми беше изключително против и се успокояваше от мисълта, че наш'те българи никога няма да пуснат някакъв си пакистанец да ни дойде на гости, особено след 9/11.
Както и да е, с много трудности успях да се добера до летището на време, докато него са го били задържали, разпитвали, заплашвали и т.н. А той (макар да знае, че аз щях да отивам да го посрещам на летището, никога не може да бъде сигурен, че наистина съм го направила) убеждавал митничарите (така ли им викат на тия?), че аз съм отвън и го чакам и че мога да гарантирам за него. Аз взех да се отчайвам след часове чакане на него летище. Никой не излиза. Какво ли не ми мина през ума! Че е изпуснал полета от Дубай, че са го депортирали и какво ли още не! По едно време от някъде излезе една полицайка и като се развика, ама колкото и глас държи: "Някой да чака посетител от Пакистаааааан?" Всички хора около мен направо замръзнаха на място, като чуха името на тази държава. А аз плахо вдигнах ръка и казах: "Аз". Тя като ме погна: какъв бил той, какво щял да прави в България, къде съм щяла да го водя, кога щял да си ходи, ама куп въпроси, зададени по най-унизителния начин! Накрая убедих я аз, че съм добро и умно дете и че нищо лошо няма да се случи, човекът просто ми идва на гости.
Най-накрая го пуснаха. Ама и двамата бяхме толкова смачкани след всичко, през което преминахме, че не знаехме да плачем ли или да се смеем. Да не говорим, че веднага, след като се качихме на градския транспорт в Сф, ни глобиха заради чантите и трябваше да ходим известно време пеша, докато се доберем до софийската автогара. Качихме се на автобуса обратно до Варна и той ме целуна в един от тунелите ... Мръсни, изморени и гладни като циганчета, ама щастливи...
Във Варна бях взела под наем стая и плащахме по 20 лева на вечер. През целият му престой от един месец се наложи да го крия от нашите. Беше ми много трудно. Почти не се прибирах вкъщи, баща ми се изнервяше, защото в същото време заминаването ми за Америка беше 2 седмици след това и те искаха да прекарат колкото се може повече време с мен, но аз не се свъртах изобщо у нас. Бях със Зак и бях щастлива...

Сега майка ми и баща ми много си обичат зетя, понякога имам чувството, че застават на негова страна повече дори:)) Всичко се промени, но беше нужно много време!

Това е в общи линии засега.

А Тес, каква е твоята история, че ми е интересно? Сподели, ако обичаш. Много ще се радвам да чуя и други подобни:))

Много поздрави и целувки от мен,

Д.

охххх, трябва ми време да преглътна тая история...после ще пиша

 

Water_Lily, забравих да ти кажа: онова, което смятах за implantation bleeding, се оказа фалшиво. Дойде ми 5 дни по-рано, затова се и заблудих, че не може да е цикълът ми. Но уви! Никога не ми се е случвало да ми дойде толкова рано! Не знам какво става с мен... Както и да е, да се надяваме за бебче другия път...

Ехаааа tumhari_shahzadi страхотна история наистина и през толкова много неща сте преминали  ! Дано Бог скоро ви дари и с бебче! 
Моята история не е толкова интересна като твоята, аз няколко пъти съм казвала по нещичко за нея, но сега пак ще кажа накратко щом искаш. Писахме си 6 месеца, като той искаше да се видим още на втората седмица, а аз тогава изобщо не допусках, че мога да си харесам някой от нета, още повече чужденец. При нас стана много лесно виждането, тъй като той е британски гражданин и живее там, има финансова възможност и просто ме чакаше аз да се реша. Единствените трудности, които сме срещали са били заради неговото семейство, тъй като "връзката" ни беше тайна от тях, той искаше първо да се видим и тогава да им каже. Моето семейство и приятели нямаха нищо против, с изключение на няколко подмятания от доброжелатели. Та в крайна сметка се видяхме, бяхме 1 седмица заедно, беше страхотно и се чувствахме все едно не се срещаме за първи път. Видяхме се на летището и аз го чаках доста, излезе един от последните и първото нещо, което си помислих като го видях да се показва от вратата беше "Ох, не е толкова черен  " (не че нещо, ама аз понеже съм черничка и си падам цял живот по русоляви мъже, никога не съм харесвала чернички и даже се учудих на себе си, че го харесах  ) . После той ме видя и се усмихна с онази невероятна усмивка и аз тотално бях разтопена вече  . За престоя казах вече, че беше страхотен, проблемите започнаха след като се прибра в UK, баща му разбрал за нас още преди да му е казал и му забранил да е с мен, тъй като аз не съм мюсюлманка, пакистанка и т.н. Аз го разбирам човека в крайна сметка, защото той му е единствения, че и първороден син и сигурно не му е било приятно да си мисли, че единствените му внучета от сина му, които ще са и продължители на рода ще бъдат отгледани от някаква си българка християнка, която сина му случайно среща в нета. Както и да е, факт е че моят престана да ми звъни и пише, че дори и не вдигаше аз като звъня. Започнах да си мисля, че това с баща му е история, която си измисли за да ме разкара. Незнам, иска ми се да не съм била толкова заслепена и глупава. Само се моля някой ден да разбера истината каква е била.
Това е накратко, дано не съм била много досадна, че доста изтормозих някои от пакитките тук през тези няколко месеца терзания и ридания, за което съм им безкрайно благодарна, защото много ми помогнаха когато имах нужда, тъй като всички около мен (без семейството и 1-2-ма приятели) ми казаха "Видя ли сега, ние като ти казвахме  ", което не беше вярно, защото те много се "радваха" за мен (явно толкова са се радвали  ).

