Публикувана: 19 ноем. 2009, 23:45 ч.
Последно мнение: 24 ян. 2010, 21:15 ч.

Помагате ли и доколко финансово родителите си?

16 988
184
1

Гост

Отговори

1
...
5
6
7
...
13
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с исканията на родителите си за финансова помощ, когато не съм в състояние да го направя?
Как мога да се справя с чувството за вина, ако не мога да помогна на родителите си финансово?
Как да се справя с родителите на моя приятел, които искат да живеят при нас и не показват уважение?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с исканията на родителите си за финансова помощ, когато не съм в състояние да го направя?
  
  Ситуацията е деликатна, но е важно да бъдете честни и ясни с тях относно финансовите си възможности. Обяснете им, че имате други приоритети, като семейството си, и не можете да поемете такива разходи. Предложете им алтернативни начини за оказване на помощ без финансови ангажименти, като например покриване на разходите за престоя им при вас. Важно е да установите ясни граници и да обсъдите финансовото си състояние с тях. Обяснете, че не можете да поемете финансови ангажименти извън възможностите си и предложете алтернативни начини за оказване на помощ. Комуникацията е ключова - изразете ясно и търпеливо своите възгледи и възможности. Важно е да подчертаете, че не сте длъжни да се чувствате виновни или да се извинявате за решенията си. Подкрепата на партньора ви е от съществено значение в този процес.
- Как мога да се справя с чувството за вина, ако не мога да помогна на родителите си финансово?
  
  Важно е да разберете, че не сте длъжни да поемате финансови ангажименти, които надхвърлят възможностите ви. Обсъдете честно ситуацията с тях и им кажете за другите отговорности, които трябва да покриете. Предложете им алтернативни начини, по които можете да им помогнете без финансови ангажименти.
- Как да се справя с родителите на моя приятел, които искат да живеят при нас и не показват уважение?
  
  Ситуацията изисква ясно определяне на граници и очаквания. Важно е да общувате открито и търпеливо с приятеля си за това какво е приемливо за вас и какво не. Подкрепата и разбирането на приятеля ви са от съществено значение. Важно е да установите ясни правила и очаквания, като подчертаете, че вашият дом е вашето пространство и трябва да се уважава.
- Как мога да се справя с емоционалното изнудване от страна на родителите ми?
- Как мога да се справя с чувството за вина, че не мога да помагам на родителите си?

# 75 3 дек. 2009, 18:06 ч.

Мнения: X

Цитат на: От друг свят в чт, 03 дек 2009, 17:11

Искам да добавя родителите ми са на 48 години /майка ми/ и 49 години /баща ми/ и двамата работят и изкарват не лоши пари,
но всичко отива за пиене и цигари, и двамата са страстни пушачи, а и имат две коли и никой не иска да си продаде своята.

Аз им казах да си търсят квартира, обясних им че може да изгубим къщата, но те казват, че щели да се самоубият и двамата, ако напуснат апартамента, толкова ме е страх, от седмици не съм на себе си и взимам успокоителни, а трябва да ходя и на работа и да се грижа за децата.

Потресаваща история. Сигурна съм, че знаеш какво да направиш. И ще е правилното решение. И няма да се самоубият, не бой се. Такива не се самоубиват току така.

# 76 3 дек. 2009, 20:46 ч.

Мнения: 5 462

ООО ужас.

# 77 3 дек. 2009, 21:04 ч.

И аз като ЛошаБуба се съгласих свекървата да живее при нас за няколко месеца и бях на крачка от нервна криза.
По цял ден стоеше в къщи а чакаше мен да пера,готвя,чистя...
После дойде брат ми с голямата кошница.Отиде си разсърден и до ден днешен не си говорим.Защо?Защото му намерих работа и след първата заплата квартира.Той е планирал да живее при нас докато намери платена работа.
Накрая дойде майка.Месец преди това правих планове къде ще я заведа.Останах шокирана когато започна директно да ми дикува-трябват ми яке,дънки...Ние почти не ядем месо,заради нея купувах какви ли не меса и риби.Когато не и харесваше директно ми казваше и аз се чудех с какво да я храня.Когато готвех стоеше при мен в кухнята и ме гледаше но не искаше да помага.Направи коментар на обзавеждането на къщата ни,даде нежелани съвети .
Похарчих едномесечна заплата за 6 дена,но никой не ме пита как ще се справя.
Това беше първото и и последно идване.
Докато беше цялото ми семейство беше под стрес.

Многогодишния ми чужбински опит сочи,че колкото и да помагаш все ще са недоволни и ще качват летвата затова помощ само и единствено ако имат нужда от лекарства,лекар,ток (и то с мярка,не за 1 човек 3 климатика)вода,храна (отново с мярка,познавам жена чийто баща се храни само в ресторанти докато тя работи за мин работна заплата)

# 78 3 дек. 2009, 21:19 ч.

Мнения: 17 907

Учудвам се на роднините, които имат по-голяма част от Вас.

# 79 3 дек. 2009, 21:58 ч.

Напълно ви разбирам,
аз имам брат, който живее с родителите ми, а е на 27 години, женен,
и двамата с жена му никога не са работили, само са следвали.
Гледат го като писано яйце, дават им джобни на него и жена му и им гледат бебето.
Аз от 18 годишна се блъскам по чижбините, защото за мен пари за следване нямаше.

Сега съм щастливо омъжена, пращах няколко години всички разходи, ток, вода, тел и т.н.
Майка ми се оплаква, че няма какво да яде, но плаща на брат ми и жена му екскурзия в Гърция,
почивка в Сандански, климатик, капакът беше като направиха сватба със 120 човека, това все от немотия.

Тогава ми причерня и спрях и спрях издръжките, а майка ми ми каза , че съм умряла за нея и да не се вясвам вкъщи,
че не съм добре дошла.

Оттогава минаха три години, те даже и не ме потърсиха, нито за рожден ден да ми честитят, нито за коледа.
Преди ревях и се късах от мъка, но свикнах и сега не ми пука, като за тях съм само една златна кокошка,
няма какво да правя с такива хора.

# 80 3 дек. 2009, 22:11 ч.

Мнения: 5 462

Много тъжни истории .. Cry

В крайна сметка е важно да сте щастливи с вашите семейства. Hug

# 81 3 дек. 2009, 22:20 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

Цитат на: Titina в чт, 03 дек 2009, 21:19

Учудвам се на роднините, които имат по-голяма част от Вас.

е, aз мисля, че са по-малката Rolling Eyes

.
направо съм в потрес от истории Crazy

# 82 4 дек. 2009, 11:19 ч.

Мнения: 1 224

Покъртително наистина...Това някакъв нашенски синдром ли е?Дали е вината в балканския манталитет или в социалистическия начин на мислене , че тука "жизнь", а там "лайф" и парите растат по дърветата и текат през пръстите?
Мъжът ми е живял в Нигерия и казваше че там един като се измъкне (образова, започне добре платена работа) и се очаква да издържа цялата рода - ама поне родата се очаква да върши нещо в замяна - лелята е детегледачка, стринката чистачка, шурето кастри градината и получават малки суми за това.
Оф много тъжно– хем не е лесно в България, особенно на поколението на родителите ни, хем техния начин на мислене се проектира върху младите и нещата зациклят...Получи се малко офф, извинявам се, просто се замислих за корените на проблема.Щото явно си е проблем.

# 83 4 дек. 2009, 12:01 ч.

Мнения: 1 761

Абе, не знам къде точно е коренът на проблема,но е много сериозен.

Когато си отида в Бг вече нямам никакво желание да се срещам с роднини.
Снаха ми всеки път ми обяснява,че била млаг човек и искала да живее.
Последния път я попитах защо си мисли,че на мен не ми се живее, не съм стара- на 33 съм.
Намеците,естествено бяха да се сетя да им оставя някой лев.
Не го направих.Сега съм лоша.

Обаче,да си призная-писна ми.
Те не живеят никак зле.Имат жилище,2 коли,брат ми е ловец,само пушките му струват колкото една кола,и двамата пушат много,ходят по заведения и се обличат само с маркови дрехи,работят, има кой да им гледа детето и не плащат градини и гледачки.Ако бяга безработни или болни щях да помогна,но в случая не виждам причина.

# 84 4 дек. 2009, 12:05 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Цитат на: samuraika в пт, 04 дек 2009, 11:19

Покъртително наистина...Това някакъв нашенски синдром ли е?

Според мен "Да". Подобни истории съм чувала и от гърци, румънци, сърби. В неделя бях на работа и шефката ми каза, че изпитва голямо уважение как 2 седмици работя без почивка и ме попита как издържам на темпото. Когато и споменах основната причина да запазя втората си работа, тя Shocked

(чакат ме и големи ремонти в България.....)
Напоследък почна да ми тежи, но ....просто няма как ( няколко години парите идваха от половинката и не искам и сега да е така, защото и на него му е леко трудно да разбере този вид отношения).

# 85 4 дек. 2009, 12:17 ч.

Мнения: 364

Цитат на: Разочарована в чт, 03 дек 2009, 21:58

Оттогава минаха три години, те даже и не ме потърсиха, нито за рожден ден да ми честитят, нито за коледа.
Преди ревях и се късах от мъка, но свикнах и сега не ми пука, като за тях съм само една златна кокошка,
няма какво да правя с такива хора.

