Здравейте отново! В последните дни реших да го слагам вечер по-рано и да оставам при него, докато заспи. Леко изнервящо е, тъй като понякога отнема дори и цял час. Пускам му една приказка на диск и му казвам, че трябва да слушаме и да пазим тишина до края на приказката. Когато сме само двамата вкъщи, става горе-долу лесно. Това обаче е рядкост. Когато види баща си, едно на ръка става много по-буен, второ се опитва да ни вкара в някакви негови хитринки - единият носи вода, другият го води до тоалетна, четем едни и същи приказки и тн.....
Разсъждавах по въпроса за страха от загуба, но дали е нормално да се прояви само вечер? Защото той през деня не ме отразява особено, дори никога не се е разстройвал, когато излизам.
Другият проблем, който пък възникна наскоро, е че започна да хапе всички наред, защото бил "вълчо" и да се засилва и хвърля върху хората с крясък....
Как мислите, дали има нужда да се консултирам с психолог?
Разсъждавах по въпроса за страха от загуба, но дали е нормално да се прояви само вечер? Защото той през деня не ме отразява особено, дори никога не се е разстройвал, когато излизам.
Другият проблем, който пък възникна наскоро, е че започна да хапе всички наред, защото бил "вълчо" и да се засилва и хвърля върху хората с крясък....
Как мислите, дали има нужда да се консултирам с психолог?
