Лишавате ли се от нещо заради кризата

Доста " глезотийки" изчезнаха, направо се изпариха. В моето семайство лично се усеща кризата  ,

При нас кризата не се усеща още осезаемо, въпреки че аз не работя вече 4-ти месец. Добре, че годеникът ми е по-спестовен от мен и се е погрижил да имаме бели пари за черни дни. И че не спира да работи като вол, за да ни издържа, докато сме в това положение... Това относително спокойствие ми дава възможност аз да си търся по-спокойно работа и да си позволявам статута на "гладен аристократ", като не приемам работа далеч под ценза, опита и качествата ми

Между другото, Люлякови нощи, тази забележка, която правиш за "гладните аристократи" ми се стори малко, хм, странна. В крайна сметка, ако твоят приоритет е да работиш на всяка цена, за да печелиш пари, има и хора, за които кариерата е важна и е ясно, че неустоимото предложение да са хигиенисти няма да ги устройва, ако са млади, с образование, опит и пр., и пр. Т.е. работата при тях не е крайна ценност, а инструмент, който те използват, за да се движат нагоре в кариерната си пътека. Просто ми се стори, че съдиш прибързано, но може би имаш предвид друг тип хора.

Шехина, наистина никой не искам да обидя. Също така не говоря за хората, които са в период на търсене на добра работа.
Или са отделили време за преквалификация.
Искам да наблегна на това , че ти самата казваш, че годеникът ти бачка като вол. Нали? Как иначе ще си позволиш да си търсиш хубава работа.
Ами ако имаш деца и нямаш работлив като вол годеник? Какво ще направиш?
Убедена съм, че ако трябва временно ще работиш и като чистачка за да нахраниш семейството.

Тук става дума за хора, които се примиряват да живеят в мизерия, а негодуват. Сякаш не им минава през главата, че могат да си помогнат с малко допълнителна работа. (Не може да не разбирате какво имам предвид).

Ето един пример.
Чувам се с моя съученичка,тя споделя, че става много тежко, има опасност да я съкратят...парите не стигат и т.н.
Аз и казвам, че може да започне да продава работи тук в Америка. Казвам и че може да ги продава евтино, но ще продава много.
Тя ми отказва с думите, че тя не може да се "продава" евтино Съответно тя нищо не прави все още.
Демек блазни я, но иска много пари. Сега нищо не може да продаде в БГ, но...Ако беше започнала, сега щеше да има един много стабилен доход, това извън заплатата и.
Друг пример за аристократ:
Няма една стотинка, заплашва майка си с бой, гърчи се като червей, но няма да отиде да работи каквото и да е, освен ако не му предложат най-страхотната работа на света : "Цар"


И въобще има много хора, които като цяло се примиряват с мизерията. Както казах мисля, че в БГ липсва примерът от по-старото поколение за работа. Няма традиции.

Не бих казала,че се лишаваме от нещо,заради кризата.Честно казано,ако не беше истерията около "световната криза"нямаше дори да я усетя.
Колкото до разходите..същите са,както и преди.Единственото, в което малко или много вече се ограничавам са безбройните ненужни парцалки и фризьор през ден.В тези направления ми отиваха доста пари преди,а сега ги влагам в по-важни и практични неща.

За сега не.

Аз разбирам, но май не познавам подобни хора от по-близкото ми или по-далечно обкръжение А макар че имам наблюдения най-сериозни над хората около моята възраст, все пак имам идея с какво се занимават и по-възрастните около мен. Всъщност всички от тях работят - някои са пенсионери и работят, други като майка ми на 2, дори 3 места. Майки, които да не работят след 2-3-година на децата също не познавам, май като се замисля нито една...

Изобщо аз имам много различни от твоите наблюдения и си мисля, че правиш малко прибързани заключения. Ако някой е крайно бедстващ, то е ясно, че ще работи и ще приеме каквато и да е работа - естествено, че на такива хора им идва наум, че могат да се заемат с допълнителна работа. Трябва да е ясно обаче, че в БГ надомната, почасовата и работата дистационно от дома още не е дотам развити, както при теб, в САЩ, примерно. Много хора са опитвали да намерят подобен труд, точно защото са бедстващи, и са удряли на камък или са попадали в разни мултилевъл и подобни дейности без никакъв финансов дивидент. Просто още гъвкавата заетост тук не е толкова популярна, дори сред работодателите предлагането й е по-скоро екзотика все още и за жалост. Би било много хубаво моделът да се разчупи, работодателите да приемат радушно примерно майка с две деца и да й осигурят работа по Интернет и заплащане по банков път, обаче ... положението тук и сега изобщо не е такова, и на повечето хора им се налага да приемат условията засега.

Люлякови нощи,явно доста отдавна не си посещавала България!
Много е лесно да се дават заключения от другия континент!Не всички имат потребност от свръх материални ценности.Измерител е трудно да се унифицира,критериите и желанията са различни,както не всички можем да да се изселим някъде,преследвайки "голямата  си мечта."
Шехина,напълно споделям мнението .