ШАХЗАДЕ
Направо съм те чела със такива широко отворени очи Страхотна история, страОтнаааа. Господ да ви благослови сега със едно чудесно бебче, че усещам как много си го искаш И да на аватара е кака ти Делта. Като се върнеш у Варната може да ме видиш и на живо ако искаш. Много ви се радвам на обичта, много. Дай Боже всекиму такъв късмет!!!
ТЕСКА- Душе пак ми стана много тъжно за тебе. Ама не може да ми стане весело, нали. А тебе ще те пипна за късмет, че хората които ме познават, казват, че съм голям кадем. Може и за тебе да съм

Да, мен още ме е яд за Тесс...а пък нейния голям красавец да му се не види...ама много подло, ако си е измислил историята...просто  не му прави чест. Иначе сценария с таткото е напълно възможен, ама...кой знае.

Ето, че си имаме най различни истории - щастливи, нещастни, приключенски, романтични, прозаични (моята   )...Да вземем да направим един филм като тия, на които се преплитат историите на няколко човека, касов ще стане гаранция, ще има да делим, да делим....

На Панда също е интересна историята, обаче я е разказвала в  арабската тема, дано да има време да повтори пак за нас тука.

Само ми е дерт за Александър Велики, че е мома все още...Хайде хващай някои от твоите съквартиранти, какво ги жалиш...умирам си от кеф като си представя как дрехите ти летят към фотьойли и дивани, а тумхари джаан върви след теб и ги събира и подрежда, а сутринта точи и меси роти докато ти си спинкаш....

Ааааааа, не давайте зор на момичето, нека се забавлява, докато може. Мен такава носталгия по миналото ме е налегнала, че чак ми се плаче...Може би, защото тази година имахме среща на класа и в рамките на един месец се видях с всичките си най-добри приятелки от гимназията, изчетох всичките си писма, пълни с трепети... Еееех...
А за нашата история, ще ви я разкажа накратко, пък вие сами преценете в коя група да я сложите. Но май ще е друг път, че от пустите спомени ми изчезна ентусиазма да я разкажа. Ще ме извините 

Ей, това е репликата , която най-много мразя! А хората изпитват садистична  наслада да я изричат

Тес, съжалявам, че си преживяла такова разочарование! Банално е , но всяко зло за добро! Навреме си се отървала. Но човек трябва да си изживее разочарованието и мъката, за да забрави !

И аз така си повтарям Шилан -  всяко зло за добро! Пък ако пипна и Делтичка .....  голямо добро ще да е! Да ви кажа честно вярвам наистина, че има такива хора, които ти носят късмет, или пък лоши неща. Може би зависи от енергията, която ти изпращат ли, незнам, ама има нещо. Така че, Делтичка ще се радвам някой ден да се видим на живо, ти и тук ме зареждаш положително, та представям си на живо какво ще е  . Пък така ще е хубаво всички да седнем на една маса някой ден....
Маринка, айде разказвай, че ще забравиш после, пък и да не се натъжаваш за едно време повече 
Лютеничка, красавец незнам дали е моя, ама голям чаровник беее, пуста му и усмивка все ми е пред очите  . А за филм няма да можем сигурно, ама някоя да седне да напише книга с историите на всички, ще е бестселър 100%