Съжалявам за случилото се с теб! Не живей в миналото и не се чувствай длъжна на никого!
Уважението и любовта не се подаряват, а човек трябва да си ги заслужи! Hug

# 86 5 дек. 2009, 02:03 ч.

Мнения: 65

Ние сме друга бира. Аз работя и взимам заплата под средната; мъжът ми си намери някаква почасова работа, от която вади една трета на моята заплата, но за компенсация липсва през по-голямата част от времето. Все пак нямаме особено големи разходи и бихме се оправили безпроблемно, ако той не беше решил, че трябва да прати това, което е събрал досега на родителите си...
Значи да опиша картинката - аз плащам всички сметки, храна, дрехи и прочие, от него пари не идват. Преди да дойде при мен, свекърите му дадоха една сума, която той желае да върнем в момента. Аз нямам против по принцип, но точно сега ще ни дойде много нанагорно, просто ще се оберем до шушка и ако се наложи да дадем някъде по-голяма сума, ще затънем. Отделно от сумата за връщане, желае да хвърлим още, за да вземем компютър за сестра му. Така. Това са неговите желания. Родителите му не само, че не искат парите в момента, а въобще са отказали да вземат нещо от него точно с репликата за кравата и телето. Не ме разбирайте погрешно - аз искам да помагам и на моите, и на неговите родители, но просто в момента не става. Те не са в цветущо финансово състояние, но се оправят засега. Не зная как да го убедя да поизчака, поне докато започне да докарва малко повече пари. Имам чувството, че те са истинското му семейство, а не аз...много е гадно това чувство. И ми е криво, тъй като хората са свестни, разбираме се много добре и се стараят всячески да ни подкрепят. Говорех, говорех, устата ме заболя да обяснявам колко трудно успявам да се оправя с всичките НИ разходи откакто е тук - вече 8 месеца ще станат. Първо чаках да получи разрешително за работа, след това - да си намери, сега чакам да ми помогне най-накрая финансово, но шансът е нулев.
Та, ето ви и друга страна...ей тъй, за статистиката Grinning

# 87 5 дек. 2009, 23:09 ч.

Мнения: 2 786

От друг свят ... мъчно ми стана за това, което си преживяла и преживяваш, както и за сестра ти.
Колкото и грозно да прозвучи на някои, моето мнение е, че родителите ти паразитират върху теб (и сестра ти).
Не може зрели хора да се държат по този начин (в България всичко е възможно, но говоря по принцип).

Мисля, че е крайно време родителите ти (особено баща ти) да започнат да се държат като големи хора, да поемат отговорност за действията си, а ти да се съсредоточиш изцяло върху мъжа и децата ви.
Родителите ти няма да се самоубият, но ти не бива да допускаш тяхното **** (ще се самоцензурирам) поведение да разруши твоето семейство.
Тежки решения имаш да правиш, но наложителни и колкото по-рано, толкова по-добре.
За да не се опомниш един ден, когато е прекалено късно.
Всъщност избора е апартамента или вашата къща.
Този избор е предрешен според мен.

bouquet

# 88 6 дек. 2009, 01:56 ч.

Мнения: 4 457

Цитат на: Markrit в чт, 03 дек 2009, 20:46

ООО ужас.

Това беше и моята реакция като прочетох поста на "гост". А стигнах ли до края буквално бях така newsm09

Нямам думи просто. Как една жена може да съсипе своя живот и този на децата си покрай това ooooh!

Гост, мога да ти кажа едно - гледай себе си и своето семейство!
Ако родителите ти наистина се самоубият, мииии, така са решеили, така са направили. Не го премай толкова тежко, това са само заплахи! А и работят да му се невиди, че и с две коли са... ooooh!

Ми ако заради тях ти се разведеш и останеш без дом, без семейство, без работа (защото трябва да се върнеш в Б-я)? Ще ти помогнат ли?

Наистина онемях при твоя разказ.
Бъди силна! Бори се за своето семейство и щастие!

# 89 6 дек. 2009, 02:01 ч.

Мнения: 1 959

Аз пък не мога да ви се на чудя-на гостите..
Що за мазохизъм е това?!

Да са живи и здрави мъжете ви.
Аз не бих изтърпяла партньор, чието семейство изсмуква доходите ни.
Защото след тях си отиват и много други неща.

Препоръчани теми

Лимона изсветлява ли

Задух,болка в лява гърда и лява плешка

Домашни маски за коса против пърхот?

Превръзки tiande

Причина:

Причина: