Изнасилват ли жените ни в родилното отделние?

  • 23 522
  • 194
  •   1
Отговори
# 30
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 276
...макар темата да се превърна в разказване на случки,а идеята и е друга,може и случки да опишат и отговорят на въпроса на  автора....

Дам Rolling Eyes А идеята на темата беше интересна и можеше да стане добър дебат.

Sparkle, недей така. Да ти разкажа и моето раждане, белким се навиеш. И непознати ме гледаха, и болеше ужасно..., и не ме питаха какво бих предпочела да ми сложат в системата, и документи подписвах на общо основание /таман за тях си мислех тогава Laughing/. Но си беше най-страхотното преживяване в живота ми. Та, да ти кажа, и настройката е мнооого важна. Който очаква, че да роди е като да пие кафе, остава разочарован и после всеки му е крив. /Изключвам случая на Ели - нещастно стечение на обстоятелства Tired/

# 31
  • Мнения: 233
Ох не знам, много е стресиращо да го чете някой нераждал, или пък особено някое бременно момиче. Май не трябваше да чета.  Cry Cry

# 32
  • Мнения: 2 502
Да Нан е права,то тогава и секс да не правим от страх,аз бих родила пак,така че момиче не се плаши от разкази на непознати за теб,спокойно,когато му дойде времето ще видиш ,всеки си носи кръста...много по лошо е да гледаш дете с аномалии,или да лежиш цял живот,или...има много хорски съдби и неволи,но животът е прекрасен да не ги мислим тях

Нан дебатирай,аз според мен за да разкажа- исках да кажа че понякога докторите правят всичко каквото могат и пак са ни виновни,когато обстоятелствата не са на наша страна,и според мен конкретно по темата тук в Бг не искат и няма да те оставят да раждаш 15-30 часа без система окситоцин,по-бързо им е,по-лесно,кой ще те чака,по лесно е да те резнат,по лесно е да натискат корема  вместо да се задуши бебето и да ги съдиш,може да са имали такива случаи и практиката да ги е научила,но когато идва една подготвена жена,решила да не използва окситоцин,решила че ще ражда 30- часа без да се напъва за да не я режат,това е неин избор,и трябва да има и в отсрещната страна подготвени,незнам обаче дали ще стане скоро тук в БГ ooooh!

хей Спарки незнам бременна ли си или нераждала,животът е суров,не се стресирай,аз ти казах най-хубавия ден в живота ми е когато родих,няма по-прекрасен момент, заслужава си да го изживее всяка жена,не се спичай сега от един разказ с гаден край,има толкова много прекрасни неща...сега има и много избор за майката секцио,мекцио,упойки,лиготии,спокойно момиче... Hug

# 33
  • Мнения: 2 886
Това "изнасилват" много грозно ми звучи. Нито клизмата , нито прегледите за разкритие или друга процедура мога да определя по този начин.
Болката, която наистина е нечовешка може да се спести с въвеждането на епидуралната упойка масово.
Другото....никой не може да предвиди какви усложнения може да се получат и за съжаление да се наложат неприятни и дори ужасяващи процедури, но ако се наложат за съжаление няма алтернативи.....

Последна редакция: пн, 09 ное 2009, 16:06 от Arizona

# 34
  • Мнения: 2 502
Това за епидурала масово е пак идея с две мения ще има и за и против,аз раждах с епидурална, само напъните усещаш,иначе от 4 до 10 см разкритие направено с ръка не го усетих Confused Но сега гръбнака да ми мисли,така ме боли,ама и аз още си я нося като бебе понякога Confused хайде вече няма да пиша че има хора се плашат Confused

# 35
  • Мнения: 2 886
Е, да бъде по желание разбира се....

# 36
  • Мнения: 941
Много мъчно ми стана  Cry от тези истории, раждането трябва да бъде един хубав момент, а не травмиращо преживяване. И аз раждах с окситоцин, скачаха ми  на корема и бях с много разкъсвания, втория път и с атония на матката и кръвоизлив, но имам две праекрасни дечица и бих преживяла всичко това отначало ако трябва. Въпросът е защо трябва да раждаме така и при такива условия  Tired
Майчета прегръщам ви  Hug

# 37
  • Мнения: 233
Много мъчно ми стана  Cry от тези истории

И на мен  Cry Cry
После как да подкрепям естественото раждане- кое му е естественото на това. Пък и да ме обиждат.  Cry Ужас. Понякога съм си мислила, че ако някой ми каже реплика от сорта "докато го правеше не те болеше" както ми е застанал до краката така ще го ритна, че ще му се развърчат зъбите из стаята. Това е толкова унизително. Ако щи ме викат така по- добре да си го родя сама. Извинявам се за горното ама много се ядосах. Болката, болка.........ама унижението?  Cry Cry Cry

# 38
  • Мнения: 1 536
Ели,толкова ми стана мъчно.Да сте живи  и здрави и вие и детенцето  ти и се опитай да  забравиш и да не се мъчиш връщайки се назад.
Знам за  много подобни случаи.
Господ ми е помагал,да  НЕ  родя в България.

