Публикувана: 19 ноем. 2009, 23:45 ч.
Последно мнение: 24 ян. 2010, 21:15 ч.

Помагате ли и доколко финансово родителите си?

16 988
184
1

Гост

Отговори

1
...
6
7
8
...
13
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с исканията на родителите си за финансова помощ, когато не съм в състояние да го направя?
Как мога да се справя с чувството за вина, ако не мога да помогна на родителите си финансово?
Как да се справя с родителите на моя приятел, които искат да живеят при нас и не показват уважение?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с исканията на родителите си за финансова помощ, когато не съм в състояние да го направя?
  
  Ситуацията е деликатна, но е важно да бъдете честни и ясни с тях относно финансовите си възможности. Обяснете им, че имате други приоритети, като семейството си, и не можете да поемете такива разходи. Предложете им алтернативни начини за оказване на помощ без финансови ангажименти, като например покриване на разходите за престоя им при вас. Важно е да установите ясни граници и да обсъдите финансовото си състояние с тях. Обяснете, че не можете да поемете финансови ангажименти извън възможностите си и предложете алтернативни начини за оказване на помощ. Комуникацията е ключова - изразете ясно и търпеливо своите възгледи и възможности. Важно е да подчертаете, че не сте длъжни да се чувствате виновни или да се извинявате за решенията си. Подкрепата на партньора ви е от съществено значение в този процес.
- Как мога да се справя с чувството за вина, ако не мога да помогна на родителите си финансово?
  
  Важно е да разберете, че не сте длъжни да поемате финансови ангажименти, които надхвърлят възможностите ви. Обсъдете честно ситуацията с тях и им кажете за другите отговорности, които трябва да покриете. Предложете им алтернативни начини, по които можете да им помогнете без финансови ангажименти.
- Как да се справя с родителите на моя приятел, които искат да живеят при нас и не показват уважение?
  
  Ситуацията изисква ясно определяне на граници и очаквания. Важно е да общувате открито и търпеливо с приятеля си за това какво е приемливо за вас и какво не. Подкрепата и разбирането на приятеля ви са от съществено значение. Важно е да установите ясни правила и очаквания, като подчертаете, че вашият дом е вашето пространство и трябва да се уважава.
- Как мога да се справя с емоционалното изнудване от страна на родителите ми?
- Как мога да се справя с чувството за вина, че не мога да помагам на родителите си?

# 90 6 дек. 2009, 11:49 ч.

Гърция
Мнения: 2 348

Не ми се налага да помагам на родителите си, финансово са обезпечени.
Странно ми е, че има "родители", които толкова безочливо притискат децата си и имат подобни изисквания към тях. Шарен свят.

Последна редакция: нд, 06 дек 2009, 22:39 от Тeopr

# 91 6 дек. 2009, 21:51 ч.

Мнения: 4 457

Цитат на: zlatnata tolumba в нд, 06 дек 2009, 02:01

Да са живи и здрави мъжете ви.
Аз не бих изтърпяла партньор, чието семейство изсмуква доходите ни.

Права си, мъжете им са злато и трябва да им се знае цената. Не всеки би изтърпял подобно нещо.

Мисля че жените тук трябва да погледнат на нещата отгоре и да видят кой всъшност заслужава тяхната обич и помощ. Да не се хвърлят сили на вятъра....

# 92 10 дек. 2009, 00:32 ч.

Мнения: 28

viks76, От друг свят, Mирка-Немирка, Разочарована, kartinka, Kalinka, labby (и всички, които съм пропуснала без да искам) нали има една БГ поговорка – “Не е виновен този, който яде баницата, виновен е този, който му я дава”. И аз лично от опита си с родителите на мъжа ми се убедих, че е точно така. Колкото повече давахме, толкова повече искаха и все нещо им беше жизнено важно да го имат докато не се стигна до едни абсурдно високи суми и то не за България, а за чужбина.

Но вече почти не даваме и постоянно им повтаряме, че скоро съвсем ще спрем, защото са млади и здрави (тази година направиха 50) и ТРЯБВА да се оправят сами. Преди се отваряха каква съм била и правеха какво ли не да се оттърват от мен, за да могат на спокойствие да източват сметките на сина си, ама той не ме пусна и с времето те учат лека-полека (още се учат уви! ooooh!

