- Публикувана: 7 ноем. 2009, 23:44 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2009, 13:52 ч.
смятате ли за отживелица обръщението "мамо" към свекървата.какво е вашето?
Обръщението "мама " е свято, няма нищо свято във връзката снаха-свекърва.... Изключително лицемерно е в повечето случаи това обръщение.
Аз не съм яростна поддръжничка на обръщението "мамо" към свекървата. Важното е да има някакво обръщение
На име е най добре. 
И аз мисля че е отживелица......
ОбръЩението ми към свеки... Последният път , когато говорих с нея преди 12 или 13 години вече бях на фаза без обръЩения....Иначе след сватбата бях минла на майко и татко(заради мъжо), за което неимоверно съжалявам
, оказа се че тези хора не заслужават подобно обръЩение....греШката поправих две години по късно.....
ОбръЩението ми към свеки... Последният път , когато говорих с нея преди 12 или 13 години вече бях на фаза без обръЩения....Иначе след сватбата бях минла на майко и татко(заради мъжо), за което неимоверно съжалявам
, оказа се че тези хора не заслужават подобно обръЩение....греШката поправих две години по късно..... какво е вашето обръщение към свекървата и свекъра?
Ти вече омъжи ли се или сега предстои?
Още не съм й казала майко (мамо никога няма да й кажа), но може би като се родят децата ни това ще се промени. Засега или направо казвам, или се обръщам по име. За мен не е отживелица, просто не ми е дошло отвътре.
Да. Смятам, че това е отживелица.
Нямам обръщение. Направо казвам каквото имам за казване, но и така е кофти.
Неможах да си пречупя езика.
Нямам обръщение. Направо казвам каквото имам за казване, но и така е кофти.
Неможах да си пречупя езика.
по име..... 
(а питахте ли свекитата какво мислят
) 
(а питахте ли свекитата какво мислят
) 
Не го смятам за отживелица, според мен е въпрос на усещане към самите хора.
Може с родителите на мъжът ти, да ви свърже топло и дълбоко чуство - тогава обръщението "мамо" и "татко" да дойдат съвсем естествено. Може пък и никога да не си станете близки - ясно е, че в този случай няма как да има такива обръщения.
А на въпросът - не би ми хрумнало дори, да нарека свекърва ми "мамо".
Може с родителите на мъжът ти, да ви свърже топло и дълбоко чуство - тогава обръщението "мамо" и "татко" да дойдат съвсем естествено. Може пък и никога да не си станете близки - ясно е, че в този случай няма как да има такива обръщения.
А на въпросът - не би ми хрумнало дори, да нарека свекърва ми "мамо".
Лично моето мнение е, че когато хората се чувстват близки и се отнасят с уважение един към друг, няма лошо да ги наричаш мамо и тате или по начин, по който да им покажеш, че са нещо повече от едни роднини. Когато с мъжа ми още бяхме гаджета, аз избягвах всякакъв вид обръщение към неговите родители, не бяхме обсъждали подобни неща до момента в който след като аз се обръщах към майка му с "ехо", тя го беше попитала "Биби защо ме нарича ехо". След като се оженихме, виждах помощта, която имахме от тях и досега имаме и започнах да си кривя езика, пречупих го и им казах "мамо .../името/" и "тате ...". Признавам, трудно ми беше в началото, но нямате представа как грейна лицето й, когато чу това обръщение към себе си. Обърна се рязко, светнала и каза "кажи, мамо". Тук искам да кажа, че майка му винаги е искала да има дъщеря, но има двама сина и чувствам, че ме приема доколкото е възможно като свое дете. Но това нещо се доказва в годините, моите свекър и свекърва са заслужили да се обръщам мило към тях, но и знам, че се радват на това и го оценяват и те, ясно им е, че е трудно да си пречупиш езика. От друга страна още преди да се оженим, моите родители ясно заявиха, че искат да бъдат наричани с имената си, както и аз смятам, че те не са "баба" и "дядо" и нямаше да ми бъде много приятно мъжа ми така да се обръща към тях, освен това нашите са по-млади!