Публикувана: 16 ноем. 2009, 16:17 ч.
Последно мнение: 30 ноем. 2009, 22:42 ч.

Тормоз на работното място - как се справяте?

6 071
61
1

16 ноем. 2009, 16:17 ч.

Мнения: 2 907

От седмица работя на ново място. Напуснах си предишната работа защото бях препоръчана от самия ми шеф, при когото имах ограничен договор, тъй като замествах жена в майчинство.

В новия екип е някакъв неописуем кошмар. Прилича на филм, серия Б, от 70те. Един нормален човек идва в един град, а там всички са зомбита. Нещо такова.
30 човека. 30 човека дори не отговарят когато ги питам нещо. 30 човека обаче говорят зад гърба ми така че да ги чувам.
Смятам, че желаят да си тръгна по собствено желание по най-бързия начин. Аз съм смачкана отвсякъде и съм на път да напусна.

Как се справяте с подобен терор, особено в нова среда? Всяко мнение, всяко!, ще ми е интересно. Мерси.

# 1 16 ноем. 2009, 16:32 ч.

Варна
Мнения: 18 048

Тормозът се изразява в игнориране така ли? А заслужава ли си работата?
Честно казано, не ми се е случвало. Освен една шефка, която ме мразеше и не пропускаше случай да ме захапе за нещо. Обаче не ми беше пряк началник, така че просто ограничих възможностите да сме в една стая.

# 2 16 ноем. 2009, 16:40 ч.

Мнения: X

това е ужасно
свържи се с профсъюза ви
те може да имат програма за помощ
тези неща не са ли подсъдни във Франция? newsm78

# 3 16 ноем. 2009, 16:42 ч.

Мнения: 2 401

...

Последна редакция: пн, 16 ное 2009, 18:06 от минзухар

# 4 16 ноем. 2009, 16:46 ч.

Мнения: X

Страх ги е от теб. Ако ти стиска много и си струва - остани. Ако не ти трябва особено тази работа - бягай. Могат да станат опасни.

# 5 16 ноем. 2009, 16:47 ч.

Мнения: 324

За съжаление последната ми работа беше като твоята.Голям колектив,постоянно шушукащ зад гърба ми, в началото много се ядосвах и ми личеше,но се постарах да разбера защо е така. Бях настъпила шефката по мазола , изглеждах по- добре от нея, та тя съскаше и плюеше , а другите мажеха.Не им се давай!Вдигни глава и смело напред,всяко чудо за три дни!

# 6 16 ноем. 2009, 16:51 ч.

София - Бургас
Мнения: 2 193

Навсякъде има по нещо....Така че да не ти пука...Идеално едва ли има...

# 7 16 ноем. 2009, 16:51 ч.

Мнения: 2 907

Хексе, не, игнорират ме когато питам нещо, или когато говоря. Те просто ме гледат в очите и не отговарят. Ако взема да попитам " чухте ли ме?", то тогава ми се отговаря "не виждате ли, че работя?". И дотам.

Жоел, разбирам какво ме съветваш, ама това са "подробности", аз съм нова и в пробен период, останалото са "разни си там подробности"...Тоест, ако на мен не ми харесва, аз си тръгвам, защото тези хора ще бъдат чисти пред закона, аз не мога да докажа случай на мобинг, тъй като няма дори едно изключение, което да потвърди обратното.

Минзухар, пак че някой все пак те е прегърнал и ти е казал истината... Wink

# 8 16 ноем. 2009, 17:00 ч.

Мнения: 2 907

Флорентина, аз хич даже не изглаждам по-добре, даже ми се натяква, че не съм като тях. Жените са по 40кг., мъжете - най-много 60! Някакви абсолютни мутации преобладават в случая. Чудя се как са се събрали толкова еднакви хора на едно място...

Жаве, може да ги е страх от това, че съм супер мила с тях. Защото те такива неща явно не познават. Те си удрят ножове в гърба според мен постоянно. Ама не така както го правят с мен.

Калея, това, което си написала ми каза моят мъж. Уж да не ми пука. Ама аз работя там по 10 часа на ден. Но все пак той имаше предвид точно същото като теб - че никъде нямало идеални колеги, идеална среда и че човек трябвало да се интегрира.

# 9 16 ноем. 2009, 17:03 ч.

Мнения: 20

Ако си заслужава преглътни,мачкай на ред и продължавай ,ако не напусни няма смисъл да се тормозиш и разстройваш

# 10 16 ноем. 2009, 17:06 ч.

Мнения: 2 907

Забравих да кажа на Хексето, че не е само тих терор. Бивам коригирана на всяка моя стъпка и всеки мой жест! Понякога с повдигнат тон.

Мимикс79, отново казвам, че хич не е лесно, затова отворих тази тема ( нещо, което правя извънредно рядко!), за да събера житейски опити и съвети. Колко ще ми помогне, незнам.

# 11 16 ноем. 2009, 17:18 ч.

Мнения: 2 032

mystic, това е работа, защо се докачаш лично.

Първо отиваш да говориш с някой от личен отдел (ЛО), описваш какво ти се случва и питаш за техния съвет. Осведомяваш се дали има процедура за въвеждане на нови хора. Осведомяваш се за йерархията сред тези 30 човека.

Второ, отиваш на обяд с някоя секретарка, или офис момче и задаваш същите въпроси, но този път разбираш на леко клюкарско ниво какви персонажи имаш насреща си.

После се продготвяш за няколко кратки разяснения с новите хора. Като питаш нещо, задаваш въпроса към един от тях, по име, да кажем Хиполит. Ако не ти отговори, ти си срещу 1, а не 30. Обръщаш се към Хиполит настоятелно, и ако има късмет да ти каже, че има работа, му напомняш, че по една случайност, и ти си тук по работа и (в зависимост от разговора с ЛО), че ЛО всъщност очакват от него да спомогне за въвеждането на нови хора. Говориш ясно, отчетливо, гледаш в очите и не отстъпваш. Просто не мърдаш от главата Хиполитова, докато не ти отговори.

Също така- питаш директния си шеф кога тази седмица може да ти отдели 15 мин за обратна връзка. Отиваш подготвена, като целта за теб е: той след това да каже на хората си как да се държат.

През това време си водиш си бележки за всеки инцидент, с дата, час и име. Това е учудващо ефикасно средство при бъдещи обяснения, пък нека да си в изпитателен период.

Не напускай, навсякъде има неприятни хора.

# 12 16 ноем. 2009, 17:36 ч.

Варна
Мнения: 2 269

Ми, тя Алиса изчерпа темата! Grinning

И моят скромен съвет е, да се въоръжиш с търпение и непукизъм и да не напускаш. Знам, че е ужасно изпитание, изпитвала съм го, но всичко премина с времето. Не прибързвай и не влагай излишни емоции!

# 13 16 ноем. 2009, 17:42 ч.

София
Мнения: 971

Да не би да се опитват да те дискриминират като чужденка - взимаща хляба на местните? newsm78

# 14 16 ноем. 2009, 17:58 ч.

Мнения: 2 401

Последна редакция: пн, 16 ное 2009, 18:07 от минзухар

Препоръчани теми

Психически тормоз на работното място!Помощ!

Тормоз на работното място

Tормоз на работното място

Напускане на работа?

Причина:

Причина: