смятате ли за отживелица обръщението "мамо" към свекървата.какво е вашето?

И аз мисля, че е отживелица.
Нямам повод да я наричам "майко", та аз почти не я познавам - много е мила жената, но се виждаме максимум 3 пъти в годината /тя 6 месеца живее в САЩ и 6 месеца е на вилата и то на вилата е зимните месеци, когато пък ние не ходим, заради снеговете/. Пращаме си поздрави, подаръци, тя често праща разни вкусни неща за хапване /когато си е в БГ, често прави разкошни зелници и ги праща по малката ми зълва/. Съобразява се с нас - не се меси в живота ни, а на гости не си е позволила никога да дойде непоканена. И толкова - майка няма време да ми стане, а сигурно и не изгаря от желание /има си 2 дъщери и са й достатъчни; гледам, че и зетьовете не са й станали синове  /.
Е, на свекър ми /лека му пръст/ казах бързо и лесно "татко", защото бяхме често заедно и усещах колко много ме обича и ме приема като истинска дъщеря. За съжаление, него също не успях да опозная много добре, защото почина 1 г. след сватбата ни.
При редките срещи със свекърва ми, гледам да не използвам обръщения, дори и да изглежда невъзпитано отстрани.
На моята майка казвам "мамо"; на баща ми - "татко" или без обръщение /адски близки сме, но думата "татко" ми се струва адски детинска и несериозна/.
Моят съпруг наричаше родителите ми "майко" и "татко" известно време, но си личеше, че му е трудно. След смъртта на баща си започна да ги нарича "бабо" и "дядо" пред хора, за да не е без обръщение /с моите родители сме по-често, че живеят на 2 пресечки от нас/. Като цяло, също гледа да не използва обръщения.

Какво общо има думата "отживелица" относно обръщението. Казвам й така, както тя е поискала - "майче".
Нито ми пари на езика, нито нищо. Жената е изключително грижовна и винаги ни помага, когато има възможност. След като й приятно да я наричам така - ще я наричам. Чудо голямо 

tonkabonkaл "отживелица" - в смисъл, че е било актуално в едни други времена, когато снахата наистина е оставяла своите родители /особено, ако са били от друг град или село, когато ги е виждала 1-2 пъти в годината/ и е отивала да живее в дома на свекърите си.
Аз лично писах, че няма как да я наричам "майко", когато почти не я познавам, а лельо или по име не ми допада /нито ми е леля, нито ми е някоя приятелка или колежка/.

Даже си мисля,вече въобще да спра да и казвам "майко".Щом мъжът ми не вика на моята майка така, аз ли ще си пречупвам езика и ще се потя по 100 пъти преди да го смотолевя,колкото и рядко да е 

Сякаш буца ми засяда в гърлото ,когато трябва да се обърна към свекърва ми.
Не я нарчам майко,причината-имам една майка и не намирам за нужно да наричам чужда жена с това ценно за мен наименование!

azaf, не съм имала предвид твоя пост за "отживелица"-та  
За мен няма значение толкова обръщението. Но изобщо да няма такова е меко казано неуважително. И кучетата си имат имена, пък какво остава да говориш с някой, без да се обърнеш към него по някакъв начин.
Мъжът ми казва на майка ми Дани (на галено) и аз много се кефя. Аз вече си казах, че се обръщам с "майче", защото доставя удоволствие на свекървата. Просто един ден я попитах и тя ми отвърна, че така би се радвала  
Кристал, не само ти, а всички имаме една майка. Начините на разсъждение обаче са повече   Изобщо наричаш ли я някак? 

С мъжа ми бяхме гаджета 7 години преди да се оженим и от тогава си останаха и обръщенията лельо и чичо и съответно имената. Свекъра живее далеч и се виждаме 2 пъти в годината, та не ми беше проблем. Свекървата е в София и в началото след сватбата ми беше леко некомфортно да продължа с лельо..., но пък и не ми идваше отвътре да я нарека майко. Питах мъжа ми дали според него трябва да променя обръщението и той беше категоричен, че не е необходимо. Нея не съм я питала, но и тя не е особено сърдечна към мен, така че не ме предразполага 
Така си остана с лельо...

tonkabonka,не я наричам никак,защото такива са ни и отношенията!

По име.

Казвам й "Мама Нани". На такава възраст е, че би ми било неудобно да се обръщам към нея просто по име, както прави мъжът ми с моите родители, които са сравнително млади и модерни хора. И понеже е като една майка-хранилница за децата и внуците си, наистина смятам, че й ходи едно такова обръщение.

  Има разлика от свекърва до свекърва.Не всички са лоши.Не го смятам за отживелица, а за въпрос на виждане.
 

По име, но тук няма и традиции да се обръщат с "мамо" и "татко" към родителите на половинката 
За мен това е въпрос на избор и снахата/зетят трябва да използват това обръщение, с което се чувстват най-комфортно.

Когато се оженихме попитах моя мъж как да се обръщам към родителите му,дали държи на майко и татко*(преди това на леля и чичо) или пък не.Много си обичм мъжа и 3аради него бих си пречупила е3ика,а той милия ме погледна и ка3а :,,-Ти луда ли си?,,

Обръщението "мама " е свято, няма нищо свято във връзката снаха-свекърва.... Изключително лицемерно е в повечето случаи това обръщение.

о мамо на никои освен на моят амайка не мога да кажа.и на мен ми звучу да кажа мамо на свекърва си