Спомени за 10.11.1989г. и анализ на последвалите го събития

Да изразя опасенията си, че след малко ще влети Полина, и ще ти влее малко разум.
Това упражнение вече го правихме.

По въпроса ти, да, имаше еуфория.

Да си се родил свободен човек, това никак не е малко! Необходимо е родителите ти и техните родители да са били свободни хора! Тоест тук това няма скоро да се получи. Толкова усилия употреби народната власт да лиши хората от собствено мнение и да смачка индивидуалността им. Десетки години минаха! За колко години ще  се получи обратното? На всичко отгоре сега сме "ощастливени" от КГБ-демокрацията.


Аз тогава ходех редовно на митинги. Първите искания бяха за махане на чл.1 от Т.Живковата конституция-монополът на БКП върху властта, даване на земята, забележете на тези които я обработват, а не на собствениците. Това го искаше Петър Берон. Телевизията да бъде подчинена на НС, а не на отдел пропаганден в ЦК на БКП. Да се въведе пускането под гаранция, мораториум върху смъртното наказание и несменяемост на съдиите-и тези неща ги искаше Петър Берон. Създадоха СДС и кръглата маса по подобие на поляците. Основните искания бяха да се даде сграда на СДС и да се разформироват партийните организации по месторабота. Пирински се опъваше и докато се разберат минаха 2месеца! През това време махнаха Георги Атанасов и нагласиха за премиер Андрей Луканов. Първата му работа беше да предложи на НС закриването на комитета за държавен и народен контрол! Малцина си спомнят това! Следващата му стъпка беше мораториумът върху плащанията на външния дълг, тоест официално признание пред целия свят, че държавата е фалирала. И това след години на грандиозни успехи! Веднага се появиха банкнотите от 50лв. Шегувахме се, че върху тях трябва да стои образът на Луканов.
През това време Огнян Дойнов и Емил Христов организираха задграничните дружества. Дори още преди 10.11.1989г. вървеше слухът, че Огнян Дойнов е избягал. А той отишъл с тяхната благословия да урежда нещата им. Колко пари са изнесени, само Господ знае! А ние тук се разправяме дали е било забранено ходенето на църква и дали е имало кока кола!!! Ето това се нарича отвличане на вниманието!
Най-активни от СДС бяха Желю Желев, Петър Берон, Димитър Луджев, Христофор Събев, Петко Симеонов, Георги Спасов, Петър Дертлиев, Емил Кошлуков,  а от БКП-Александър Лилов, Петър Младенов, Андрей Луканов, Атанас Семерджиев, Нора Ананиева, Георги Пирински, Стефан Продев, Анжел Вагенщайн.
Имало е идеи Андрей Луканов да оглави СДС!!! Какво да кажем на това?
И друго интересно имаше-на първия митинг на СДС пред "Ал.Невски" присъстваха Анжел Вагенщайн и Стефан Продев! Тест нагласена работа отвсякъде. Сега след 20г. се чудим защо се получи така. Ами има защо.

За момента обезполинихме форума.
Мисля, че темата би могла да просъществува при известна умереност в публикациите.

http://forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=arti … -57&Itemid=64

  Ааа, жесток термин!


Аз с удоволствие ще ви следя! За жалост нямам спомени от този период! ('86 набор съм) Всичко, което зная е от приказките на хората! Повечето около мен са негативно настроени към "онова време", но все пак ми е интересно мнението на останалата маса хора!
Надявам се темата да се развива правилно, защото определено е интересна и определено все още има какво да се каже!

И аз като Виктория, не помня нищо, но ще ми е интересно да ви прочета.

Да! Това е част от нашата най-нова история. Дори вече не е правилно да се каже, че говорим за политика. Колкото повече спомени и интересни факти чуем и прочетем, толкова по-добре. Аз имам опасенията, че фалшификациите и на този период от историята ни ще бъдат огромни. Народ, който не се интересува от историята си е обречен.
Неслучайно аз в моите спомени наблягам на мудността, с която се правеха промените. От сегашната позиция виждаме колко незначителни са били някои от тях, за разлика от други. Но в някои от тези промени можем да търсим корените на днешната престъпност и корупция.