), че друг избор освен да работят и да живеят според доходите си те нямат.

И само да използвам случая (че досега само се оплаквах в тази тема) да се похваля с моите си родители, които много са ми дали и все настояват да ми дават, все нещо купуват на мое име, макар че им отказвам вече доста години всичко друго освен моралната им подкрепа. Но най-ценното, което са ми дали не са материалните неща, а това, че ме научиха да не се давам и да не скланям глава пред никого. Е, като резултат на това съм доста проклета, но това повече ми е помогнало отколкото навредило. Laughing

# 93 15 дек. 2009, 11:32 ч.

Мнения: 151

Цитат на: Тeopr в нд, 06 дек 2009, 11:49

Странно ми е, че има "родители", които толкова безочливо притискат децата си и имат подобни изисквания към тях. Шарен свят.

Това ми е странно и на мен.

Но отделно от това ..прочетох цялата тема и тъй като и мен ме вълнуват притесненията на авторката искам да ви попитам - ако не става дума за безочливост от страна на родителите, а на тяхна нужда да бъдат до вас било заради здравословен проблем или възраст, какво е редно да се направи според вас? Нямаме ли дълг към тях, заради факта че са ни създали и отгледали, не сме ли длъжни да им помогнем в последните години на живота, така както те са ни помагали?
Моля ви не приемайте въпроса ми като упрек защото не е такъв! Аз се лутам и се чудя къде точно е тази граница между помощ към родител и грижа спрямо собственото си семейство и живот?...предстои ми да направя подобен избор и отсега ме тормози факта няма ли да сбъркам...

# 94 15 дек. 2009, 13:08 ч.

Гърция
Мнения: 2 348

arlena, от първия пост на авторката, добивам съвсем друго впечатление. Тя говори здрави родители, не много възрастни, с определени претенции към детето си.
Разбира се, че ако имат нужда от нещо родителите ми и аз съм в състояние да го направя, ще им помогна. Аз обаче няма да го направя, защото се чувства задължена към тях, а от обич.

# 95 15 дек. 2009, 13:19 ч.

Мнения: X

Цитат на: arlena в вт, 15 дек 2009, 11:32

Но отделно от това ..прочетох цялата тема и тъй като и мен ме вълнуват притесненията на авторката искам да ви попитам - ако не става дума за безочливост от страна на родителите, а на тяхна нужда да бъдат до вас било заради здравословен проблем или възраст, какво е редно да се направи според вас? Нямаме ли дълг към тях, заради факта че са ни създали и отгледали, не сме ли длъжни да им помогнем в последните години на живота, така както те са ни помагали?
Моля ви не приемайте въпроса ми като упрек защото не е такъв! Аз се лутам и се чудя къде точно е тази граница между помощ към родител и грижа спрямо собственото си семейство и живот?...предстои ми да направя подобен избор и отсега ме тормози факта няма ли да сбъркам...

Задала си въпрос и си си отговорила.
Едва ли има човек(или по-скоро са изключително редки случаите), който ще изостави болни и нуждаещи се родители.

къде точно е тази граница между помощ към родител и грижа спрямо собственото си семейство и живот?
Границата е много ясна. Грижа и помощ към родителя не значи да подложиш своето семейство на лишения и разпад.
Както във всяко друго нещо, умереността и здравия разум биха били чудесни помощници.
Болни родители е едно нещо - родители, "нуждаещи" се от нов мобилен телефон е друго нещо.
Предполагам ме разбра Simple Smile

# 96 15 дек. 2009, 13:28 ч.

Мнения: 4 399

Тука прочетох неща, които са просто невероятни. #Crazy

От друг свят, и аz мисля като останалите, такива хора няма да се самоубият. Явно нямаш много иzбор в таzи ситуация, ами прави каквото трябва да направиш беz никакви угриzения на съвестта zащото хората срещу тебе, макар и твои родители, нямат нито съвест, нито жал към тебе. Не се трови с успокоителни, не си струва притесненията. Гледай си децата и не се чувствай длъжна да отглеждаш и родителите си.