И да не е посещавала България, наблюденията и са съвсем точни.
И всъщност не говорим за свръх материални ценности, защото между мизерията и съществуването на ръба на физическото оцеляване и свръхзадоволяване на материално ниво, разликата е огромна.

Защото аз също до ден днешен наблюдавам същите типажи, същото мрънкане и същите хора, които обаче са останали тук, без да емигрират и без никаква основа и опора от татковци и батковци, а съвсем сами, с две ръце и една глава са постигнали успех и сигурност.
А първия типаж, както ги помня преди десетина години да висят по кварталните кафета по цял ден и да мрънкат колко е тежък живота, така си остават и до днес- сутрин няколко часа на по едно кафе за 80 ст, следобяд на друго кафе Еврофутбол, на по една водка за лев и двадесет и така до днес.
Иначе животът е много тежък.

А иначе вечер като развеждам кучето забелязах че дори кварталните кръчмички са празни. Даже от една ми изпратиха листовка със страхотна промоция на пици. Спомням си, че преди не можеше да си намериш маса на тези места, а сега стоят празни.
При кафенцата май е по-добре положението...

Дискусията и мен ме провокира да се включа с мнение,тъй като аз съм от хората,които се борят да докажат,че и в България човек може да се развива в областта,в която са насочени интересите му,да бъде ценен и да си докарва добри доходи благодарение на личните си качества,образование,стремежи,инициативност и т.н.Никога не съм разчитала на това,че някой ми е длъжен за нещо,било то родители,мъж или който и да било,винаги съм разсъждавала,че човек трябва да изгради "своя свят" независимо колко усилия трябва да вложи и без да го терзае мисълта,че всъщност съществуват и по-лесни варианти за да имаш същите неща на готово,но с цената най-малкото на подсъзнателно неуважение от страна на човека,от който си ги получил.НО наистина всичко казано от дамата от САЩ звучи малко утопично и странно,особено от човек,който от години не живее тук,т.е той не е намерил начина да успее в Бг,защото между там където живееш и нашата мила Родина има някой съществени разлики,които не мисля да цитирам,че писанието ми ще стане една страница:)С някой неща съм напълно съгласна,че не може здрав,прав човек,а понякога и образован да виси на плещите на възрастните си и в доста случай болни родители,но България е още много далеч от прилагането на гъвкавите американски практики по отношение на почасовия,дистанционен и т.н труд,особено когато става въпрос за хора с малки деца,такива в предпенсионна възраст и други подобни социални групи.Много често явление е също да се предлага на хора заплата,която не може да оправдае ходенето на тази работа,т.е е абсолютно икономически необосновано или лукс да я работиш!
А по темата: Да мога да кажа,че доста поограничих глезотийте,тъй като съм в сфера,която най-тежко пострада от кризата и се опитвам да подходя разумно поради усложнената обстановка,в която се намираме.

Кризата е необходима ,за да могат да се подредят приоритетите.
В обществото има цикличност и тя винаги идва,независимо къде се намираме и въпреки нашите желания.

Най-вече на психиката ми се отразява. Реално, не ми се е променил начина на живот особено. Но се подтискам невероятно много от присъствието на кризата, от това че много хора остават безработни, че много магазини затварят, че фирми фалират. Иначе и при мен има финансова промяна, но не в основния доход.

Общо взето, в заключение, кризата ме ощетява психически. Лесно изпадам в песимисъм, което си е мой осъзнат проблем.

Лишавам се ,да 
От онези гумени ботушки от 199 лв ,които така искам ,от посещението при фризьора на всеки 2 седмици ,от вечерите по нормални ,не по скъпи ресторанти веднъж седмично ...мнгоо се промениха нещата за нас

Да.
-от "свободното" харчене. Имаме семеен бюджет и се придържаме стриктно към него. Много полезно последствие.
-от уикендите извън София(преди- поне 1път месечно, а сега- 1 път на няколко месеца)
-от храненето навън(преди- 1 един път седмично, сега-1 път на няколко месеца)
-от деликатеси- това е по-скоро положителна промяна. Купуваме предимно семпли, но качествени продукти-пиле, риба, зеленчуци, плодове ... Готвя редовно и съпругът ми си носи обяд от вкъщи.
-от ненужното купуване на парцалки, обувки, аксесоари( не че някога сме го правили де)
-от ходене на фризьор(само за подстригване- 1 път в месеца или дори на два месеца веднъж), козметик, маникюр, педикюр- смея да твърдя, че и в домашни условия се постига много добър резултат.
...в общи линии- това е...

Между другото- съгласна съм с Люлякави нощи. Няма смисъл да си затваряме очите- има такива хора- от криворазбрана гордост ли, от кво ли, но си седят в къщи(ходят по заведения), гладуват(уж) и плачат за това колко е трудно тук, колко са неразбрани и неоценени...и не правят нищо, за да променаят ситуацията... И нямам предвид да станат хигиенисти, а просто да започнат работа  според възможностите им.( ама как така някой ще им е шеф и ще им дава тон?). Друг е въпроса, че работодателите в България трябва да променят много неща в отношението си спрямо персонала...

От излизанията...вече дори не ми се и ходи навън  , дори не го смятам за лишение, бих се лишила и от много други неща за моя дребчо