Публикувана: 15 ноем. 2009, 11:10 ч.
Последно мнение: 23 дек. 2009, 14:28 ч.

За кристалните чаши, скъпите сервизи и ред други неща ...

45 361
410
1

# 255 21 ноем. 2009, 23:07 ч.

Мнения: 8 407

Цитат на: azaf в пт, 20 ное 2009, 22:52

Защото: дядо ми /лека му пръст/ почина преди 12 г. и имаше огромното желание да седи на хубавите им нови столове, докато следи "ДиК". Баба ми /да ми е жива и здрава/ не му позволяваше и той седеше на една стара табуретка. Та, столчетата и до ден днешен си стоят в хола на апартамента им неупотребявани, а "ДиК" още няма развръзка...

После защо мъжете умирали преди жените.

# 256 21 ноем. 2009, 23:27 ч.

Мнения: 2 158

Първо да се извиня, защото ще ви представя една друга гледна точка.Като има толкова гладни и толкова болни деца,толкова гладни стари хора, струва ли си ние да робуваме на скъпи и луксозни вещи? По-добри ли ще станем, по-вкусно ли ще ни бъде? Не искам да ви критикувам. И аз на вашите години бях така - слабост ми бяха сервизи, кухненски пособия и вази. Що пари съм потрошила за красиви вещи! И сега, от позицията на отминалия ми живот разбирам, че това не е било най важно. Уточнявам, че съм баба и пенсионерка.Още веднъж извинявайте за натрапването.

# 257 21 ноем. 2009, 23:29 ч.

Мнения: 1 286

Не се натрапваш, дори напротив.
Всички сме практични. И ценим красотата. Но всеки се разполага според чергата си.
И за съжаление спестеното от домашна посуда едва ли ще спаси много болни деца, или ще нахрани всички гладуващи. Tired

# 258 21 ноем. 2009, 23:36 ч.

out of space
Мнения: 8 623

Цитат на: zmiyata777 в сб, 21 ное 2009, 23:27

Лично аз се чувствам прекрасно, когато си купувам неща, които ще ми служат. А още по-прекрасно с неща, в които изглеждам добре.
Дали е нужно и какво ще мисля като/ако стана на 60-70...не знам, няма как да знам и не ме интересува...
Разбираш ли ме? Rolling Eyes

# 259 21 ноем. 2009, 23:45 ч.

София
Мнения: 15 167

Цитат на: zmiyata777 в сб, 21 ное 2009, 23:27

Притежаването на скъпи и луксозни вещи носи удоволствие, а това удоволствие ни кара да печелим пари, с които да помагаме и на старите, бедните и болните. Живот в лишения не е помогнал на никого да печели повече и такъв човек колкото и да иска трудно може да помогне на много хора. Не, че смятам, че живота на всеки трябва да има за единствена цел това да помага на другите. Мисля, че живеещите в лишения и чувстващи се отговорни за всички страдания по света робуват, а не притежателите на сервиз Луминарк за 100 лв, ако ме разбирате. Wink

# 260 21 ноем. 2009, 23:54 ч.

Мнения: 1 175

Единственото нещо, което би ме накарало да заключа сервиз и да му се любувам отдалече е, ако ми е много скъп, но не във финансов смисъл. Ако ми е ценен подарък от някой, който е починал, например. Тогава би ми било жал да рискувам да изпочупя сервиза. В такъв момент сервизът се превръща в сувенир, чиято цел е да напомня за скъпия човек, а не за да се яде/пие от него. И така той пак служи за нещо и ме прави щастлива, дори и да не го ползвам за хранене Grinning

Но дори и тогава по-скоро бих си запазила една чашка, бих си я окачила с умиление зад витрината на шкафа, и бих използвала останалите части на сервиза по предназначение.

# 261 21 ноем. 2009, 23:57 ч.

Мнения: 3 447

Мисля, че точно ако сервизът ми е подарък от много скъп, починал човек, ще го използвам ежедневно. Всяка счупена чаша прави сервиза (и подарилия го) жив.

# 262 22 ноем. 2009, 08:15 ч.

София
Мнения: 3 099

Цитат на: zmiyata777 в сб, 21 ное 2009, 23:27

Уважаема колежке (Змията777), удивително си права от една страна. Аз лично съм минала и през този край на разсъждения, но след размисъл се центрирах в положение такова: харченето (вещите, хобитата и всички други разновидности), както и секса са измислени с цел поддръжка на една много сложна система от нужди, чувства, увлечения и произтичащите последствия. Няма формула за максимална ефективност, за равномерност при разпределение на благата и стандартизиране на справедливостта... Всичко е, каквото е - ние можем да влияем спорадично и с различна интензивност.

