- Публикувана: 7 ноем. 2009, 23:44 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2009, 13:52 ч.
смятате ли за отживелица обръщението "мамо" към свекървата.какво е вашето?
На име. В началото никак не и виках и ми беше малко терсене. Използвах един удобен момент да я питам как би искала да се обръщам към нея, но без майко - на име или да сложа едно лельо отпред - тя каза както си избереш. И при положежие, че синът и и дъщеря и понякога и викат на име - почнах и аз така. Не че не я уважавам напротив, жената е много разбрана и мила, досега никога не се е месила за нищо, не ми е правила изречения или реплики, дори нещо да не и харесва - не го е показвала по никакъв начин. Не вярвам и да е очаквала от мен да и кажа майко/мамо, защото знае моето мнение по тези въпроси. Общо взето освен на сестра ми, на която казвам како (по навик от детството, макар че понякога и на нея и казвам по име) и на бабите, към всички други се обръщам на име. Не че не ги уважавам хората, но ми е трудно да се оправя с тези роднински обръщения - лельо, чичо, вуйна, вуйчо, стринка и т.н. - направо е кошмарно, докато се опрравя кой кой е. Моите племенници също се обръщат към мен на име, както и децата на познатите ми - това е най-добрият вариант за мен. По-добре на име и да има уважение, отколкото с общоприето обръщение да се лицемерничи, а зад гърба да се плюе и обижда.
Не мога да кажа на друга жена ''майко''.Говоря и без обръщение.
Когато още не бяхме женени й виках по име и тя много се радваше 
Когато се сгодихме, след вечерята просто го изтърсих" Майко, какво да правя с тази чиния?" и тя се вцепвни
след няколко секунди се обърна разплака се и ме прегърна 
не е перфектната свекърва , дори напротив, но не е и много лош човек-просто е особена, а аз я уважавам, най-малкото, защото е родила и отгледала моя съпруг свекърът ми е на 75год, виках му по име, но ми беше адски неудобно-сега е тати Злати 
По повод, че майката е една- разбира се! И на мама си и викам мама, мамо, мамичко, майче, а на свекърва ми само майко и нищо друго
Между другото, родителите ми бяха много горди с мен, че съм нарекла свекърва си и свекъра си майко и татко.
Когато се сгодихме, след вечерята просто го изтърсих" Майко, какво да правя с тази чиния?" и тя се вцепвни
след няколко секунди се обърна разплака се и ме прегърна не е перфектната свекърва , дори напротив, но не е и много лош човек-просто е особена, а аз я уважавам, най-малкото, защото е родила и отгледала моя съпруг свекърът ми е на 75год, виках му по име, но ми беше адски неудобно-сега е тати Злати По повод, че майката е една- разбира се! И на мама си и викам мама, мамо, мамичко, майче, а на свекърва ми само майко и нищо друго
Между другото, родителите ми бяха много горди с мен, че съм нарекла свекърва си и свекъра си майко и татко.
Аз се обръщам към тях с "майко" и "татко". За моите родители си е запазено "мамо и тате". Идеята да няма обръщение към тях, не ми допада никак, все пак са родители на съпруга ми и ако искам той да уважава моите родители, естествено, че и аз ще уважавам неговите. Освен това не съм видяла лошо от тези хора, да не говорим, че се разтапят от удоволствие всеки път, когато се обърна към тях с "майка и татко" (много са искали да имат момиче, но мъжа ми има брат)
Още не съм я наричала никак , така е вече 5 години. Просто казвам каквото имам и това е . Понякога ми е ставало много неудобно, защото имам 2 етърви които я наричат "мамо", и аз като съм там става кофти. Но не е лош човек , просто неможе да се изтръгне думата от устата ми . Моята си мама я Боготворя и друга за мен няма.