Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
(шегувам се)
Беше много въодушевен милият. 
Мислеше, че ще ходи на чилище с бате. Нарами раницата и хукна. 
Аз съм си ошашавена още, ама ще ми мине, като се заловя за сламката.... малко ми требе на мене. 
Много реално преценям ситуациите. И смея да си вярвам, че отчитам винаги моите грешки, но и тези на околните. 
Минусът е, че много, много търпя за да не наранявам.... но в един момент всичко натрупано се отприщва със страшна сила, и то от някоя лайняна клечка. 
Не знам, дали е чисто рибешка черта, но в такива моменти ставам безпощадна. Хич не се самообвинявам за всьо на тоя свят. Съобразявам се прекалено с другите, което в един момент се обръща срещу мен самата. Това ми е пробемът. Не поставиш ли граници на хората, ти се качат на главата. 
но само в случаите, когато усещам, че отсреща целенасочено се опитват да ме прекарат, излъжат, обидят, мачкат и прочие.... С кеф гледам отстрани, как не им се получава и беснеят, че не могат да ме озаптят и вкарат в техните си рамки. 
ами не знам кой е. Иначе това което Ивафара е пуснала за зодиите все едно за мен е писано. Много обичам природата, обичам да пътувам. Интуицията ми е много силна и много често предусещам какво ще се случи. На моментит без причина ме обхваща някаква тревожност. И също като Деликейт не обичам да ми се навлиза в пространството. Винаги се опитвам да се справя сама с всичко и само в краен случай моля за помощ ако няма друг изход НО изход винаги има няма неразрешими ситуации. Принципно не се бъркам на никой в живота и не давам и на мен никой да ми се бърка и да ми казва какво да правя. Всеки трябва да си изживее собствения си живот както си иска. Да изживее мечтите си и всичко барабар с последиците били те хубави и лоши така научава уроците на живота и се развива. Ей голям философ се извъдих 
ще ни кара в Бургас ли да я дирим 
много си приличаме