ПП. Включвай се по-често, ще ни е приятно!

# 263 22 ноем. 2009, 10:29 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Много е права дамата с напомнянето за гладуващите.
Прави са обаче и дамите, които си купуват скъпа вещ и после даряват пари.
Възхитена съм от човечността на болшинството дами тук!
Ако не бяха толкова състрадателни и готови да помогнат много човешки животи щяха да протекат различно.

Друг е въпросът, че хора с милиони и милиарди не го правят. Иначе изглежда така лесно да няма домове примерно...

# 264 22 ноем. 2009, 13:07 ч.

Мнения: 2 158

Благодаря на тези, който ме подкрепиха за мнението. Ще ви кажа точно какво имам в предвид. Значи аз си купвах красиви и луксозни вещи за дома, защото им се кефих като сервирам в нещо красиво и стилно. Съответно се радваха и дъщерите ми. Например, ние се хранехме само на покривки. Но в един момент осъзнах колко пари се харчат за пране на покривките - прах за пране, вода, ток, отделно ток за гладене и т. н. И реших, че една бяла мушама ще спести доста разходи и ще помогна по този начин и на планетата. Така и с вазите. Винаги имах по някое цвете във ваза, ама после ми стана съвестно - веднъж за откъснатото цвете, втори път за парите за него. По-добре тези пари да ги дам на някой бездомник или просяк, а цъфналото цвете сега ми е една орхидея, която хем издържа дълго време, хем не давам пари за цвете, което умира след 15 дена. Може би вече е от възрастта ми, но все по често се замислям за нещата, без които е могъл да мине живота ми.

# 265 22 ноем. 2009, 13:13 ч.

Мнения: 4 916

Въпрос на гледна точка.
Погледнете от тази страна - колко хора ще останат без работа, ако всички спрем да купуваме цветя и покривки.
Общо взето е по-добре да избягваме крайностите.

# 266 22 ноем. 2009, 13:26 ч.

Мнения: 50

jullianna, бабите ти по-бих ги разбрала с кристалните чаши, но приятелката ти да си пази дуралексовите съдове за гости ми е малко смешно. И ми звучи типично по български, не от гледна точка, на това, че си ги пази жената, а защо точно тях - та нали качествата на дуралекса са в по-голямата му издържливост и следователно такива съдове са подходяши за ежедневна употреба. Иначе не се открояват с някаква особена красота или дизайн за разлика от кристала.

По темата - аз обичам да ми е комфортно, на мен и семейството ми и разказаното от теб не че е ненормално, но за мен е неприемливо. Абе направо си е ненормално.

# 267 22 ноем. 2009, 13:32 ч.

Мнения: 50

Цитат на: zmiyata777 в нд, 22 ное 2009, 13:07

.....И реших, че една бяла мушама ще спести доста разходи и ще помогна по този начин и на планетата.....

Мушамата е едно от най-отвратителните за мен неща. Нямам против да се храня без покривка на стъклен или някакъв друг плот, но без да имам логично обяснение една мушама със сигурност би повляла в/у апетита ми в отрицателна посока Sick

# 268 22 ноем. 2009, 13:38 ч.

Мнения: X

Аз домашна посуда не купувам, нито скъпи сервизи.
Виж покривки, цветя, украса - най-редовно, според сезона. Все пак трябва да подкрепяме индустрията. Mr. Green

Въпреки, че не купувам посуда и уреди, имам предостатъчно от тях. За Коледа, Рожденни дни, празници, за сватбата, всичко ми е подарено. На мен и на съпруга ми. За 10 години брак доста сме събрали.
Ползвам всичко, с изключение на един изключително луксозен сервиз за хранене, който употребявам, когато ми дойдат гости. И той ми е подаряван на части от свекървата, чинийка за Коледа, чашка за рожден ден...ей така.
И не чувствам вина, че имам купища съдини и миксери, защото не съм ги купила аз. Все нещо трябва да се подари за някой повод, нали?

Иначе, ползвам всичко, което имам, с най-голямо удоволствие.
Едно време в БГ и ние имахме Дуралекс за пред гости - голям лукс беше Laughing

Ние се храним с мушама, защото все пак не мога да сменям покривка на всяко хранене(то не, че не мога, но си имам и друга работа, освен да пера и гладя покривки), а пък и да купувам маса на 3 месеца.
С малки деца, тава ми се струва най-подходящо. Като поотраснат, тогава вече е друго.