Тесита, много ми е мъчно, че така е постъпил твоят човек. В същото време нямам никакво право да съдя когото и да е. Тяхната култура е далеч по-различна (добро утро, свате, ако не си разбрала вече!:)) и синовете, още повече първородните, са задължени едва ли не да слушат родителите си. Много подобни истории има като твоята, затова и толкова много индийски филми! Имах една приятелка, която се залюби именно с един индиец по корабите, то голяма любов беше, голямо нещо, но в крайна сметка той все още не е взел твърдото решение да бъде с нея и само я мотае. То и така не е хубаво. Да ти премине целия живот в празни надежди. Единственото, което не мога да проумея е, че човекът си е купил билет, дошъл ти е на крака и накрая, ако наистина сте си прекарали страхотно, защо са били всичките тези услия? Тези мъже са ми пълни енигми понякога. Хем знаят с какво се захващат, хем не им стиска да се борят докрай. Искал е да опита от сладкото, но без да скача в кацата с мед.
Трябва да се върна назад и да попрочета какво точно си писала в предните теми-много има за четене и още не съм наваксала, затова се извинявам, ако задавам излишни въпроси. Искрено се надявам или да му дойде акълът на това момче, или ако не, то тогава не си струва и е нужно да освободиш място за твоя човек в сърцето си, без значение дали ще е от Пакистан, Южна Африка или от твойта махала:)

Доколкото разбрах и рени31 си има един пакистанец от Ирландия. Надявам се там нещата да са наред. Така ли е, Ренче?

Много бих искала да разбера и историята на Панда, ще има да чета сега цял ден, докато ги изнамеря:))

Лютеничке, изобщо не ви е прозаична историята, защото аз си представям твоят пакитко как е искал да те впечатли с английския си и те е гледал с искрици в очите дали го одобряваш:) И в сгъването на чорапи има романтика, когато любовните флуиди текат непрестанно!:)) Това за филма/книгата е много хубава идея, още довечера ще я обсъдя с г-н Продуцента:)

Делтичкееее, ти пък си невероятен сладур!:)) Следващият път като си идвам във Варна, направо от летището и у вас!:)) Сори, ама ти ма покани вечи и ся нямаш праву да съ уплакваш:)))
Многу, многу искам да са запузная с теби на живо, ма жина!:)) Няма никак да скучая, знам:)) И ти си имаш един красавец-послушанко:)) Нали Танвирчо се казваше, дето перял и готвил и шетал и боклука сам изхвърлял, без да му напомняш!:))) Казах на моя от твоя пример да взима, а той казва, чи този форум ми влияил  многу лошу!:))) То ако можи мързеливуту да са отърве от рабута, мноо ясно, че ши съ възползвъ:)))

Мактубче, ти къде се изгуби? Мерси, че ми прати онази информация, ама пак се повтарям, мила, няма бебе този месец:(( Как е "белгиецът"?) А малката? Расте ли?

Шилан и Маринка нещо май не им са говори с мени:( Що така бе, милички? Ама който иска да ми стани приятелче във Фейсбук и да разгледа снимки, потърсете ме по имейл: dd_pavlova@yahoo.com. Е, то и аз ще искам да разглеждам ваши снимки де, така че вие си преценете колко искате да сте потайни. Аз съм народен човек и викам купон да става! Колкото повече приятели, толкова по-добре!

Aaaaa, tumhari_shahzadi , поздравих те ! 
В началото много не говоря, ама после не можеш да ми запушиш устата!

пък и болна съм,  не съм на кеф, та съм извинена , надявам се 

а Лютеничке  туй са само съквартиранти,аз съм доста капризна на тема мъже все тоя не ми харесва ония не ми харесва та времето лети да видиме но съм решила другата година трябва да издиря този който е за мен ,но от тези които са ми съквартиранти и дума да не става с единия трябва да вадя ножовете всеки ден той е един опърничав а аз съм точното му копие ама почне ли разговор той оплюва мен и моята държава и много ме дразни като каже че съм от Румъния леле колко го мразя това сравнение и следователно аз си отварям устата за Пакистан ,другия е на 25 (опърничавия е на 32) той горкия е леко не ориентиран в живота той е от Сиалкот от този град е моя баща та излезнахме съседи   без да подозирам ,тез две гълъбчета са панждаби и трето гълъбче е синди (31 декември ще прави),иначе и тримката ме гледат готвят правят закуски ама не са мой тип те са ми само приятели,но ако настъпи промяна в мойто лично пространство първо вас ще уведомя