- Публикувана: 7 ноем. 2009, 23:44 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2009, 13:52 ч.
смятате ли за отживелица обръщението "мамо" към свекървата.какво е вашето?
Обръщам се по име към свекърва ми.Както и към всеки друг.
Не мога да наричам например приятелка на майка ми "лельо Пенке", а й казвам "Пенке", въпреки възрастовата разлика.Леля съм казвала само на моята (лека й пръст), баба, дядо, майка също.Всички останали наричам с имената им.
Не мога да наричам например приятелка на майка ми "лельо Пенке", а й казвам "Пенке", въпреки възрастовата разлика.Леля съм казвала само на моята (лека й пръст), баба, дядо, майка също.Всички останали наричам с имената им.
Преди около 2 години, може би, и аз пуснах същата тема. Имах пререкания със свекърва ми и един ден тя ми "изръси": "Хубаво е да ми казваш "майко" или "свекърво" или нещо от този род пред моите познати, че иначе ме бъзикат." Това изключително много ме подразни, ама направо ми бръкна не знам къде. Едно, че бях афектирана от отношението й към мене, а с тези думи... уцели десятката. Та... първо, не може насила да ме накара да се обръщам с "майко" към нея. Второ, фактът, че приятелите й я бъзикат за такива неща, говори колко са й приятели. Казах й още в самото началро на съвместното ни съжителство с мъжа ми, че "майко" няма да й викам и че за мен това не е признак на уважение. Познавам много жени, които се обръщат с "майко" към свекървите си, но иначе не спират да злословят зад гърбовете им. "Майко"-то няма нищо общо с уважението.
Викам й "лельо ...". Бих се обръщала по име, но тя е твърде старомодна и не би приела дори по име да се обръщам, защото има твърде голяма разлика във възрастта между двете ни.
Както и преди съм писала - на хората им дават имена, за да се обръщаме към тях с имената им.
Викам й "лельо ...". Бих се обръщала по име, но тя е твърде старомодна и не би приела дори по име да се обръщам, защото има твърде голяма разлика във възрастта между двете ни.
Както и преди съм писала - на хората им дават имена, за да се обръщаме към тях с имената им.
Аз пък си й викам "мамо роси", жената си е заслужила, а и грее като й кажа така. Не че ми беше лесно, напротив, дори с новата си фамилия свикнах трудно, смених си личната карта 2 год. след сватбата, но родителите на моят съпруг ми доказаха, че думичките свекър и свекърва не важат за тях, чувствам ги много близки и ги обичам много.
родителите на моят съпруг ми доказаха, че думичките свекър и свекърва не важат за тях
Че това да не са някакви мръсни думи
Към свекърва си се обръщам по име. Мисля, че и тя го приема за правилно.
От майка ми знам, че е много неправилно да изпускаш обръщението. Жената на брат ми никога не се обръщаше към нея с името и или по друг начи а директно казваше. Майка ми много пъти ми е споделяла, че това не е приятно. Та от там си направих извода - винаги си обръщай към човека - дали с името, дали с друго обръщение, сам прецени.
Виж на бабата на мъжа ми си и викам Бабо Вела - доставя ми удоволствие, може би защото моите баби отдавна со починали
От майка ми знам, че е много неправилно да изпускаш обръщението. Жената на брат ми никога не се обръщаше към нея с името и или по друг начи а директно казваше. Майка ми много пъти ми е споделяла, че това не е приятно. Та от там си направих извода - винаги си обръщай към човека - дали с името, дали с друго обръщение, сам прецени.
Виж на бабата на мъжа ми си и викам Бабо Вела - доставя ми удоволствие, може би защото моите баби отдавна со починали
Затова сега нямам обръщение към тях,защото като имах-те не го оцениха! какво е вашето обръщение към свекървата и свекъра?
po ime
Не е отживелица, но това име трябва да се заслужи. На първият ми приятел на майка му казвам така, но засъжаление съдбата друго реши....На екссъпруга на майка му и на баща му никога не съм казвала мамо или татко, просто защото не съм мислела, че го заслужават. Просто за мене бяха и си оставят леля и чичо еди кои си.
п.п. майката на първото ми гадже ми е по близка от родната ми майка, винаги м е е подкрепяла през годините дори и когато не е била съглсна с мен, по добър приятел от нея нямам и се надявам да живее още дълги години.
п.п. майката на първото ми гадже ми е по близка от родната ми майка, винаги м е е подкрепяла през годините дори и когато не е била съглсна с мен, по добър приятел от нея нямам и се надявам да живее още дълги години.
Казвам й "майко". Аз съм от малкото хора, случили със свекърва, и според мен тя си го е заслужила изцяло. За протокола: когато стана ясно, че взаимоотношенията ни с мъжа ми (тогава приятел) са вече сериозно към сватба, майка ми беше тази, която ме извика настрани и каза: "Намери начин да се пречупиш и да се обръщаш към жената подобаващо. "Майко" е подходящо за целта."
Не смятам,че е отживелица.Свекърва ми беше много добър човек.Въпреки,че беше чужденка,пак я наричах "мамо".Просто така го чуствах и не можех да я наричам по друг начин.За съжаление почина.Ако беше друг тип човек незнам дали щях да се обръщам така към нея.Със свекър ми сме в мълчалива война,но ако се държеше човешки с мен и на него щях да казвам "татко".Майка ми и след развода казваше на бившите си свекър и свекърва "майко" и "татко".
Казвам й "баба Здравка". И без друго винаги се виждаме в присъствието на внучката й (дъщеря ми, де). А и още в началото, на връзката ни с мъжа ми, при разговор между мен, свеки и баща й, тя каза "Има си майка, аз съм баба или само Здравка", за което съм й благодарна 
. Не мога да я нарека "мамо", така наричам моята майка. 
. Не мога да я нарека "мамо", така наричам моята майка.
Аз по име, защото и мъжът ми я нарича така.
Лошото е ,че към свекър ми нямам никакво обръщение, което е много тъпо
.
Имахме връзка дълги години преди сватбата и тогава нямах обръщение към него просто незнаех как да му кажа. Ей на така си остана и след сватбата ...Но сега да се обърна към нето с татко някак не върви. Незнам
Лошото е ,че към свекър ми нямам никакво обръщение, което е много тъпо
.Имахме връзка дълги години преди сватбата и тогава нямах обръщение към него просто незнаех как да му кажа. Ей на така си остана и след сватбата ...Но сега да се обърна към нето с татко някак не върви. Незнам