arlena, ако става въпрос zа болни хора, всичко раzбира се zависи от какво и в каква степен е раzвитието на болестта. Но на мен ми се струва че в повечето случаи една добра форма на помощ е да се наеме човек в България който да се грижи zа болния. Ти едва ли си болногледачка, а ако и работиш, при всички случаи човек който се zанимава с болния по цял ден би бил от по_голяма помощ. А и zа въzрастни хора е много трудно да се отделят от корените си и смятам че и те биха се чувствали по_добре в дома си.

# 97 15 дек. 2009, 17:20 ч.

Мнения: 151

Lucky.me, границата може и да е ясна но с кое е редно да се направи компромис и с кое не? В много от случаите, когато трябва да се погрижиш за родител (действително нуждаещ се!) , а си се устроил в друга държава, трябва малко или много да направиш някаква "жертва" с личния си живот - дали ще е под формата на пари, самостоятелност, нерви, време, известна промяна в начина ти на живот ако го вземеш при теб...не е ли така? затова се чудя колко голям трябва да е този компромис?
Vjara, наемането на детегледачка не би било най-доброто решение ако този родител ще страда че никое от децата му не е наоколо и ще прекара последните си години в самота (макар и без материални липси)
Тeopr , аз говоря за дълг, но точно защото ги обичам и знам колко ме обичат те и какво са направили за мен...

просто си разсъждавам... Whistling

може би просто угриженията са ми "балкански" тип...знам че на запад на настаняването в страчески дом не се гледа нито срамно, нито егоистично, нито тъжно, нито като вид "оттърваване" напротив: възрастните са доволни че не тежат на младите, а младите са спокойни за родителите си и най-малкото изпитват чуство за вина защото това би било ненормално...предполагам всичко е до манталитет и нашия в БГ е на другия полюс Tired

Извинявам се на авторката bouquet

, мисля че доста изместих същината на темата!

# 98 15 дек. 2009, 19:42 ч.

Мнения: 4 457

Цитат на: Lucky.me в вт, 15 дек 2009, 13:19

Грижа и помощ към родителя не значи да подложиш своето семейство на лишения и разпад.
Както във всяко друго нещо, умереността и здравия разум биха били чудесни помощници.
Болни родители е едно нещо - родители, "нуждаещи" се от нов мобилен телефон е друго нещо.

Напълно съм съгласна с това Peace

Цитат на: arlena в вт, 15 дек 2009, 17:20

Vjara, наемането на детегледачка не би било най-доброто решение ако този родител ще страда че никое от децата му не е наоколо и ще прекара последните си години в самота (макар и без материални липси)

Тук нищо не може да се направи за съжеление. Децата не са вещ която да държиш до себе си до сетните си дни. Децата създават свои деца, живеят свой си живот. Детето не е домашен любимец който дори и възрастен живее единствено и само с теб.
Искрено се надявам на старини да не придобия такава психологична зависимост от децата си защото просто не е редно, не е добре за моето здраве, не е добре и за децата ми.
Това, че аз съм се грижила за тях не означава, че те трябва да правят същото за мен. Това, че аз съм си дала живота за тях не ги задължава да връщат жеста. Те на свой ред ще посветят времето и живота си на своите деца и семейства.... и така колелото се върти... Grinning

# 99 15 дек. 2009, 19:55 ч.

Мнения: 5 462

Киара , напълно съм съгласна с твоето мнение. Peace

# 100 15 дек. 2009, 22:28 ч.

Мнения: 28

Цитат на: Lucky.me в вт, 15 дек 2009, 11:32

къде точно е тази граница между помощ към родител и грижа спрямо собственото си семейство и живот?
Границата е много ясна. Грижа и помощ към родителя не значи да подложиш своето семейство на лишения и разпад.
Както във всяко друго нещо, умереността и здравия разум биха били чудесни помощници.

Lucky.me, прекрасно казано. Напълно съм съгласна с теб.