10 ноември 89 , ме завари в един малък град където мъжа ми беше по разпределение, аз още бях редовна студентка , другаде.Видях, че почитатели на т.н. демокрация в този град стана най-голямата измет+онези които бяха прибрали бараки, бири -скари, кафе-експреса и прочие благинки по 35то ли беше постановление, и бяха един вид рентиери.Даже си  мислеха, че идва демокрацията  и ние спираме да ратим , хамериканците ни дават  по едно " западно" возило, и  дребни да си харчим и здравей купон.Добре, че не си бях в София тези дни да се разочаровам още повече. Погато  си дойдох при мама и тате  за НГ/ тогава нямахме Коледа, " гадните "комунисти ни е отнеха,  не , че сега вече свободна , аз чувствам Коледа като празник, но...../та на път от летището виждах надписите СДС, който ми звучаха не знам защо като ДС , и не ми миришеше на особена свобода . Първия ми спомен  от митинг е  когато един зимен ден трябваше даходим на театър, а Сф беше залята от тълпи турчоля, врещеики  нещо си , та  ,така после разбира се и аз ходех на предизборни митинги и участвах в еуфориите

  Бях десети клас. Прибрах се вечерта и от екрана ме посрещна опуления и недоумяващ поглед на Бай Тошо. Както се изразява г-н Вучков: " Гледам и не вярвам на ушите си!!!"
  Моите родители винаги са били прозападно настроени, въпреки че са прости хорица. Радвахме се, защото се надявахме най-после и ние да можем да си купим цветен телевизор с дистанционно, видео, да си решим жилищния проблем, да си купим кола без да чакаме 10 -15 години. Най-важното беше, обаче това, че свободно можеше да крещиш по улиците :"Кой не скача е червен!"
 Еуфория! Хората се надяваха ,че когато Тодор Живков си отиде ,ще можем да заживеем и ние като германците, французите, американците. Робския ни манталитет обаче за пореден път ни изигра една лоша шега. Мисля ,че тогава никой не си е давал сметка , че за да стане това всеки един от нас трябва яко да се напъне и да бачка, не просто за себе си, а за всички нас; че демокрацията не е просто свободия, а низ от правила , които трябва да се спазват от всички.
  Кой е виновен за продължилия предълго преход? Всички ние, защото не знаехме какво точно искахме. Въпреки това не бива да забравяме ,че след 10.11 1989г. се промениха много неща -едни за добро , други за лошо. Аз за себе си знам ,че съм доволна, че режима падна.

Доколкото си спомням, по Жаново време по митингите викаха: "Кой не скача е червен", а не през1989 и 1990г.
Може би населението не си е мислило, че ще трябва повече да работи и по-малко да краде. А освен това да има и по-силно чувство за отговорност. Управниците произхождат от същото това население.

Добре де,така беше. Тогава пеехме:" 45 година стигат! Времето е наше!"
 Е да ,но тогава не осъзнавахме , че времето наистина беше наше. Чакахме някой друг да дойде и да ни оправи и все още чакаме.

Времето винаги е било на МАФИЯТА, наше-никога!
Ето малко инфо:
http://www.omda.bg/bulg/Ran/ran_new/data/page1.html

http://www.geocities.com/lim_medium/Pub ... /dosie.htm

http://kalin-manolov.blog.co.uk/2008/03 ... nt_level=2

http://ideyazabulgaria.dir.bg/_wm/libra ... 98&dflid=3

http://www.novazora.net/2007/issue16/story_04.html

Хубаво, чел съм за Луканов, за Илия Павлов... главните виновници за колабса на икономиката след 1995-та год.
Но защо името на ген. Любен Гоцев се пази в тайна, защо няма никаква информация около него, а знаем добре, че е главна действаща фигура за разоряването на България.
Всички знаем какво се е случило през 1989-та и 1997г., но нека и да споменем за онея паразити и глисти които докараха държавата до това положение, за тея 20 години дето тънем в лайна заради тях. Хайде малко за тез фигури да си поговорим...

Абсолютно съм съгласна. И аз бях една от тези, които не изпускаха митинг, радвах се на промяната, радвах се на синьото и зеленото, имах надежди и очаквания, но... Честно казано още след втората студентска стачка (зимата на 1990/1991 май беше) разбрах, че ние сме били жестоко използвани да подскачаме по площадите и да гладуваме по аудиториите, а нашите просто са се сменили с вашите. Бях отвратена. Искахме промяна, но не точно такава. Всичко се опорочи. Оттогава не можеш и с танк да ме закараш на избори или прочее полит-събития. 20 години по-късно положението си е все същото. Отврат. Все си казваме дано за децата ни да има по-светло бъдеще, ама нещо не виждам светлината в тунела.