МБАЛ Бургас

Вече има душове, подвижни. След ремонта баните са чисто нови и много хубави!

нека който е имал нормално раждане скоро да сподели впечатления от престоя в болницата 

kojo , значи ако реша да е в Бургас ще чакам контракции през 5 мин  То като дойде не знам дали няма да се шашна, но все пак където и да раждам ще гледам възможно най-късно да вляза вътре за каквото и да било. Дано всичко се развива нормално все пак 
roni_sz , и аз ще се радвам някой да сподели съвсем прясна информация от раждане в МБАЛ Бургас.

Здравейте момичета! Аз съм със съвсем пресни впечатления от обстановката и родилния процес в МБАЛ-Бургас! Незнам как да разкажа на кратко? Родих моето момиченце на 24.02 /термин 26.02/! Имах леки болки и падане на слузестата запушалка 5 дена преди това! Знам защото ходих на преглед в болницата! Контракциите ми започнаха на 23.02 в 20.00 на 15мин! Не болеше кой знае колко и реших да си легна, но те продължиха и в 2.30 вече бяха на 7-8мин.! В 3.30 ме приеха да раждам с 2-3см разкритие! Обстановката в предродилна беше спокойна, чистичко, топло, бях сама и си обикалях коридора! Като ме приеха засякоха тоновете на бебчето и ме погледнаха на ехографа! Забраниха приемането на храна и течности докато не родя! и така към 7-8часа контракциите ми бяха на 1-2 мин и наистина болките бяха страшни! Да отбележа, че акушерката ми каза че когато реша ще ми сложи обезболяващо! Накрая си поисках. Сложиха ми най-силното и ми се замае главата и легнах, но болките са си същите! Продължавах да нямам разкритие! Към 10 часа ми пуснаха системи, преди това ми пукнаха водите/не боли изобщо/! Родих в 14.20 с вътрешни и външни шевове и натъртени ребра! Докторите бяха Душипеев и един с арменска фамилия!  И все пак БЛАГОДАРЯ на втория доктор и на акушер Младенова! Тя ме успокояваше и ми казваше какво да правя! Стаите за престой след раждането са доста добри! Баните са на ниво! Прозорците са с дограми и щори, има телевизор, и е доста топло! Предлага 3 хранения през деня без да се заплаща и храната е опакована! Стаите се чистят постоянно и има по 2 визитации на ден за майката и бебето! От всичко което си взех за бебето трябваха само памперси и дрешки! Нито пелени ми искаха, нито сапуни и лосиони! Престоя ми в болницата беше 6 дни и през стаята ми минаха 2 момичета! Те не бяха с натъртени ребра и имаха само по 1-2 външни шева! Просто моето раждане беше изключително сложно!
Искам да кажа, че където и да отидете да раждате, ако ви е писано да раждате по моя начин, просто няма значение! Единственото разрешение беше секцио, но даже и  не ме попитаха! И все пак съм благодарна че ни има двете с бебка!
Извинявам се ако съм досадила с разказа си, но се надявам че съм помогнала! Ако имате въпроси насреща съм!!!

ralmin, съжалявам че такъв спомен ти е останал от раждането, но важното е ,че ти и детето сте добре. Явно докторите не са преценили добре ситуацията или са чакали предварително да им обещаеш "благодарност". Каква беше ролята на Душепеев при израждането? Направи ми впечатление , че благодарността ти е насочена към другия доктор и акушерката.

Здравей nani-banani! Душипеев общо взето обикаляше коридорите и наблюдаваше къде какво става! С една пинкпонка, която си топкаше напред назад, като децата! Тя след като напъвах поне 2 часа и нищо не ставаше го извикаха от коридора и като започна да ме натиска с лакът по корема беше незабравимо преоживяване! Той ми натърти ребрата и после 2 седмици не можех да си взема детето в ръце да го кърмя, не можех да спя нито да стана от леглото! Като гипсирана от болки! Чак в болницата ми правеха снимка, но нищо ми нямало, а аз все още не мога да си поема дълбоко въздух, защато ме наболява!

Аз също имах подобни случки с моето раждане,след доста време напъни не излизаше бебо и добре че беше Др Душепеев.Докторът с арменска фамилия не можа да го извади бебо,ами Душепеев с лакти след 2-3 натиска успя.Предварително ми беше направена епизиотомия,за да се избегнат разкъсвания.Но да ви кажа добре че стана така,предпочитам отколкото да бяха ме оперирали.Имаше една по-едра женица преди мен,която след всичките болки,които преживя и доста напъни я вкараха в операционна. 

Рени, това с ребрата беше просто непоносимо и с веки следващ ден ставаше по-зле! Каквото ми казваха това правех!Просто бебчето ми беше голямо, а те го установиха чак накрая! За мен вече секциото е по-добрия вариант за раждане, защото бебчето и то изтърпя всичко с мен! Тоновете му бяха се влошили и беше 3 дни на кислород, а като ни изписаха поне една седмица след това и бяха лилави ръчичките и крачетата! Никой не искам да оплювам! Каквото можаха направиха, но трябваше да преценят че съм за секцио! Все пак 12 часа бях при тях!

Ох,горкото бебче.Ние също бяхме 24часа на кислород,аз много се бях притеснила,пък незнам ако бяхме 3 дни  Аз бях 10часа долу,а бебо се роди 3кг.Твоето колко беше?

Маята бебка се роди 3740г! Всички ми казваха че ще е малка! В началото на 9-тия месец, гинеколожката каза че била около 2300г и се молех поне 3 кг да стигне! А аз разбрах че ще е големичка едва когато вече контракциите ми бяха непоносими и бях с пукнати води и по коридора ме засече един доктор /мисля че беше Ангелов/! эТой беше със стажантка и ми вика моето момиче ела да те видя на ехографа и цъкна точно за няколко секунди и ми вика-ама това бебе ще е  над 3500г! Аз го погледнах с недоумение, защото ми казваха малко бебе!

ralmin,бебе 3740 си е съвсем нормално,не е голямо-за голямо разбирам над 4 кг.Аз родих 3500 без нито един шев,без обезболяващи и системи-не е чак толкова страшна болката-просто трябва всеки да има нагласа-а дали ше е със шевове или без раждането зависи  и от това доколко слушаш акушерката,правилно ли напъваш,да случва се да има болка и след това ,но нормалното раждане си е за предпочитане пред операцията.Момичета не се паникьосвайте,бъдете смели-резултата си заслужава.Акушерките в мбал-бургас са супер-доверете им се!

Рали миличка много съжелявам за това което си иживяла като раждане.

martuza, аз затова казвам че всичко е генетика и в която и болница да си, щом ще раждаш трудно няма значение! Ето ти си родила лесно и нямаш и на представа какво означава да си на мое място! Бях със стрхотна нагласа за раждането и за миг не съм си помисляла че няма да боли, до последния ден не съм спряла да ходя, спортна натура съм, и повярвай ми нито за миг не съм се съпротивлявала на това което ми казваше акушерката, наистина съм и благодарна!!! Всяка жена ражда различно и всеки преценя за себе си!

ralmin, много съжалявам за неприятното изживяване ,което си имала.За жалост тази практика с натискането на корема ,често чувам да се ползва от лекарите в България,но доколкото разбрах се прилага само когато има риск от задушаване на бебето Аз също се страхувам от нея и се надявам да имам късмет   

Как така казваш че е нормално,за кой е нормално това бебе.Аз родих 2950 и Др Георгиев тогава коментира че за мен и това е много.
Апък за натискането по коремът,при мен беше наложително заради тоновете на бебо и това ме размина от операцията като цяло.Не е чак толкова страшно,а и ребрата не си спомням да ме боляха