# 39
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 650
Въпросът в темата малко ми бяга, прекият...
Косвеният съвсем не го разбирам...
Крайната цел също ми бяга...
Може ли авторът да обясни...?

# 40
  • Beyond the Frontiers
  • Мнения: 5 473
Извинявам се за горното ама много се ядосах. Болката, болка.........ама унижението?  Cry Cry Cry

Недей така. Която и майка да питаш, сигурна съм че ще е готова да мине и хиляда пъти през всичко това в името детенцето си.

Моето раждане не е било толкова кошмарно, колкото някои горе описани. И окситоцин ми пуснаха след 10 часа мъки, т.е. оставиха организма да си свърши неговото. Никой не ми е викал, даже напротив шегувахме се. Но както каза някой: всичко е въпрос на настройка.
Е, аз влязох като на заколение. Знаех, че ще има болка и унижение и смятах и смятам, че всичко си струва, имайки в предвид резултата.

Но, защо трябва да е така....И защо се приема като нормално...

# 41
  • Мнения: 13 512
Добре, че темата е в Татковци, а не в Майки. Тук много малко хора четат.
Абсолютно съм съгласна с автора. Това, което аз преживях с двете си раждания, мога само с изнасилване да сравня, без да са ме изнасилвали. По 8 часа на системи и двата пъти, със скачане по корема, разкъсвания, шевове, ревове, ревизии заради разкъсани плаценти...нищо естествено не е имало и в далечните 90та и 93та. С втората бременост изкараха бебето в осмия месец, защото аз отидох с болки като родилни, а те се оказаха от бъбречна криза. Но това се разбра като изхвърлих камъка. Никой не се сети една урина да ми пусне.
Третото ми дете не съм го раждала аз , но нито ми е по-малко свидно, нито по-малко го обичам. Самият акт на раждане, който за мен беше варварски( не ми даваха да се надигна от леглото), с нищо не прави любовта ми към децата по-голяма. Това- по повод на това, че  в името на дете, жените били готови на всичко. Ами аз явно съм една от тях, не бих била , тоест- не съм. Не искам да коментирам защо след първото дете все пак родих второ. Не беше защото бях забравила.

# 42
  • Beyond the Frontiers
  • Мнения: 5 473
Забравяне няма  Peace Но няма да ме спре да имам още деца...Въпреки че ми се иска да раждам по друг начин следващия път. Дай Боже Mr. Green

# 43
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 356
Това "изнасилват" много грозно ми звучи. Нито клизмата , нито прегледите за разкритие или друга процедура мога да определя по този начин.
Болката, която наистина е нечовешка може да се спести с въвеждането на епидуралната упойка масово.
Другото....никой не може да предвиди какви усложнения може да се получат и за съжаление да се наложат неприятни и дори ужасяващи процедури, но ако се наложат за съжаление няма алтернативи.....

Peace
Раждала съм в университетска болница в европейска столица, е и тук бръснат, не е клизма, а лекарство, което има съЩия ефект....и тук пукат води, натискат корема, пъхат ти каблеи вътре за да следят детето....., бъркат те преди да те пратят да ражда6, и тук има окситоцин.....И тук подписваШ за епидурал.......
и тук не разреШават майката да спи с бебчето в леглото.......
Навсякъде има установен ред....

Да не говорим че имах планувана операция отново в университетска болница в съЩия град, подготвиха ме за операция вечерта, бръснене, почистване на червата и цяла ноЩ трябваШе да слуШам зверските пъШкания на една  жена, която  цяла ноЩ разиграваШе медицинския екип...
на сутринта  ми носят  дуШ геловте с йод, къпя се и слагам халата за оперция,  свалят ме с леглото в операционна, качват ме на масата и...... анестезеоложката ми казва че няма да ме оперират, заЩото имат спеШен случай, мен Ще ме изпиШат и евентуално другата седмица(беШе петък), може и да ме оперират.... половин час чакам някой да ме върне горе в отделението.......мислех че съм в някой психо филм...., когато дойдох на себе си... им пуснах едно голямо оплакване....и после ми изпраЩаха извинителни писма...
Съответно ме приеха отново в неделя вечерта и понеделник ма свалиха за първа операция в 8.00, После ме гледаха като писано яйце, заЩото оплакването ми бе предизвикало проверка със съответни финансови и наказателни за персонала  последствия

Последна редакция: пн, 09 ное 2009, 21:04 от sl

# 44
  • Мнения: 47 352
Сестрата на мъжа ми роди във Франция,  държавна болница, при дежурния екип, нищо, абсолютно нищичко не са й правили, роди е в присъствието на бащата, в самостоятелна стая.

Общи условия

Активация на акаунт