Но това просто ме съсипа от смях:

Цитат на: Lucky.me в вт, 15 дек 2009, 13:19

Болни родители е едно нещо - родители, "нуждаещи" се от нов мобилен телефон е друго нещо.

Ние имахме случай миналата зима, когато първо единия имаше опасения, че е получил сърдечен удар и след като ни побъркаха от притеснение няколко дни... ни поискаха нов МОДЕЛ нов мобилен телефон. Laughing

arlena, ти си преценяваш. Но като решаваш мисли не на последно място и за себе си и мъжа си. Не се притеснявай, ако това, което решиш не проработи. Пробваш друго и толкова.

# 101 16 дек. 2009, 01:56 ч.

Мнения: 2 093

arlena разбирам те какво имаш предвид и за мен сьщо е труден вьпрос. Най-лесния вариант е ако имаш братя или сестри, които живеят близко до родителите и помагат, а ти им помагаш финансово. Обаче ако си едно дете или няма други близки роднини, тогава е много трудно. Познавам хора, които са се връщали за определен период да се грижат за болните си родители. Една приятелка ми каза, че ако нещо се случи с родителите и, които са на по 70-80 години веднага се прибира в България. Не винаги можеш да наемеш човек да се грижи за родителите ти и да ги оставиш без надзор при болест или нещо друго. Не сьм съгласна с kiara че е вьпрос на психологическа зависимост, за мен е врьзка между детето и родителите и няма нищо по естествено от това да се погрижиш за тях когато имат нужда. За сьжеление ситуацията в Бьлгария е такава че не позволя на много възрастни хора да се издържат сами или недай си боже да се разболеят, става още по страшно.

# 102 16 дек. 2009, 11:34 ч.

Мнения: X

Цитат на: ЛошаБуба в вт, 15 дек 2009, 22:28

Цитат на: Lucky.me в вт, 15 дек 2009, 13:19

Болни родители е едно нещо - родители, "нуждаещи" се от нов мобилен телефон е друго нещо.

хехе, този пример си го измислих, пък то вие и от там сте минали. Shocked

Аз миналата година дадох "стария" си мобилен на баща ми, защото той никак не беше стар, но аз си купих нов. Не, че ме е молил, просто не исках да го хвърлям, и не, че той си няма, даже има 2.
За мен взаимоотношенията на "бозаене" от на кравата от телето са ми непознати в близко обкръжение, затова винаги се шокирам и възмущавам, като чета за такива.
Дано да сте им спрели режийните за нов телефон на вашите.

# 103 16 дек. 2009, 12:43 ч.

Мнения: 4 399

Цитат на: arlena в вт, 15 дек 2009, 17:20

Ами zависи най_вече от родителя. Но има и такива които биха страдали дори още повече ако zнаят че са ти в тежест, а това неминуемо е така, ако трябва да вzемеш въzрастен болен човек при себе си, да работиш, да се грижиш zа семейството си и zа него.

# 104 17 дек. 2009, 09:46 ч.

Мнения: 151

Цитат на: Vjara в ср, 16 дек 2009, 12:43

Цитат на: arlena в вт, 15 дек 2009, 17:20

така си е Вяра, зависи от родителя. За типа, за който говориш, може да е добър варианта с детегледач, но ако родителят ще го приеме като "изоставяне" (дори да не ви го каже в лицето) и ще страда заради това...и дори може да си отиде по-рано от мъка Sad

Може да ви изглежда че драматизирам, но повечето ни родители са такъв тип според мен...защото така са били възпитани..."когато децата пораснат, а ние остареем, някое от тях ще ни прибере при себе си да се грижи за нас" това им е начина на мислене и защото много и от тях самите са прекарали години от живота си в грижа за техни родители или други роднини или пък са имали такъв пример около себе си...според мен малцина се чустват притеснени дали няма да бъдат в тежест на "младите". Това е шаблонът в БГ...

Chrisimommy bouquet

...точно за това става въпрос, че е трудно да се направи правилно и щадящо и за двете страни решение.

Препоръчани теми

Лимона изсветлява ли

Задух,болка в лява гърда и лява плешка

Домашни маски за коса против пърхот?

Превръзки tiande

Причина:

Причина: